Бременна съм - а сега?

Зависи за чия теза говориш - нали затова се дърлим 20-25 стр.
Както винаги, нещата се изродиха в "развален телефон"

Дори сега да приеме детето като някаква тежест, като порастне младежът (таткото като порастне) ще почне да му се радва, ако може да общува с него без майката да прави проблеми.
Едни 200 лв. нищо не са - балон с хелий под формата на животно или принцеса струва 10 лв.

И в крайна сметка детето ще бъде на майка си, защото го иска и желае.
Той ако каже не, може никога да не бъде припознато (най-добре)
Но чисто човешки..не знам как някой би могъл да живее с мисълта, че някъде там има дете, за родителите му внуче..и да се правиш, че не съществува.
Ако жена вземе решение да роди..не занчи, че трябва да живееш с нея и да се жениш за нея.

Не знам дали авторката все още чете. Не знам...
Дано се нагласят нещата по най-добрият за детето начин. Нероден Петко е още, но все пак.

Рисковете от увреждане и смърт на бременна са по-високи при раждане, отколкото при аборт. Риск да остане без деца при ранен аборт, заради аборта, почти няма. Имало е такъв риск навремето, преди 50-60 години, когато не е имало абортни хапове и даже аборт с вакуум. При аборт с хап няма риск от заразяване, защото нищо не влиза във влагалището и матката 🥳.

Е, като е толкова мижава издръжката,защо да я търси? Ако мъжът иска детето, а жената направи аборт, не я съди за пропуснати ползи и никой не казва, че е неморална.

Ако аз съм бременна и бащата не ще детето, или ще си го родя и пукнат грош няма да търся от него или ще прекъсна бременността.

Всички се надяваме бащата да остане с нея и да живеят заедно, разбира се.

Ох, не е въпросът в тези 200 лева. За един отговорен баща грижата никога няма да секне с 200 лева, предполагам и затова младежът се е панирал и ядосал - защото нещата за него няма да приключат с “мижавата издръжка” (както някои я определиха, но пък все пак посъветваха авторката да си я търсела).
Ако един ден това момче реши да си има семейство, дете от една безразсъдна нощ съвсем няма да е “просто една издръжка”, за никоя от страните. Невена го спомена доста назад, не мисля, че я разбрахте.

Понеже и аз съм от лошите жени и не съм по драматизма, ще разкажа как постъпи един мъж с жена, която си мислеше, че го е хванала с бебето. То се роди и като се почна с паричното и емоционално изнудване, остави една доста прилична сума - много повече от 18 годишната издръжка, за детето си. Каза на майката, че е до тук и не иска да я вижда повече. Ако бях мъж в тази ситуация, щях да постъпя по същия начин, защото съм се нагледала как святата майчица използва грозно детенцето за емоционален тормоз да си връща, че не са я пожелали за съпруга, особенно при следваща връзка на мъжа. Таткото е татко докато майката не намери следващия, който задължително също става татко на детето. Познавам дете с вече 5 татковци. Майка му го беше излъгала, за да не се обяснява мн мн, че поредния татко е умрял и то горкото беше изумено, че го е срещнало случайно. Като мъж, не бих влагала никакви емоционални инвестиции в цялата работа, особенно след като никой няма да ми даде споделени родителски права, за да не завися от кефа на майката. Като жена не бих родила дете, на което не мога да осигуря нормално семейство, поне към момента, към който е заченато.

Той всеки има негативни примери, когато не е решение между двама..
Защо е трудно да се приеме, че жената взема свое решение и ако мъжа каже, че не иска, ще уважи желанието му и той няма да участва?
Не е като да не се е случвало
Жалко, когато жени коментират как..
Жена се опитва с дете да върже мъж..
И не вникват в другото..

Мина ми през ума... ако се родят близнаци?

Поредната тема, която заминава в трета глуха с разкази от типа ЕЖК и на баба ми учинайката. Нищо общо с казуса на авторката.
Щом не се уморявате, дерзайте 😄

Доста такива жени познавам. За майка ми тази опция е идеалната.

Както вече писах, не бих търсила никога издръжка от мъж,които не иска детето, обаче моята реалност е различна. Имам желаещи да помагат баби, ако.ме изгонят от квартирата тук има общежития за хора с деца, спешно настаняване, право на общинско или ведомствено жилище с 2 спални, социални помощи, безплатно здравеопазване с поемане на изписани лекарства и бремето, примерно. Едно дете може да се отгледа от самотна майка. "Трудно, но те отгледахме с баба ти и дядо ти" казваше мама.

Но,


Вие бихте ли могли?

Виж, Рози, сценарият съвсем не е такъв, че накрая всеки да поеме уважително по пътя си. Ако беше например - срещнала някой в бара и след пиянска нощ работата станала, но нито иска нещо от бащата, нито му знае очите. Финансово стабилна и независима жена, с готов план (щото, тук въобще не е така). Искаща да си запази детето - супер!
Обаче нещата май не стоят така. Умно и учещо момче, явно и отговорно щом не е избягал веднага. Родителите си имат техен бизнес, гледат си внучето с любов - авторката вече се вижда там някъде в картинката. Бъркам ли? Иначе нямаше да го спомене. План “А” е да се намести там някъде.
Ако момчето откаже да стават семейство, тя все пак категорично решава, че ще бъде майка и следва както сама пита: “А сега?” Ми лесно, план “Б” - с бебенцето и право при и без това изтормозените вече родители. Ако съвсем закъсат финансово, то поне любов щяло да има в излишък. Защото тя сама написа “ Ще полудеят ако съм самотна майка как ще се справим финансово”. Тоест - във финансовата част на тая каша вече са включени тия нищо неподозиращи хора. Защо непременно са черногледи? А ако си знаят дереджето и са просто реалисти?
Бащата ще участва доколкото иска и може, обаче розовият мехур на “младата щастлива бременна” бързо се пука и вече като майка, на която родителите й мрънкат, с малко дете на ръце и с една “мижава издръжка”, започва да се самонавива как “той си гледа кефа” (някой вече го вмъкна). Момчето не звучи като някой, който просто ще си бие камшика, но има живот да живее, и любови да среща, и семейство да гради. А моят житейски опит е, че такива “упс” деца нямат здрава връзка с бащите си, даже никаква връзка. И да, майката често дава по едно рамо за късането на тая връзка. Защото както стана ясно, дори за повечето тук жени, тялото си е нейно, решението нейно, бебето нейно - бащата е само “една месечна издръжка”. Ако познаваш хора в това положение и са за пример - дай ги. Защото четем само как имало “безотговорни мъже”, без да знаем тяхната версия на историята им.
Аз не казвам, че се опитва да го върже с дете. Казвам, че да мислиш само един ден напред за мен е сериозен проблем и голяма безотговорност. Не и на тая възраст. Не знам защо не виждате противоречията в целия й пост.

И на какъв език трябва да се обясни, че с хапче няма да получи увреждания, така че не е задължително това да й е последната бременност. А бременност, която е желана от двама човека и не товари никого би донесла истинска радост и щастие за всички замесени.

Както и да е.

Добре де, той е с нея, прави секс с нея, виждат се, дори и да не е от много време, а реално не си я представя тя да е жената, а другото може, ами като не се вижда с нея като семейство, да не я занимава. Толкова ли са несериозни тия мъже. Аз като не искам бъдеще с някой, не се занимавам изобщо.

След два месеца познанство за какво бъдеще изобщо може да се мисли? Те са били на етап опознаване и то много ранен такъв. Едва ли някой от тях вече е планирал сватби и бебета. Това, че са заедно в момента, не означава, че в даден момент като се опознаят, щяха да останат заедно, дори в картинката да я нямаше бременността. Не вярвам да има жена, която започвайки да излиза с някой, му казва " Ако нямаш намерение да се ожениш за мен, няма какво да се срещаме". Да, всеки се надява новият човек в живота му да се окаже правилният, но това не се преценя на втория месец. Ето от там според мен идва целият проблем. Те не са успяли да изградят връзка помежду си, да се опознаят, да се привържат, да се заобичат истински един друг, заедно с всичките си недостатъци. На втория месец още те тресе еуфорията и химията, като утихнат се разбира дали реално нещата могат да прераснат в нещо сериозно. Не всяка връзка води до брак и да се говори за губене на време не е редно при такова кратко познанство.

Aerin, разбирам какво имаш предвид, но...
Ако съм на 31, с един аборт зад гърба си, неуспешни връзки с мъже и отново бременна, и искаща детето, не бих рискувала..
Да, решението ми ще е егоистично. Но и по никакъв начин не бих ангажирала мъжа ако не желае..Името му няма да фигурира. Толкова.
Дано и авторката постъпи така ако чуе отказ след седмица!