Фентъзи и фантастика - 22

  • 29 231
  • 705
  •   1
Отговори
# 195
  • България
  • Мнения: 6 209
Аз прочетох и трите тома.
Само втори не ми хареса особено много.
Оригинален сюжет на книга вече е трудно да се намери.
Като "Хрониките на Амбър", например.
И книгите на Толкин бяха оригинални, защото е бащата на фентъзито, но ако някой начинаещ читател започне с поредица от Дейвид Фарланд, например, Толкин вече няма да му е много оригинален.

# 196
  • Мнения: 9 687
Аз съм в търсене на "Тъмната кула". Супер е. Макар, че чак във втора книга взех да разбирам какво чета. Първата на инат Simple Smile, ама може и аз да съм проблемът.

# 197
  • Мнения: 18 111
ако говорим за автори, които са ми предложили оригинални сюжети във фентъзито това е Робин Хоб - светът на Древните (убиеца, живите кораби и трилогията за шамана), Наоми Новик -Сребърна приказка, Изтръгнати от корен и Браян Маклелън - Барутните магове.

Ако говорим за нестандартна фантастика - Сандърсън (Мъглороден последната империя, Дръзки 1, Дръзки -2,  Ритматистът) и Орсън Скат Кард - Сагата за Ендър и  Сагата за Сянката. Както и Зелазни, но само 1-5 книга на Хрониките....Предполагам, че Пиърс Браун -  Червен изгрев също е добро попадение. Както и трилогията на Патрик Нес - Живият Хаос (спорно е доколко е фантастика, тя е дистопия)

Толкин е класика в жанра, но не е нестандартен. Майкъл Съливан му налага малко по-различен прочит, но все пак е в руслото на Толкин.

windekind https://chitanka.info/serie/tymnata-kula -
 тук ги има всички книги от серията  Тъмната кула на електронен носител. За мен книга 7 завърши по безобразен начин, но ти си решаваш. Лично аз харесах само втора, трета и пета книга. За сметка на това шеста и седма ми бяха безобразно скучни.

Последна редакция: чт, 26 авг 2021, 13:14 от Лорд Сняг

# 198
  • Майничка
  • Мнения: 12 581
Не е руско фентъзи - авторката е американска еврейка. Просто се е вдъхновявала от руската култура.
Скрит текст:
Резултатът, според мен е  толкова изкуствен, колкото когато български автори се вдъхновяват от американската култура, а Тъмнейший още ми звучи много смешно. В чест на книгата, нарекох един котарак на село Мръснейший.
По майчина линия е руско-латвийска еврейка, ашкенази. Нищо случайно няма.😉
Наоми Новик също е ашкенази, но по баща. Майка й е полякиня.

# 199
  • София
  • Мнения: 1 423
Аз към нестандартните автори бих прибавила и моя любимец Чайна Миевил ("Градът и градът", "Станция Пердидо", "Морелси", "Посланическото градче").
"Морелси" е такова поетично преливане между фентъзи и фантастика и обратно, че ми достави истинско удоволствие (без финалната част, тя ме разочарова). "Градът и градът" пък е направо философска фантастика, при всяко препрочитане все повече ми харесва.

# 200
  • Мнения: 9 687


windekind https://chitanka.info/serie/tymnata-kula -
 тук ги има всички книги от серията  Тъмната кула на електронен носител. За мен книга 7 завърши по безобразен начин, но ти си решаваш. Лично аз харесах само втора, трета и пета книга. За сметка на това шеста и седма ми бяха безобразно скучни.
Аз ги чета вече, игра на думи е, че търся /заедно със Стрелеца/ кулата Simple Smile))). Ще видим, чета Кинг от 12 годиншна и е срамота, че имам този пропуск. Ама както обичам да казвам, той пише по-бързо отколкото аз чета Simple Smile))) Да ни е жив и здрав, а и даде пример на други автори ..

# 201
  • Мнения: 18 111
Чета пак отбрани откъси от Властелинът (по-точно гибелта на Боромир и срещата с роханските конници). винани като чета този текст си мисля, че за прототип на Рохан е използвана Аспарухова България, а на Гондор - Византия (с величествените сгради и наследството на една друга империя), пък Мордор малко напомня дори като местоположение на Османската империя.
Ето какво знаем за конниците

"Бил съм сред тях — отвърна Арагорн. — Те са горди и своенравни, ала са и верни, щедри в мисли и в дела; храбри, но не жестоки; мъдри, ала неуки, защото не пишат книги, а пеят безброй песни, както са правили чедата човешки преди Мрачните години. Но не знам какво е ставало тук напоследък, нито пък как може да са настроени днес Рохиримите между предателя Саруман и заплахата на Саурон. Те дълго дружаха с народа на Гондор, макар да нямат кръвна връзка. В отдавна забравени години Еорл Млади ги довел от Севера и родството им е по-скоро с Бардингите от Дейл и Беорнингите от Мраколес, сред които и до днес се срещат мнозина високи и красиви мъже като Роханските конници. Във всеки случай те не обичат орките.
по-нататък Гимли нарича Еомер  "конски повелителю", а той сам се зове "Еомер, трети воевода на Ездитните предели" - воевода е титла характерна за Първата българска държава и за Румъния до падането й като васална държава на османците.

Самите роханци са на север от гондорците.

# 202
  • Мнения: 3 206
Да и аз винаги съм имала асоциация с прабългарите, жалко само, че роханците са руси Simple Smile

# 203
  • Мнения: 18 111
Е, то не може всичко да е едно към едно, но пък пък  според Арагорн, коневладетелите имат родство  повече с хората с Дейл и с беорингите от Мраколес. Мраколес винаги съм го отъждествявал с Киевска Рус (Eвропейска Русия, Украйна) в крайна сметка там живеят елфи с лъкове, пеят песни, крият се сред дърветата, строят лодки - много ми напомнят на славяните, а точно в Мраколес е най-голямата им общност.
Беорингите са превъплъщенци, но сред прабългарите е имало и шамани, а Хората от  Дейл  - по пътя на логиката - вероятно са нещо като Волжка (Итилска) България. На Практика това е един самотен град на север-североизток, близо до езеро
Казано е също, че рохиримите и гондорците постоянно се женят помежду си - нещо характерно за ромеи и българи в късните години, сума ти византийски принцеси идват тук, както и ние им изпращаме женихи.

# 204
  • Мнения: 36 474
И аз винаги съм мислела, че Минастирит е просто изопачено на "манастирът" (може Толкин да го е чул някъде - хората са мобилни открай време), но може и да си внушавам.

# 205
  • Мнения: 18 111
Ето на какво попадам в Уикипедия за роханците


По време на Втора епоха обитавали земите на Рованион на юг и на изток от Зеленогор Велики, наречен отпосле Мраколес и бранели североизточните граници на Гондор. По време на нападението на Колесарите, Северняците понесли тежък удар и това ги принудило да бягат на Север — отвъд бреговете на Тичащата река. Там се смесили с народа на Дейл, докато други, водени от предводителя си — Мархвини, продължили на север, заобиколили Мраколес на запад и се установили в горното течение на Андуин. По-късно същите тези Конници се притекли на помощ на Гондор в сражението сред Дагорлад и с обединени сили отблъснали нашественика. Оттогава насетне между гондорци и Северняците се установила дружба,


Аз си "превеждам" този текст така - Колесарите са хазарите, Дейл - Волжка България, Мархвини е Исперих,  горното течение на Андуин - Онгъла, а конниците които са дошли на помощ на Гондор в сраженито сред Дагорлад вероятно са конниците на Тервел срещу арабите

# 206
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 042
той сам се зове "Еомер, трети воевода на Ездитните предели" - воевода е титла характерна за Първата българска държава
Да, Толкин дори на български го е писал, "в-о-е-в-о-д-а"  😂.

# 207
  • Мнения: 18 111
не знам как е на английски, но на български титлата Л.Николов я е превел така, а общо взето го считаме за един от малкото добри преводачи у нас. иначе принципно доколкото знам, на английски най-близкото до воевода е chieftain

# 208
  • Мнения: 10
Всички сте един дол и целите в дренки,  ,с нагони и вагони от самосъжаления кат изгладнелите ви сенки,  като видя някой да употребява терминът " изгълтах" за книга или поредица ,  особено субективно  ми навява орална  консуматорска аналогия, гълтат и плюят или  и пикаят и питаят негативни сигнално жълти по съществото на героите,   книгите не са напитки или храна, знам че навярно с гълтаческите саблени глаголи  се означава представата " на един дъх" или няма такъв  унес и захлас по време на процеса на прочита , но "  гълтам " ми е комично пародийно умаложаване на труда на автора,  който гълта ще нахълта в триумфална тривиалност и никога няма да надскочи собственото си  его, аз лично не изгълтах , а се насладих в цялата си вибрационна аура до въображаем кокал на шедьовъра овър дъ тип топ не гълтай ордьовъра ,именно Първия том за Локи Ламора и сие, дето ортака му е конферансие, и образа му сияе като Оливър Туист на стероиди, и накрая сърцето ми трепна , че ще си иди , с такива обрати, че Авторът ми се издигна до статуса на пророк и ми присветна патуса му до такива шарени усмивки,  че ум да ти зайди., за тва са тез безсмислените гайди.

# 209
  • Мнения: 36 474
Започнах Цветовете на магията, още съм в началото и не мога да кажа много.
Хубаво е, че авторката уточнява расите на персонажите - владетелите на Червения Лондон са тъмнокожи. Но Холивуд мрази червенокосите и се хващам на бас, че ако някой ден книгите бъдат адаптирани, Кел ще се окаже афро-англичанин.
Първото ми впечатление е, че ми напомня за Евърнес - няколко реалности, едната от които е "почернена" - т.е. затворена, заради катаклизъм. Надявам се това да е единствената прилика Simple Smile Предполагам, че е просто клише, което двамата автори са използвали. Шуаб можеше да го използва и по по-елегантен начин, но както и да е.

Общи условия

Активация на акаунт