Защо, Ежко, може ли по-детайлно и с примери? Защитаването на граници е човешко измерение, не полово, или поне за мен. Дай да науча нещо ново, може да ми е от полза да си преосмисля позицията.
- Публикувана: 15 юни 2021, 11:21 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2021, 21:47 ч.
Мъж-домакин в 21-ви век, съществува ли и как?
А кой е казал, че само един и сам е отговорен за възпитанието?
Ти кажи кой го е казал? Останалото са свободни съчинения и глупости.
Всяко дете има нужда от двамата си родители, независимо от мода, приказки у бг-мамата и модерен феминизъм.
Защо, Ежко, може ли по-детайлно и с примери? Защитаването на граници е човешко измерение, не полово, или поне за мен. Дай да науча нещо ново, може да ми е от полза да си преосмисля позицията.
Много е кратко: защото такова обучение непременно изисква ниво на безжалостност към обучаемия, каквото една майка не може да има (иначе децата и няма да доживеят да минат на твърда храна). А изисква такава безжалостност, защото защитата предполага насилие, а насилието предполага насрещно такова, което следва да може да бъде изтърпяно и преодоляно. И именно бащата, а не други мъже. Мисля че е ясно защо.
Аз съм на мнение, че даже бащата за момчетата е по-важен от майката, през пубертета.
Абе някои майки са повече бащи от бащите...
У нас аз съм безжалостната 
такъв си ми е характерът, не съм особено емоционална и детски тръшкания не ме трогват.
А за бащите и възпитанието през пубертета - много лоши резултати наблюдавам, когато бащата се включва чак тогава. На практика не познават децата си и не подхождат спрямо конкретното дете, а налагат някакви дочути универсални методи на възпитание. Пред тях козируват, а после си правят, каквото искат.
Но не мога да го съпоставя с мъж или жена домакиня, защото не познавам такива. Всичко живо се труди
такъв си ми е характерът, не съм особено емоционална и детски тръшкания не ме трогват.А за бащите и възпитанието през пубертета - много лоши резултати наблюдавам, когато бащата се включва чак тогава. На практика не познават децата си и не подхождат спрямо конкретното дете, а налагат някакви дочути универсални методи на възпитание. Пред тях козируват, а после си правят, каквото искат.
Но не мога да го съпоставя с мъж или жена домакиня, защото не познавам такива. Всичко живо се труди
Домакинството не беше ли също труд?
Всъщност, жените знаете по-добре
Всъщност, жените знаете по-добре
Въпросът е, че майката не може да изпълнява всички роли едновременно. Нито пък бащата. Това все едно доброто и лошото ченге да го играе един и същи човек. При майката фокусът обикновено е върху грижата по чисто физиологични причини - тя е бременна, тя кърми, на нея се падат ранните физически грижи.
А за ролите да се изпълняват добре, трябва да има единство. Не мама вика едно, тати друго, или пък се услушва нещо, детето не знае какво да прави, и накрая си прави каквото му щукне.
ПП: Граници се отстояват с характер, не с мускули.
А за ролите да се изпълняват добре, трябва да има единство. Не мама вика едно, тати друго, или пък се услушва нещо, детето не знае какво да прави, и накрая си прави каквото му щукне.
ПП: Граници се отстояват с характер, не с мускули.
Има пасивно възпитание (пример) и активно възпитание. Разбира се, че ако единият стои цял ден пред телевизора с вдигнати крака, детето ще попие този модел. Колко можем да наречен този родител възпитател, обаче? Съвсем друго е да си активно ангажиран с дейностите на детето, да му показваш кое и как, да участваш наравно, да си там да коригираш действията му, подпомогнеш, стопираш, когато се налага и т.н.
Детето вижда и избира това, което му е изгодно. В този смисъл липсващият родител също предлага вариант като възпитание - може и без него.
ПП: Граници се отстояват с характер, не с мускули.
Граници се защитават с прилагане на сила. Която сила не идва "безплатно", нито пък се прилага безнаказано.
И още нещо - майките не стават за учители в тази област, защото никога не са били в положението на ученици в нея. Иначе рискуват да не могат да раждат.
Въпросът е, че майката не може да изпълнява всички роли едновременно. Нито пък бащата. Това все едно доброто и лошото ченге да го играе един и същи човек. При майката фокусът обикновено е върху грижата по чисто физиологични причини - тя е бременна, тя кърми, на нея се падат ранните физически грижи.
А за ролите да се изпълняват добре, трябва да има единство. Не мама вика едно, тати друго, или пък се услушва нещо, детето не знае какво да прави, и накрая си прави каквото му щукне.
ПП: Граници се отстояват с характер, не с мускули.
А за ролите да се изпълняват добре, трябва да има единство. Не мама вика едно, тати друго, или пък се услушва нещо, детето не знае какво да прави, и накрая си прави каквото му щукне.
ПП: Граници се отстояват с характер, не с мускули.
Но ранните физически грижи по никакъв начин не са заложени да се падат само на жената. Без значение кой е по майчинство/бащинство, другият родител е на работа 8-9-10 часа. От денонощието остават повече от половината, в които - който е искал дете, ще си го гледа.
Граници се защитават с прилагане на сила...