Приложна лингвистика

Надявам се въпросът да не е много личен, но на каква възраст сте/в кой клас сте?

Не искам да звуча грубо - не го казвам (пиша) с такава цел, но правите впечатление на дезоирентиран и объркан човек, съдейки по коментарите Ви в темата. Това е напълно нормално, ако все още сте в гимназиален етап и тепърва Ви предстои кандидатстване, избор на професия, висше учебно заведение и т.н.

Замисляли ли сте се за gap year? В буквален превод: празна година. Не е необходимо на всяка цена веднага след завършването на 12. клас да се запишете в университет.
Някои мои съученици не бяха сигурни накъде да продължат след последния училищен звънец. Вместо да изберат нещо "просто така" (за да отговорят на очакванията на родителското тяло и обществото), те си дадоха една година за размисли. Някои работиха, други стажуваха, трети се занимаваха с доброволческа дейност, четвърти записаха разнородни курсове, пети пътуваха по програми... и повечето от тях година по-късно бяха ориентирани в избора на специалност.

В някои университети има възможност студентът да изготви индивидуална програма, която да бъде интердисциплинарна. В България това е практика само на част от частните университети (НБУ, АУБГ), доколкото ми е известно.
Да, образованието вече е либерално, човек винаги може да прекъсне и презапише, ако нещо не го устройства. Но пък необходимо ли е да си причинява целия този стрес (кандидатстване, сесия, плащане на семестриални такси и т.н.), ако не е сигурен в избора на специалност?

И още нещо: Не трябва да се ръководите само от изгледите за успешна реализация. По мое мнение не трябва това да бъде водещ фактор. Историята може да назове десетки примери за хора, записали перспективна специалност (Право, Икономика), които не са удовлетворени от избора си и не са успели да се реализират на пазара на труда. Важна е мотивацията на човек, амбицията, упорството, желанието да практикува дадена професия, получените знания, усвоените умения, постоянното надграждане.... Можеш да бъдещ посредствен юрист, както и преуспяващ артист (давам този пример, защото все още вирее клишето "Музикант къща не храни").

По-горе са Ви обяснили основните разлики между Английска филология и Приложна лингвистика. Фармацията е в коренно различна професионална област.  Мнозинството от кандидат-студентите се готвят 1-2 години, за да положат успешно изпитите по Биология и Химия и да бъдат приети в медицински университет.

Съжалявам, ако съм Ви досадила с отговора си и многословието. Не искам да звуча назидателно, вероятно разликата във възрастта ни не е много голяма (на двадесет години съм). Наскоро съм преживяла целия процес с избор на специалност, университет и т.н.
Моят съвет е да си отговорите на въпроса: Какво искам да правя в бъдеще? Самата Вие най-добре знаете за силните и слабите си черти, за Вашите интереси, мечти, цели, приоритети... Не е лошо да посетите и някой център за кариерно ориентиране, могат да Ви дадат още полезни насоки.

Успех в бъдещи начинания!

А за помощник-фармацевт не изискват изпити по биология и химия.

Странно. А по какво са изпитите тогава?

Аз съм завършила филология. Бих учила фармация, оптика и от сорта, но точно химията, физиката и математиката ми бяха слаби страни.

Ако ще е приложна лингвистика, съм пристрастна - ВТУ. Не знам откога е мнението, че филологическият факултет на ПУ е по-добър от този на ВТУ, преди беше обратното. Но Пловдив е по-голям град и реализацията е по-лесна, отколкото в Търново. Търново си е студентско градче, учиш и отиваш другаде да работиш.

Това е странно, би трябвало да проверяват дали имате базови познания за човешкото тяло и процесите в него, и етиката е просто допълнение. То по тази логика няма нужда от прогимназиален и гимназиален етап, щом на входа на висшия не се прави проверка какво е научено от предишните два.

Струва ли си да се запиша английска филология или приложна лингвистика(англ.с втори чужд език)
Чувала съм много различни мнения по въпроса,затова ако има завършили тези специалности моля ви да споделите впечатленията си.Благодаря предварително.