Любители на кучета - 119

  • 32 456
  • 746
  •   1
Отговори
# 180
  • София
  • Мнения: 8 637
Ти каква си съблазнителка, `ТуиГ... Grinning
А за котките... където Лебедка, там и Катерица (знаех една такава - обичала да се метне на пердето и да се катери). На братовчдите котката пък като тинейджъри я кръстихме Bottle Simple Smile

# 181
  • Мнения: 516
Кио имаше интерес като всяко куче да разнася чехли и чорапи, но най-голямата й беля беше когато свали кутия с лекарства и се почерпи стабилно с противовъзпалителни прахчета. Майка ми се прибрала и като я видяла-веднага при ветеринаря, а мен не ме пуснаха от работа. За щастие нищо й нямаше, не й промиваха стомаха, майка ми не е разрешила да я упояват. Дадоха й 6-7 хапчета активен въглен и нищо й нямаше, размина й се да стане беля. В този ден научих две неща по трудния начин - първото беше, че всички хапчета и опасни препарати трябва да прибера или вдигна на високо. Второто беше, че кучето ми умираше от скука докато ме няма и не мога вече да си позволя да спя до последно. 🙃 Увеличих разходките и тренировките, сега ако ме няма тя спи като пор докато се върна.
Когато почина предишното ни куче - 10-годишен пинчер, реших, че искам сибирско хъски. На когото и да споделях, ми казваше “Ти луда ли си? Сибирско хъски в апартамент?” 😂 Проблема не е, че ще му е тясно, а че хъскитата наистина имат неизчерпаема енергия. Въпреки това звънях на различни обяви в околността, но кученцата вече бяха продадени. Тогава за Акита не знаех нищо, само бях гледала Хачико. Обмислях даже да си взема същото куче като предишното, но реших, че постоянно ще ми напомня на него и ще ги сравнявам. Мислех за различни породи, кое е подходящо за моя начин на живот. Баща ми гледа един прекрасен кокер, казаха ми да изчакам да го пуснат и да ми дадат кученце от техните, ама аз не исках да чакам. Аз исках кученце на момента. 😁 Не бях информирана за наследствените болести и множеството проблеми при Акита и просто видях тази снимка и се влюбих от пръв поглед.
Обадих се и се оказа, че тя е единственото кученце, което не е запазено. Тя си е чакала мен.❤

# 182
  • Мнения: 977
Арес има мноооого разрушени неща-диван-2бр,столове 3бр, чорапи,чехли,бельо на килограм, изкъртен паркет,издълбани стени 4 бр, унищожен матрак, мноого детски и кучешки играчки, свалено и изпокъсано перде(беше си оставил едно голямо парче за гушкане Joy),доста неща още,вече съм им изтървала края. За щастие след като забраменях стана коренно различно куче.
А иначе как го взехмее:Аз много исках алабай,голяма слабост са ми,но винаги съм се спирала,защото няма как да му осигуря нуждите,които има. И бяхме решили една неделя да ходим до приюта да си изберем “дребно” щастие. Събота преди да идем ни се наложи да пътуваме до с.Мокрище,да гледа моя мъж една кола да купуваме. Отиваме на място,гледат те колата пред двора,и иЗведнъж чувам много лаене и скимтене. Попитах и мъжа ми казаа “О ние “развъждаме” лабрадори. Имаше три баба,майка и леля-така ми ги обясни. И изведнъж както ги галех се подадоха два мъникаа,едното се засили с 200 към мен и скочи направо в скута ми. Единственото,което успях да направя е да се обърна към мъжа ми със супер насълзени очи и той само попита колко пари трябва да дам за кученцето..и такааа се прибрахме с кола и един бебешоор Hug

# 183
  • Мнения: 2 890
Ах, че прекрасни истории...за ,,първата среща"!Разказвайте....

# 184
  • Мнения: 5 425
Направо показвам:

# 185
  • Sofia
  • Мнения: 632
Ние куче искахме още от 2012г. Даже почнахме да събираме на шега по 1лв в една метална кутия от уиски. Е да де,ама аз забременях и парите от куче-касичка отидоха за детско легло Blush
Миналата година синчето взе да иска куче,мъж ми хем иска,хем знае какво го чака и се дърпа. Та аз на 2 уискита писах на един развъдвик дали имат кучета,те ми пратиха снимка на Белчето и аз казах "Това е нашето куче!". И от София се вдигнахме с децата,та чаак Казанлък за ей тази мишка Heart

# 186
  • София
  • Мнения: 20 564
Първото куче купих, второто взех от приют.

# 187
  • Пловдив
  • Мнения: 2 605
Аз съм разказвала
Година преди да вземем Саско всеки петък следобяд разглеждах кучета в олх. Исках хъски или производно от него. Един ден с малкия на шега превъртяхме олх и видяхме Шошото.


Беше началото на февруари. В края на февруари пропадна ходенето ни до Италия (началото на Ковид) и вместо до Италия тръгнахме за Банско и си го прибрахме. Подариха ни го.
Изяде чорапи, джапанки, паркета, стени. Но сега се кротна.
Той е слънчице, благ по характер, тихичък. Най-прекрасният от дизайнерските породи.

# 188
  • тук-там
  • Мнения: 7 210
Мокка я взехме миналата година през март в разгара на ковид и изолацията. Успяхме, тъй като една гъркиня не можеше да дойде да си я вземе - бяха затворили границите. Нъки си го заплюх още преди да се роди - от сестричка на Мокка от предишно кучило е. Щом разбрах, че смятат да я забременят, веднага си заплюх цвят и пол, той беше първородния. Моят мъж в началото не беше съгласен. Обработвах го 2 месеца и накрая той капитулира. Сега е влюбен в него и не може да си представи живот без куче или с едно куче. Иначе двамата само стена джавкаха като малки. Ясно е, че ще правим ремонт. Други грижи не сме имали. За това пък имаме огромна доза кеф и удоволствие с тях!

# 189
  • Мнения: 4 497
Нашата история я споделих. След два дни ще имам официално тийн. Нашият прекрасен шестмесечен Айк ❤ И пак до цветята ми нареден. От там ме вижда като си шетам по терасата Simple Smile

# 190
  • Мнения: 287
Разказвала съм историята на моите.
Тогава, въобще не сме си и помисляли да имаме кучета.
Затова, сега се шегуваме, че всъщност те са ни търсили и си ни намериха.

# 191
  • Мнения: 7 362
Нашата история е предвидима. Детето със страхотен страх от кучета стана на 4 и поиска куче - от дядо Коледа и всичката програма по темата. На третата година решихме, че понеже след години ще помни това, че единственото, което реално и истински е искала, не сме го дали. Заради оправдания. Че не сме в къща и нямаме двор, че сме в апартамент, който е ремонтиран из основи, че е грижа за години и т.н.  И разбира се, започнахме да мислим породата. Бръмбрарката веднага ни предложи вариант. Някое по-едричко. Например санбернарче. Минахме през декоративните мъници и се спряхме на голдънче. Един ден колежката ми отиде до някакъв зоомагазин и ми звънна, че ми е капарилала кучето, защото знаеше, че сме го решили и да помогне. Уж бяхме чели какви грешки да не правим и като по учебник ги отметнахме. Кучкари за първи път в живота. Единственото, на което бях способна като реакция беше - добре, но гледай да не е черен, че в ОЛХ само такива предлагаха по това време. Милото ни беше толкова което като ни се обадиха, че е дошло. От безумен македонски развъдник, изтощено и с въшки до мозъка на костите си. Оставиха ни го в карантина. Може би този двуседмичен престой му беше създал и хигиенни навици и не сме имали проблеми. После малко се наложи да минем дружно през кучешко училище за един месец. Сега е кастриран, спокоен, падащ си по всички хора, които му се усмихват и най-вече жени с леко наднормено тегло легло. Не е направил никакви пакости у дома. Ива си клетка, в която носи всички откраднати неща и събути обувки и си ги пази там.

Последна редакция: пт, 25 юни 2021, 06:59 от рони

# 192
  • под тепетата
  • Мнения: 11 514
Аз съм споделяла как са попаднали и тримата при нас. Затова само поздрав за Еньовден с едно уше , което днес поплува в морето.

# 193
  • Мнения: 1 488
Аз пък, след като съм имала куче, бях решила никога повече, защото е ужасно когато умрат. Но миналата година си ровя във фейса и ми излиза пост на приятелка, за едно самотно женско черно куче. Сърцето ми остана там, а мухата ми влезе в главата и почнах все по- често да гледам изоставени кученца. Явно съм ги показвала и на ММ и някак си съм запленила и него. Решихме, че като ще в куче да е куче и почнахме да гледаме стабилни породи. В олх ми попаднаха гончета и той се нави. Дори почти бяхме взели едно от изоставено кучило, но нещо ни усъмни и се отказахме. И една вечер, както си ровя в леглото ми излиза снимката по-долу от една фондация за намиране на дом на кученца и му я показах. Той само каза "вземай я!". Писах им, но ми отговориха че е обещана. И аз си казах, твърде хубаво беше, за да е истина. На другия ден обаче юи се обади собственика и каза, че ако я искам ми я запазва. И така, като отвориха пътуването между градовете, техен приятел ни я докара. Никакви бели не прави, изгриза само каишките на кроксоввте на децата, докато беше малка, и то защото те си играеха с нея с тях. Най-възпитаното и кротко куче е!

# 194
  • Варна
  • Мнения: 12 832
Може би повечето знаете какво съм преживяла...след като гледах "Маската" за първи път се влюбих в джакчетата, исках, но моят мъж се 'консултира' и му обясниха, че джакозаврите правят дупки в матрака,а аз му бях поставила ултиматум, или прибираме Лили от улицата, или прибираме Лили от улицата и си вземаме джакче, е,той избра първото.  После живота ме събра с човек, който е имал два бигъла в предишна, 7 годишна връзка и ей така ми се върза на мерака. Нямаме пари, единствено 130 лв, неделя е и има бедствено положение във Варна. Той решава около обед да звъни по обяви. Първият не вдига, вторият вдига,но ни лъже. Ние чакаме втория, в това време звъни първия, аз казвам, че щом първия звъни, вместо втория да ходим при него. Звъним на приятели за кола, Майло е в Звездица. Пристигаме в уговорени час, идва човека, аз излизам от колата, отивам при него гушвам Майло и си влизам в колата, не питам за порода, родословие, храна паспорт. Имахме щастливи три месеца, всички знаете, тропане по паркета или теракота, наградки, щастие, облизанш. Един гаден ден Майло си отиде, заради нашето невнимание, ние го убихме и таксиметровия шофьор.
Погребахме го и се прибрахме....не става, не се живее, няма драскане на нокти по пода, онова сладко " туп-туп "...няма ръмжене, няма скимтене, лай, разходка......откачих, гаден, мръсен петък.  
Понеделник пътуваме за София, Бояна, той е един такъв беличък, пухен, малък келеш, който ще открадне сърцето ми и ще успокои до някъде измъчената ми душа. Гушках го до Варна и така три години, влюбена съм в Бизу ❤

Виждам Джаки и ми хрумна, как си, как е и Лабрекс? Появявайте се от време на време, става ли?

Последна редакция: пт, 25 юни 2021, 00:18 от esstela

Общи условия

Активация на акаунт