Имам нужда от съвет, бременна съм!

  • 12 507
  • 276
  •   1
Отговори
# 225
  • Paris, France
  • Мнения: 17 421
Не обсъждаме принцове, но е факт, че в момента има по-малко разходи, грижи и отговорности отколкото ще има с още едно дете, дори и бащата да седи с нея.

Добре, няма да дойде да я иска принц ако остане сама, но пък с малко дете почти никой (свестен) няма да я иска, а и няма да има време.

Ами ако и тоя си бие камшика или умре???????

# 226
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Лорелада, то не става въпрос за принцове, а за предлагане на базови условия за съвместно съжителство с вече налично дете - това в случай, че иска сериозна връзка и съжителство, което май иска, съдейки от написаното от Фифи.
Но така само с искане, седи някак "хвърчащо".
Затова питах Фифи дали е предлагал нещо, план, как вижда нещата, поне базисно, или да е предприел някакви действия да я привлече към идеята за съвместно съжителство.

# 227
  • Мнения: 19 534
Накрая не трябва да раждаме от никого, защото макар за някой да сме сигурни, че няма да си бие камшика, то всеки може да умре. Rolling Eyes Ох... добре... аз ще си мълча вече. Close

# 228
  • Мнения: 156
Аз лично, ако бях с дете на 15, не бих родила от 47 годишен. Ако беше голямо цвете, нямаше да седи сам толкоз години.
Това с годините е толкова субективно. Аз съм на 35г, партньорът ми на 48г и не виждам къде е проблема с имането на дете. Мъжете на тази възраст са улегнали, отговорни и финансово стабилни - не казвам, че всичките са така, но се очаква на тази възраст нещата да стоят така.
Това, че детето от първия брак е на 15г не е никакъв проблем, а даже плюс - самостоятелно дете ( младеж), който скоро ще завърши и майка му ще има време и възможност да отгледа второто дете без да трябва да се раздвоява.

# 229
  • Мнения: 11 631
Е, да е на 25 год., разбирам.
Ама дърт ерген, гонещ 50- ка / и моят приятел е такъв, иска дете, но никога не бих родила от него, живее с мама, глупав и влюбен, жена невиждал- близо 6 години се срещаме едно към едно  с авторката като отношения. И моят син не го харесва, не че ми е от значение/. Като си знам " моята стока", представям си и този какъв е. Използва си го жената.

# 230
  • Мнения: 19 534
М? И няма ли по-добър?

# 231
  • Мнения: 2 334
Това с годините е толкова субективно. Аз съм на 35г, партньорът ми на 48г и не виждам къде е проблема с имането на дете. Мъжете на тази възраст са улегнали, отговорни и финансово стабилни - не казвам, че всичките са така, но се очаква на тази възраст нещата да стоят така.
Това, че детето от първия брак е на 15г не е никакъв проблем, а даже плюс - самостоятелно дете ( младеж), който скоро ще завърши и майка му ще има време и възможност да отгледа второто дете без да трябва да се раздвоява.
Разбира се, че голямото дете е плюс, не съм твърдяла обратното. Чисто физически няма проблем с имането на дете, ако и двамата са здрави, разбира се. За улегналите и финансово стабилни - така се предполага и уж трябва да бъде, но конкретният случай май не е такъв, нали това коментираме. И говоря за себе си-сега съм на 35, не бих родила дете на 47 годишен. То не че примирам за второ, ама хипотетично. Всеки си има глава на раменете, някоя жена, ако иска, да ражда и от 70 годишен.

# 232
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Е, да е на 25 год., разбирам.
Ама дърт ерген, гонещ 50- ка / и моят приятел е такъв, иска дете, но никога не бих родила от него, живее с мама, глупав и влюбен, жена невиждал- близо 6 години се срещаме едно към едно  с авторката като отношения. И моят син не го харесва, не че ми е от значение/. Като си знам " моята стока", представям си и този какъв е. Използва си го жената.
Ха-ха, аз имах един подобен, но при мен беше съвсем екстремно - стар ерген, живеещ самостоятелно, с много имоти, финансови възможности и добра професия, доста самостоятелен на пръв поглед.
 Обаче за връзка беше жестоко пасивен, чак като цирк. Чакаше на мен явно да почна да го каня у нас или като в шести клас да кажа "искаш ли да сме гаджета" ха-ха, или и аз не знам какво искаше, не разбрах, макар че питах и на приказки искаше да е доживот с мен, само говореше - "абе много е просто, или сме заедно, или не", но ме канеше само на заведения навън, неутрално един вид, дори в тях не ме покани нито веднъж, защото нямало яснота как ще продължим, така твърдеше. Според мен беше девствен. Дори по едно време почна да се оплаква, че е глупак, че ме чака. Подозирам, че ако го бях изнасилила, щяхме като вас да се срещаме години наред. Grinning

Аз затова питах Фифи дали нейният приятел ѝ е дал някаква яснота.

# 233
  • Мнения: 738
Възрастта е от значение за бъдещото им дете. ММ на 47 години беше дядо.
Мъж на петдесетак няма да излезе с детето да играе футбол, например. Няма да му обръща адекватното внимание, просто си е стар за малко и собствено дете. Точно, когато на детето ще му е необходима по-голяма финансова подкрепа- за образование, напр., неговият баща ще е пенсионер.
Заради голямата разлика с голямото дете няма да са си близки и с него.
Това всичко, ако новият мъж остане с авторката до последно. В днешно време е голяма рядкост.

# 234
  • Мнения: 2 334
Darsia, това е и моето мнение. Моят мъж стана баща на 25 и 47 г. за бебе ми се струва много трудоемко. Човек на 47, с изграден характер и навици, огромна доза егоизъм, бебето преобръща всичко, както знаете. Според мен, конкретния мъж я държи като удавник за сламка, нещо като последен шанс.

# 235
  • Мнения: 1 932
Колко хора писаха, приеха присърце драмата на Фи фи. Но... Истината е, че няма лесно. А тя не е разбрала за времето в което е с този мъж, защото по предни мнения не ми се връзват 4 год. Що за стока е. Та тя му се сърдеше,че не я е почерпил бонбона за РД. Та бебе. Боже. То  до 50 не му дотрябвало. Сега ли. Тъпкачи доста. При проблем -мъже, както се разбра и жени - йок.

# 236
  • Paris, France
  • Мнения: 17 421
Накрая не трябва да раждаме от никого, защото макар за някой да сме сигурни, че няма да си бие камшика, то всеки може да умре. Rolling Eyes Ох... добре... аз ще си мълча вече. Close

Тя вече е родила от някого и той си е бил камшика. В резултат плаща квартира, по-голяма и съответно скъпа, отколкото щеше да плаща ако беше сама. Всъщност ако беше сама можеше лесно да иде и в гарсониера. Най-младите и години са минали в пелени, гърнета и пюрета. Сама си гледа, издържа и възпитава детето и чак сега може малко да поеме дъх... притеснена да не си загуби работата.

Мъжът в живота и е стар и синът и не го приема. И майка ми имаше гаджета, които харесвах и други, които не можех да дишам. Аз имах интуиция и надушвах неща, които хормоните и пречеха да види. Много жени писаха, че децата им на тази възраст са приели нови партньори. Това, че синът не го приема хич не е на добро.

Сега, ако тя беше осигурена, с голямо собствено жилище, яка заплата, без дете, с родители,готови да помагат, би било разбираемо да запази бременността. В нейния случай и с инертен, неспособен да осигури жилище мъж мисля, че не е разумно.

# 237
  • Мнения: 19 534
БНД не знам какво е мислел за братче или сестриче, като е бил дете, но като възрастен му се отели вола да гледа еднолично двама тежко болни старци. Страшно съжаляваше, че няма брат или сестра да го отмени поне за малко.

# 238
  • Мнения: 1 932
Като казахте старци. Съвсем близък пример на жена развела се, когато бебето й било едногодишно. Не женена/ обвързана. Въпросното бебе е на 40. Живее е Германия. Тя сама, тук, кукувица. По време на пандемията се срина психически и физически. Нямаше кой да я заплюе. Но това в нейния случай. Живота тепе, дните минават. Няма нищо вечно. Каквото не очакваш- това се случва.

# 239
  • Мнения: 5 121
Аз като разведена изобщо не съм широкоскроена.
Но авторката е допуснала този мъж до детето си.
За мен като разведена жена е голяма крачка..
Явно е показал, докоснал и получил доверие..
Според мен вече не е дума за раждане на дете..Но решението и как ще говорят, обсъждат с бащата биха определили отношенията занапред.

Общи условия

Активация на акаунт