Изкараха я без работа, без родители и без перспектива за нещо по-добро.
Е, сега, ние сме я били изкарали. Родителите й са я изкарали, а те сигурно си знаят по-добре от нас какво е цялото дередже, нали?
Цитат: “Постоянно се оплакват как не им стигат парите, как са болни, как съм била още неомъжена и това щяло да ги разболее и съсипе. Мрънкат ми за щяло и нещяло, как нямам мъж и работя за 1000 лв в магазин, че за една кола не съм събирала пари да си купя, не съм била успяла в живота и т.н. И сега си представям с новината за бременността какво ще се случи. Ще полудеят ако съм самотна майка как ще се справим финансово, няма да мога да плащам квартира и ще трябва да се върна у тях”
Аз съм сигурна, че ще помагат хората, къде ще ходят? Но пък чак да умрат от радост…