То важното е как ще го изтълкува твоята жена.
Да, ако оставиш след теб потоп, едва ли ще е очарована.
Да, ако оставиш след теб потоп, едва ли ще е очарована.
- Публикувана: 23 юни 2021, 22:46 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2021, 16:23 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема № 8/
А ако аз желая да сготвя на жената, как ще се тълкува това? Би ми доставило удоволствие аз да се погрижа за вечерята.
Другият път тя и така.
Не обичам да оставям кочина след като съм правил нещо. В момента, в който приключа гледам масата да е приведена в ред, а понякога изцапаните чинии съм ги мил още, докато правя дадено нещо.
Докато пишех това и мм се върна да си нагледа нещата и да не ме занимава. Как да се оплачеш от нещо?!
Защо да съм се похарчил? Ще ми е малко неудобно да гледам как цялата домакинска работа пада върху жената. За мен това може много да помогне в една връзка. Вършил съм я и не считам, че трябва да се дели на мъжка и женска работа. Домът е общ и считам, че и двамата трябва да допринесем да ни е комфортно.
Всичко е до определен модел в семейството, но и това се променя. От началото на бременността съм в болничен, детето на градина, мъжът ми на работа. Естествено, че цялата домакинска работа ще я върша аз, след градина да съм с детето и събота и неделя тримата нанякъде. Докато работех, деляхме домакинството, според възможностите. Ако единият работи до пет часа, а другия до осем, кой ще сготви, мъжа или жената?
ММ е ходил в казарма и то две години. И е учили в гимназия в друг град, после студент и работа в друг град, абе от 14г. не е живял с техните. И двете неща за съжеление, по никакъв начин не го мотивират да хване прахосмукачка, да запретне кухненска престилка или да пусне пералня.
Хубавото е, че по никакъв начин не ме обвинява ако аз не го правя. Той може да си живее в кочина, на непрани чаршафи и да яде само хляб. Даже в негов стил е да каже: "Стига с това ядене, стига с това чистене! Ела да те целуна и да ти прочета тук нещо интересно". Та се налага аз да "го организирам" с какво да ми помага, понякога с леко повишени октави. Но само понякога и той ми е казвал , че ми е благодарен, че не го юркам да правим непрекъснато ремонти и подобрения по дома. Та сме се намерили двама мързеланковци като в приказката. Кога ли покрива ще ни падне на главите
Хубавото е, че по никакъв начин не ме обвинява ако аз не го правя. Той може да си живее в кочина, на непрани чаршафи и да яде само хляб. Даже в негов стил е да каже: "Стига с това ядене, стига с това чистене! Ела да те целуна и да ти прочета тук нещо интересно". Та се налага аз да "го организирам" с какво да ми помага, понякога с леко повишени октави. Но само понякога и той ми е казвал , че ми е благодарен, че не го юркам да правим непрекъснато ремонти и подобрения по дома. Та сме се намерили двама мързеланковци като в приказката. Кога ли покрива ще ни падне на главите
ММ е ходил в казарма и то две години. И е учили в гимназия в друг град, после студент и работа в друг град, абе от 14г. не е живял с техните. И двете неща за съжеление, по никакъв начин не го мотивират да хване прахосмукачка, да запретне кухненска престилка или да пусне пералня.
Хубавото е, че по никакъв начин не ме обвинява ако аз не го правя. Той може да си живее в кочина, на непрани чаршафи и да яде само хляб. Даже в негов стил е да каже: "Стига с това ядене, стига с това чистене! Ела да те целуна и да ти прочета тук нещо интересно". Та се налага аз да "го организирам" с какво да ми помага, понякога с леко повишени октави. Но само понякога и той ми е казвал , че ми е благодарен, че не го юркам да правим непрекъснато ремонти и подобрения по дома. Та сме се намерили двама мързеланковци като в приказката. Кога ли покрива ще ни падне на главите
Хубавото е, че по никакъв начин не ме обвинява ако аз не го правя. Той може да си живее в кочина, на непрани чаршафи и да яде само хляб. Даже в негов стил е да каже: "Стига с това ядене, стига с това чистене! Ела да те целуна и да ти прочета тук нещо интересно". Та се налага аз да "го организирам" с какво да ми помага, понякога с леко повишени октави. Но само понякога и той ми е казвал , че ми е благодарен, че не го юркам да правим непрекъснато ремонти и подобрения по дома. Та сме се намерили двама мързеланковци като в приказката. Кога ли покрива ще ни падне на главите
не вярвах, че има друг такъв като моя. Имало.Юрках го малко за ремонти на младини, вече и аз нямам сили. Кочинката първо ме вбесяваше, после само дразнеше, сега ми е все едно.
И тийна цапа, но съм се скатала. Малко в стачка, писна ми.
Те са над тези неща. Чистене, оправяне. Моя , както писах, чисти ама като му дойде музата. Основно или е на работа, или с децата или децата като спят, и той спи.
Дразни ме как пуфти. Постоянно! От сутрин до вечер е пуфтене. Все нещо го боли, все пие хапчета за глава. Ама всичко, всичко прави с пуфтене. Това ме натоварва.
Дразни ме как пуфти. Постоянно! От сутрин до вечер е пуфтене. Все нещо го боли, все пие хапчета за глава. Ама всичко, всичко прави с пуфтене. Това ме натоварва.
Дразни ме, че за година и нещо един път не отиде да работи в някое кафе или другаде. Налага му се да говори често по работа и аз трябва да внимавам детето да не реве, да не вика, телевизия не мога да гледам с нормален звук, музика да си пускам, дори не мога да се скарам на детето, че всичко се чува. Живеем в малко жилище, няма достатъчно помещения и сме всички в една стая през деня.
Докато детето беше по-малко, а той още нов в работата, стояхме с часове в спалня, където трябваше да го пазя да не падне от леглото, защото още не го пускахме на пода. Днес се наложи да го укротявам за няколко минути, докато трае разговора, но имам натрупано вече, изнервих се и, разбира се, се скарахме. Искам вече да се отпусна у дома. 🙄
Докато детето беше по-малко, а той още нов в работата, стояхме с часове в спалня, където трябваше да го пазя да не падне от леглото, защото още не го пускахме на пода. Днес се наложи да го укротявам за няколко минути, докато трае разговора, но имам натрупано вече, изнервих се и, разбира се, се скарахме. Искам вече да се отпусна у дома. 🙄
Дома ваш ли е? Ако не е ваш, а сте на квартира, може да обмислите наемане на по-голяма, тъкмо детето като поотрасне още мъничко, ще има собствена стая, хол, който да е отделен от кухнята и трапезарията. Така когато има служебни разговори, ще отиде в хола или кухнята, където няма никой и няма да му пречите, нито той на вас. Пък и може дори да намерите жилище с няколко, но по-малки стаи, която едната да му служи за офис и там да си се разполага, както иска, дори и гости да си доведе, но да не пречи на вас или детето ако спи.. Нищо не може да направите в тоя случай според мен. Нито да мълчите и да не се сърдите, нито на всеки работен разговор да го гоните да ходи в кафене.. Място ви трябва, място..