Какво мислите за законът за привличането? Използвате ли го, как и работи ли при вас? Ще се радвам да споделите примери. 😊
- Публикувана: 29 май 2021, 22:40 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2021, 16:10 ч.
Законът за привличането.
Като заплюя нещо и кажа “ мое” става мое.
Бачка си
Да не се чете като магия с плюнка, благодаря.
Бачка си
Да не се чете като магия с плюнка, благодаря.
Чете ли - https://www.book.store.bg/p23430/poiskaj-i-shte-ti-byde-dadeno-e … -dzheri-hiks.html
Реално тя отговаря как действа закона на привличането.
Има обаче някой ОСОБЕНОСТИ
които хич не влизат в "рамките"
Реално тя отговаря как действа закона на привличането.
Има обаче някой ОСОБЕНОСТИ
които хич не влизат в "рамките"Може би "инспирирано" от книгите, иска да знае дали работи на практика... Примери иска.
Може би "инспирирано" от книгите, иска да знае дали работи на практика... Примери иска.
Aми и като Тайната и Методът Силва, книгите на Свияш - да работи. Не очаквай, че някой ще седне да ти дава примери с личните си сътворени желания. Това е лично! Пробвай, не чакай доказателства.
И не, не е толкова просто и не е машина за желания. Има си цена. Има си и търсене на подходяща практика.
За гравитацията ли говорите?
Или за магнитите - плюс и минус?
Аз този за гравитацията не го мисля, но го спазвам редовно.
Не очаквай нещо невероятно да ти се случи, ако само разчиташ на положителни изречения в сегашно време и активно визуализиране на крайната цел - поне за мен това са щуротии. Че нали ако така ставаше нямаше да има толкова много хора с трагична съдба - на всеки е по силите да си мисли "Аз съм здрав и оцелявам", но в реалността не е достатъчна позитивната нагласа.
В интерес на истината бях решила да тествам този метод макар че бях скептична. Поставих си 3
реалистични цели, структурирах си всичко детайлно. Наистина си постигнах целите, но спонтанно - постигането им грам не корелираше с малките стъпки по план. Та първоначерния ми скептицизъм към този метод си остана.
Това се сещам да споделя по темата.
В интерес на истината бях решила да тествам този метод макар че бях скептична. Поставих си 3
реалистични цели, структурирах си всичко детайлно. Наистина си постигнах целите, но спонтанно - постигането им грам не корелираше с малките стъпки по план. Та първоначерния ми скептицизъм към този метод си остана.
Това се сещам да споделя по темата.
нещата ми се получават най-добре, когато спра да имам влечение към тях - искам, искам, искам и после като спра да искам, ми се случва дори по-добре от желаното, но аз вече не го искам
само с кафето не работи така - не успявам да го привлека да дойде само от кухнята и когато ми се пие, и когато не
иначе целите ги поставям малки и обозрими - стъпка по стъпка, но непрекъснао и не се тревожа за неща, които не са ми в конкретното денонощие
само с кафето не работи така - не успявам да го привлека да дойде само от кухнята и когато ми се пие, и когато не
иначе целите ги поставям малки и обозрими - стъпка по стъпка, но непрекъснао и не се тревожа за неща, които не са ми в конкретното денонощие
Любопитната, от написаното от теб оставм с впечатлението, че не си вникнала в това как работят тези методи. Няма стъпки, няма твърдения - това не е силата на положителното мислене. Искаш крайна цел и не казваш на Вселената как точно да ти даде "тортата" 
) Рално методът при теб е проработил.
Методът е да искаш правилно или по-скоро да вибрираш правилно. Ако не си запознат и не си наясно звучи супер тъпичко, наясно съм
) Рално методът при теб е проработил.Методът е да искаш правилно или по-скоро да вибрираш правилно. Ако не си запознат и не си наясно звучи супер тъпичко, наясно съм
Закон или по-скоро принцип... Всичко е относително, както е добре известно. Същото важи и за принципа на привличането. Резултатите зависят от различни фактори, например: с каква карма е роден човекът - при някои, дори и без особени усилия, се реализират какви ли не и чудеса даже, при други, дори и с големи усилия и "настройки" и какви ли не практики, нещата не се случват толкова чудотворно или пък изобщо не се получава желаният краен резултат. Голямо значение имат и програмите и убежденията в подсъзнанието на човек, защото те могат да привличат в живота му именно неща, които не желае и колкото и да си повтаря "аз съм милионер", няма да стане. 
Ако тръгнете да слушате и четете историите на разни "коучове", с каквито е пълен интернет, то ще бъдете затрупани с какви ли не фантастични истории. 
Да, стават понякога, но подходът обикновено е комплексен. И необходимите усилия са различни за различните хора, както и времето за реализация. Някои пък са си родени със сребърна лъжичка в устата и за тях всичко става като на шега... 
Има много техники за привличане на това, което човек иска - творческа визуализация, писане на дневници, различни ритуали... Разбира се, колкото повече е отворен и положително настроен и с вяра към тях, толкова по-голям шанс има да му помогнат. Но какво има в подсъзнанието и кармата, с която идва човек на този свят категорично са сериозни фактори.
Ако тръгнете да слушате и четете историите на разни "коучове", с каквито е пълен интернет, то ще бъдете затрупани с какви ли не фантастични истории. Да, стават понякога, но подходът обикновено е комплексен. И необходимите усилия са различни за различните хора, както и времето за реализация. Някои пък са си родени със сребърна лъжичка в устата и за тях всичко става като на шега... Има много техники за привличане на това, което човек иска - творческа визуализация, писане на дневници, различни ритуали... Разбира се, колкото повече е отворен и положително настроен и с вяра към тях, толкова по-голям шанс има да му помогнат. Но какво има в подсъзнанието и кармата, с която идва човек на този свят категорично са сериозни фактори. 
Каквото излъчваш, това и привличаш накратко. Ми работи си да. Е и?
Не. Повече от очевидно е, че оядени тъпи мързеливи и неугледни мъже са привлечени от хубави и стегнати каки. Всички са привлечени от хубавото. Парадоксът е защо тия хубави стегнати каки не си намерят някой поне с техните габарити, а се хващат с кого да е. Красиви млади момичета с оплешивяващи чичаци на годините на баща им, или такива с никаква лична хигиена или умствен (или какъвто и да било друг) потенциал. Странно ми е това.
И не съм съгласна, че позитивното мислене му е майката. Външният вид определено играе голяма роля, но това, което привличаш и това, от което си привлечен/а са крайно различни неща.
Идеята предполагам е, че е достатъчно да си имаш цел и да мислиш позитивно и ще ти се получи, защото просто ще привлечеш някакви космически енергии.
Аз не бих залагала на това, а по-скоро на реализъм и план с конкретни стъпки, и така бих си гонила целта. Не бих чакала тя сама да ми се постигне, само защото мисля позитивно.
Аз не бих залагала на това, а по-скоро на реализъм и план с конкретни стъпки, и така бих си гонила целта. Не бих чакала тя сама да ми се постигне, само защото мисля позитивно.
Като заплюя нещо и кажа “ мое” става мое.
Бачка си
Бачка си
Как така?
За човек ли става дума, или за вещ?
С вещите е ясно, но с хората?
Има една приказка, която казва "Който иска намира начин, който не иска, намира оправдание". Та в този смисъл ако човек наистина иска, ще работи усилено за постигане и хоп, успял. Ама не заради някаква магия, а защото е работил (искането обаче е било мотиватор и несъмнено има роля в успеха).
Що се отнася до разните гурута, проповядващи различни методики и даже даващи примери, за техните примери аз мога да дам моята "Теория за щастливия куршум". Та според нея вземаме една стоманена плоча, в нея пробиваме дупка с диаметър 10 мм и на 50 метра разполагаме група стрелци с пистолети с 9 мм куршуми. Те стрелят неограничено време, като всеки си използва свой метод (я стойка, я прекръстване, я плюене през рамо, я нещо друго). И стрелят те, изстрелват 1000, или 10 000 патрона и накрая някой прокарва своя патрон през дупката.
И забележете, макар резултатът да е 10 000:1, този някой после може да напише теория, как плюенето през рамо и почесването по чатала преди изстрел са сигурна рецепта за успех. Ако някой не го вярва - нека види него, живия пример
Или с други думи единиците успели в никакъв случай не бива автоматично да се приемат за рецепта за успех. Милиони студенти не са си довършили следването, но колко от тя са станали Бил Гейтс? Нищожен процент, нали? Но това не пречи в спорове дали е нужно висше образование винаги в даден момент да се стига до даване на пример с въпросния Бил Гейтс
Но за тези, които наистина вярват в позитивното мислене и "викането" на успеха, мога да дам пример с едно много хубаво стихотворение, което е имало огромен успех през Войната и хиляди войници са го преписвали в писмата си до вкъщи. И за мнозина това е завършило добре Жалко, че е на руски, ама се надявам поне по-възрастните да могат да го прочетат.
https://www.culture.ru/poems/32975/zhdi-menya-i-ya-vernus
Що се отнася до разните гурута, проповядващи различни методики и даже даващи примери, за техните примери аз мога да дам моята "Теория за щастливия куршум". Та според нея вземаме една стоманена плоча, в нея пробиваме дупка с диаметър 10 мм и на 50 метра разполагаме група стрелци с пистолети с 9 мм куршуми. Те стрелят неограничено време, като всеки си използва свой метод (я стойка, я прекръстване, я плюене през рамо, я нещо друго). И стрелят те, изстрелват 1000, или 10 000 патрона и накрая някой прокарва своя патрон през дупката.
И забележете, макар резултатът да е 10 000:1, този някой после може да напише теория, как плюенето през рамо и почесването по чатала преди изстрел са сигурна рецепта за успех. Ако някой не го вярва - нека види него, живия пример
Или с други думи единиците успели в никакъв случай не бива автоматично да се приемат за рецепта за успех. Милиони студенти не са си довършили следването, но колко от тя са станали Бил Гейтс? Нищожен процент, нали? Но това не пречи в спорове дали е нужно висше образование винаги в даден момент да се стига до даване на пример с въпросния Бил Гейтс
Но за тези, които наистина вярват в позитивното мислене и "викането" на успеха, мога да дам пример с едно много хубаво стихотворение, което е имало огромен успех през Войната и хиляди войници са го преписвали в писмата си до вкъщи. И за мнозина това е завършило добре
Жалко, че е на руски, ама се надявам поне по-възрастните да могат да го прочетат. https://www.culture.ru/poems/32975/zhdi-menya-i-ya-vernus
В края на краищата всеки може да пробва, но е добре да има позитивна нагласа и поне малко вяра в съответните методи, прилагащи този принцип. Защото, известно е, че за пациента доверието в лекаря и лечебния метод или липсата на такова може да е разликата между оздравяване или смърт. Хора, които не вярват и имат негативно отношение към химиотерапията например, я понасят значително по-тежко.
Работи си закона и съм постигал резултати по този метод още много преди да съм го чувал. Детайлното му изучаване само подобри ефективността му. Който си направи труда да го опознае може да има само ползи дори и да са за начало само от намаляване вредата от неосъзнатото самосаботиране на живота си. Има много начини за постигане на желаното. Всеки има избор как и с какви средства да го постига.
В края на краищата всеки може да пробва, но е добре да има позитивна нагласа и поне малко вяра в съответните методи, прилагащи този принцип. Защото, известно е, че за пациента доверието в лекаря и лечебния метод или липсата на такова може да е разликата между оздравяване или смърт. Хора, които не вярват и имат негативно отношение към химиотерапията например, я понасят значително по-тежко.
Разбира се, че е до нагласа. Такъв е ефектът и на палцебото. Но оздравяват ли хората от него? Не. Щастливи са, позитивни са и си пукват от рак мислейки, че се оправят.
Давай да не правим грешка между позитивно мислене и нагласа, и идиотско вярване в нещо си, само за да не те заклеймят като сръдльо.
Човешкото тяло има уникални способности да се самолекува, но често времето недостига за да се справи с по-тежки състояния и е нужна външна намеса, която директно да помогне на лечението или индиректно да даде време на тялото да се справи. Отключване на силни оздравителни процеси може да станат с прилагането на плацебо ефекта и това е многократно доказвано.
Ето един типичен пример описан в книгата Холографската вселена за илюстрация на това:
Ето един типичен пример описан в книгата Холографската вселена за илюстрация на това:
Скрит текст:
Тумори, топящи се като снежни топки върху гореща печка
Разбирането на ролята, която подобни фактори имат по отношение на ефективността на дадено плацебо, е важно, защото показва как нашата способност да контролираме холографското тяло е отлята в калъпа на вярванията ни. Нашият ум има мощта да премахва брадавици, да изчиства бронхите и да наподобява болкоуспокояващата способност на морфина, но тъй като ние не съзнаваме, че притежаваме силата, трябва да бъдем подлъгани да я използваме. Това може да изглежда почти комично, ако не бяха трагедиите, които често настъпват в резултат на невежеството ни по отношение на нашата собствена сила.
Нищо не може да илюстрира по-добре това от един знаменит случай, описан от психолога Бруно Клопфер. Той лекува мъж на име Райт от напреднал рак на лимфните възли. Всички стандартни лечения били изчерпани и изглеждало, че на Райт му остава малко време. Неговата шия, мишници, гръден кош, корем и слабини са изпълнени с тумори с размер на портокал, а черният му дроб и далакът са толкова уголемени, че два литра млечна течност трябва да бъде дренирана от неговите гърди всеки ден.
Райт обаче не иска да умира. Той е чул за някакво страхотно ново лекарство, наречено кребиозен, и започва да моли своя лекар да му го приложи. Отначало лекарят отказва, защото лекарството е прилагано само върху хора, на които им се дава живот поне три месеца. Но Райт бил толкова непримирим в своите настойчиви молби, че лекарят му накрая се съгласил. Инжектирал му кребиозен в петък, но дълбоко в себе си не очаквал Райт да изкара уикенда. След това докторът си отишъл у дома.
За негова изненада в понеделник той открива, че Райт е станал от леглото и се разхожда. Клопфер отбелязва, че неговите тумори „са се стопили като снежни топки върху гореща печка“ и са се смалили до половината от първоначалния си размер. Това е далеч по-бързо смаляване, отколкото дори най-силното рентгеново лечение може да постигне. Десет дни след първото лечение на Райт с кребиозен той напуска болницата и е, доколкото лекарите могат да кажат, без рак. Когато постъпва в болница, му е била необходима кислородна маска за дишане, а при напускането бил достатъчно добре, за да лети със своя самолет на 3600м височина, без да изпитва някакви неудобства.
Райт остава добре за около 2 месеца, но тогава се появяват статии, които твърдят, че кребиозенът в действителност няма ефект върху рака на лимфните възли. Райт, който е праволинейно логичен и научен в своето мислене, изпада в силна депресия, пак заболява и е върнат в болницата. Този път неговият лекар решава да направи един експеримент. Той казва на Райт, че кребиозенът е също толкова ефективен, колкото е изглеждал, но че качеството на някои от първоначалните доставки на лекарството се влошило при транспортирането.
Обяснява му обаче, че разполага с нова силно концентрирана версия на лекарството и може да го лекува с нея. Разбира се, лекарят няма никаква нова версия на лекарството и възнамерява да инжектира Райт с чиста вода. За да създаде подходящата атмосфера, той дори разработва една усложнена процедура, преди да инжектира Райт с плацебото.
Отново резултатите са впечатляващи. Туморните маси се топят, течността от гръдния кош изчезва — Райт бързо се изправя на крака и се чувствува превъзходно. Той остава без симптоми още два месеца, но тогава Американската медицинска асоциация обявява едно представително национално изследване за кребиозена, което разкрива, че това лекарство е безполезно при лечението на рака. Този път вярата на Райт е напълно разклатена. Неговият рак отново се развива с пълна сила и той умира след два дни*.
[* Bruno Klopfer, „Psychological Variables in Human Cancer“, Journal of Prospective Techniques 31 (1957), pp. 3310.]
Историята на Райт е трагична, но в нея се съдържа едно мощно послание: Когато имаме достатъчно късмет да заобиколим нашето неверие и да се доберем до жизнените сили вътре в нас, ние можем да накараме туморите да се стопят за една нощ.
В случая с кребиозена е въвлечен само един човек, но има подобни случаи, в които участват множество хора. Да вземем химиотерапевтичният агент, наречен цисплатин (Платинол). Когато цисплатинът за пръв път става достъпен, той се рекламира шумно като чудодейно лекарство и 75% от хората, които го вземат, получават подобрение след лечението. Но след като първоначалната вълна на възбуда преминава и употребата на цисплатина става по-рутинна, неговата степен на ефективност спада до около 25-30%. Очевидно по-голямата част от благотворното въздействие на цисплатина се е дължало на плацебо ефекта*.
[* O’Regan, Special Report, p. 4.]
Разбирането на ролята, която подобни фактори имат по отношение на ефективността на дадено плацебо, е важно, защото показва как нашата способност да контролираме холографското тяло е отлята в калъпа на вярванията ни. Нашият ум има мощта да премахва брадавици, да изчиства бронхите и да наподобява болкоуспокояващата способност на морфина, но тъй като ние не съзнаваме, че притежаваме силата, трябва да бъдем подлъгани да я използваме. Това може да изглежда почти комично, ако не бяха трагедиите, които често настъпват в резултат на невежеството ни по отношение на нашата собствена сила.
Нищо не може да илюстрира по-добре това от един знаменит случай, описан от психолога Бруно Клопфер. Той лекува мъж на име Райт от напреднал рак на лимфните възли. Всички стандартни лечения били изчерпани и изглеждало, че на Райт му остава малко време. Неговата шия, мишници, гръден кош, корем и слабини са изпълнени с тумори с размер на портокал, а черният му дроб и далакът са толкова уголемени, че два литра млечна течност трябва да бъде дренирана от неговите гърди всеки ден.
Райт обаче не иска да умира. Той е чул за някакво страхотно ново лекарство, наречено кребиозен, и започва да моли своя лекар да му го приложи. Отначало лекарят отказва, защото лекарството е прилагано само върху хора, на които им се дава живот поне три месеца. Но Райт бил толкова непримирим в своите настойчиви молби, че лекарят му накрая се съгласил. Инжектирал му кребиозен в петък, но дълбоко в себе си не очаквал Райт да изкара уикенда. След това докторът си отишъл у дома.
За негова изненада в понеделник той открива, че Райт е станал от леглото и се разхожда. Клопфер отбелязва, че неговите тумори „са се стопили като снежни топки върху гореща печка“ и са се смалили до половината от първоначалния си размер. Това е далеч по-бързо смаляване, отколкото дори най-силното рентгеново лечение може да постигне. Десет дни след първото лечение на Райт с кребиозен той напуска болницата и е, доколкото лекарите могат да кажат, без рак. Когато постъпва в болница, му е била необходима кислородна маска за дишане, а при напускането бил достатъчно добре, за да лети със своя самолет на 3600м височина, без да изпитва някакви неудобства.
Райт остава добре за около 2 месеца, но тогава се появяват статии, които твърдят, че кребиозенът в действителност няма ефект върху рака на лимфните възли. Райт, който е праволинейно логичен и научен в своето мислене, изпада в силна депресия, пак заболява и е върнат в болницата. Този път неговият лекар решава да направи един експеримент. Той казва на Райт, че кребиозенът е също толкова ефективен, колкото е изглеждал, но че качеството на някои от първоначалните доставки на лекарството се влошило при транспортирането.
Обяснява му обаче, че разполага с нова силно концентрирана версия на лекарството и може да го лекува с нея. Разбира се, лекарят няма никаква нова версия на лекарството и възнамерява да инжектира Райт с чиста вода. За да създаде подходящата атмосфера, той дори разработва една усложнена процедура, преди да инжектира Райт с плацебото.
Отново резултатите са впечатляващи. Туморните маси се топят, течността от гръдния кош изчезва — Райт бързо се изправя на крака и се чувствува превъзходно. Той остава без симптоми още два месеца, но тогава Американската медицинска асоциация обявява едно представително национално изследване за кребиозена, което разкрива, че това лекарство е безполезно при лечението на рака. Този път вярата на Райт е напълно разклатена. Неговият рак отново се развива с пълна сила и той умира след два дни*.
[* Bruno Klopfer, „Psychological Variables in Human Cancer“, Journal of Prospective Techniques 31 (1957), pp. 3310.]
Историята на Райт е трагична, но в нея се съдържа едно мощно послание: Когато имаме достатъчно късмет да заобиколим нашето неверие и да се доберем до жизнените сили вътре в нас, ние можем да накараме туморите да се стопят за една нощ.
В случая с кребиозена е въвлечен само един човек, но има подобни случаи, в които участват множество хора. Да вземем химиотерапевтичният агент, наречен цисплатин (Платинол). Когато цисплатинът за пръв път става достъпен, той се рекламира шумно като чудодейно лекарство и 75% от хората, които го вземат, получават подобрение след лечението. Но след като първоначалната вълна на възбуда преминава и употребата на цисплатина става по-рутинна, неговата степен на ефективност спада до около 25-30%. Очевидно по-голямата част от благотворното въздействие на цисплатина се е дължало на плацебо ефекта*.
[* O’Regan, Special Report, p. 4.]
Самолекуване, а не чудо.
A ти какво разбираш под чудо?
В случая го даваш малко Тома Неверни, а ми се струва, че си мислиш за положително мислене. Не е! Това е формиране на събития и чудо или не се случват неща, които без самия процес на формиране щяха просто да не се случат. Това не са мистични и невиждани знания, някой го правят интуитивно или като начин на мислене - познавам такива. За други обаче се налага да полагат усилия.
Вярвам , действа на 100 процента .
Сега много хора ще ми се смеят ,но бях на 20 години ,когато проработи за първи път , учех, не работех ,много исках да има кола , а нямаше желаещи да ми купят.
Един ден седнах на фотьойла вкъщи , затворих си очите и не знам колко време ,може би час, два си представях ,че карам . Движех си ръцете , пусках си радио, чистачките , пуших си цигара през прозореца , паркирах ...... Със сигурност съм била много смешна ,но наистина успях да почувствам ,че шофирам, не само да си представям .
Имах спестени 700 лв , след две седмици случайно ми се обади един приятел ,че негов приятел заминава спешно за бригада, трябват му 1000 лв за билети и си продава колата ,която иначе струваше около 2000 тогава . Отидох , видях я ,бях с две приятелки , едната тъкмо беше взела заплата и каза аз ти давам 150 лв на заем да си я купиш , другата също имаше малко спестени и тя ми каза, че ми дава 150 ....и си я купих
През годините много неща съм привличала към себе си . Номера не е просто да си представяш нещо ,като фантасмагория , а да визуализираш и да чувстваш ,че го имаш и го заслужаваш .
В youtube ,напиши Ивана Александрова , тя има много подробни видеа в който обяснява,как точно работи и какво трябва да се прави
Сега много хора ще ми се смеят ,но бях на 20 години ,когато проработи за първи път , учех, не работех ,много исках да има кола , а нямаше желаещи да ми купят.
Един ден седнах на фотьойла вкъщи , затворих си очите и не знам колко време ,може би час, два си представях ,че карам . Движех си ръцете , пусках си радио, чистачките , пуших си цигара през прозореца , паркирах ...... Със сигурност съм била много смешна ,но наистина успях да почувствам ,че шофирам, не само да си представям .
Имах спестени 700 лв , след две седмици случайно ми се обади един приятел ,че негов приятел заминава спешно за бригада, трябват му 1000 лв за билети и си продава колата ,която иначе струваше около 2000 тогава . Отидох , видях я ,бях с две приятелки , едната тъкмо беше взела заплата и каза аз ти давам 150 лв на заем да си я купиш , другата също имаше малко спестени и тя ми каза, че ми дава 150 ....и си я купих
През годините много неща съм привличала към себе си . Номера не е просто да си представяш нещо ,като фантасмагория , а да визуализираш и да чувстваш ,че го имаш и го заслужаваш .
В youtube ,напиши Ивана Александрова , тя има много подробни видеа в който обяснява,как точно работи и какво трябва да се прави
Вярвам , действа на 100 процента .
Сега много хора ще ми се смеят ,но бях на 20 години ,когато проработи за първи път , учех, не работех ,много исках да има кола , а нямаше желаещи да ми купят.
Един ден седнах на фотьойла вкъщи , затворих си очите и не знам колко време ,може би час, два си представях ,че карам . Движех си ръцете , пусках си радио, чистачките , пуших си цигара през прозореца , паркирах ...... Със сигурност съм била много смешна ,но наистина успях да почувствам ,че шофирам, не само да си представям .
Имах спестени 700 лв , след две седмици случайно ми се обади един приятел ,че негов приятел заминава спешно за бригада, трябват му 1000 лв за билети и си продава колата ,която иначе струваше около 2000 тогава . Отидох , видях я ,бях с две приятелки , едната тъкмо беше взела заплата и каза аз ти давам 150 лв на заем да си я купиш , другата също имаше малко спестени и тя ми каза, че ми дава 150 ....и си я купих
През годините много неща съм привличала към себе си . Номера не е просто да си представяш нещо ,като фантасмагория , а да визуализираш и да чувстваш ,че го имаш и го заслужаваш .
В youtube ,напиши Ивана Александрова , тя има много подробни видеа в който обяснява,как точно работи и какво трябва да се прави
Сега много хора ще ми се смеят ,но бях на 20 години ,когато проработи за първи път , учех, не работех ,много исках да има кола , а нямаше желаещи да ми купят.
Един ден седнах на фотьойла вкъщи , затворих си очите и не знам колко време ,може би час, два си представях ,че карам . Движех си ръцете , пусках си радио, чистачките , пуших си цигара през прозореца , паркирах ...... Със сигурност съм била много смешна ,но наистина успях да почувствам ,че шофирам, не само да си представям .
Имах спестени 700 лв , след две седмици случайно ми се обади един приятел ,че негов приятел заминава спешно за бригада, трябват му 1000 лв за билети и си продава колата ,която иначе струваше около 2000 тогава . Отидох , видях я ,бях с две приятелки , едната тъкмо беше взела заплата и каза аз ти давам 150 лв на заем да си я купиш , другата също имаше малко спестени и тя ми каза, че ми дава 150 ....и си я купих
През годините много неща съм привличала към себе си . Номера не е просто да си представяш нещо ,като фантасмагория , а да визуализираш и да чувстваш ,че го имаш и го заслужаваш .
В youtube ,напиши Ивана Александрова , тя има много подробни видеа в който обяснява,как точно работи и какво трябва да се прави
Що се отнася до плацебото - ефектът може да бъде напълно реален, а не въображаем. Има различни обяснения за проявлението му. Обратното на плацебо е ноцебо ефектът. Но много пъти, наистина много пъти , особено в БГ съм виждал какви опустошителни ефеккти има ятрогенното въздействие - т.е. думите и поведението на лекаря, да не говорим за страничните ефекти на някои медикаменти
Вярвам , действа на 100 процента .
Сега много хора ще ми се смеят ,но бях на 20 години ,когато проработи за първи път , учех, не работех ,много исках да има кола , а нямаше желаещи да ми купят.
Един ден седнах на фотьойла вкъщи , затворих си очите и не знам колко време ,може би час, два си представях ,че карам . Движех си ръцете , пусках си радио, чистачките , пуших си цигара през прозореца , паркирах ...... Със сигурност съм била много смешна ,но наистина успях да почувствам ,че шофирам, не само да си представям .
Имах спестени 700 лв , след две седмици случайно ми се обади един приятел ,че негов приятел заминава спешно за бригада, трябват му 1000 лв за билети и си продава колата ,която иначе струваше около 2000 тогава . Отидох , видях я ,бях с две приятелки , едната тъкмо беше взела заплата и каза аз ти давам 150 лв на заем да си я купиш , другата също имаше малко спестени и тя ми каза, че ми дава 150 ....и си я купих
През годините много неща съм привличала към себе си . Номера не е просто да си представяш нещо ,като фантасмагория , а да визуализираш и да чувстваш ,че го имаш и го заслужаваш .
В youtube ,напиши Ивана Александрова , тя има много подробни видеа в който обяснява,как точно работи и какво трябва да се прави
Сега много хора ще ми се смеят ,но бях на 20 години ,когато проработи за първи път , учех, не работех ,много исках да има кола , а нямаше желаещи да ми купят.
Един ден седнах на фотьойла вкъщи , затворих си очите и не знам колко време ,може би час, два си представях ,че карам . Движех си ръцете , пусках си радио, чистачките , пуших си цигара през прозореца , паркирах ...... Със сигурност съм била много смешна ,но наистина успях да почувствам ,че шофирам, не само да си представям .
Имах спестени 700 лв , след две седмици случайно ми се обади един приятел ,че негов приятел заминава спешно за бригада, трябват му 1000 лв за билети и си продава колата ,която иначе струваше около 2000 тогава . Отидох , видях я ,бях с две приятелки , едната тъкмо беше взела заплата и каза аз ти давам 150 лв на заем да си я купиш , другата също имаше малко спестени и тя ми каза, че ми дава 150 ....и си я купих
През годините много неща съм привличала към себе си . Номера не е просто да си представяш нещо ,като фантасмагория , а да визуализираш и да чувстваш ,че го имаш и го заслужаваш .
В youtube ,напиши Ивана Александрова , тя има много подробни видеа в който обяснява,как точно работи и какво трябва да се прави
Самолекуване, а не чудо.
A ти какво разбираш под чудо?
В случая го даваш малко Тома Неверни, а ми се струва, че си мислиш за положително мислене. Не е! Това е формиране на събития и чудо или не се случват неща, които без самия процес на формиране щяха просто да не се случат. Това не са мистични и невиждани знания, някой го правят интуитивно или като начин на мислене - познавам такива. За други обаче се налага да полагат усилия.
Плацебото само по себе си не лекува. Но и ако позитивното мислене лекуваше, нямаше да има болни хора. Вярвам в силата на мисълта и положителната и отрицателната енергия. Вярвам също, че до днес толквоа са ни промили мозъците с фалшиви новини и ненужни хапчета, че само по себе си това е достатъчно да те убие. Но в крайна сметка има граници.
Доста се бях интересувала от него и навсякъде пише, че не трябва да започваш с “искам това, искам онова”. За да подейства, трябва да си представиш, че вече имаш желаното нещо и да благодариш на Вселената, че ти го е предоставила. Трябва да почувстваш емоциите, които наистина би почувствала ако това беше реалност (щастие, нетърпение, възторг). Никак не е лесно, но и затова не всички успяват. Просто трябва да повярваш и да не позволяваш негативни мисли да навлизат в съзнанието ти. Sisonka_ ти е дала много хубав пример. Точно това е. В YouTube също има много клипове на тази тема, погледни ги.
На мен почти всичко ми се получава, освен мечтата за по-голям апартамент. Какво ли не опитвах!
Но може би така е по-добре.
Но може би така е по-добре.
Просто си поискайте най-подходящия за вас.
Ако е добър за мен и семейството ми по-голям апартамент, какъвто ми се иска, нека се появи. Ако не, нека бъде този, който е най-подходящият.
Не винаги е толкова просто, но пък е толкова подробно обяснявано, че не би трябвало да остане неразбрано. По-голям апартамент означава повече разходи и за да няма лишения може да се наложи първо израстване в професията/разширяване на бизнеса или каквито други възможности ни се предоставят, които са необходимо условие за изпълнението на по-големите желания. Важно е да се разчитат правилно предоставените ни възможности и да се действа активно вместо да си седим в зоната на комфорт и пасивно да чакаме нещото да се случи. И да преценяме реално дали наистина се нуждаем и го искаме или само ще изгубим ресурс в погрешна посока. Иначе егото ни винаги ще иска още, повече и още повече.
Понякога пък за наше добро е нещо мечтано да не се случи. Най-много сълзи са проляти от сбъднати мечти... Някой горе може би иска да ни предпази. Аз поне така се успокоявам, ако нещо не стане така както си го мечтая. Действително имам сбъднати мечти, за които съжалявам горчиво, че реално са се осъществили...
Понякога пък за наше добро е нещо мечтано да не се случи. Най-много сълзи са проляти от сбъднати мечти... Някой горе може би иска да ни предпази. Аз поне така се успокоявам, ако нещо не стане така както си го мечтая. Действително имам сбъднати мечти, за които съжалявам горчиво, че реално са се осъществили...
Законът на привличането, ако търсим някаква закономерност, е че привличането е въпрос на резонанс. Човек като енергийна структура, която е настроена на определени честоти. Резонансът не може да се създаде изкуствено т.е. със силно желание, дори вложени усилия няма да се получат нещата, ако няма истински резонанс на енергийно ниво. Между лично и външно. Резонансът може само да отзвучава, привлича честоти, с които е на една вълна. В този ред на мисли, няма как да привлечеш нещо, с което не си в резонанс.
Общо взето при мен наистина работи, но аз не опитвам често. В смисъл не си насилвам късмета. Рядко си пожелавам нещо, поръчвам си го един вид към Вселената и става. Затова не смея да искам много или често.
Като малка си мечтаех да излизам с рок музикант. Преди години - но вече пораснала - си пожелах да срещна мъж, който да е музикален, да е честен човек, да ме разсмива много и да го позная веднага, че е той. Когато срещнах мъжа ми, първо ме разсмя, после ми каза, че свири на китара и пее. И досега това ми е едно от най-големите съвпадения в живота, да получа точно каквото съм поискала. Отне време наистина, но се случи
Като малка си мечтаех да излизам с рок музикант. Преди години - но вече пораснала - си пожелах да срещна мъж, който да е музикален, да е честен човек, да ме разсмива много и да го позная веднага, че е той. Когато срещнах мъжа ми, първо ме разсмя, после ми каза, че свири на китара и пее. И досега това ми е едно от най-големите съвпадения в живота, да получа точно каквото съм поискала. Отне време наистина, но се случи
Всеки си има някаква съдба. Предполагам, на всеки са се случвали подобни уж случайни "съвпадения", но те не са отговор и изпълнение на желания от Вселената. По-скоро вътрешният глас, смътно предчувствие, предпочитания, в които е възможно да има скрито послание с подсказваща насока. Те са някакъв вътрешен ориентир, който ни води към нещо, което може да се окаже важна част от живота ни. За да се опитаме да разберем, дали едно желание е възможно да се осъществи, за целта е необходимо да правим разграничение между желания на всяка цена, такива в които изпълнението им е въпрос на лакти, борба. Подобни желания са въпрос на външен престиж, мотивирани са от аплодисменти и одобрителна оценка от външния свят, обкръжение. Другият тип желания са мотивирани на едно инстинктивно ниво - идват от душата, сърцето, инстинкта, интуицията. В това, което те води сърцето, инстинкта, а не рациото, се създават предпоставки за естествен резонанс - привличане. Затова е по-вероятно да се реализира. С лекота. Естествено.
Какво точно привличате? Мен от известно време само мъже са ми в главата и това привличам. Разковничето за успех - секс на първа среща, работи безотказно! Само че зависи, какво привличате покрай мъжете, да не се чудите после пък, как да го отблъсквате. С първия си привлякох само отрицателни емоции. Да се надяваме, че с номер 2 ще е по-различно. Началото е обещаващо.
На мен желанията ми идват винаги на инстиктивно ниво. Въпросът е, че ако отсреща не срещам подобие, рациото се включва с пълна сила. И почва да действа законът за естественото отблъскване.
На мен желанията ми идват винаги на инстиктивно ниво. Въпросът е, че ако отсреща не срещам подобие, рациото се включва с пълна сила. И почва да действа законът за естественото отблъскване.
Понякога пък за наше добро е нещо мечтано да не се случи. Най-много сълзи са проляти от сбъднати мечти... Някой горе може би иска да ни предпази. Аз поне така се успокоявам, ако нещо не стане така както си го мечтая. Действително имам сбъднати мечти, за които съжалявам горчиво, че реално са се осъществили...
Подписвам се директно!!!
Мечтите трябва да са много разумно и смислено структурирани. За да няма после ситуации от типа на "ти му викаш #стига_скита", то разбира #стига_с_кита"...
Чела съм много литература за силата на мисълта, включително и "Законът на привличането" на Естер и Джери Хикс. Вярвам в него и откакто чета такава литература живея в хармония със себе си и смятам, че нещата определено ми се получават. Този "закон" обаче не е магическо хапче. За мен се изразява в това, че мислейки и желаейки много силно нещо хората са способни да променят т.н. си вибрации и несъзнателно да "работят" за това, което желаят. Дори и това да означава очите да са широко отворени за възможности, които иначе бихме подминали. Естествено не става въпрос само за материални придобивки...
Този закон не е за всеки. Не всеки има търпение, постоянство и вяра.
Малко в страни от темата, но повлияно от предни коментари - плацебо(и дори обратната форма - ноцебо) също не са измислица за мен.
Този закон не е за всеки. Не всеки има търпение, постоянство и вяра.
Малко в страни от темата, но повлияно от предни коментари - плацебо(и дори обратната форма - ноцебо) също не са измислица за мен.
Естествено не става въпрос само за материални придобивки...
A правило ли ти е впечатление, че материалните придобивки най-лесно се привличат?
Също така имам няколко доста странни "изпълнения" на желания. Давам пример и би ми било интересно да ми кажете мнението си.
Значи формирам събитие - искам да работя в престижна компани с добра заплата и сред млади и умни хора. И го получавам - престижна компания, удволетворяваща заплата, млади и умни хора, но ... позицията ми е такава, че не мога нито едно приятелство да създам сред колегите.
Ох, сега като го написах и осъзнах, че аз не съм си формирала приятелски кръг ... и съм получила всичко буквално.
О, и аз мога да дам такъв пример
Бременна с второ, в края. Идва време за раждане, бебето все още е седалищно. Аз съм с огромен страх от секцио и манифестирам абсолютно натурално раждане.
Е, познайте 😁 родих секцио, но като ме пусна упойката от операцията не ме хванаха другите болкоуспокояващи. Изтърпях си всички контракции, но поне "отвървах" банките с окситоцин - наляха ми само една непосредствено след раждането.
Честно казано тук и аз не знам къде сгреших, защото манифестирах вагинално раждане, предприемах и вдъхновени действия, които да подпомогнат процеса, визуализирах...
Бременна с второ, в края. Идва време за раждане, бебето все още е седалищно. Аз съм с огромен страх от секцио и манифестирам абсолютно натурално раждане.
Е, познайте 😁 родих секцио, но като ме пусна упойката от операцията не ме хванаха другите болкоуспокояващи. Изтърпях си всички контракции, но поне "отвървах" банките с окситоцин - наляха ми само една непосредствено след раждането.
Честно казано тук и аз не знам къде сгреших, защото манифестирах вагинално раждане, предприемах и вдъхновени действия, които да подпомогнат процеса, визуализирах...
Отдавна се научих да оставям вратата на желанията по-широко отворена без да ги ограничавам по качество или количество. Обикновено добавям и "по най-добрия начин за всички засегнати" или "за мое най-висше добро и без вреда за никого". Няма как винаги да преценим дали това, което искаме е най-доброто възможно и дали няма да донесе дори вреда на някого (визирам по-горното желание за точно определен вид раждане на всяка цена).
Възможността да изтеглиш "изпълнено" желание е 50 на 50. Писала съм желания на листче ... йок. То ако с формулиране ставаше и хоп потича рогът да изобилието ... С действия само също не става. Необходим е и късмет, синхрон между лично и външно.
Тази тема тук е точно, че става и потича... стига да го сханеш, да натрупаш практика и да вибрираш правилно
Не е чак толкова лесно. yahoo, е как визуализираш с "без вреда за никого". Без визуализация при мен нищо не се е получило. То понякога и с визуализация не се получава ама ...
Този "синхрон" може да е дарба например както при Сай Баба за да материализира незабавно предмети (дори несъществуващи такива като наполовина праскова, наполовина ябълка) или да бъде постепенно научен и усъвършенстван от всеки, който има достатъчното желание за това. Най-лесно е да се каже, че е шанс или късмет, но дори и той може да бъде "привлечен" в съотношение много по-различно от 50:50. Обратното също работи. Стигнах дотам да си повтарям, че повече не ми е нужно и вече желая по-спокоен живот и няма да споменавам в каква посока тръгна всичко постигнато. В дуалистичен свят право и обратно нямат съществена разлика и могат да се изпълнят на макс. Да се научиш как да си помогнеш или да се научиш поне да не си пречиш не е толкова мисия невъзможна и е по силите на всеки.
Аз ползвам малко по- други техники като изписване/изрисуване на желание върху хартия и зареждане с енергия Рейки и подобни докато и го визуализирам. Тогава на този лист съм написал и всички подробности включително и че не желая да е във вреда за никого (но в позитивната му форма).
yahoo, е как визуализираш с "без вреда за никого". Без визуализация при мен нищо не се е получило. То понякога и с визуализация не се получава ама ...
Оххх, а аз вчера прочетох някаква глупост, че била най-късата нощ и ако си пожелаеш нещо се сбъдвало.
Пожелах си го. Не знам дали ще се сбъдне или може би вече се е сбъднало, ама пусти страхове не ме оставят на мира, та дори и да е станало, не съм разбрала. Моят бивш често ми казваше: "Кротни се! И се наслади на момента!"
Ама аз не съм така. Все мисля, мисля, мисля...и взема, че накрая си измисля някой проблем, дето го нямам.
Пожелах си го. Не знам дали ще се сбъдне или може би вече се е сбъднало, ама пусти страхове не ме оставят на мира, та дори и да е станало, не съм разбрала. Моят бивш често ми казваше: "Кротни се! И се наслади на момента!"
Ама аз не съм така. Все мисля, мисля, мисля...и взема, че накрая си измисля някой проблем, дето го нямам.
Желанията се сбъдват само ако работиш върху тях.
Желанията се сбъдват само ако работиш върху тях.
Прощавай, но на това се смях с глас. На специално място в специално време малките момиченца си пожелават нещо, и родителите го изпълняват, казвайки им, че е добрата фея. Няма идеално бъдеще, за това хората са нещастни, защото очакват съвършенство. Вземи един момент и го направи идеален, предизвикай нещата да се случат. Стига с тия измишльотини за желания и специални места.
Новолуние или пълнолуние са прост пример за специално време познат от хилядолетия. Има енергийно заредени местности или пък чудотворни икони където желанията на немалко болни и страдащи се изпълняват. Точно както родителите изпълняват желанията на децата си така се случва и нашите желания да бъдат подпомогнати от по-висши създания. Едни деца знаят как да измъкнат максимум желания, а други пък приемат, че Дядо Коледа е много стиснат, трети че не съществува... Кой в каквото вярва 
Аз предмети не ща. Искам точно определен човек. Само, че в неговата глава се въртят разни мисли да отиде да живее на едно от местата, които ме карат да се чувствувам изключително добре. Всичко това е чудесно с една малка подробност - на мен ми е твърде рано да се премествам там за постоянно и ме е ужасно страх, че ако си реализира идеите ще го загубя. Нямам право да го спирам, обаче. Така че не мога да работя за желанията си, защото не съм наясно, какво ще ми сервира утрешния ден.
Ех, ако можеше да си избия мислите от главата! Дългосрочното планиране не води до нищо добро.
Ех, ако можеше да си избия мислите от главата! Дългосрочното планиране не води до нищо добро.
Синхронът не може да бъде научен, не е концерт по желание, не се случва самоцелно и произволно, защото е въпрос на по подходящо време за дадено нещо. Може само да се съобразиш и нагодиш спрямо по подходящото време. За да се получи ефект на взаимност, съзвучие, синхрон. Едновременно да привлечеш и да бъдеш привлечен от нещо. На синергия. Синхронът или го има или не. Привличането се случва естествено, ако човек следва интуицията си, сърцето си, вътрешния си глас. Така че ако нещо желано се случва, тогава когато го напишеш на листче, визуализираш си го, направиш нещо по въпроса, това единствено означава, че периодът е в синхрон, затова откликва на личните желания. В случай, че има разминавания, възпрепятстване - няма синхрон или е частичен. Повтарянето на мантри до откат, когато няма синхрон, няма да даде желания резултат. Всеки момент има някаква качествена специфика. Астрологично. За нещо може да е откликващ съобразно индивидуалния "приемник" и вълните, честотите на това "радио" слушаш и се включваш. Вселената е ментална, откликва на желанията, въпросите, тогава когато има синергия. Буквално ми се е случвало на секундата, когато се запитам нещо, да получа отговор под някаква форма - синхрон лично-външно. В други случаи, колкото и да задавам въпроси - няма такъв.
Не се прожектира такъв филм - каквото искам, когато го искам, хеле пък на всяка цена. Подобна гледна точка може да роди разочарования, перманентно недоволство, депресия. Това, което е в нашите възможности е да следваме вътрешния си глас и да правим каквото трябва. В контекста на тук и сега.
Не се прожектира такъв филм - каквото искам, когато го искам, хеле пък на всяка цена. Подобна гледна точка може да роди разочарования, перманентно недоволство, депресия. Това, което е в нашите възможности е да следваме вътрешния си глас и да правим каквото трябва. В контекста на тук и сега.
Не си поставяйте сами повече ограничения отколкото природата ни е определила. Няма никакви гаранции, че всичко ще става лесно и бързо, но ако вярвате, че няма начин, нищо не може да се направи/научи или за всичко трябва много време или там колкото някой някъде ни е определил да чакаме, ще се изпълни и това ви желание.
обяснете ми как става да искам нещо силно, а после рязко да забравя, че съм го искала, за да ми се случи
(някъде в темата го четох, след малко ще намеря точния цитат)
искам ли го, мисля все за него
забравя ли го, значи съм се отказала от него и не го искам повече - защо ми е тогава да се случва? форма на проклятие? това звучи ужасно неположително и обратно на всичко, което проповядвате в темата
(някъде в темата го четох, след малко ще намеря точния цитат)
искам ли го, мисля все за него
забравя ли го, значи съм се отказала от него и не го искам повече - защо ми е тогава да се случва? форма на проклятие? това звучи ужасно неположително и обратно на всичко, което проповядвате в темата
Аз го споменах като алтернативен метод на западните разбирания за закона на привличането. Петър Дънов е казал: "Пожелай и забрави!". Вероятно е имал предвид да изкажем желанието си пред всемогъщата сила и да й се доверим, че то ще бъде изпълнено с лекота, без да препираме точно кога и да настояваме ежедневно като малките деца сякаш нямаме вяра, че ще бъде чуто и изпълнено. За някои неща става и по този начин. Така се освобождаваме емоционално и успяваме да живеем спокойно наслаждавайки се на това, което вече имаме, а не да тръпнем само по това, което още нямаме.
обяснете ми как става да искам нещо силно, а после рязко да забравя, че съм го искала, за да ми се случи
(някъде в темата го четох, след малко ще намеря точния цитат)
искам ли го, мисля все за него
забравя ли го, значи съм се отказала от него и не го искам повече - защо ми е тогава да се случва? форма на проклятие? това звучи ужасно неположително и обратно на всичко, което проповядвате в темата
(някъде в темата го четох, след малко ще намеря точния цитат)
искам ли го, мисля все за него
забравя ли го, значи съм се отказала от него и не го искам повече - защо ми е тогава да се случва? форма на проклятие? това звучи ужасно неположително и обратно на всичко, което проповядвате в темата
Самата теория е пълна с логически самоотхвърлящи се твърдения и с противоречия, пък всеки си я тълкува както му е изгодно. В зависимост от това на коя страна на условния резултат се намира. Само по себе си това не е аргумент за или против Законът за привличането, такъв какъвто го популяризират. Какъв е този закон, в който закономерността е 50 на 50 ?
Хем да мислиш за желаното, да си го визуализираш, да пишеш на нещо си там, да усещаш, че вече ти се е изпълнило желанието. Това е начинът - да имаш отношение. Хем го има и другия вариант - да не мислиш за него, защото фокусираното внимание, отношение може да има обратен ефект. Това е причина, за да не ти се е получило ! Прекалено много го искаш ! Все пак е логично и в реда на нещата е да имаш отношение за нещо, което те вълнува. Колкото повече те вълнува, толкова вниманието е по-ангажирано. И обратното. Психологически "въздух под налягане", е да се хилиш като зелка и да заявяваш намерения, желания, без да го имаш като вътрешно усещане, да им вярваш, смятайки, че това е начинът да проработи за теб законът на привличането.
Логическият извод, е че тази теория не е панацея, нито универсална рецепта. А привлекателна пазарна ниша, защото това се търси - вълшебните пръчици.
Хем да мислиш за желаното, да си го визуализираш, да пишеш на нещо си там, да усещаш, че вече ти се е изпълнило желанието. Това е начинът - да имаш отношение. Хем го има и другия вариант - да не мислиш за него, защото фокусираното внимание, отношение може да има обратен ефект. Това е причина, за да не ти се е получило ! Прекалено много го искаш ! Все пак е логично и в реда на нещата е да имаш отношение за нещо, което те вълнува. Колкото повече те вълнува, толкова вниманието е по-ангажирано. И обратното. Психологически "въздух под налягане", е да се хилиш като зелка и да заявяваш намерения, желания, без да го имаш като вътрешно усещане, да им вярваш, смятайки, че това е начинът да проработи за теб законът на привличането.
Логическият извод, е че тази теория не е панацея, нито универсална рецепта. А привлекателна пазарна ниша, защото това се търси - вълшебните пръчици.
Според мен работи . Имах изключително тежък период ( финансов , материален ) , постоянно си повтарях " Всичко ще се оправи , скоро ще си добре " . Всички ме мислеха за луда с розови очила , да , но нещата се наредиха . Не спирам да мисля , че нещата ще стават и по - добре , не спирам и да работя в тази насока . Визуализирам си положителните емоции и нещата някак се нареждат . Е , не съм милионерка , но нищо чудно да спечеля и джакпота някой ден . Като знам в каква мизерия съм живяла , в абсолютна безпътица , всички ме подминаваха като невидима , а сега същите тези хора не спират да ме търсят . Сигурно съм най - големия оптимист и наивник , но съм щастлива , дори в мизерията бях щастлива и не спирах да вярвам в " слънчевия ден и на моята улица " . Представям си някаква цел , на пръв поглед дребно нещо за някои хора , и я постигам . Някой написа за отворената врата на мечтите , и аз така - мечтая и визуализирам мечтите , започвам с малките и някой ден ще постигна и големите.
Страхотен пост, Jay 🤗
Ще си го скрийншотна да си го прочитам в сивите дни.
Радвам се, че не съм единствената с розови очила. Понякога дори ми става странно, защото обикновено хората предвиждат проблемите и ми се чудят когато аз не тръгвам с такава нагласа. Сякаш съм още дете и вярвам в чудеса вместо да трябва да се държа като възрастен и да се вглъбявам в проблемите и да тръгвам с негативна нагласа към всичко и всички.
Ще си го скрийншотна да си го прочитам в сивите дни.
Радвам се, че не съм единствената с розови очила. Понякога дори ми става странно, защото обикновено хората предвиждат проблемите и ми се чудят когато аз не тръгвам с такава нагласа. Сякаш съм още дете и вярвам в чудеса вместо да трябва да се държа като възрастен и да се вглъбявам в проблемите и да тръгвам с негативна нагласа към всичко и всички.
Винаги са ме радвали хора запазили детския си оптимизъм и позитивизъм и не са станали жертва на матрицата на света на възрастните. Добре си спомням дъщеря ми какво жизнерадостно дете беше и в какъв намусен тийнейджър се превърна, на който целия свят му е крив. Да се върнеш обратно какъвто си бил не е по силите на всеки защото епитети като луд, летящ из облаците... ще са неизбежно ежедневие. И така в голяма степен ставаш като всички останали.
Не си поставяйте сами повече ограничения отколкото природата ни е определила. Няма никакви гаранции, че всичко ще става лесно и бързо, но ако вярвате, че няма начин, нищо не може да се направи/научи или за всичко трябва много време или там колкото някой някъде ни е определил да чакаме, ще се изпълни и това ви желание.
Според мен работи . Имах изключително тежък период ( финансов , материален ) , постоянно си повтарях " Всичко ще се оправи , скоро ще си добре " . Всички ме мислеха за луда с розови очила , да , но нещата се наредиха . Не спирам да мисля , че нещата ще стават и по - добре , не спирам и да работя в тази насока . Визуализирам си положителните емоции и нещата някак се нареждат . Е , не съм милионерка , но нищо чудно да спечеля и джакпота някой ден . Като знам в каква мизерия съм живяла , в абсолютна безпътица , всички ме подминаваха като невидима , а сега същите тези хора не спират да ме търсят . Сигурно съм най - големия оптимист и наивник , но съм щастлива , дори в мизерията бях щастлива и не спирах да вярвам в " слънчевия ден и на моята улица " . Представям си някаква цел , на пръв поглед дребно нещо за някои хора , и я постигам . Някой написа за отворената врата на мечтите , и аз така - мечтая и визуализирам мечтите , започвам с малките и някой ден ще постигна и големите.
Гаранция, това което със сигурност съм разбрала, че нещо среща ли спънки, препятствия, разминавания става измъчено т.е. колкото са по-големи, толкова по-ялова работа ще излезе. Това е синхронът за който писах по-горе. В подходящото време всичко ти помага, нещата се нареждат като по чудо, в неподходящото има разминавания, всичко е срещу теб и не ти съдейства. Така че ако не става лесно, с лекота - по-добре не се занимавай с него. Не му е времето, мястото и хората. Това е принцип в природата. След като някои от Вас тук се позовават на физични закони като този за привличането. Разгледайте процесът на изпълнение на желание като природен закон. За да израсте нещо, първо трябва да имаш семенце, което да засееш в по-подходящата за целта почва (условия и обстоятелства) и период от време. След това се грижиш за него и понеже селскостопанската работа е малко неблагодарен труд и реколтата зависи и от външни фактори, единственото, което можеш да направиш е да изпълниш това, което е в рамките на твоите възможности. Твоята част като път към изпълнение на нещо, което ти е на сърце. За другото зависиш от благоразположението на хора, обстоятелства и подходящо време. Човек не е изолиран остров и всяко негово желание е обусловено и от други независещи от него фактори т.е. е условно. В такъв смисъл може да изглежда, че изпълненията на желанията не става бързо и то не защото стават бавно, а просто в подходящия за тях момент.
Всъщност ние можем да вярваме и да мечтаем, желаем каквото си поискаме, но това не е достатъчно условие, основание, че ще изгрее Слънце на някоя наша улица. Освен ако не става въпрос за дълбоко вътрешно убеждение, че това ще се случи в някой момент. Вътрешният глас. Той може да е индикатор, че става въпрос за истинско привличане, което е въпрос на естествен резонанс. На енергийно ниво. С фалшиви тонове, самовнушения и убеждения, не можеш да постигнеш резонанс , за да се случи привличане, синхрон. Слънце може да изгрее, ако в реалния живот виждаме някакви подсказки, нишани по въпроса. Няма невъзможни неща, а само наличие или липса на резонанс, синхрон. Някак не върви да хвърлиш, засадиш семенцето (намерението, желанието) сред камънаците, четейки молитва за дъжд и да очакваш чудеса.
Най-добрият вариант е желаното, необходимото да се случи в унисон, тогава когато му е времето. За да не остава вкус на прегоряла манджа. Животът е тук и сега. Настоящият момент предлага единствените възможности. Другото е фиксирана гледна точка, която поражда ограничаващи очаквания, хипотези с много условности - 50 на 50, които ако ти е "писано" ще получиш в някакъв вид желаното, ако не - ще си останеш с напразните надежди. Взрян в хипотезата за лелеяния щастлив миг някъде, някога в бъдещето. До този момент човек може да си промени приоритетите, предпочитанията, фокусът и желанията му да са други.
За силата на вярата се казва, че планини може да мести, но пък е толкова трудно да се повярва в нещо, наистина. Дори в неща, които са ни пред погледа се съмняваме, как да си повярваме, че нещо прекрасно ще ни се случи.
Скрит текст:
Преди доста години имах тежък период, труден развод, безработица и тригодишно дете. Вяра в разни магии нямах никаква, но бях отчаяна до степен да тръгна по баячки и магьосници. Та ми попадна книга с някаква южноамериканска магия, сбъдваща желания, нещо да се увие трябваше, да се завърже с червен конец, да се закопае, без никой да те види. И тръгнах с пакетчето към поляната до нас, обаче синът ми се лепна за мен и взе да пита. Обясних му как да си направи пакетче (с подръчни клечки и салфетки) и го пратих на скришно да зарива, че и аз да си довърша магичните процедури, без да ме гледа. Накрая го питах какво си е пожелал, казва, камионче. На връщане го оставих да си играе пред входа със съседското дете, бабата ги наглеждаше. Мина половин час и тръгнах да го прибирам малкия, слизам долу и гледам си и двете деца си играят с чисто нови дървени играчки, моя, естествено, с камионче. Питам откъде, бабата ми обяснява, че един съсед се прибирал и подарил играчките на децата, от работа му ги дали, пък не му трябвали. Буквално се изплаших, то бива магии, бива бързина на изпълнение на желанието, ама чак пък толкоз.. От друга страна вярата на малкия можеше планини да събори, "мама каза" не се подлага на съмнение, когато си тригодишен. /spoiler]
Скрит текст:
Поначало скептицизмът ми е по-силен от вярата. На теория съм оптимист, на практика скептик, защото доказателствата, са тези които правят оптимизмът валиден. Много рядко, да не кажа никога, не ми се е случвало напълно безрезервно да вярвам в нещо. Винаги се прокрадва и е смесено и с някакво съмнение, макар и нюню. Всъщност не се сещам да съм си пожелавала нещо, което ми е на сърце, формулирано като идея хвърлена в пространството или написано някъде и това да е било нещо като пусков механизъм, желаното да се развие, нареди в тази насока.
Преди време провокирана от момента си пожелах нещо, в същия момент усетих някакво настръхване в слънчевия сплит. Тогава не се замислих много над това, но ми направи впечатление. След време се оказа, че това е било инстинктивен знак, че желанието трудно ще се осъществи.
Преди време провокирана от момента си пожелах нещо, в същия момент усетих някакво настръхване в слънчевия сплит. Тогава не се замислих много над това, но ми направи впечатление. След време се оказа, че това е било инстинктивен знак, че желанието трудно ще се осъществи.
Повечето хора имат по-ниски лимити на сбъдване на желанията им, но искат, искат, гледат чуждото и продължават да искат. Вътрешно им се свива лъжичката, "знаят", че не е за тях това, ама продължават да искат и хоп, извода - Вселената не дава. Всичко дава Вселената, ама според тебе.
Слушам уроци по астрология в ютуба, гледам клипове на различни тематики и нещо, което чух от единия лектор ме впечатли като знание, знайно, но отблъсквано. Беше във връзка с активиране на определени накшатри, за да се увеличи бенефичното им влияние... Та той каза следното" Много внимавайте какво точно активирате, защото едно много желано нещо, искано, обикновено идва с нещо, което не искаш."
Имайки досадния навик да анализирам до припадък хода на живота, а имайки и желания безспир, съм установила, че когато някои сфери от живота ми бележат възход, когато някои мои желания се изпълняват, така да се каже, други тръгват надолу, т.е. там се случват не особено приятни събития. В момента, в който установих за себе си тези взаимозависимости, се сетих и за думите на Ванга "Не искайте повече, защото не знаете дали може да го платите." Цитатите са по памет, някоя дума може и да не е запомнена точно, смисълът, надявам се, се схваща. Бъдете доволни и благодарни от онова, което имате. Това е основата за повече. Защото не полученото и постигнатото като факт носят щастие, а способността за радост и задоволство от твоето, каквото и да е, колкото и да е. Тогава се множи, тогава задоволява. Защото желанията никога не свършват, но и не носят кой знае каква удовлетвореност. Изпълнените бързо биват заменени с нови и цикълът започва отначало. Искане, искане, ама що не става и т.н...
Ако искате, ако сте способни, правете го като детето на леди Рамкин. На игра, с пълна вяра. Така се забравя. С пълната вяра, че ще се случи. Предъвкването в съзнанието носи не-радост, а повече тревоги. Блокаж.
Слушам уроци по астрология в ютуба, гледам клипове на различни тематики и нещо, което чух от единия лектор ме впечатли като знание, знайно, но отблъсквано. Беше във връзка с активиране на определени накшатри, за да се увеличи бенефичното им влияние... Та той каза следното" Много внимавайте какво точно активирате, защото едно много желано нещо, искано, обикновено идва с нещо, което не искаш."
Имайки досадния навик да анализирам до припадък хода на живота, а имайки и желания безспир, съм установила, че когато някои сфери от живота ми бележат възход, когато някои мои желания се изпълняват, така да се каже, други тръгват надолу, т.е. там се случват не особено приятни събития. В момента, в който установих за себе си тези взаимозависимости, се сетих и за думите на Ванга "Не искайте повече, защото не знаете дали може да го платите." Цитатите са по памет, някоя дума може и да не е запомнена точно, смисълът, надявам се, се схваща. Бъдете доволни и благодарни от онова, което имате. Това е основата за повече. Защото не полученото и постигнатото като факт носят щастие, а способността за радост и задоволство от твоето, каквото и да е, колкото и да е. Тогава се множи, тогава задоволява. Защото желанията никога не свършват, но и не носят кой знае каква удовлетвореност. Изпълнените бързо биват заменени с нови и цикълът започва отначало. Искане, искане, ама що не става и т.н...
Ако искате, ако сте способни, правете го като детето на леди Рамкин. На игра, с пълна вяра. Така се забравя. С пълната вяра, че ще се случи. Предъвкването в съзнанието носи не-радост, а повече тревоги. Блокаж.
За астрологията. Всеки си има някаква съдба, житейски насоки, потенциал за развитие с някаква специфика. Това е неговата индивидуална Вселена. В нея всяко нещо е с времето си, независимо дали го желаеш тук и сега. По точно определен начин. Желанията са изпълними дотолкова, доколкото присъстват като потенциал в рождената карта. Условни са, в някакви рамки, в зависимост от рождения потенциал. И всеки е пример единствено за собствената си съдба. В такъв смисъл не можеш да имаш чужда съдба, колкото и вдъхновяваща, желана да ти изглежда. Да я вземаш за пример или да гледаш в чуждите панички е безпредметно. Тогава когато желанията не са в синхрон с подходящото за тях време, каръщината излиза на мода.
Детето по-скоро би трябвало да се разглежда като метафора. Да се водиш по неща, които усещаш твои на инстинктивно ниво. Това със самовнушение, механично, по команда, формула не става. Колкото и някой отстрани да се опитва да ти обяснява разбира се, че това е универсалната "рецепта" за това кое и по какъв начин е "правилно", под общ знаменател. Правилното е индивидуално. Подходящото време е индивидуално. В зависимост от личната съдба.
За астрологията и съдбата
Eто какво нещо е синхронът. Като повдигнати теми. Днес Маргарита Петкова е публикувала интересна статия с подобна тематика.
Детето по-скоро би трябвало да се разглежда като метафора. Да се водиш по неща, които усещаш твои на инстинктивно ниво. Това със самовнушение, механично, по команда, формула не става. Колкото и някой отстрани да се опитва да ти обяснява разбира се, че това е универсалната "рецепта" за това кое и по какъв начин е "правилно", под общ знаменател. Правилното е индивидуално. Подходящото време е индивидуално. В зависимост от личната съдба.
За астрологията и съдбата
Eто какво нещо е синхронът. Като повдигнати теми. Днес Маргарита Петкова е публикувала интересна статия с подобна тематика.
За астрологията. Всеки си има някаква съдба, житейски насоки, потенциал за развитие с някаква специфика. Това е неговата индивидуална Вселена. В нея всяко нещо е с времето си, независимо дали го желаеш тук и сега. По точно определен начин. Желанията са изпълними дотолкова, доколкото присъстват като потенциал в рождената карта. Условни са, в някакви рамки, в зависимост от рождения потенциал. И всеки е пример единствено за собствената си съдба. В такъв смисъл не можеш да имаш чужда съдба, колкото и вдъхновяваща, желана да ти изглежда. Да я вземаш за пример или да гледаш в чуждите панички е безпредметно. Тогава когато желанията не са в синхрон с подходящото за тях време, каръщината излиза на мода.
Детето по-скоро би трябвало да се разглежда като метафора. Да се водиш по неща, които усещаш твои на инстинктивно ниво. Това със самовнушение, механично, по команда, формула не става. Колкото и някой отстрани да се опитва да ти обяснява разбира се, че това е универсалната "рецепта" за това кое и по какъв начин е "правилно", под общ знаменател. Правилното е индивидуално. Подходящото време е индивидуално. В зависимост от личната съдба.
За астрологията и съдбата
Eто какво нещо е синхронът. Като повдигнати теми. Днес Маргарита Петкова е публикувала интересна статия с подобна тематика.
Детето по-скоро би трябвало да се разглежда като метафора. Да се водиш по неща, които усещаш твои на инстинктивно ниво. Това със самовнушение, механично, по команда, формула не става. Колкото и някой отстрани да се опитва да ти обяснява разбира се, че това е универсалната "рецепта" за това кое и по какъв начин е "правилно", под общ знаменател. Правилното е индивидуално. Подходящото време е индивидуално. В зависимост от личната съдба.
За астрологията и съдбата
Eто какво нещо е синхронът. Като повдигнати теми. Днес Маргарита Петкова е публикувала интересна статия с подобна тематика.
Неизвестните или съмнителните моменти са доста. 
Каква скука щеше да бъде, ако живота ни беше предварително програмиран без никакви отклонения от програмата. Считам, че имаме свободната воля в достатъчно голяма степен за да прекрояваме живота си кой колкото пожелае. На един роднина гледачка му беше казала, че ще срещне жената на мечтите си след точно 12 години и той... чакаше докато му се изчака чакането и накрая реши да не вярва повече на предсказания, но пък продължава да се съобразява с ретроградния Меркурий, да се синхронизира със следващото Новолуние... а наборите му вече внуци чакат. Кой както си пропилее живота и да, съществуват оправдания със съдба и карма за да изместим отговорността за собствения си живот в друга посока.
"Съдба" не е дума, която оневинява или сваля отговорност от човека, ама пък да залиташ в другата крайност е весело. Наборът от качества, с които си роден и обстоятелствата, които ги дооформят, изострят и изваждат на бял свят са предопределящи за житейския ти път - ще блееш ли, ще чакаш ли, ще действаш ли и в каква посока ще действаш... Свободната ти воля има граници, че и насоки даже - накъде да се стреми и в какво да вярва, щото я бъкел да не разбираш от програмиране например, пък налагай свободната си воля да станеш програмист. Ще станеш, да, на куково лято. Същото е със всяко друго нещо. Та, дори и твърдението за свободна воля и нейната чудодейна сила може да е просто оправдание и глупост.
Животът не е скука, не защото не е програмиран, а защото ние сме достатъчно глупави да не разбираме механизма на случването му, а това го прилагаме основно, за да вадим изводи като на Яху "пропилян живот" за хора, чиито житейски пътища не са ни познати като нашия.
Чудото на свободната воля / ако в това вярвате/ е не да си повтаряш плоски убеждения, гледайки от птичи поглед една далечна и непозната планина, мислейки, че мислиш, че я виждаш и разбираш, барабар с всичките й скрити кътчета, а да успееш да надскочиш собствените си лимити. И това не подлежи на чужда оценка, защото на чуждия поглед му липсва капацитетът за оценяване.
starinthenightsky, много добър постинг. Благодаря!
Животът не е скука, не защото не е програмиран, а защото ние сме достатъчно глупави да не разбираме механизма на случването му, а това го прилагаме основно, за да вадим изводи като на Яху "пропилян живот" за хора, чиито житейски пътища не са ни познати като нашия.
Чудото на свободната воля / ако в това вярвате/ е не да си повтаряш плоски убеждения, гледайки от птичи поглед една далечна и непозната планина, мислейки, че мислиш, че я виждаш и разбираш, барабар с всичките й скрити кътчета, а да успееш да надскочиш собствените си лимити. И това не подлежи на чужда оценка, защото на чуждия поглед му липсва капацитетът за оценяване.
starinthenightsky, много добър постинг. Благодаря!
Астрологията не е гадателство, ясновидство. Астролозите не са гледачки. Посредством способите на астрологията не се прогнозират конкретни събития, а характерни условия за определен период от време, на фонът на които могат да се случат събития с някаква специфика. Контекстът, в който се развива определена рождена тенденция, потенциал, като момент и условия и обстоятелства във времето, може да й придават някаква по-конкретна насока. Животът не е програмиран, но следва някакъв порядък, коловоз, което не означава че човек няма свободна воля. Само че тази свобода е условна. Наличието на безпрепятствено изразяване на свободна воля, намерения, без корекции, модификации от страна на хора и обстоятелства, условия, може да е индикация само за това, че човек е в пълен синхрон с моментното качество на времето. Реално разполагаме с цялата свободна воля на света, с условието, че тя се опира и изхожда и е в рамките на някакъв детерминиран модел. И наличието на ограничения, спънки, блокажи, показва докъде се простира тази свобода. Човек не може да да надскочи потенциала си. Както и възможностите, които може да получи. Да осъществи нещо желано, когато му скимне. Те имат някаква специфика. Подходящо време. Вместват се в някакви условни рамки.
Дали някой ще ти прогнозира или не нещо като някаква едностранчива и еднопластова специфика, съвсем не е задължително да се припокрива напълно с това дали, кога и по какъв начин се реализира определена рождена тенденция. Именно защото астрологията не е ясновидство, бакалски тефтер, в който всичко е написано до запетайката, а само средство за анализ на някакъв порядък и специфика. Човешкият ум и съзнание са несъизмерими с вселенските.
В случай, че човек иска желанието му отправено към Вселената да хване дикиш, то да опита да е в синхрон и в съзвучие със собствената си Вселена. Метафорично и буквално планетите от Слънчевата система за моментът на раждането, са отражение на езикът на личната Вселена.
Дали някой ще ти прогнозира или не нещо като някаква едностранчива и еднопластова специфика, съвсем не е задължително да се припокрива напълно с това дали, кога и по какъв начин се реализира определена рождена тенденция. Именно защото астрологията не е ясновидство, бакалски тефтер, в който всичко е написано до запетайката, а само средство за анализ на някакъв порядък и специфика. Човешкият ум и съзнание са несъизмерими с вселенските.
В случай, че човек иска желанието му отправено към Вселената да хване дикиш, то да опита да е в синхрон и в съзвучие със собствената си Вселена. Метафорично и буквално планетите от Слънчевата система за моментът на раждането, са отражение на езикът на личната Вселена.
Не вярвам. От 5-6 г искам по-голям апартамент. Какви ли не магии съм пробвала. Ей-толкова близо бях да стане. Не става и не става.
Не става само с искане и магии. Трябва и поне малко усилие.
Само с искане не става, ама и само с фиш не става ! Трябва късмет пуснатото желание т.е. фишът да е печеливша комбинация в раздаването за момента. На тези, които им се получава с усилия, смятат че имат заслуги за полученото. Всъщност техните намерения т.е. фиш, са в синхрон с подкрепящи от страна на обкръжаващия свят условия - на подходящото място, време и хора. На другите, които удрят греда, просто пият по една студена вода и им остава да се надяват на нов тираж, в който рулетката ще се спре на техния фиш.
Не вярвам. От 5-6 г искам по-голям апартамент. Какви ли не магии съм пробвала. Ей-толкова близо бях да стане. Не става и не става.
Не става само с искане и магии. Трябва и поне малко усилие.