- Публикувана: 7 юни 2021, 10:00 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2021, 14:36 ч.
Започни деня хрупкаво с TEDI. Задай въпрос на специалист по хранене!
Детето ми не яде месо. На какви храни трябва да наблегне и добре ли е да включа в менюто му хранителни добавки?
Д-р Николова: Рисково е да ограничаваме месата, било то птичи, или червени меса в менюто на децата поради риск от желязодефицитни състояния. Алтернатива на месото, ако детето категорично отказва да го консумира, са рибата и рибните продукти. Известно количество желязо и витамин B12 откриваме също така в яйчния жълтък. Ако ограничаването на месо продължи прекалено дълго, бих посъветвала родителите да направят анализ, пълна кръвна картина, нива на желязо, феритин, витамини от група Б и при нужда да се суплементират установените дефицити. Микродефицитите са изключително разпространени в съвременния свят. Масово има дефицит на витамин Д. У нас основен източник на витамин Д се оказват месото и месните продукти.
Д-р Николова: Рисково е да ограничаваме месата, било то птичи, или червени меса в менюто на децата поради риск от желязодефицитни състояния. Алтернатива на месото, ако детето категорично отказва да го консумира, са рибата и рибните продукти. Известно количество желязо и витамин B12 откриваме също така в яйчния жълтък. Ако ограничаването на месо продължи прекалено дълго, бих посъветвала родителите да направят анализ, пълна кръвна картина, нива на желязо, феритин, витамини от група Б и при нужда да се суплементират установените дефицити. Микродефицитите са изключително разпространени в съвременния свят. Масово има дефицит на витамин Д. У нас основен източник на витамин Д се оказват месото и месните продукти.
Трябва ли да присъстват плодовете в менюто на децата? В какво количество са необходими и кога е най-полезно да ги консумираме?
Д-р Николова: Плодовете и зеленчуците трябва да присъстват ежедневно в менюто на децата. Препоръчаният прием, разбира се, отново зависи от възрастта на детето, е около 200 – 250 г зеленчуци и 180 – 200 г пресни плодове. Една от порциите може да бъде под формата на прясно изцеден сок, смути или сок без добавена захар. Акцентът трябва да бъде върху разнообразието от сезонни плодове и зеленчуци. Плодовете може да се добавят към сутрешната закуска и междинното хранене на детето. Лично аз препоръчвам плодовете да присъстват като десерт и алтернатива на сладките храни. Поне три вида плодове или зеленчуци се препоръчват да присъстват ежеседмично в менюто. Не бива да насилваме децата да консумират абсолютно всичко, което ние харесваме като разнообразие от плодове и зеленчуци, но трябва да настояваме те да присъстват в достатъчни количества към всяко едно от основните хранения. Зеленчуците могат да бъдат поднесени под формата на салати или супи, термично обработени. Но е добре да знаем, че обработените термично плодове и зеленчуци губят част от своите биологично активни вещества – витаминен и минерален състав се променят.
Д-р Николова: Плодовете и зеленчуците трябва да присъстват ежедневно в менюто на децата. Препоръчаният прием, разбира се, отново зависи от възрастта на детето, е около 200 – 250 г зеленчуци и 180 – 200 г пресни плодове. Една от порциите може да бъде под формата на прясно изцеден сок, смути или сок без добавена захар. Акцентът трябва да бъде върху разнообразието от сезонни плодове и зеленчуци. Плодовете може да се добавят към сутрешната закуска и междинното хранене на детето. Лично аз препоръчвам плодовете да присъстват като десерт и алтернатива на сладките храни. Поне три вида плодове или зеленчуци се препоръчват да присъстват ежеседмично в менюто. Не бива да насилваме децата да консумират абсолютно всичко, което ние харесваме като разнообразие от плодове и зеленчуци, но трябва да настояваме те да присъстват в достатъчни количества към всяко едно от основните хранения. Зеленчуците могат да бъдат поднесени под формата на салати или супи, термично обработени. Но е добре да знаем, че обработените термично плодове и зеленчуци губят част от своите биологично активни вещества – витаминен и минерален състав се променят.
Може ли да комбинираме различните плодове?
Д-р Николова: Да, може да се комбинират различни плодове. Аз лично бих посъветвала ден за ден да редуваме плодовете. Лятото ни предлага изобилие от пресни и свежи местни плодове като малини, ягоди, къпини, сливи, пъпеши и дини. Препоръката ми е да се дават различно оцветени плодове.
Д-р Николова: Да, може да се комбинират различни плодове. Аз лично бих посъветвала ден за ден да редуваме плодовете. Лятото ни предлага изобилие от пресни и свежи местни плодове като малини, ягоди, къпини, сливи, пъпеши и дини. Препоръката ми е да се дават различно оцветени плодове.
Колко десерта да позволяваме дневно? Смятате ли, че ограничаването на захарта в ранна възраст ще помогне за възпитание на добра хранителна култура?
Д-р Николова: Трябва да ограничаваме захарта в менюто на децата – сладкиши, бонбони, торти, пасти, шоколади, защото те са източници не само на добавена захар, но и на наситени мазнини, трансмазнини. Децата търсят сладкия вкус, бързо привикват към него, а тези храни внасят много излишни калории, особено ако става въпрос за следобеден или вечерен прием.
Ако приготвяме десерти, то препоръката е те да бъдат овкусявани с мед, кафява захар, да се използват пълнозърнести брашна. Друга препоръка е да се приготвят десерти на млечна основа – да се влагат семена, ядки, сушени плодове. Но не подкрепям идеята за категоричното ограничаване и забрана на сладки храни, тестени или шоколадови изделия, тъй като това предизвиква силно изострен апетит и децата компенсаторно, в по-късна възраст, прибягват до тях. Важно е да насърчаваме децата, винаги когато е възможно, да си доставят сладкия вкус от пресни или сушени плодове и така бавно и постепенно да се изгради един здравословен модел на избор на храни, защото децата няма как да живеят в “парник” и нонстоп под нашия контрол. Важно е децата да могат осъзнато да направят своя избор, а не от страх, че някой ги контролира. Затова е изключително важно да се разяснява на децата смисълът на това ограничаване. И все пак, един-два до три пъти седмично може да присъстват и така наречените десертчета.
Д-р Николова: Трябва да ограничаваме захарта в менюто на децата – сладкиши, бонбони, торти, пасти, шоколади, защото те са източници не само на добавена захар, но и на наситени мазнини, трансмазнини. Децата търсят сладкия вкус, бързо привикват към него, а тези храни внасят много излишни калории, особено ако става въпрос за следобеден или вечерен прием.
Ако приготвяме десерти, то препоръката е те да бъдат овкусявани с мед, кафява захар, да се използват пълнозърнести брашна. Друга препоръка е да се приготвят десерти на млечна основа – да се влагат семена, ядки, сушени плодове. Но не подкрепям идеята за категоричното ограничаване и забрана на сладки храни, тестени или шоколадови изделия, тъй като това предизвиква силно изострен апетит и децата компенсаторно, в по-късна възраст, прибягват до тях. Важно е да насърчаваме децата, винаги когато е възможно, да си доставят сладкия вкус от пресни или сушени плодове и така бавно и постепенно да се изгради един здравословен модел на избор на храни, защото децата няма как да живеят в “парник” и нонстоп под нашия контрол. Важно е децата да могат осъзнато да направят своя избор, а не от страх, че някой ги контролира. Затова е изключително важно да се разяснява на децата смисълът на това ограничаване. И все пак, един-два до три пъти седмично може да присъстват и така наречените десертчета.
Как да се справим със злоядите деца?
Д-р Николова: Първото, което искам да кажа е, че не трябва да “караме” детето да консумира конкретни храни. Не трябва насилствено да се вкарват в менюто нови храни. На първо място е личният пример, особено малките деца правят това, което правят мама и тате.
Често трябва да предлагаме нови храни – 2, 3, 5...10 пъти, докато детето свикне с храната.
Важно е храната да бъде представена по атрактивен начин, особено ако има специфичен цвят. Също така е важно новата храна да бъде комбинирана с вече позната такава. Новата храна се въвежда най-успешно, когато децата се хранят в група – в детско заведение или голямо семейство, или група от приятелчета. Тогава те гледат едно от друго и посягат към новите храни. Колкото по-често предлагаме новата храна, толкова е по-голям шансът децата да я възприемат. Моето впечатление е, че родителите често не проявяват нужното търпение. Доста често дават “на заден”, когато детето отказва, а търпението е от голямо значение, за да се въведе новата храна. И да не забравяме, че все пак трябва да се съобразим и с това, което нашите деца харесват или не харесват. Аз също мога да изброя цял списък от храни, които не харесвам и не консумирам, включително и от плодовете и зеленчуците. Не бива да насилваме децата, защото това в по-късна възраст би рефлектирало в изкривяване на модела на хранене, риск от хранителни разстройства. Не трябва да залъгваме детето да изяде храна, която не харесва, за да му дадем след това нещо любимо или сладко.
Д-р Николова: Първото, което искам да кажа е, че не трябва да “караме” детето да консумира конкретни храни. Не трябва насилствено да се вкарват в менюто нови храни. На първо място е личният пример, особено малките деца правят това, което правят мама и тате.
Често трябва да предлагаме нови храни – 2, 3, 5...10 пъти, докато детето свикне с храната.
Важно е храната да бъде представена по атрактивен начин, особено ако има специфичен цвят. Също така е важно новата храна да бъде комбинирана с вече позната такава. Новата храна се въвежда най-успешно, когато децата се хранят в група – в детско заведение или голямо семейство, или група от приятелчета. Тогава те гледат едно от друго и посягат към новите храни. Колкото по-често предлагаме новата храна, толкова е по-голям шансът децата да я възприемат. Моето впечатление е, че родителите често не проявяват нужното търпение. Доста често дават “на заден”, когато детето отказва, а търпението е от голямо значение, за да се въведе новата храна. И да не забравяме, че все пак трябва да се съобразим и с това, което нашите деца харесват или не харесват. Аз също мога да изброя цял списък от храни, които не харесвам и не консумирам, включително и от плодовете и зеленчуците. Не бива да насилваме децата, защото това в по-късна възраст би рефлектирало в изкривяване на модела на хранене, риск от хранителни разстройства. Не трябва да залъгваме детето да изяде храна, която не харесва, за да му дадем след това нещо любимо или сладко.
До колко часа е редно да се дава храна на детето?
Д-р Николова: Препоръката е да имаме режим на хранене – това важи не само за децата, но и за възрастните. Добре е последното хранене да бъде поне 4 часа преди сън. Вечерята не трябва да бъде основното хранене за деня, а около 20 – 25% от количеството храна, което детето трябва да получи в рамките на деня. Възпитавайте децата да закусват. Закуската е от изключително голямо значение, за да стартира адекватно денят на детето. Доказано е, че децата много по-рядко боледуват и се справят значително по-добре в училище, когато закусват. И не на последно място, наличието на закуска предотвратява риска от наднормено телесно тегло, затлъстяване и други метаболитни усложнения в по-късна възраст.
Д-р Николова: Препоръката е да имаме режим на хранене – това важи не само за децата, но и за възрастните. Добре е последното хранене да бъде поне 4 часа преди сън. Вечерята не трябва да бъде основното хранене за деня, а около 20 – 25% от количеството храна, което детето трябва да получи в рамките на деня. Възпитавайте децата да закусват. Закуската е от изключително голямо значение, за да стартира адекватно денят на детето. Доказано е, че децата много по-рядко боледуват и се справят значително по-добре в училище, когато закусват. И не на последно място, наличието на закуска предотвратява риска от наднормено телесно тегло, затлъстяване и други метаболитни усложнения в по-късна възраст.
Да присъстват ли по-нови храни като боб мунк, амарант, чия, келп, спирулина и тн.?
Д-р Николова: Смятам, че имаме и български алтернативи на тези нови и част от тях безглутенови храни, и съобразно принципите на нутригеномиката е добре да ядем местната ни храна, в ареал от 70 – 80 км.
Д-р Николова: Смятам, че имаме и български алтернативи на тези нови и част от тях безглутенови храни, и съобразно принципите на нутригеномиката е добре да ядем местната ни храна, в ареал от 70 – 80 км.
Какви насоки бихте дали за здравословно отслабване при децата?
Д-р Николова: Проблемът с детското затлъстяване е много сериозен, включително и у нас. Различни проучвания сочат, че около 30% от децата в различна възраст имат свръхтегло и/или затлъстяване и проблемът става все по-актуален. Една от насоките, както вече споменах – режим на хранене, наличие на закуска, по-ограничено вечерно хранене и наред с модела на хранене е важно и да се контролира физическата активност. Контролът на телесното тегло не е само функция на режима на хранене, но и на ниво на физическа активност, наличие на достатъчен сън. Неспането изостря апетита, нарушава хормоналния баланс. Изисква се участие и на родителите, освен на самите деца, относно контрола, намаляване или поддържането на телесното тегло.
Д-р Николова: Проблемът с детското затлъстяване е много сериозен, включително и у нас. Различни проучвания сочат, че около 30% от децата в различна възраст имат свръхтегло и/или затлъстяване и проблемът става все по-актуален. Една от насоките, както вече споменах – режим на хранене, наличие на закуска, по-ограничено вечерно хранене и наред с модела на хранене е важно и да се контролира физическата активност. Контролът на телесното тегло не е само функция на режима на хранене, но и на ниво на физическа активност, наличие на достатъчен сън. Неспането изостря апетита, нарушава хормоналния баланс. Изисква се участие и на родителите, освен на самите деца, относно контрола, намаляване или поддържането на телесното тегло.
Как да се храним, за да бъдат децата здрави и със силен имунитет?
Д-р Николова: Спазвайте правилата на здравословно хранене. Няма само една храна или само едно биологично активно вещество, което максимално да укрепи имунитета на децата. Консумирайте пълнозърнести храни, приемайте достатъчно пресни плодове и зеленчуци, меса, риби, яйца, бобени храни, добри мазнини, които са източник на полиненаситени мастни киселини, млечни продукти като киселото мляко.
Д-р Николова: Спазвайте правилата на здравословно хранене. Няма само една храна или само едно биологично активно вещество, което максимално да укрепи имунитета на децата. Консумирайте пълнозърнести храни, приемайте достатъчно пресни плодове и зеленчуци, меса, риби, яйца, бобени храни, добри мазнини, които са източник на полиненаситени мастни киселини, млечни продукти като киселото мляко.