Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Не знам, може би тези сиптоми са видни само за специализирано око.
Вашите деца имат ли проблем с апетита? Ние имаме и винаги сме имали. Има доста намален апетит, яде малко неща, яде и малко като количество. Пробвала съм какви ли не добавки, но без ефект. Ако седне да яде все е набързо, става и се разхожда, докато яде и на ⅓ от порцията вече се е отказал.

Не е задължително проблемът с апетита да е от хиперактивността.

Аз като дете се наяждах бързо и много неща отказвах да ям, синът ми яде обаче много по-малко неща от мен тогава. Той има няколко симптома, но са прекалено малко за диагноза, въобще много от симптоматиката липсва при него.
Но пък и двамата сме high sensitive и много текстури, аромати, вкусове не ни допадат, ерго не ядем 🤪
Също емоц.състояние влияе на апетита.

Здравейте, започнаха нашите драми за първи клас. Класът е доста “елитен”, учителката- строга и амбициозна. Плюсът- спокоен клас с дисциплина, задружен, синът ми казв “дават ми да играя с тях, а предния клас не ми даваше” (предучилищен). Обаче като започна ученето и реномето му веднага пада. Той не е трениран толкова и най-лошото- сложили са го отзад и някак не “чува” условията. Учителката явно повтаря специално за него и губи търпение. Не съм говорила за темперамента му досега с нея, само за това, че ще има да наваксва материал и да се адаптира. Някак не смея да кажя, че не чува добре, защото слухов пробшем уж няма- бяхме на УНГ (претупа ни, но вичко било наред). В разговор с мен често кзва “а?”, но после разбира отлично дори тихо. Дали е от разсейване, или от шумна среда не отсява гласа (пробшем със слухова преработка)? Нямаше ли логопедът или психологът да кажат нещо? Мисля, че даже питах логопедката и отрече да има нещ такова.
Изобщо всички ме мислят за луда и тормозеща детето, а ето, започва се- реве от втория ден, защото не разбира. Не е глупаво дете и с мен бързо си решава задачките. Тези от учебника са елементарни, но им дават допълнителни, които и на мен не са ясни на пръв поглед.
Хем искам да говоря с учителката, хвм ме е страх да се настрои още по-негативно, ако в нейния “перфектен” клас има “проблемно” дете.
Откъм дисциплина всичко е 6- вкъщи дивее и компенсира, там кротува, даже отказа да вземе топче в джоба, забранено било, не иска да му се карат. Има някакъв страх да не му се карат (а аз често го правя, но явно учител е дриго) и става послушен и даже паниран. Така губи уважение на децатс де Въпреки играта каза, че са се смяли тихичко на рисунката му и “те не ме харесват” (без горчивина, като факт).
Който е минал орез това, да удари едно рамо.
Обмислям да изчакам няколко дни да свикне, после да моля учителкатя за насоки да упражнкм нещо вкъщи, без да казвам за СДВ. Евентуално за чуването, макар че няма къде да го премести.
И да посетя психоложката за идеи, може и без детето, тя го е обследвала и помни горе-долу.
Да работя върху самочувстието вкъщи поне, макар че е трудно, от няколко месеца изпада в кризи на рев и тръшкане при фрустрация/отказ на нещо…

Поискай да го сложат на първия чин. Най-лошото, което може един учител да направи е да сложи дете като него на последния чин. Думите "проблем със слуховата преработка" е малко ала-бала, не ми харесва такова изразяване, макар да е широко използвано, има нещо вярно в него, но е по-скоро красив израз за нещо, което не е много ясно. Писала си, че имате замени и т.н. в езиковата продукция, това е свързано и с разбирането - ако има замени той трябва да се ориентира по контекста коя дума чува и коя дума трябва да бъде чута. Има и с вниманието проблеми. Двете насложени са все едно да учиш чужд език, понаучила си го, обаче не съвсем, слушаш бавно, мислиш бавно, струва ти много енергия да разцепиш по подходящ начин звуковия поток и да разбереш от всичко, което приказва другият човек, а той приказва хем бързо, хем неща, които са дълги и нови, и в един момент просто не можеш да му хванеш края. Нужно ти е повтаряне и бавно да ти го кажат. И ако те натикат най-надалеч от говорещия, нито го виждаш добре, нито го чуваш добре, нито го разбираш добре, а пред теб все някой мърда и шуми. Психоложката нищо няма да ти каже като идеи, ще наприказва едни и същи неща. По-скоро трябва да говори с учителката, но учителите не обичат да им казват какво да правят. Но изискай задължително детето да е на първия чин. Учителката трябва да го държи под око, а най-добре ще го държи под око, когато детето й е на две ръце разстояние. И аз да съм на мястото на детето ще започна да се тръшкам и да се чувствам зле.

Здравейте. Прочетох доста от темите назад. Имам дъщеря на 6 год. Нямаме диагноза и до момента никои не е забелязал проблем, освен мен. Палаво е детето безспорно. Започнах да забелязвам че има проблем с паметта. При тестове за първи клас и изброяване на 6 или повече числа се обърква. Започнахме да я караме да пише вкъщи, но много бързо губи интерес и започва уговорки да не пише цяла страница. Докато говоря с нея за даден проблем, беля и т.н. гледа в чорапите, чопли си нещо и имам чувството че не ме слуша и се разсейва доста лесно, после я карам да повтори смисъла и уж е схванал за какво иде реч, но продължава същото поведение. Когато я питам за причината за поведението си казва "не знам".  Записахме я на танци, там вече треньора каза че лесно се разсейва. Докато обясняваше на други деца как да застанат, тя вече се беше обърнала и изгубила нейната поза.Объркана съм, незнам дали наистина има проблем с вниманието или аз прекалено се притеснявам. Изнервяме се вече вкъщи доста, да повтаряме постоянно не това, не онова на голямо дете. Има приятели с които играе но и там бързо губи интерес. Най-обича да играе с животни. Там се концентрира на 200%. Къде мога да я заведа за да се консултирам със специалист. Назад някои беше споменал за изследвания за витамини, къде мога да ги направя и как точно се наричат? Благодаря ви за отделеното време!

Как говориш с нея по даден проблем? Това е много важно.
Ако й четеш конско, нормално е да си гледа чорапите, явно ситуацията й е неприятна.
Трябва с кратки, ясни изречения да й казваш кое не е ок, но и веднага да й дадеш алтернатива как да го направи.
Реакцията ти трябва да е веднага след действието. Не се отлага за по-късно.
Говориш като с равен - представяш си, че говориш с шефа ти 😁. Недей я назидава, така само акцентираш, че прави всичко грешно.

Винаги хвалиш и най-малките неща: харесва ми как имаш желание да рисуваш; днес успя 10 Мин да разглеждаш книга, това е двойно повече от мината седмица и т.н
Винаги акцентираш на положителните неща и не й казваш постоянно “не, не така”.
Като направи нещо грешно, веднага казваш какво е правилното. Не реагирай първосигнално, викайки “не”.

Планираш й цялото време на 10-15 минутни стъпки. Винаги едно нещо да има като задача. Ако трябва купи пясъчен часовник да вижда как “изтича” времето.
Може и аларма на телефона да настроиш.

Подсигуряваш много движение: игри с топка, сред природата, катерене, каквото обича.

За концентрацията има различни игри. В първия пост на темата съм пуснала списък на немски, нека някой, който познава пазара в Бг каже кои ги има.
Концентрирането на 200% се нарича хиперфокус.

За изследванията не мога да помогна.

Здравейте, започнаха и нашите ученически драми. Все се надявах в 1- ви клас нещата да се успокоят, но уви. Детето от първия ден не слуша в клас. Прави си каквото иска, не се концентрира и разваля фисциплината. Учителката още първия ден ми се обади, за да каже, последва училищен психолог и т.н. Резултатът - нарочено дете и от учителката, и от децата. Всеки ден се обаждат да го взимаме още първите часове. Детето наистина се държи лошо и на моменти грубо. Не знам какво да правя, дори бях един ден с него в клас. Вкъщи сякаш е по - спокоен. Страхувам се да не го изключат, има и вариант за индивидуално обучение, така мисля. Пи Есприко витамини, спрях ги, не действаха. Дали да не взема на Бах, някой дава ли нещо, да сподели, моля.

На какво се основаваше тази надежда?


Пускам нещо, защото е много важно - как гледаме на децата:

Да, училището ми беше най - големия страх, но тайничко се надявах, че самата среда ще го промени. Ще види, че другите слушат, ще разбере, че училището е задължително, ще намери приятели. А то какво стана - проявява още по - голям инат, държи се невъзпитано и няма респект към никого.

Ронита, прочети скрития текст.

Забрави подобни надежди, погледни с други очи на детето. То няма да се промени само от средата. Дори да се напасне по някакъв начин към средата, за да не е нарочен, пак ще има проблеми, защото не може да бъде себе си.

Понеже знам, че в Бг няма кой знае какъв избор на алтернативни педагогически решения, затова ще трябва ти да работиш с детето и да му осигуриш “вентили” за времето, в които трябва да се напасне в училище. Също трябва да види смисъл в това напасване. Ако му повтаряш само: виж как са другите, бъди като тях, концентрирай се, постарай се и т.н не само, че няма нищо да постигнеш, ами и детето ще страда и ще му нанесеш травми.
По-напред съм написала конкретни съвети, дала съм и името на изследователя на хиперактивността в САЩ, който дава съвети за ежедневието и обяснява какво точно е ADSD.
Заслужава си.

Аз също имах опасения относно започването на училище, но ето- почти месец от началото и мисля, че за сега всичко е наред. Дори казва, че му харесва повече от дг. С уговорката, че сме в чужбина, цял ден са на училище и имат различни дейности, имат време за игра, хапват в стола. Много оцветяват и рисуват и въобще учебниците и методите са доста по- интересни и занимателни, отколкото тези от моите спомени в първи клас. Материалът за сега е лек, не ги товарят с домашни, дават им по нещичко само за през уикенда. Дано така продължат нещата.

Вики, аз незнам как е сега в Бг първи клас, но от приятелки, които споделят, знам, че не се водят толкова по децата.

Аз също съм в чужбина, в класа на сина ми има няколко момчета, на които им трябва повече движение. Какво ли не прави учителката: песни с движения за мотивация, музика за релакс, масаж на акупунктурни точки (всяко дете се масажира), упражнения за отпускане като медитация, ако са много шумни и неспокойни - 2-3 обиколки на двора (малък е) и разни други, за които сина ми не е споделял.
Понеже едното дете е аутист и често беше доста шумен, та в първи клас повечето деца бяха с шумоизолиращи слушалки.

Аз помня от моите ученически години, че всичко беше много сиво, скучно и еднообразно. Сега, като рвзгръщам тетрадките на сина ми, виждам, че всичко е много цветно и шарено. В момента по математика изучават елемвнтарни пространствени понятия, рисуват отворени ицзатворени фигури, вътре- вън, горе- долу и т.н.

На началните учители в БГ е забранено да докосват децата. Не държат ръчичките за помощ при писане на ченгели. Камо ли масаж. Шаренки са учебниците, но е препускане като за олимпийско състезание.
Тук, в БГ не препоръчват целодневното образование за различните деца.

При нас е доста натоварена програмата и винаги е последен (трудни са му ръкописните букви, английският и тн), но поне излизат три пъти на ден и търчат. За мен академичното се наваксва, притеснява ме, че пак е аутсайдерът в класа. Той в часовете “замръзва” и не е себе си, такъв му е защотният механизъм явно, но в междучасията компенсира като проси внимание, дразнейки децата. Казват му “престани”, че не го харесват и тн. Той го приема уж добре, някои още играят с него, но не може да се научи да не досажда на тези, които не искат. Питах как реагира учителката като му се репчат- “стига, махни се”- пред нея не смеели. Не съм говорила още с нея, събирам сили. Надявам се с годините да се намести поведението и приятелите- да знае кога да се отдръпне, да има по-трайни приятелства. В предучилищна не завърза реално приятелство и нещата пак са същите в друг клас