Керем Бюрсин в "Почукай на вратата ми" (тема 91)

За трети път тази седмица



Бамби

Напълно съзнателно според мен е предпочел да се отдаде на работата. Особено ако е било под съмнение дали ще се излекува напълно. Серкан има страх от изоставяне, но вероятно го плаши и мисълта, че самия той може да изостави любимата си, евентуално и детето си ако имат такова. Затова по-разумно му се е сторило да се разделят, да поеме Еда по своя път и да потърси щастието далеч от него. А той просто да се примири с празнотата оставила след себе си и да се крие зад работата.

В никакъв случай не гледа на децата като заплаха за човечеството и не са му безразлични. Черешка спечели сърцето му от първия момент, щом я дочака да си набере плодове и да му цапа колата. Да видим как ще намерят път един към друг и ще порастват заедно...

Гости, и аз така - обичам откритите отношения, всичко да е ясно.

Аз да попитам - няма ли вече превод на лайфа от сряда? Този, по-дългият, който Ханде пусна.

😉

Здравейте, момичета
Много ми допадат постовете на Leddel и mari
И аз се опитвам да "вляза" в душичката на Серкан, защо наранява в любовта си. За мен е ясно, че ако душата на Еда плаче в спомените и разказа й на вечерята, душата на Серкан също плаче в очите му, в несъзнателното въртене на жълтото цвете в пръстите му (така и незавърнало се накрая в букета - символ на хармонията в първичната природа), в стона на цигулката, която озвучава тази вечер. Страхотна сцена, изпипана до най-дребния детайл. И майсторски изиграна и от двамата.
Дала ли ни е Айше Кутлу ключ към тази душа? Според мен - да. И не един.
- В разговора на Еда с дъщеря й за: "червения господин" от "Малкия принц", занимаващ се само с отчетите си; за планетата Уран, на която вероятно сега се намира ("леден гигант" с особен наклон на оста си на въртене, причина за въртене и по посока на часовниковата стрелка, и обратно на нея - "ретроградно въртене"); за принца - "черна кутия", който не е един и същи отвътре и отвън (в същото време Серкан отваря сейфа си, за да извади колието -цвете на Еда).
- В спомените на Еда от времето на лечението на тумора: изблика му с изхвърляне на чорбата - "Аз съм болен, не съм дете, не се дръж като майка с мен"; последвалото извинение - "БОЯ СЕ!!!", "МНОГО ТЕ ОБИЧАМ!" И в думите му за плюсовете от раздялата им, че е продължила образованието си, вместо да му бъде бавачка.
Според мен от тези факти може да се направи извода, че страхът е водещ мотив в действията на Серкан от преди 5 години. И това не е страх за себе си, а страх за  любовта им, водеща към отказ от любов и от себе си като пълноценно живеещ човек. Разбираме и че продължават контролните му прегледи. Аз мога да си представя какво означава всеки един такъв преглед, от там и нервността му в отношенията с другите. Защо се е капсулирал в работата си - дали тя е начин за отвличане от реалността или стремеж към безсмъртие в предметния свят, който оставя след себе си? Според мен е първото, защото не го виждам и щастлив в работата си. Утихва, че даже и замира, когато пред него е Еда. Предстои му да осъзнае, че в безнадеждността спасението е човекът до него, а не затварянето в "черната си кутия". В този смисъл съм съгласна с на пръв поглед противоречивото твърдение, че е виновен и невинен едновременно. Формалната логика изключва верността на подобно твърдение - или едното, или другото, няма трето. Но този закон не действа при преходни състояния, а Серкан за пореден път се намира точно в такова състояние. И Еда ще го разбере и този път, защото го обича, защото е помъдряла и защото нейният "черешов цвят" е в състояние да разтопява ледени планети.
Накрая - отличен епизод. Хич не се притеснявам от рейтинга, като гледам конкуренцията на другите летни сериали - поне с единица са под нашия сериал.
Приятен ден на всички ви!

Хайде и аз...


Катя, страхотен анализ

Керем с Нил на снимачната площадка „Aynen Aynen” днес.
https://twitter.com/SenCalKapimiOFC/status/1403286417745362945?s=20
https://twitter.com/IImbrunnone/status/1403285298398871553?s=20

Още от началото на Aynen Aynen. И Ураз е на сета.
Всъщност той е качил снимката.

https://www.instagram.com/p/CP-dc12DSE0/



Тези са качени от Нилпери.
https://www.instagram.com/p/CP-fle5sNGi/





И ви напомням, да се включите в анкетата на Dizilah. Гласува се до 10 пъти на ден.

Best Actor
Best Actress
BEST TELEVISION SERIES
Best Couple
BEST OVERALL CAST
BEST VILLAIN     Тук са включили Селин в анкетата, но така и не успях да я възприема като "злодей" и не гласувам.
FANDOM OF THE YEAR Тук изискването е феновете да им изпращат кратък клип, свързан със сериала.

https://guzelawards.dizilah.com/

      Този Серкан не мога да го възприема... Впрочем Керем... Влюби се това момче и съвсем се изчанчи.. Какви коси, какви бради.... Ааааааа, Ханде да се взема в ръце... Той за любовта, горкия, и косата, и брадата ще прежали ... Само няма да пипаме "баклавата"... 

Гаджето на Нилпери коментира: те не оставиха буза да се целуват  а тя е отговорила: Ти да не ревнуваш


https://twitter.com/hanker_news/status/1403306144974655488?s=20

На тези снимки сякаш е с по къса брада и или на мен така ми се иска да е

+1.
Колкото и да се опитвам не мога да го възприема такъв, със зализана коса и козя брада

Май само аз харесвам Керем сега - просто си падам по по-авангарден външен вид. Точно на Керем много му отива. Аз съм доволна. В началото на миналия сезон също беше супер, но беше един такъв прекалено спретнат и скучен, бих казала. Сега ми е чок, чок готин.

Стори на Керем



Стори на Ханде

Страшна, шокираща диагноза. Удря те изведнъж и те зашеметява. Приемаш смъртта като неизбежност, но винаги ненавреме дошла. Да преминеш през кръговете на ада и я пребориш с търпението и обичта на най-обичния ти човек. Осъзнаването на живота като крайност, непредсказуемост и нелогичност, връща демоните от миналото. Страх, безнадеждност, и незнание как да продължиш, без да нараниш. Завихрен в епицентъра на болката, безконтролно пропадаш в обсебваща тъмнина...Страхът те променя до неузнаваемост. Вероятността за връщане на заболяването е толкова депресираща. В главата ти тупти мисълта, че не би могъл да изминеш отново трънливия път и обезсмисля живота. Изпитано средство - отдаваш се на работа с перфекционизъм и страст, подхранвани от илюзията за безсмъртие... 

Болката може да изговори толкова странни и страшни неща. Дяволски думи, трудно достигащи до ума. Правещи рани - обиди. Какво означава: - "До сутринта да те няма в живота ми!" Отправени към жената, усмихваща деня ти и сочеща пътя в тъмната нощ. Раненото его е сляпо за неистините, родени в изкривения от страх глас на болката.
Наранявайки защитаваш. Кого? Любимата или себе си? Кого спасяваш? И от какво?
Когато загубиш пътеката на щастието си, най-лесно е да влезеш в коловоза на отъпкания стар път. Да бъдеш старото си "аз" -  като спасение, като най-познатото ти състояние. И от чувствителен и обичащ, се превръщаш в саморазрушаващ се от болка човек. Все по-егоистичен, студен и безчувствен. Наказващ себе си и всички около теб. Прикрил душевността си зад егоистични, груби, цинични фрази.

Трудно е да живееш с грешките си. Особено ако  засягат друг човек. А ако този друг е душата ти? В какъв огън гориш? Когато жест, усмивка, аромат, всяко цвете, надпис, дори картоф, те връщат при нея. Когато, колкото силен и корав да се правиш пред другите, всяка секунда е изпълнена с нея до степен да не различаваш реалност и видение.
Грешка от любов? В името на свободата и щастието на другия. Саможертва или поредната игра на егото? Защитен механизъм, начин да скриеш страха си и неспособността да обичаш без комплекси, без резерви, всеотдайно и преоткривайки се в другия.
Висш егоизъм е да нараниш любимата си, поддавайки се на страховете си, криейки се зад мисълта, че я спасяваш от себе си. Още по-голяма наглост и егоизъм е решението да я върнеш в живота си, без да се съобразиш с нея.
Но нали все се надяваме, че любовта ще ни спаси. Даже от самите нас.

Съдбовна любов, ранена любов. Вечен трепет и болка. Когато нощите полудяваш от раните и', а утрините намяташ маската на жив човек и потъваш в ежедневието, правейки се на един от всички. Когато прегърнеш мечтите си като спасение. А когато усетиш чудото на живота в теб и станеш нужен и важен за някого, осъзнаваш, че ти самият си чудо, и че любовта има безброй измерения.

Чудесен каст има този сериал. Новите актьори се вписаха много естествено. Малките ангелчета сякаш са минали генетичен подбор. 😃 Много професионална игра на всички. Красиви, докосващи сцени между Еда и Серкан.
Кратко, но толкова реално е пресъздадена борбата с тази коварна болест. Затрогващи моменти на обезвервяване, отчаяние, гняв, надежда и болка, и толкова човешки признания за страха, за загубата, за обичта.
А прегръдката при първата им среща...толкова естествена, като да се завърнеш у дома.

❤Момичета, чудесни коментари и споделяния!
 🍀 Усмихнат ден!