С вас емоционалните ми ядове траят "от ден до пладне", защото всъщност /да си призная и аз!/ толкова много обичам героите, че всяко случайно или неслучайно нараняване, което си причиняват, имам чувството, че удря другия право в сърцето му, а отеква в моето. Серкан е егоист всъщност САМО спрямо Еда.Той не може да допусне, че нещо, някой или той самият ще я нарани. И я защитава понякога по-най- недодялания начин, че се получава обратния ефект. Но тя е неговото слънце, около гравитира сърцето му. Той няма очи за никоя друга. Може да ги нарича красиви, умни, успешни и т.н., защото е реалист и ...толкоз. Репликата му, че не е готов да стане баща е всъщност опасението му, че няма да е такъв баща, какъвто си представя Еда, че трябва да бъде. /Ох, ето, извиних му се за снощи!/ Гледайки церемонията с наградите на Ханде и Керем - пак същото! Керем така се притеснява, а Ханде знае, че е така и го гледа с такава любов, че той още повече се притеснява. Те ли приличат на героите си, героите им ли приличат на тях - вече незнам, но нашите хора се отнасят с такъв трепет към своята любов, че даже не я демонстрират. Ето това уважавам страшно много! 






С вас емоционалните ми ядове траят "от ден до пладне", защото всъщност /да си призная и аз!/ толкова много обичам героите, че всяко случайно или неслучайно нараняване, което си причиняват, имам чувството, че удря другия право в сърцето му, а отеква в моето. Серкан е егоист всъщност САМО спрямо Еда.Той не може да допусне, че нещо, някой или той самият ще я нарани. И я защитава понякога по-най- недодялания начин, че се получава обратния ефект. Но тя е неговото слънце, около гравитира сърцето му. Той няма очи за никоя друга. Може да ги нарича красиви, умни, успешни и т.н., защото е реалист и ...толкоз. Репликата му, че не е готов да стане баща е всъщност опасението му е, че няма да е такъв баща, какъвто си представя Еда, че трябва да бъде. /Ох, ето, извиних му се за снощи!/ Гледайки церемонията с наградите на Ханде и Керем - пак същото! Керем така се притеснява, а Ханде знае, че е така и го гледа с такава любов, че той още повече се притеснява. Те ли приличат на героите си, героите им ли приличат на тях - вече незнам, но нашите хора се отнасят с такъв трепет към своята любов, че даже не я демонстрират. Ето това уважавам страшно много! 

На работа съм и това ми пречи, да си чета темата.



Препоръчани теми