МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

  • 41 690
  • 459
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 430
Аз с моя мъж се гаджосах в 12 клас, ходихме година и половина и се оженихме 😃 Другия месец празнуваме дървена годишнина. Това си ми е първа връзка на мен. Имаме голяма разлика и на него съм му втора връзка аз де, преди мен е бил 6 години с друго момиче.
Но, моето мнение е, че стига да си допадат и да се разбират, няма лошо да са със сериозни намерения. 😊 Дори смятам, че в днешно време е рядкост на тази възраст, затова се радвам на сериозни връзки между млади хора.

# 391
  • Мнения: 748
Ние с мъжа ми сме си първи. Вече 15 години сме заедно. Имали сме трудни моменти, имали сме и много щастливи моменти. Намираме баланса във всичко. Гледаме си трите деца и се надяваме да остареем заедно.

# 392
  • София
  • Мнения: 3 246
Aila, аз съм с първото ми гадже вече повече от 30 години. Stuck Out Tongue Closed Eyes Е, бях съвсем малко по-голяма от близначките, де, но нямах предишен опит. Познавам също така няколко близки двойки, които са заедно от училищна възраст. Теб какво точно те притеснява? Искат да живеят заедно ли?

# 393
  • София
  • Мнения: 12 887
Не не искат  да живеят заедно поне засега.
Към момента нищо не ме притеснява, просто се изненадах, че първа връзка се задържа толкова дълго и засега няма изгледи да се разпада. Аз лично нямам опит с двойки, който са с първият си приятел и по-скоро се колебаех доколко е вероятно такава връзка да издържи така да се каже цял живот чисто теоретично.
Очевидно може да има страхотни и стабилни семейства и по този начин с оглед на споделеното тук Simple Smile, което ме радва и ми действа успокояващо.
П.П Не че ние с мъжа ми сме имали много връзки преди това, честно казано за него дори не знам дали е имал, по-скоро не, но съвсем без предишна връзка лично на мен ми далечно.

# 394
  • София
  • Мнения: 3 246
Aila, времето ще покаже. Една година не е толкова много. Това, че има постоянен партньор, е хубаво, според мен. Simple Smile

Скрит текст:
Синът ми имаше сериозна връзка в продължение на няколко години между 17 и 20 - годишна възраст, но в крайна сметка се разпаднаха нещата. Запазиха си приятелски отношения с момичето, но пътищата им се разделиха. Така че нищо не се знае.

# 395
  • София
  • Мнения: 4 244
Цоп при вас. Днес ви открих Simple Smile
Мама съм на 3 дечица - 2 момичета и едно момче.
Кака на 11 г., малка кака на 4 г. и бебе, което след няколко дни ще навърши 1 г., с една дума забавно ни е вкъщи.
С мъжа ми сме заедно от 6 г., като голямата кака ми е от предишна връзка. Много набързо ни се получиха нещата и не съжалявам, защото определено той е човека за мен. Имахме трудности и сега имаме покрай жонглирането с децата, но се справяме.

# 396
  • София
  • Мнения: 12 887
Добре дошла!
Определено ще е забавно при вас, но каката е вече голяма и ще е по-лесно скоро, като поотраснат и малките.
Страхотно е че сте намерили подходящият мъж до вас.

# 397
  • Мнения: 1
От 2те чертички преди 10г чета форума и едва сега си направих регистрация специално заради тази тема! Цял живот твърдя, че 3 деца са ми цел, а 4 мечта! Целта е изпълнена, а мечтата чака някъде във времето. Тук съм да събера смелост, кураж и да черпя от опита и силите ви ❤️

# 398
  • Мнения: 472
Ооо много хубаво Данди Heart
Аз като подрастваща винаги съм мислила, ще ще имам 1 дете, момиче, и това и съм искала. А ето ме майка на 3 момчета Stuck Out Tongue Winking Eye
Страхотно е!
Най малкия още е малък, едва на 9м, но след тази голяма крачка, след дълга пауза с батковци на 12 и 9 просто някак си имам чувството че бих могла и с 4, нооо както казва ММ, ако ударя от тотото да съм сигурна, че ще иска 4то. На 38 съм обаче, няма много време да започне да пуска тото Grinning
Наистина това е най ценния дар и смисъла на съществуването ни - дечицата Sparkling Heart

# 399
  • София
  • Мнения: 6 736
Добре дошла, Данди!
Ееех, моята мечта, още като се гаджосвахме с мъжо, беше за 4 деца. Ама не щя 4то, вика да съм сигурен, че ще е момиче. Grinning До скоро исках, особено имаше един период много исках, ама вече не чувствам стара за това, не че няма "мегдан", но ще направя 45, момчетата са големи. Един приятел наскоро подхвана темата, казвам му аз скоро баба може да стана (големият има приятелка, не че са толкова вече сериозни нещата при тях, но виждаме, че сме в друг етап). Та, тъй, тези, които още мечтаят и имат време, да действат! Wink (М/у другото, имаме няколко приятелски семейства с 3 деца (хахаха, даже все са с 3 момчета), май всички още се колебаят / или вече посъжаляват за 4то).

# 400
  • София
  • Мнения: 3 246
Добре дошла, Данди! Flowers Hibiscus На каква възраст са децата ти? Разкажи малко повече за вас, ако ще ти е приятно!

Добре че има нови попълнения като теб, та отвреме-навреме да раздвижат темата! Smile Тук една голяма част от "ветераните" сме вече с пораснали деца и по-рядко се включваме. От 2 г. насам вкъщи е само малката ми дъщеря  (на 16г.). Синът ми е в чужбина, голямата ми дъщеря все още е в София, но и тя се замисля за живот извън БГ.
Скрит текст:
В последно време съм на ретроспективна и самокритична (не критическа! Satisfied) вълна. Припомням си времето, когато и тримата бяха малки, и ми се струва, че е било в някакъв друг живот. Толкова е различно! Децата ни са много добри, но понякога се питам дали имаме заслуга за това или те станаха такива въпреки нас. Rolling Eyes Доста периоди и ситуации си спомням, в които е трябвало да се справим по-добре. В този ред на мисли май не съжалявам, че останахме с три. Уж с най-малката се постарахме да поправим грешките, обаче наскоро имахме тежък разговор, в който се оказа, че според нея нищо не правим както трябва. Pensive Много нараняващи неща каза и ме накара доста да се замисля. Давам си сметка, че е в такава възраст, в която престава да е дете и има силен импулс да се отдели от нас. Все пак допреди две години батко ѝ и кака ѝ бяха около нея и я обгрижваха, а сега остана сама. Ние пък сме по-свободни откъм грижи за деца и съответно ѝ обръщаме повече внимание, но явно не е достатъчно или пък не е по начина, който ѝ е необходим в момента. Все пак сякаш имаше полза, защото сега и тя, и ние сме по-внимателни едни към други. Ще се радвам да чуя още тийнейджърски истории от вас. Purple Heart

# 401
  • София
  • Мнения: 6 736
Моите размисли
Скрит текст:
Ние пък се обвиняваме, че на най-малкия сега обръщаме по-малко внимание. По време на локдауна (прекарахме го 3 месеца на вилата и всъщност беше едно прекрасно семейно време!), но го научихме (неизбежно) да стои много на екран и сега много се борим с това. Тогава (локдауна) аз и мъжа ми на лаптопите работим, батковците (тогава по-малки тийнове) онлайн училище. И малкия го пращахме на двора да играе в кучето, но то не става цял ден сам навън и гледаше покрай нас и айде и на него телефон. Отделно, не че с големите като са били малки съм била постоянно до тях и съм играла все с тях, но са 2ма с малка разлика и все бяха заедно. Дори са си играели вечер сами в стаята, а с мъжа ми сме гледали филм. Докато сега малкият (единственият привилигирован в къщи със самостоятелна спалня!) не ще да играе сам, защото му е скучно. И, или ще е на екран, или ще помъкне в хола играчки, боички... Но като цяло му е скучно сам (може би това е основното да съжалявам, че не родихме 4то дете малко след него). От друга страна, за някои неща е много по-привилигерован, даже и средния му се дразни - все се има (и ние явно го имаме) за малък, има много по-малко домакински задължения, отколкото батковците на неговата възраст, сега въвеждам нови, ама се цупи. Получава толкова много играчки, джаджи, електроники от батковците си, че не пази и не ги цени толкова.

# 402
  • Мнения: 1 938
Скоро се бях присетила, че темата замря, но ме отвяха др. грижи и така остана .... Добре дошли сред нас!
Скрит текст:
Никакво време не ми остава, не знам вие как сте.
Големият е вече 4 семестър, бачка с баща си и ощо взето си е шапка на тояга, суфлира ми малко вечер от рода на - на мен ми се караше, а на малкото цветенце на 6 г. и тийна на 15 г. - не!
Общо взето и моя тийн е 9 клас, супер нахакан, никога не претрайва нищо. Света е негов и знае най-много, плюс, че го товаря най-много. Какво да правя, като той ми обръща внимание Simple Smile и в момента е най-свободен.
Иначе вярно, че е по*-едър от батко си, по-силен, по уверен, по - оправен по- му спори училището. Не че баткото не  е добричък, той просто е над нещата. А вече е голям за превъзпитаване.
Малката ми глезла вярно много ми е глезена. В момента водят психологическо възпитание с батковците - да си събира нещата, да се оправя напълно сама. Голяма е и са си в правото. Но ни е едно кокиченце и не ми дава сърце, само тя си ме целува още, все ме пита как ти мина деня мамо...
Мъчно ми е нерядко и се анализирам, но поради липса на време, взема та оставя някъде в съзнанието си терзанията и така ден-година , училище, детска, прибирам, събирам и така-ежедневие.
Истината е, че откакто татко ми си отиде отказвам да се вживявам толкова, за да се съхраня. Така и не натоварвам околните.
Галеницата ми казва всяка събота - аз до обяд ще съм с пижамата - една събота се карам, втора, третата я оставя и тя сама става - да оправя стаята - значи има ефект Simple Smile
Още не съм излязла от многото ангажименти, защото ще имам първокласничка!

# 403
  • Бургас
  • Мнения: 10 671
Привет и от мен! Не съм писала много отдавна.
Моята въртележка също е на пълни обороти. Големия тази година е абитуриент и имаме вълнения покрай това -  кандидастване, курсове, плюс шофьорски курс, който малко изостава, ама времето е кът. Малкия е в 8 клас и здраво започва да го тресе пубертета. С него в момента ми е най-трудно, честно казано. Госпожицата ще навърши 5 г. след 3 месеца.
Преди близо 1 година баща им почина и сега всичко е моя отговорност. На моменти ми е много трудно чисто психически, ужасва ме това, че имат само мен. Дали ще се справя с възпитанието, ще отгледам ли добри хора. После се стягам и така.
На малката съм ѝ създала железен режим, защото няма на кой да разчитам. Аз на работа, тя на градина, момчетата на училище. Деня ми е разделен на график по часове още от ставането, ама няма начин. Не съм вярвала колко организирана мога да стана. Smile

# 404
  • София
  • Мнения: 3 246
Мария, моите съболезнования за загубата! Много е тежко да носиш такава отговорност! Ще се справиш, но гледай да намираш време да се погрижиш и за себе си! Струва ми се, че след някоя и друга година би трябвало да ти стане по-леко, като поотрасне пубертетът. Wink

Общи условия

Активация на акаунт