Издръжката е средство за наказание и през ум не им минава на родителите, че така подяждат собственото си дете. Акъл не можеш да им налееш, на тях в този момент не им пука.
- Публикувана: 9 юни 2021, 22:02 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2021, 19:36 ч.
Защо се разпада българското семейство?
Би трябвало семейството да носи щастие и да не е само развода повод за радост, ама... явно действителността е друга 
Точно.
Никога не се почувствах щастлива от развода, въпреки че беше по-доброто решение от това да остана в брак.
И аз смятам, че семейството трябва да носи щастие. Много исках това, но и не го имах.
Не съм разбирала жени, които са ми казвали - олекна ми като се разведох, радостна съм и т.н. Ами донякъде олекването - разбирам, но радост да ми носи развода - дори да е добро решение, по-скоро беше съсипващо, защото исках семейство, а го загубих и бившият още взема от мен под формата на финанси. Та не ми носи радост развода, просто гледам само напред, защото миналото и действителността са достатъчно тежки, затова спрях и да мисля за тях, а само за бъдещето.
Аз я разбрах жената какво иска да каже. Имала е идея, че семейството й ще бъде щастливо и още е в период на приемане, че това не се е случило в дългосрочен вариант. Аз също имах такъв период, защото и моя първи брак си вървеше добре и като се срина отведнъж, аз тупнах доста отвисоко. Не съм близка с родителите си и бях вложила много в семейството тогава, да не кажа всичко. Реално почти целия свят за мен се срина. Отнема месеци, може и години, за да преодолееш това чуство на провал. Оглеждаш се, виждаш, че ти си си същия, че имаш деца, работа, приятели. Тогава наистина идва радостта, защото си се отървал от скандалите, разправиите и подобните глупости
Невена ти имаш две деца във Франция, аз имам две деца в България, къде видя невъзможността да ги родиш в собствената си страна.
Скрит текст:
Когато раждах двете си деца, в България мъжете дължаха военна служба. Ако дете с един родител с българско гражданство се роди в България му лепват автоматично българско гражданство. Синът ми засега няма. В българските болници тогава редовно не допускаха придружители, беше мизерно, връзваха докато се ражда, не даваха да се яде, след секцио не даваха бебето веднага, не допускаха родители в неонатологията. Някъде даже си носеха лигнин и конци. Това съм го чела в дир.бг в края на 90те и началото на 2000г. Тогава България имаше висока детска смъртност.
Ако бебето се роди мъртво го изхвърляха, заедно с превръзки и марли, отстранени органи и го изгаряха в болничния инсинератор като боклук, често без даже да го покажат на родителите. Преди 10ина години бяха държали живо, мърдащо, недоносено бебе без да му окажат помощ и го бяха оставили да умре. Няколко пъти го бяха вадили и слагали обратно на място, на което се съхранява боклук.
В България, тогава нямаше да родя и пари да ми даваха. Сега, все още не бих си го причинила.
Ако родя в България може да ритне Хагската конвенция ако бащата живее и работи там, дори и да е чужденец и това го знаеш по-добре от мене. Излизането да живея другаде с детето става сложно.
Ако се разделя или разведа в България, издръжката за детето вероятно ще е мизерна, а за мене тогава щеше да е никаква.
Не исках да децата ми да се раждат пушечно месо и биологични отпадъци.
Ти си раждала в други времена. Вече нямма военна служба за момчетата. Сигурна съм, че след още 20 години българските болници и клиники ще са прекрасно място, но дотогава, не, благодаря.
Ако бебето се роди мъртво го изхвърляха, заедно с превръзки и марли, отстранени органи и го изгаряха в болничния инсинератор като боклук, често без даже да го покажат на родителите. Преди 10ина години бяха държали живо, мърдащо, недоносено бебе без да му окажат помощ и го бяха оставили да умре. Няколко пъти го бяха вадили и слагали обратно на място, на което се съхранява боклук.
В България, тогава нямаше да родя и пари да ми даваха. Сега, все още не бих си го причинила.
Ако родя в България може да ритне Хагската конвенция ако бащата живее и работи там, дори и да е чужденец и това го знаеш по-добре от мене. Излизането да живея другаде с детето става сложно.
Ако се разделя или разведа в България, издръжката за детето вероятно ще е мизерна, а за мене тогава щеше да е никаква.
Не исках да децата ми да се раждат пушечно месо и биологични отпадъци.
Ти си раждала в други времена. Вече нямма военна служба за момчетата. Сигурна съм, че след още 20 години българските болници и клиники ще са прекрасно място, но дотогава, не, благодаря.
То, все съм чела глупости във форума, ама по голяма простотия от това не бях чела. Как можеш да твърдиш, че е истина нещо в което не си го видяла, участвала лично, не си го изпитала или преживяла? Някой ти разказал...чела го някъде и твориш глупост, след глупост. Най страшното в родилния дом беше сестрата с бутилката рациново масло. Имаше храна, поддържаше се хигиена, всичко си беше наред. Да, не може да де сравнява със сега, но за времето си беше нормално. Ако е бил такъв ужас, щяха ли за раждат по две- три деца? А, що се отнася за казармата- влизаха момчета, а от там излизаха истински мъже. А, сега тези мъже ги замениха някакви епилирани женчовци, с изкубани вежди, нацепени батки с празни гащи и с меки мозъци. Меката китка, една крушка не моге да смени. Стой си в Францията и не говори глупости. Нали ви знаем "чужденците" като теб, колко сте важни и какви ги говорите " Аз в българска болница не влизам - не благодаря". Ама щом стъпите на кофти българската земя, тичате по зъболекари и лекари. Във Францията ако си направиш само една пломба, ще те обречат на мизерия, в следващите два месеца. Така, че по кротко го раздавай. Не сме толкова загубени, тези които раждаме и си гледаме децата в Родината.
Би трябвало семейството да носи щастие и да не е само развода повод за радост, ама... явно действителността е друга
Точно.
Никога не се почувствах щастлива от развода, въпреки че беше по-доброто решение от това да остана в брак.
И аз смятам, че семейството трябва да носи щастие. Много исках това, но и не го имах.
Не съм разбирала жени, които са ми казвали - олекна ми като се разведох, радостна съм и т.н. Ами донякъде олекването - разбирам, но радост да ми носи развода - дори да е добро решение, по-скоро беше съсипващо, защото исках семейство, а го загубих и бившият още взема от мен под формата на финанси. Та не ми носи радост развода, просто гледам само напред, защото миналото и действителността са достатъчно тежки, затова спрях и да мисля за тях, а само за бъдещето.
Вярвах, че бракът ми ще е успешен. Обичах, а когато изпитваш любов, нищо не може да те спре, компромисите не са такива, а просто желание да се напаснеш, да се адаптираш, да се съобразиш с другия, вярваш, че след борбата за теб ще дойде щастие. Просто аз така съм научена, че най-хубавото в живота се постига с много борба и лишения. Падането ми беше доста болезнено. Не заради друго и не заради това, че той се оказа парцал-човек, а защото не бях подготвена за това, някак не очаквах и не успях да се справя веднага, защото в крайна сметка сбърках в това житейско решение.
Като се поогледам, ето, от юли чакам повишение, а и гледам да се занимавам с работа, за да не мисля толкова, та изгрява слънце на небето малко по малко. Животът си е същият, с и без моите проблеми. Зависи аз как гледам на него. Започнах да се измъквам малко по малко, но от време на време си ме залива, връхлита. И усещането за провал, за ниско самочувствие, защото така ме е прецакал, че ми извива ръцете сега и с вземане на пари, си остава от време на време, но не са така силни.
Време трябва. Дори животът ми да се върне като преди, просто няма как да съм същия човек, защото имам вече емоционален багаж, който преодолявам малко по малко.
Би трябвало семейството да носи щастие и да не е само развода повод за радост, ама... явно действителността е друга
Точно.
Никога не се почувствах щастлива от развода, въпреки че беше по-доброто решение от това да остана в брак.
И аз смятам, че семейството трябва да носи щастие. Много исках това, но и не го имах.
Не съм разбирала жени, които са ми казвали - олекна ми като се разведох, радостна съм и т.н. Ами донякъде олекването - разбирам, но радост да ми носи развода - дори да е добро решение, по-скоро беше съсипващо, защото исках семейство, а го загубих и бившият още взема от мен под формата на финанси. Та не ми носи радост развода, просто гледам само напред, защото миналото и действителността са достатъчно тежки, затова спрях и да мисля за тях, а само за бъдещето.
Вярвах, че бракът ми ще е успешен. Обичах, а когато изпитваш любов, нищо не може да те спре, компромисите не са такива, а просто желание да се напаснеш, да се адаптираш, да се съобразиш с другия, вярваш, че след борбата за теб ще дойде щастие. Просто аз така съм научена, че най-хубавото в живота се постига с много борба и лишения. Падането ми беше доста болезнено. Не заради друго и не заради това, че той се оказа парцал-човек, а защото не бях подготвена за това, някак не очаквах и не успях да се справя веднага, защото в крайна сметка сбърках в това житейско решение.
Като се поогледам, ето, от юли чакам повишение, а и гледам да се занимавам с работа, за да не мисля толкова, та изгрява слънце на небето малко по малко. Животът си е същият, с и без моите проблеми. Зависи аз как гледам на него. Започнах да се измъквам малко по малко, но от време на време си ме залива, връхлита. И усещането за провал, за ниско самочувствие, защото така ме е прецакал, че ми извива ръцете сега и с вземане на пари, си остава от време на време, но не са така силни.
Време трябва. Дори животът ми да се върне като преди, просто няма как да съм същия човек, защото имам вече емоционален багаж, който преодолявам малко по малко.
Невена ти имаш две деца във Франция, аз имам две деца в България, къде видя невъзможността да ги родиш в собствената си страна.
Скрит текст:
Когато раждах двете си деца, в България мъжете дължаха военна служба. Ако дете с един родител с българско гражданство се роди в България му лепват автоматично българско гражданство. Синът ми засега няма. В българските болници тогава редовно не допускаха придружители, беше мизерно, връзваха докато се ражда, не даваха да се яде, след секцио не даваха бебето веднага, не допускаха родители в неонатологията. Някъде даже си носеха лигнин и конци. Това съм го чела в дир.бг в края на 90те и началото на 2000г. Тогава България имаше висока детска смъртност.
Ако бебето се роди мъртво го изхвърляха, заедно с превръзки и марли, отстранени органи и го изгаряха в болничния инсинератор като боклук, често без даже да го покажат на родителите. Преди 10ина години бяха държали живо, мърдащо, недоносено бебе без да му окажат помощ и го бяха оставили да умре. Няколко пъти го бяха вадили и слагали обратно на място, на което се съхранява боклук.
В България, тогава нямаше да родя и пари да ми даваха. Сега, все още не бих си го причинила.
Ако родя в България може да ритне Хагската конвенция ако бащата живее и работи там, дори и да е чужденец и това го знаеш по-добре от мене. Излизането да живея другаде с детето става сложно.
Ако се разделя или разведа в България, издръжката за детето вероятно ще е мизерна, а за мене тогава щеше да е никаква.
Не исках да децата ми да се раждат пушечно месо и биологични отпадъци.
Ти си раждала в други времена. Вече нямма военна служба за момчетата. Сигурна съм, че след още 20 години българските болници и клиники ще са прекрасно място, но дотогава, не, благодаря.
Ако бебето се роди мъртво го изхвърляха, заедно с превръзки и марли, отстранени органи и го изгаряха в болничния инсинератор като боклук, често без даже да го покажат на родителите. Преди 10ина години бяха държали живо, мърдащо, недоносено бебе без да му окажат помощ и го бяха оставили да умре. Няколко пъти го бяха вадили и слагали обратно на място, на което се съхранява боклук.
В България, тогава нямаше да родя и пари да ми даваха. Сега, все още не бих си го причинила.
Ако родя в България може да ритне Хагската конвенция ако бащата живее и работи там, дори и да е чужденец и това го знаеш по-добре от мене. Излизането да живея другаде с детето става сложно.
Ако се разделя или разведа в България, издръжката за детето вероятно ще е мизерна, а за мене тогава щеше да е никаква.
Не исках да децата ми да се раждат пушечно месо и биологични отпадъци.
Ти си раждала в други времена. Вече нямма военна служба за момчетата. Сигурна съм, че след още 20 години българските болници и клиники ще са прекрасно място, но дотогава, не, благодаря.
То, все съм чела глупости във форума, ама по голяма простотия от това не бях чела. Как можеш да твърдиш, че е истина нещо в което не си го видяла, участвала лично, не си го изпитала или преживяла? Някой ти разказал...чела го някъде и твориш глупост, след глупост. Най страшното в родилния дом беше сестрата с бутилката рациново масло. Имаше храна, поддържаше се хигиена, всичко си беше наред. Да, не може да де сравнява със сега, но за времето си беше нормално. Ако е бил такъв ужас, щяха ли за раждат по две- три деца? А, що се отнася за казармата- влизаха момчета, а от там излизаха истински мъже. А, сега тези мъже ги замениха някакви епилирани женчовци, с изкубани вежди, нацепени батки с празни гащи и с меки мозъци. Меката китка, една крушка не моге да смени. Стой си в Францията и не говори глупости. Нали ви знаем "чужденците" като теб, колко сте важни и какви ги говорите " Аз в българска болница не влизам - не благодаря". Ама щом стъпите на кофти българската земя, тичате по зъболекари и лекари. Във Францията ако си направиш само една пломба, ще те обречат на мизерия, в следващите два месеца. Така, че по кротко го раздавай. Не сме толкова загубени, тези които раждаме и си гледаме децата в Родината.
Нещо, което за тебе са глупости, за мене е много важно. Ако получавам една и съща или сходна информация от много на брой, независими източници, които не се познават един друг, информацията вероятно е вярна. Мисля, примерно, че земята е кръгла, но не съм я обиколила от космоса.
Най-страшното за тебе е било рициновото масло, а за мене би било да се окажа съвсем сама, да ме вържат докато раждам, да не ми хранят бебето с биберон за да си почивам. Още по-страшно би било да родя мъртво бебе и даже да не ми го дадат да го видя, а направо да замине с останалите боклуци в инсинератора на Александровската. Или да родя живо недоносено бебе, но да умре преди да мине седмица и даже да не му издадат смъртен акт, а направо с боклуците. Майка съм на недоносено бебе и докато аз седях по 12 часа на фотьойла с него в скута ми, в България даже не пускаха майката в неонатологията. Само в Плевен май практикуваха кенгуро допреди 15 години. Сега, че някои родители може да не пожелаят да гушнат мъртвата си рожба, нито да я погребат си е тяхна работа. Аз държах с мене и с бебетата ми, но и с тленните им останки да се отнесат с уважение, а такава гаранция тогава нямаше. За справка:
https://m.bg-mamma.com/?topic=656392
Прекрасни са разбиранията ти за казарма в България и ги уважавам. Не са моите и тези на мъжа ми. Може да не приемаме военна служба, може по религиозни причини да не я желаем, може да харесваме нацепени батки и епилирани вежди 🥳, всичко може.
Никъде не съм писала нищо лошо за българските зъболекари. Ходя на зъболекар в България, но не защото е евтино, а защото е кадърен. По-евтино, даже безплатно ми е да ида тук. Във Франция зъболечението винаги ми е било безплатно, но и нямам правено кой знае какво. Брекетите до 18г са безплатни. Имплантите се покриват наполовина и май само от допълнителна застраховка. Естествено е редно да провериш информацията, която ти пиша преди да пишеш неща, които мисля, че не са верни. Тук и на нелегалите им лекуват зъбите безплатно. Може да се наложи доплащане за разни лазерни чистения под венци, импланти, корони, но засега имам една корона и е правена в БГ. Ходя и на ендокринолог там и тя е изключителен специалист. Това всичкото съм го писала в други теми и може да бъде проверено.
Никъде не съм писала, че раждащите в България и гледащите деца там сте загубени, а обясних защо аз, тогава (преди 17-19 години) не бих родила там. Това ме попита christina1980.
Също никъде не твърдя, че родилните домове и отделения във Франция са върха. При избор бих родила в Англия както първия път.
Раждах в България 1995 г.
Наложи се секцио, огромно бебе, аз съм джобен формат,
6 часа след това лежах и си шляпах в собствената кръв и други забавления.
Бебето ми го дадоха на другия ден.
Мога много да пиша, но няма смисъл,
от положителната страна - сега ако се наложи да гледам филм на ужасите с кървища - казвам - чудо голямо, не може да ме уплаши, аз какво съм преживяла в българска болница
Наложи се секцио, огромно бебе, аз съм джобен формат,
6 часа след това лежах и си шляпах в собствената кръв и други забавления.
Бебето ми го дадоха на другия ден.
Мога много да пиша, но няма смисъл,
от положителната страна - сега ако се наложи да гледам филм на ужасите с кървища - казвам - чудо голямо, не може да ме уплаши, аз какво съм преживяла в българска болница
Ето така изглежда окръжна болница в Пловдив:
Разказват ми моите близки, че в момента има прилични клиники (не знам по чии критерии, обаче), с добра храна, но че докторите като отношение към пациентите не са мръднали на милиметър отпреди 20 години.
Една моя близка наскоро роди, плати си (немалко за българските стандарти), за да си избере къде и при кой, иначе що не и болницата от снимката да ти се падне. А който няма пари да си плати? Разкажете.
Нямам наблюдения как е сега, на мен ми се е набил неотдавна случая с медицинската сестра, която недоспала заради това, че работи по принуда извънредни смени, беше блъскала плачещото новородено с бутилка по главичката. И това ли трябва да преживея, за да си позволя да кажа, че нещо не им е наред там в ония болници?
И аз съм слушала страшни истории за българските болници, също две близки мои родилки, които се прибраха от родилното без бебетата си…Ми не, мерси, не ща да го изживея, та да си позволя да кажа - пас съм. Ма лъжат сигурно хората, що па не. Сега поне има телевизии, които само това чакат и има къде да дадеш гласност, а тогава - шута и у вас. Оплачи се на арменския поп.
През 98-ма последно съм лежала в по-горната болница, не си спомням каква е била хигиената, но храна нямаше. А персоналът беше толкова зъл, че всички треперехме от страх. В инфекциозна болница пък беше такава зловеща мизерия, че само като си спомня…А сестра ми едва не умря от кръвоизлив, заради некадърен гинеколог. Но тогава се приемаше за нормално, да. А, и линейка съм чакала - никога не дойде. Гаджето ме закара в спешното след няколко часа чакане.
Баща ми преди 2 години трябваше да си носи и чаршафите, марлите, всичко по списък. Майка ми каза, че матраците са върха на гнусотията (били го сложили да лежи директно върху матрака, докато семейството му донесе чаршафи), а в стаята са били една сюрия народ и леглата едно до друго.
И аз първите две години като се прибирах в България ходех на лекар и зъболекар, защото - да, приемах, че това, което получаваме там е нормалното и нямаше с какво друго да го сравня. После вече виждаш какво всъщност представлява другото.
Сега пари да ми дават и с влак да ме влачат не би ми стъпил крака в българска болница, още по-малко пък зъболекар. Едва им оправиха бакиите тук.
Няма нужда да замитаме под килима фактите, само за да покажем на “чужденците”, колко не е желано да им четем мнението.
Разказват ми моите близки, че в момента има прилични клиники (не знам по чии критерии, обаче), с добра храна, но че докторите като отношение към пациентите не са мръднали на милиметър отпреди 20 години.
Една моя близка наскоро роди, плати си (немалко за българските стандарти), за да си избере къде и при кой, иначе що не и болницата от снимката да ти се падне. А който няма пари да си плати? Разкажете.
Нямам наблюдения как е сега, на мен ми се е набил неотдавна случая с медицинската сестра, която недоспала заради това, че работи по принуда извънредни смени, беше блъскала плачещото новородено с бутилка по главичката. И това ли трябва да преживея, за да си позволя да кажа, че нещо не им е наред там в ония болници?
И аз съм слушала страшни истории за българските болници, също две близки мои родилки, които се прибраха от родилното без бебетата си…Ми не, мерси, не ща да го изживея, та да си позволя да кажа - пас съм. Ма лъжат сигурно хората, що па не. Сега поне има телевизии, които само това чакат и има къде да дадеш гласност, а тогава - шута и у вас. Оплачи се на арменския поп.
През 98-ма последно съм лежала в по-горната болница, не си спомням каква е била хигиената, но храна нямаше. А персоналът беше толкова зъл, че всички треперехме от страх. В инфекциозна болница пък беше такава зловеща мизерия, че само като си спомня…А сестра ми едва не умря от кръвоизлив, заради некадърен гинеколог. Но тогава се приемаше за нормално, да. А, и линейка съм чакала - никога не дойде. Гаджето ме закара в спешното след няколко часа чакане.
Баща ми преди 2 години трябваше да си носи и чаршафите, марлите, всичко по списък. Майка ми каза, че матраците са върха на гнусотията (били го сложили да лежи директно върху матрака, докато семейството му донесе чаршафи), а в стаята са били една сюрия народ и леглата едно до друго.
И аз първите две години като се прибирах в България ходех на лекар и зъболекар, защото - да, приемах, че това, което получаваме там е нормалното и нямаше с какво друго да го сравня. После вече виждаш какво всъщност представлява другото.
Сега пари да ми дават и с влак да ме влачат не би ми стъпил крака в българска болница, още по-малко пък зъболекар. Едва им оправиха бакиите тук.
Няма нужда да замитаме под килима фактите, само за да покажем на “чужденците”, колко не е желано да им четем мнението.
Скрит текст:
То, все съм чела глупости във форума, ама по голяма простотия от това не бях чела. Как можеш да твърдиш, че е истина нещо в което не си го видяла, участвала лично, не си го изпитала или преживяла? Някой ти разказал...чела го някъде и твориш глупост, след глупост. Най страшното в родилния дом беше сестрата с бутилката рациново масло. Имаше храна, поддържаше се хигиена, всичко си беше наред. Да, не може да де сравнява със сега, но за времето си беше нормално. Ако е бил такъв ужас, щяха ли за раждат по две- три деца? А, що се отнася за казармата- влизаха момчета, а от там излизаха истински мъже. А, сега тези мъже ги замениха някакви епилирани женчовци, с изкубани вежди, нацепени батки с празни гащи и с меки мозъци. Меката китка, една крушка не моге да смени. Стой си в Францията и не говори глупости. Нали ви знаем "чужденците" като теб, колко сте важни и какви ги говорите " Аз в българска болница не влизам - не благодаря". Ама щом стъпите на кофти българската земя, тичате по зъболекари и лекари. Във Францията ако си направиш само една пломба, ще те обречат на мизерия, в следващите два месеца. Така, че по кротко го раздавай. Не сме толкова загубени, тези които раждаме и си гледаме децата в Родината.Невена ти имаш две деца във Франция, аз имам две деца в България, къде видя невъзможността да ги родиш в собствената си страна.
Скрит текст:
Когато раждах двете си деца, в България мъжете дължаха военна служба. Ако дете с един родител с българско гражданство се роди в България му лепват автоматично българско гражданство. Синът ми засега няма. В българските болници тогава редовно не допускаха придружители, беше мизерно, връзваха докато се ражда, не даваха да се яде, след секцио не даваха бебето веднага, не допускаха родители в неонатологията. Някъде даже си носеха лигнин и конци. Това съм го чела в дир.бг в края на 90те и началото на 2000г. Тогава България имаше висока детска смъртност.
Ако бебето се роди мъртво го изхвърляха, заедно с превръзки и марли, отстранени органи и го изгаряха в болничния инсинератор като боклук, често без даже да го покажат на родителите. Преди 10ина години бяха държали живо, мърдащо, недоносено бебе без да му окажат помощ и го бяха оставили да умре. Няколко пъти го бяха вадили и слагали обратно на място, на което се съхранява боклук.
В България, тогава нямаше да родя и пари да ми даваха. Сега, все още не бих си го причинила.
Ако родя в България може да ритне Хагската конвенция ако бащата живее и работи там, дори и да е чужденец и това го знаеш по-добре от мене. Излизането да живея другаде с детето става сложно.
Ако се разделя или разведа в България, издръжката за детето вероятно ще е мизерна, а за мене тогава щеше да е никаква.
Не исках да децата ми да се раждат пушечно месо и биологични отпадъци.
Ти си раждала в други времена. Вече нямма военна служба за момчетата. Сигурна съм, че след още 20 години българските болници и клиники ще са прекрасно място, но дотогава, не, благодаря.
Ако бебето се роди мъртво го изхвърляха, заедно с превръзки и марли, отстранени органи и го изгаряха в болничния инсинератор като боклук, често без даже да го покажат на родителите. Преди 10ина години бяха държали живо, мърдащо, недоносено бебе без да му окажат помощ и го бяха оставили да умре. Няколко пъти го бяха вадили и слагали обратно на място, на което се съхранява боклук.
В България, тогава нямаше да родя и пари да ми даваха. Сега, все още не бих си го причинила.
Ако родя в България може да ритне Хагската конвенция ако бащата живее и работи там, дори и да е чужденец и това го знаеш по-добре от мене. Излизането да живея другаде с детето става сложно.
Ако се разделя или разведа в България, издръжката за детето вероятно ще е мизерна, а за мене тогава щеше да е никаква.
Не исках да децата ми да се раждат пушечно месо и биологични отпадъци.
Ти си раждала в други времена. Вече нямма военна служба за момчетата. Сигурна съм, че след още 20 години българските болници и клиники ще са прекрасно място, но дотогава, не, благодаря.
Нещо, което за тебе са глупости, за мене е много важно. Ако получавам една и съща или сходна информация от много на брой, независими източници, които не се познават един друг, информацията вероятно е вярна. Мисля, примерно, че земята е кръгла, но не съм я обиколила от космоса.
Скрит текст:
Най-страшното за тебе е било рициновото масло, а за мене би било да се окажа съвсем сама, да ме вържат докато раждам, да не ми хранят бебето с биберон за да си почивам. Още по-страшно би било да родя мъртво бебе и даже да не ми го дадат да го видя, а направо да замине с останалите боклуци в инсинератора на Александровската. Или да родя живо недоносено бебе, но да умре преди да мине седмица и даже да не му издадат смъртен акт, а направо с боклуците. Майка съм на недоносено бебе и докато аз седях по 12 часа на фотьойла с него в скута ми, в България даже не пускаха майката в неонатологията. Само в Плевен май практикуваха кенгуро допреди 15 години. Сега, че някои родители може да не пожелаят да гушнат мъртвата си рожба, нито да я погребат си е тяхна работа. Аз държах с мене и с бебетата ми, но и с тленните им останки да се отнесат с уважение, а такава гаранция тогава нямаше. За справка:
https://m.bg-mamma.com/?topic=656392
Прекрасни са разбиранията ти за казарма в България и ги уважавам. Не са моите и тези на мъжа ми. Може да не приемаме военна служба, може по религиозни причини да не я желаем, може да харесваме нацепени батки и епилирани вежди 🥳, всичко може.
Никъде не съм писала нищо лошо за българските зъболекари. Ходя на зъболекар в България, но не защото е евтино, а защото е кадърен. По-евтино, даже безплатно ми е да ида тук. Във Франция зъболечението винаги ми е било безплатно, но и нямам правено кой знае какво. Брекетите до 18г са безплатни. Имплантите се покриват наполовина и май само от допълнителна застраховка. Естествено е редно да провериш информацията, която ти пиша преди да пишеш неща, които мисля, че не са верни. Тук и на нелегалите им лекуват зъбите безплатно. Може да се наложи доплащане за разни лазерни чистения под венци, импланти, корони, но засега имам една корона и е правена в БГ. Ходя и на ендокринолог там и тя е изключителен специалист. Това всичкото съм го писала в други теми и може да бъде проверено.
Никъде не съм писала, че раждащите в България и гледащите деца там сте загубени, а обясних защо аз, тогава (преди 17-19 години) не бих родила там. Това ме попита christina1980.
Също никъде не твърдя, че родилните домове и отделения във Франция са върха. При избор бих родила в Англия както първия път.
[/quote]
Продължаваш с твоите глупости. Лъжа, която се повторя няколко пъти започва да става истина. Цитираш измислени източници. Ясно, че за теб е важно всички да ти повярват. Вживяваш се в капацитет А, това което си написала за бебетата е отвратително. Дори не си представям, какъв човек може да си, щом говориш, събираш информация, и пишеш такива ужасни неща. Тук, има много добри и кадърни лекари. И, не мисля, че българските лекари са такива психари. А, всичко е плод на твоите измислени източници и измислена статистика, която размахваш като чаршаф. А, казарма и войници има навсякъде по света. Дори, е чест и уважение да си войник. Знаеш ли, че в щатите като видят мъж униформа, цивилните застават мирно и му отдават чест? А, чувала ли си за Френският легион? Няма религия която да забранява войниците. Само,онези с меките китки и мозъци, се крият под полите на майките си.
Не знам как е било в миналото, но преди пет години Майчин дом беше чудесен избор - кадърни лекари, самостоятелна стая за 70 лв. на нощ. С изключение на тази стая, която исках, за да не се съобразявам с други хора, всичко беше безплатно и персоналът се държеше чудесно.
Аз бях чела форума и очаквах ад и кланица. Глупости, толкова нормално и грижовно се отнасяха хората. Е, и аз все пак гледах да се държа по-стоически и да не се глезя и да капризнича, което смятам, че също предизвикваше добро отношение.
Аз бях чела форума и очаквах ад и кланица. Глупости, толкова нормално и грижовно се отнасяха хората. Е, и аз все пак гледах да се държа по-стоически и да не се глезя и да капризнича, което смятам, че също предизвикваше добро отношение.
Продължаваш с твоите глупости. Лъжа, която се повторя няколко пъти започва да става истина. Цитираш измислени източници. Ясно, че за теб е важно всички да ти повярват. Вживяваш се в капацитет А, това което си написала за бебетата е отвратително. Дори не си представям, какъв човек може да си, щом говориш, събираш информация, и пишеш такива ужасни неща. Тук, има много добри и кадърни лекари. И, не мисля, че българските лекари са такива психари. А, всичко е плод на твоите измислени източници и измислена статистика, която размахваш като чаршаф. А, казарма и войници има навсякъде по света. Дори, е чест и уважение да си войник. Знаеш ли, че в щатите като видят мъж униформа, цивилните застават мирно и му отдават чест? А, чувала ли си за Френският легион? Няма религия която да забранява войниците. Само,онези с меките китки и мозъци, се крият под полите на майките си.
Акушерка е осъдена за побой над бебе
Акушерка, осъдена за смъртта на бебе и родилка, с по-малка присъда
Лекари са окончателно осъдени за смъртта на бебе и родилка
Продължаваш с твоите глупости. Лъжа, която се повторя няколко пъти започва да става истина. Цитираш измислени източници. Ясно, че за теб е важно всички да ти повярват. Вживяваш се в капацитет А, това което си написала за бебетата е отвратително. Дори не си представям, какъв човек може да си, щом говориш, събираш информация, и пишеш такива ужасни неща. Тук, има много добри и кадърни лекари. И, не мисля, че българските лекари са такива психари. А, всичко е плод на твоите измислени източници и измислена статистика, която размахваш като чаршаф. А, казарма и войници има навсякъде по света. Дори, е чест и уважение да си войник. Знаеш ли, че в щатите като видят мъж униформа, цивилните застават мирно и му отдават чест? А, чувала ли си за Френският легион? Няма религия която да забранява войниците. Само,онези с меките китки и мозъци, се крият под полите на майките си.
Акушерка е осъдена за побой над бебе
Акушерка, осъдена за смъртта на бебе и родилка, с по-малка присъда
Лекари са окончателно осъдени за смъртта на бебе и родилка
Не отричам, че има подобни случаи. Но, те са единици в цялата страна. Но, положението не е и толкова ужасно, както го описва Невена. Хайде, ми докажете къде в света няма бебешка смъртност? Къде??? Ами, няма !!! Но, една приятелка ми каза,( като на Невена) че по широкият свят, има много голями лекари-психари, по- голями от българските медици. Да не казвам какво са ми разказвали....и е истина, вЕрвайте ми.
"Ако се доверим на числата, човек би си помислил, че родната система за детско и майчино здравеопазване е свършила дяволски добра работа. "That’s what we call playing with the statistics (ето това наричаме игра със статистиката)", коментира обаче Марви Олинен, преподавател по акушерство в Кралския колеж в Лондон и председател на Европейската асоциация на акушерките. И обяснява как можем да постигнем чудесни резултати, без да вложим и единица труд, разходи и мисъл в реални промени в системата: "Във Великобритания, където работя, прагът на жизнеспособност за едно новородено бебе е то да е родено най-рано в 24-а гестационна седмица, в много европейски страни е 22-а. При вас преди година този критерий е бил завишен на 26 седмици.
Крайният резултат е, че десетки преждевременно родени бебета не са били "отчетени" като човешки същества, които са се родили, живели са няколко часа на този свят и са починали, а са били записани като абортен плод. "Числата сами по себе си не са най-важното. В България имате най-високата неонатална смъртност в Европа"
вестник Капитал
Крайният резултат е, че десетки преждевременно родени бебета не са били "отчетени" като човешки същества, които са се родили, живели са няколко часа на този свят и са починали, а са били записани като абортен плод. "Числата сами по себе си не са най-важното. В България имате най-високата неонатална смъртност в Европа"
вестник Капитал