Имам нужда от съвет, бременна съм!

Синът не е на 12, а на 15. Баш тийн.

Аз обаче не смятам, че след 2-3 години ще е самостоятелен и ще изхвърчи от семейното гнездо. В България сме.

Щом пишеш, че деца повече не искаш, значи имаш поне едно, и значи няма как да си сама, и без мъж до теб.
Нищо лошо няма, въпросът е кой какво иска и какво го прави щастлив.
[/quote]

Имам дете ,да, но нямам мъж и съм сама. Имах 2-3 връзки, последната с мъж без деца,който искаше да има и съответно аз прекратих връзката ни, за да не му губя времето... Като цяло доста разочарования натрупах от мъжете и сега съм решила да съм сама,поне известно време. Да се отдам на дъщеря си 100%. Лошо ли е това? Нямам мъж, но си имам колеги, приятели, излизам, иамм време за себе си...Сама съм,но в никакъв случай Самотна.

Вероятно е въпрос на избор. Много хора се чувстват наистина самотни и търсят партньор, другар в живота. Дори възрастни хора, където сексът едва ли е водещ се събират и/или женят пък какво остава за човек в разцвета на силите си.
Но ако някой се чувства добре без партньор защо да е проблем.
Хорското мнение не вАжи.

Заблудила съм се, да, на 15 години е.
Ами, той вече от цяла вечност знае за този приятел на майка си. Не виждам смисъл майката да си пропилява живота, за да чака ... какво всъщност? По-добре да си живее, както желае, а при добър контакт с момчето то ще разбере.

Аз любовта на живота си я срещнах на 39, вече родила 3 деца (последното на 35, в момента е пресен абитуриент). Не съм "си" търсила, любовта ме намери сама (за тези, които не са ме чели, сме заедно вече 15 г и 11 в брак).

Всъщност, намирам  за нередно за детето да му се отдам на 100%. Ще го задуша. Как ще стане самостоятелен човек, ако няма лично пространство и свобода да се справя с трудностите на живота сам?  Мога да помогна, мога да напътствам - когато покаже, че иска напътствия -  но не мога да предопределям живота му. Той си е негов, аз нямам права на собственост.

И трите ми деца "отлитат" от семейното  гнездо след завършване на средно. В това съм силно "небългарка", но съм твърда. Времето за обгрижване свършва с абитуриентската вечер. После са вече възрастни хора.

И последно: аз съм човек, гледам на себе си като имаща право на любов, семеен живот, щастие. Не се определям единствено като "мама", или единствено чрез професионалната си реализация, смятам, че съм много повече от това. Консервативните разбирания за живота и задълженията на жената от 17 век съм ги надрасла.

Аз в подобна ситуация не родих това дете. Бях разведена, а дъщеря ми беше на 15 и страдаше по баща си, не приемаше новия човек, обвиняваше мен за развода, бягаше от училище и се събра с неподходяща компания. Реших, че ще загубя голямото си дете, за да имам малкото и се отказах от малкото. След 7-8 години и с много посредничество от моя страна двамата вече се уважават и търсят. Но се уточних с втория ми мъж, че няма да раждам второ дете и ако много държи на това съм готова да се разделим. Продължаваме да сме заедно и не съжалявам за взетото решение. Е, имаше един момент когато вече влизах в критическата и си правех равносметка и си казвах какво ли щеше да е, ако го бях родила. Но съм сигурна, че нямаше да успея да се справя с тези обстоятелства. Но да подчертая, че всеки случай е сам за себе си и че трябва вие да си решите като говорите и с двамата.

+ 1
Детето след 1-2 ще мисли най вече за други неща  . Ако направиш аборт  ,не знам дали приятелят ти ще остане с теб . До сега сте били заедно с мисълта ,че ще се събирате и ще имате дете ,но все още не го правите заради сина ти .Сега е малко тъпо да му кажеш ,че синът ти е по важен от общото ви дете  .
Разликата е голяма , но какво от това  ,на кого ще се отчиташ . Така ти се е случило в живота . Бебетата си искат грижи ,но 2 -рото ще го гледаш по-лесно .

Отстрани изглежда авторката като много колебаеща се. Не знам дали е добре при толкова колебание да  ражда детето, защото то може да не заздрави връзката, а напротив - да се окаже, че колебанията са имали подсъзнателни причини. Но пък не може и с лека ръка да се махне детето. Малко е станало каруцата пред коня и ще трябва сериозно да размисли авторката. Успех, каквото и да реши! Ще й е нужен!

Може би Fi_Fi е готова да загуби този мъж в името на сина си, това не е толкова лошо, особено ако не е сигурна в него по някаква причина. Единственото, което ме притеснява е, че съм виждала жени в подобно положение в последствие да се прилепят страшно за детето, да му натякват какво са жертвали заради него и да го използват като средство за манипулация. Да истерясват напълно, когато детето реши да отлети от семейното гнездо и да си гледа живота, тъй като остават сами и това не им понася. Не твърдя, че и тук ще стане така, но е нещо, за което авторката да се замисли отсега и да внимава не тръгва по тази плоскост. Защото за деца на такива майки ситуацията е наистина гадна, разкъсват се много от вина и им е трудно да живеят както искат.

Иначе познавам братя и сестри с подобна разлика по сходни причини, на тях не им е било драма. Не са супер близки, но се обичат, уважават и си помагат.

Момчето е достатъчно голямо, че да спре авторката да го щади толкова и да съобразява живота си изцяло по прищевките му. Не знам, на мен никога не би ми хрумнало, че е редно да имам думата за това дали майка ми да роди и с кой мъж да бъде, освен ако той не представлява опасност за нашето физическо и психическо здраве. Ако наистина има доверие на партньора и желание да бъде с него, може би е време за разговор и на тримата с психолог или някакъв семеен консултант. За четири години ми се струва, че темата дълго е била замитана под килима и оставена на свой ход, което явно не върши работа.

Няма лошо да се посветиш на детето си, но детето си пораства, хваща си пътя и ти оставаш до празното гнездо. Така че не е добра стратегия такова посвещаване, дългосрочно.

Този мъж трябва да го канонизират.

Децата са си деца.Възрастните взимат решения за живота си За да не се събереш за 4 години с мъжа, значи ти е било ок по начина по който сте се виждали.Секс- фин.подкрепа. Имам 2 приятелки живеят по тоя начин, но поне знаят че не искат нищо повече.
Даже и децата знаят, че щом двама души се обичат се събират, а не се крият да правят секс.Мисля че ако не беше бременна, щеше да си продължиш така срещите.Поне в близките години. Обаче сега ножа опря до кокала, и нищо чудно мъжа да си тръгне.Ти обаче искаш да разчиташ на него. Е ми ще трябва да си искрена пред себе си какво искаш и можеш ли да платиш цената. Не ти е виновно детето.Поведението ти е неправилно от началото на връзката. Сори.

Не е сигурно. Познавам една отдадена майка, която още спи със сина си в една стая и на долепени легла. А той вече завършва университет.

Според мен показваш много грешен модел на сина си. Дали мъжът получава "семейство" без отговорности или ти получаваш подкрепа без отговорности, все не е нормална ситуация и не бива да се приема като такава. Ако ти като единствен авторитет пред момчето не заявиш и отстоиш избора си, няма кой.
Дори да не му е пределно ясно че правиш секс с приятеля си, съвсем скоро ще стане и преспиването всеки у тях си ще се обезсмисли съвсем. Ако съм в подобна ситуация, бих предпочела в този момент да съм в "официална" връзка, а не да се крия като ученичка.

Fi_Fi, при така представената история и ситуация, най-доброто е да направиш аборт и да освободиш този мъж от себе си и детето ти.
Щом за 4години не сте опитали да сте заедно и той си тръгва всяка вечер...дори не знам как е изтърпял това толкова време, освен ако не го устройва и него разбира се.
Ако евентуално решиш да задържиш детето, то със сигурност ще трябва и е най-добре да заживеете заедно. Не сте го аправили за 4години, та как ще го направите набързо?