Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

"Разпилян ум" я чета в момента. Много полезна.

Ако кажа  ,че във вашия пост е описано моето дете ,то направо ще е малко !
Първо пишеше два пръста навътре - госпожата поправяше с червен химикал с големи стрелки в продължение на седмици! Постоянно имаше и червено за пропуснатите празни страници или част от тях. И всяка седмица вкъщи е драма от наша страна защо тя не се поправя .
Сяда да учи и 15-5 се смята (нарочно *) поне 3 -4 минути докато не стигнем до скандал защо се лигави и не казва елементарни отговори( тъй като математиката доста добре и се отдава ).
Госпожата от занималня почти всеки път ми казва какъв хаос е около нея ! - вади сумати учебниц на чина,все нещо търси и не намира. ( за справка аз съм пълната противоположност,както и баща и).
Ходи на спортна гимнастика (изключително спортна натура е ) голямо диване за скачане и мятане е.
Обича настолни игри , както и правене на пакости навън.
Постоянно и обяснявам колко е умна и как може да е 1ва в класа ,обаче когато ми прелее чашата ( както сега с тези изходни нива ) и обяснявам,че ще стане чистачка на улицата.  
Определено имаме проблем с екрана- има си известно пристрастение към телефони и таблети и определено тук ще бъде изключително коригирано .
В интерес на истината бях със смесени чувства с встъпването и в 1-ви клас, но като цяло бях с изключителна надежда ,че ще е едно от първите деца ( като се има предвид ,че стартира доста подготвена ) ,снощи ми беше преломен момент ,в който осъзнах ,че детето ми не е мързеливо или с по-слаби умствени способности ,а че имаме реален проблем.
Не знам дали бих се примирила с това,че няма да е дете, което учи и се старае така както би следвало и така ,както бях аз като ученичка.
Изключително ми помогнахте с насоките си!
Моля да ме насочите ,къде и към какъв специалист да се обърна за диагностика?
Благодаря Ви!

P.S. Между другото дъщеря ми е супер колеблива  и много трудно (даже почти невъзможно ) да направи сама избор дори и с дребни неща, като от сорта на "кой вид сладолед искаш" .(примерно съм предложила 2)
Много често е непостоянна и започва нещо, след което бързо се отказва .

За диагностициране за дислексия не мога да препоръчам специалист. Нямам опит.
Но за екранното време - нашето човече също няма дефицит според лекаря, с когото се консултирахме, защото спазва правила в структурирана среда и общува добре. Но в къщи е кошмар и постепенно забелязахме непосредствена и много силна връзка между екранно време и консумация на храни със захар и последвало непоносимо поведение. Буквално филия с мед или 10 минути детско го вкарват веднага в едно поведение, което продължава поне половин час, често и повече и е неконтролируемо. От типа катери се по нас, прави неприятни неща и не спира като му кажем многократно, че не ни е неприятно. Като го питаш защо се държи така и казва - не знам. Намалихме и двете неща почти до нула и има видима разлика в държанието на детето. Така че, ако не сте опитвали да намалите екранното време, а има проблем с поведението на детето, Ви препоръчвам да опитате за няколко дни.
При нашето дете много помагат ясните правила. Обяснихме му, че може детско след къпане вечер, докато съхне, както ние се изразяваме. Прие го - след 2-3 дена преход и сега е много по-спокоен. Знае си, че ще си получи детското вечер, съответно е спокоен, че не му се отнема. Но на него това не му влияе после на съня. При друго дете може да е различно.
Преди постоянно искаше да гледа, гледането го вкарваше в онова състояние и беше постоянно омагьосан кръг.
Уточнявам, че при другото ни дете гледането на телевизия изобщо не е имала такова действие и там този проблем не е съществувал. Но децата са различни.

Чета ви и не проумявам защо настоявате непременно децата ви да носят шестици от горе до долу ...Дете в първи клас носи 5 и 4 на изходни нива.Айййй! Скандално !!!
Последните няколко страници ме карат да мисля,че не децата,а родителите ,пишещи тук,имат сериозен проблем !Не пишете нито децата ви да посещават логопед,нито психолог,диагностицирате си ги сами в интернет,похвално

Дете , с което се работи вкъщи и в училище и всички констатират проблем с концентрацията определено трябва да те наведе на нещо.
За мен оценката е огледало на това как детето ми се справя с взетия материал. А не това ,че бележника трябва да е пълен само с 6.
Не поставяме диагнози , а обсъждаме какви препятствия срещаме в учението на децата си и как опита на едни може да помогне на други родители.
Имам прекрасн спомен още от първите години в училище и бях винаги първа (не съм ходила на занималня и майка ми никога не беше сядала да учи с мен) ,но въпреки това бях пълна отличничка и винаги исках да знам и мога всичко. Всички учебници и пособия пазех и прибирах прилежно.  
Сега при всичкото говорене даване на пример и тн съм изумена как дъщеря ми може да е пълната противоположност .
Първоначално ,когато видиш ,че детето ти прави едни и същи елементарни грешки в продължение на месец ,а то самото се опитва да те убеди в това ,че се  старае стигащ до 2 извода -
1. Или това са природните възможностите на детето ти
2. Или то е мързеливо .
Е ,да обаче често забелязваш ,че всъщност то има бърз ум ,любопитство и интерес към света и си даваш сметка ,че всъщност почти не е възможно детето ти ,което е на 7г спазва правилата в ДГ/училище , получаваш го след всеки провал и виждаш ,че всъщност е напълно възможно тук да става въпрос за проблем. И ако не съм аз човека,който трябва да се притесни и да обърне внимание - е тогава не знам кой...

О, това сравняване с Вас самата непременно трябва да се преборите с него. Аз направо да се гръмна, ако сравнявам така- говоря три езика гладко, учех ги ей така за удоволствие, а детето ми се бори 3г в детската да каже няколко изречения на немски, сега се бори втора година с английския. Ами приех, че не е дете по езиците, няма да ползва моите книжки, няма дс мога да му “дам” много от своите знания. Трудно е, но се приема. Важното е детето да намери себе си.
Тя не е виновна за оценките и трябва да се наградят старанията. При тези деца отнема пет пъти повече усилия всичко (и не са нито глупави, нито мързеливи, просто им липсват конкретни умения- мозъчна особеност, която с времето може да се промени). Тоес тя един път в положила зверски усилия, няма резултат, разочарова се от оценката и допълнително вкъщи получава конско и още спад на самочувствието… Помислете от нейната перспектива. Не ви обвинявам и съм сигурна, че щом пишете тук, ще промените гледнста си точка и възприемането на детето, но пътят е дълъг. И мен ми е криво за 5 на изходните нива като знам как чете дебели романи, разсъждава от малък като възрастен и има огромно въображение, но оценките не определят детето. Те са много конкретен измерител на съвкупност от много конкретни умения.

Ще си позволя да пиша в темата, защото лично аз доста се изненадах. Очаквания детето да е винаги с 6-ци в 1 клас и караници за това? Не е ли малко прекалено?

Не, не всички деца се справят отлично в 1 клас. (И аз бях пълна отличничка и винаги първа в класа. Но просто не всички деца са такива.) И това не е никаква трагедия.

Малкият ми син се затрудняваше много в първи клас. Няма дислексия и диагностицирани проблеми. Имаше всичко останало, което описвате - постоянна разеяност, несправяне със задачите, губене на вещи, грозно писане, лошо четене  - цял куп проблеми. Занималнята им не беше много добра, вътре бяха натъпкани близо 40 деца в една стая и никой не му отделяше индивидуално внимание. Нещата вървяха истински зле, аз вкъщи както и да помагах - детето просто не се справяше. Бях се отчаяла напълно. Тогава мъжът ми предложи да пробваме частна занималня. Е, цял живот ще съм благодарна на учителите там. Ако не бяха те, детето ми нямаше да се справи добре нито в първи, нито в следващите класове.

Родителят, колкото и да се старае, няма същия капацитет, подход, търпение. Само родителската любов не е винаги достатъчна, за да научим децата.

Не се ядосвайте на децата! Търсете начин да им помогнете.

Имам 4 деца, от които големите две са пълни отличници и знам колко е лесно и приятно да имаш такова дете. Но с третото разбрах, че просто не всички деца са такива. И съвсем нищо не се решава само със забележки или каране. Изисква се много търпение, постоянство. Трябват специалисти, които си разбират от работата. Ние, родителите, ако не работим и се квалифицираме, също бихме могли да се справим. Но колко от нас са безработни? Трудно е родител да се справи като учител и педагог.

Ще има деца, които може и да не бъдат отличници. Моят син и сега в 6 клас е с успех около 4.50. Умен е, но непостоянен, разсеян, отсега мисля къде ще бъде след 7 клас. Но никога не вървя с караниците напред. Гледам да помагам, да предивиквам интерес към уроците, ако трябва намираме допълнителна помощ. Детето е безкрайно ценно такова, каквото е. Наша задача е да му помогнем да се изяви, но не и да се тревожим денонощно, ако случайно не е само с шестици.

Не ме разбирайте погрешно . Ние сме социални същества и няма начин да не се сравняваме едни с други. Ако щеш вземи една учителка,
-да, тя може да бъде обучена да оценява , но оценката все пак ще започне от база налична в случая в дадената група(клас).
Неизбежно е и въпреки това ,аз се опитвам да се дистанцирам от всички деца наоколо ,както и от самата мен.
И отново ще се върна на оценките - за мен тези оценки отговарят до някъде на изложените знания в дадения момент на детето ми.  Защото при положение ,че математиката и върви доста добре да пише 17-4=10 и 7+2=7 -тя сама си се смее на написаното . Но аз до вчера се  бях отчаяла и се чувствах така сякаш се провалям като родител ,въпреки всичките ми усилия.
Проблемът е ,че госпожата нон стоп пише едни и същи грешки в червено и няма поправка от страна на детето , като винаги се обсъжда и от наша страна (не е дете оставено на произвола )-
напълно разбирам ,че тя ще започне да и пише слаби оценки, след като не вижда промяна след многократните еднакви забележки . И ето от там стигам до извода ,че тя просто е разсеяна и колко и да и се говори ,че трябва да внимава и да се средоточи -това не е начина,защото честно казано от 1 година насам аз чак сега го осъзнавам.

Синът ми е навикван 4 години в училище,анатемосан и обявен за аутсайдер със съдействието на тъпата си учителка. Която разсъждава,че единствено отличниците,които се класират по разни състезания,са достойни и "носят радост на родителите си".
Навиквах го и аз вкъщи,защото не проумявах къде му е проблема.
Тръгна на училище абсолютно подготвен за 1 клас и аз бях някак обнадеждена,че всичко ще е наред. Ами не е. И още дълго ще обвинявам себе си,че съм била толкова невежа .
Тези деца не са нито тъпи,нито слабоумни,нито с намален капацитет. Техните мозъци правят различни мозъчни връзки.Това е причината много неща да не успяват да схванат по общоприетите правила.Опитайте да измислите да им ги обясните с някакъв друг похват - проба/грешка е,но аз друг работещ механизъм не съм намерила.
Това с оценките не е най-страшното и съм забелязала,че при тези деца не е критерий. Детето ми има всичкия набор от оценки по всички предмети.Един ден знае нещо брилянтно,на следващия - просто пълна мъгла.Единият ден е първи в класа по математика,на следващия е отново мъгла и същите неща все едно ги чува за първи път.Оценките тук не важат по абсолютно никакъв начин .Но ,за съжаление тъпата ни образователна система категорично отказва да бъде модернизирана.Животът се е променил безкрайно за времето,когато аз бях в 4 клас,преди 30 години...Но обществото ни ,съответно и образованието - не са помръднали на милиметър.
Та...Друго е по-страшното.Ударите по самочувствието на тези деца са ежедневни и за съжаление,те започват да вярват в това,че са глупави и отхвърлени ,и различни ,и незаслужаващи любов.Това е престъпно и непростимо!!! Ако и вкъщи ги карате да се чувстват така - ами чудесен живот имат дези хлапета,просто да ти се отще и живот !!! В училище подигравки и отхърляне,навикване и пренебрежение от учител,вкъщи - същата работа. Отврат !
Синът ми стана толкова чувствителен към реплики от други деца,че вече каквото и да му кажат,той го приема зле. А то в повечето случаи си е зле. Включително му звънят съученици по телефона,за да му се подиграват,и му затварят.
Опитайте да приемете детето такова,каквото е и да проумеете,че то не е виновно за начина,по който работи това мозъче.Но го приемете от сърце,защото тези хлапета са много чувствителни и ще уловят фалша.Работете върху самочувствието на детето ,а не го смазвайте с това,че имало 4 или 5,а не е 6. Ми похвалете го и му кажете,че вярвате,че може повече.Щом има 4,значи не е умствено изостанало или глупаво,просто трябва да се потруди повече.
Да,лесно е да имаш дете ,което учи с лекота,говори с лекота и няма проблеми,имам още един син,който съвсем се вписва в стандарта,без да е акадмеичен гений.
И не,не е палаво ,както някой писа преди няколко поста,различно е. Което не го прави лошо.
Спрете да слушате тъпи даскаля,които питат имате ли проблеми вкъщи,защото детето ви е било нервно последните дни.Нервно е било,защото не се чувства добре в училищната среда и спрете да се страхувате от закостенелите разбирания на едно племе,за което критерият за успех и одобрение са някакви тъпи оценки!
Обичайте ги тези деца !

Нека не става грешна представата.
Аз повдигнах темата и нека също се знае, детето ми е обгрожвано и обичано , постоянно и се говори колко е умна и как може да постигне всичко стига да се постарае. . Изключително социална и винаги си намира приятели ,където и да се намираме . Не сме имали проблем с отхвърляне от средата и връстниците .
Нейния проблем според моите наблюдения са силно изразен  дефицит на внимание, когато седне да учи .  За това и съм тук. Търся съмишленици и хора минали през това,които могат да дадат адекватни съвети за справяне със ситуацията, а не да ме поучават и да ми изграждат образ на страшния родител,който тероризира детето си защото е получило 4 и 5 .

Ми така се представихте,няма да се извинявам !

Vi11, не знам къде живеете. Във всички големи градове се навъдиха вече доста центърчета с логопед, специален педагог, ерготерапевт. Такава работа ви трябва, те знаят как

Абсолютно подкрепям. Самите деца се чувстват и стараят по различен начин, когато работят с добър специалист. Не знам новите - ерготерапевти и други, точно как действат, признавам. При нас направиха чудеса учителки - отлични педагози. Просто си имаха подход и начини, за които аз не бих се сетила. Отделно вечер родителят е уморен след работа, трябва да прави вечеря, да се занимава с много други неща. А специалистите обръщат голямо внимание на детето, спокойни и уверени са. Ще помогнат много, ще видите. Желая успех и най-важното - пълно спокойствие.

Явно не сте прочели изцяло постовете ми .
Но както и да е ,не съм тук за да водя излишна комуникация .
А за да разбера как да помогна на детето си.
Щом всички учители ми обясняват как детето ми винаги е последно по работа и не и стига времето и как всъщност е много послушна ,но адски разсеяна и блуждае . След като и  вкъщи е същото , е съвсем нормално да осъзная,че явно имаме някакъв проблем.
Пресен пример от вчера .
Взимам я и ,тъй като е нова учителка (нашата отсътвяше и имаше заместничка) , тази заместничка я виждам за първи път.
Жената ми каза " Ивон има домашна за вкъщи ,работеше много бавно и не си написа нещата ,помоли ме да я оставя в стаята за да си допише ,но аз не се съгласих  и за това си взима домашната з а вкъщи "
Да -защото тяхната г-жа винаги и се съгласява и я оставя да си допише докато другите излизат навън .
Тези учителки едва ли ще се наговорят да ми кажат едно и също за детето ми.
Факта си е факт .

Аз ви разбирам напълно. Детето е малко и ваша грижа е да му помогнете. Понеже съм минала по този път ви казвам от опит - трябва специалист/и, които да работят с детето извън училище. Къде и как точно - вие ще си решите. Ако я оставите без помощ, детето няма да върви добре, затова действайте сега и веднага.