Е свекито я слуша дотолкова доколкото после да има материал за интриги.Ами не е ок подобно поведение , не и отива на годините( все пак и тя е била снаха и млада невеста някога) , но явно манталитета и като от патриалхално време. Лично моето мнение е , че всичко си зависи от мъжа ти - той е човека който трябва да постави граници и да нареди преоритети. Тя му е майка и заслужава добро отношение , но той вече има свое семейство и тя трябва да уважава вашите решения и да се съобразява търсейки баланс , но не и налагайки се или интриганствайки. Най- грубо казано мъжа ти не се ли осъзнае и не я ли постави на мястото сега това с годините ще и стане навик .
- Публикувана: 23 юни 2021, 22:46 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2021, 16:23 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема № 8/
Джейн, има тема за свекървите. За другия път да знаеш 😉
Че той мъжа й е виновен. Не свекървата. В точната тема си е. Ако беше писала в свекървенската тема, щаха да я насметат, че мунчо не умее да се оправи с майка си. И че не е виновна свекървата.
Джейн, опитай да обясниш на мъжа си, че чувството за вина към родителите и неговото преодоляване е част от порастването. И откъсвайки се от родителите става възрастен. Нека в разговорите с майка си използва постонно изрзи от типа: "със съпругата ми решихме", Ние със съпругата ми ще прави, пазнуваме...
Опитайте се да привлечете свекър ви(ако има) - да ви защити пред другите роднини. Това са съвети давани от психолога Людмил Стефанов(в неговата тема).
И се научете да не ви пука от мнемието на роднини.
На правилното място пиша, Thremafan, аз съм омъжена за ММ, не за свекърва ми. Ако ММ не позволяваше да го манипулират, нямаше грам да ми пука каква е свекърва ми. Няма свекър в картинката, починал е, но има гадже. Като цяло винаги се прави на жертва и по този начин привлича съжаление от роднините си, които трият сол на главата на ММ.
Най-лошото е, че и той осъзнава на какъв тормоз е подложен, но не може да си позволи да реагира адекватно, защото такова му е възпитанието - не може ей така да се опери на майка си. Явно тази жена има голям авторитет и пред роднините, щом и те са в нейния отбор.
На мен лично не ми харесва да свиря втора цигулка и не бих търпяла подобно отношение. Бих балансирала заради мъжа си, ако извънредно много го обичам. Въпросът е докога ще се обичаме, ако все ще се питаме не чупим ли с нещо пак хатъра на мамито.
Никой няма да отчете балансирането в отношенията. Просто се приема за добро възпитание и за даденост и често на добротата не се отвръща подобаващо. Следват разочарования и горчилки. Ми не, благодаря. Казвам си, каквото ми е, който иска - да ме разбира.
На мен лично не ми харесва да свиря втора цигулка и не бих търпяла подобно отношение. Бих балансирала заради мъжа си, ако извънредно много го обичам. Въпросът е докога ще се обичаме, ако все ще се питаме не чупим ли с нещо пак хатъра на мамито.
Никой няма да отчете балансирането в отношенията. Просто се приема за добро възпитание и за даденост и често на добротата не се отвръща подобаващо. Следват разочарования и горчилки. Ми не, благодаря. Казвам си, каквото ми е, който иска - да ме разбира.
Ами, ето за всеки празник трябва да сме при нея, преди дори искаше и наши рожденни дни да ги празнуваме заедно. Ми, не става как вижда хора, които нямат и 30 да празнуват с родителите, не върви. Айде за семейни празници сме заедно, но ги разделяме, при едните сме при моите родители, при другите сме при нея и пак се цупи. Толкова ли не може малко на мира да ни остави поне първата годишнина да си я отпразнуваме като хората. Все се цупи, все е недоволна за нещо и прави фасони. Ама за всичко е виновен ММ, че така й се оставя. Да ми беше майка, щях да я оправя на бързо.
Хаха, ама много забавно това. Тя от къде е знаела предварително какви са роднините на бъдещия мъж, че да го избира на по тях..
Ако си бе избрала мъж с разбираща и толерантна майка, то пък друго щеше да не е окей..
Да пратят на майката един букет цветя на деня, понеже няма да присъстват лично и по този начин ще покажат уважение към празника й, а те да си отидат да се радват на живота и връзката си.
Друг е въпроса и двамата ли искат да си празнуват другаде първата годишнина, или това е желание и идея само на жената, а на мъжа да му е все тая въобще ще празнуват ли, ще ходят ли някъде, или ще си поръчат пици, примерно..
Ако си бе избрала мъж с разбираща и толерантна майка, то пък друго щеше да не е окей..
Да пратят на майката един букет цветя на деня, понеже няма да присъстват лично и по този начин ще покажат уважение към празника й, а те да си отидат да се радват на живота и връзката си.
Друг е въпроса и двамата ли искат да си празнуват другаде първата годишнина, или това е желание и идея само на жената, а на мъжа да му е все тая въобще ще празнуват ли, ще ходят ли някъде, или ще си поръчат пици, примерно..
Мислих си, че няма да ме дразни цялата ситуация, след като майка му е далеч и няма да се виждаме често. Но истината е, че дори през телефона умело го манипулира. Благодаря, Лъвице! 
Ами то отделянето се случва в главата, не с разстоянието. Но определено ви е голям плюс, че сте далече, намери начин максимално да се възползваш от това
И друг път не му напомняй... удобно забравяш, и стискаш палци да не се сети сам
Има желание, познавам го, вълнуваше се, планувахме го, докато не му напомних, че майка му има имен ден на предния ден и го попитах какво ще правих в такъв случай. Стана му тъпо и каза, че пак ще му мрънка, ако не отидем, ще започнат да го обвиняват и т.н
Не съм сигурна, но ако стане голям скандал от мама и родата, може да се пречупи. Като цяло много от нещата ги прави, за да не му се мрънка на главата. По-лесно му е така, казва, че иска спокойствие и прави всичко само и само да не му мрънкат. И като отиде на 2 час го побъркват от наставления. Не може да разбере, че трябва като мъж да тропне на масата и да каже какво мисли и иска и да не поддава. Мен ме дразни, че не иска да ходи и сам казва, че иска да празнуваме, но няма смелост да изтрае терора. Защото наистина е терор, започва едно лудо звънене и ускоряване от леля, чичо, баба и т.н 'как може да оставиш майка ти, тя те е отгледала' и му вменяват чувство на вина. Ако искаше да отидем, пак щеше да ми е гадно, че няма да си празнуваме, ама по някакъв начин щях да го приема. Но заради това, че не може да бъде твърд и да си каже позицията да се съобразявам с чужди номера и постановки, абсурд.