Форцепс, вакуум и други техники при раждане?

На второ четене ми е странен първият пост на темата. Че се прилагат форцепс, вакуум и т.н. - прилагат се. Дали се обезболяват тези процедури специално - не мисля, доколкото знам и форцепсът, и вакуумът са крайна мярка, която  се прави бързо и веднага, а и на този етап на напредналост на раждането и ниво на болките дали въобще ги усещаш на фона на останалото и дали ти и пука?  Мисля също така, че се прилагат когато плодът е много ниско и вече на излизане, та едва ли има време жената да се приготви за спешно секцио. Но това някой акушеро-гин може да го обясни на авторката, тук сме лаици.

Моето индуциране протече по следния начин: първо ми отлепиха околоплодния мехур, за да предизвикат контракции, тъй като такива изобщо не се появиха, на следващия ден ми спукаха мехура с едно шило. След като се появиха контракциите, изчакаха разкритие към 3-4 см. и ми включиха система (предполагам окситоцин), след 5-6 часа родих.

Имам две естествени раждания и с двете имам епизиотомия. Акушерката ми обясни, че е прибегнала до нея, за да избегне по-сериозно разкъсване. Честно казано, въобще не съм разбрала, информираха ме за манипулацията след раждането. С първото дете беше по-голяма, сега са 2-3 шева, само външни. И двата пъти при шиенето ползваха упойка и нищо не съм усетила, просто че нещо се прави там.
Не мисля, че процедурата е част от протокола, по преценка на лекар и акушерка е.

Има много места, на които епизиотомия се прави рутинно, каквото и да обясняват. Общо взето се препоръчва да се използва, когато детето има проблем с излизането ит родовия канал, но често води до по-големи разкъсвания, отколкото биха били спонтанните. И го обясняват много просто - ако си представиш парче плат, цепнеш го и го дръпнеш ще се доразкъса. Ако е здрав - ще се разкъса колкото трябва. С нормално съотношение бебе - мама (огромна част от случаите) разкъсванията са основно първа степен. Около 15-20% от жените успяват да родят дори без разкъсвания. Епизиотомията е втора-трета степен разкъсване директно, зависи от мястото и ъгълът ня срязване.
Остаряло разбиране от преди десетки години е, че епизиотомията предотвратява по-големи разкъсвания. Тя самата е голямо разкъсване и би трябвало да се практикува само при затруднено излизане на бебето от родовия канал. Затруднено излизане не е да не излезе с 2-3 напъна.
Вакуум и форцепс се използват доста по-рядко, особено форцепс. И са сигнал, че нещо се е объркало при самото раждане. Има случаи, в които бебето тръгва да излиза на напън и после се връща обратно, или се заклещва в родовия канал, или излиза в неблагоприятно разположение. Причините не са малко, но случаите, за щастие, не са толкова много. Доколкото съм запозната при усложнение на този етап от раждането се прибягва първо до вакуум, в краен случай до форцепс, защото крие рискове за бебето.
Към питането може да се добави и ползването на прийом на Кристелер, познат още като звучното “скачане по корема”. Категорично отречена практика е, която все още се прилага на много места в България. Коя от нас не е чувала/изпитала на гърба си това скачане. Моя позната в Окръжна болница в София така я бяха охлузили, че се съмняваше дали няма счупени ребра. За щастие нямаше и се възстанови след няколко седмици. Преди две години се случи това, не е като да е било едно време. Жената в момента не желае второ дете заради раждането на първото.

А аз искам да питам авторката каква е мотивацията зад въпроса й. Искате/ не искате манипулации? Или се интересувате каква е масовата практика просто така?
Статистика няма. По протокол почти навсякъде се правят рутинни манипулации като клизма, бръснене, епизиотомия, индуциране с окситоцин, амниотомия.
Аз имам едно "спешно" секцио с излишно индуциране с амниотомия, демек пукане на мехур, без дори да бъда предупредена за тази манипулация, а клизмата и бръснене от вратата ме вкараха да ги правят.
Имам и второ успешно вбак раждане. Без никакви манипулации (включая и без бръснене и без клизма), без упойки, със спонтанни разкъсвания и съответно няколко шева, за които ми сложиха локална упойка.
Разликата между първото и второто, е моята информираност. Вторият път знаех какво не искам, имах план за раждане и съответно избрах място, където желанията ми за напълно естествено раждане могат да бъдат изпълнени.

При едно пришпорено и индуцирано раждане,  шансът за споменатите манипулации е огромен.

LittleCactus, къде беше ВБАК-а ти? Иначе съм напълно съгласна с мнението ти… Има толкова много случаи на ненужни индуцирания (като моето) и банки с окситоцин “да стане по-бързо” още от вратата на родилното. Тялото има нужда да се подготви за раждането, бебето има нужда да се подготви за излизането. Тези намеси, ако майката и бебето са в добро здраве, водят с малки, но категорични стъпки към операционната зала, където завърши и моето индуциране. Остарелите практики и средновековното положение, в което се ражда масово в България, са факт. Има статистика, обаче, за оперативните родоразрешения - гонят 50%.
Колко от тях са заради лекарско нетърпение, остарели практики (като лежане по гръб, невъзможност за движение и липса на елементарна топка за 10лв, на която да се раздвижи родилката), или планово секцио по “медицински” причини (от рода на “тесен ти е тазът, нищо, че си още в шести месец” с бебе 3200 например), за съжаление или щастие - не се знае…
Факт е, че се шири един смразяващ страх сред бременните за това какво се случва в родилна зала. И този страх е напълно разбираем. Надявам се да доживея нормална родилна грижа и у нас. И не всяко второ бебе да се ражда с операция, разделено от майка си в първото си денонощие на този свят. Така, както беше дъщеря ми…

аз съм в чужбина, тук секцио само по спешност се прави. По желание на родилката или планово - не. Без родилни болки не приемат и преносилите до 14 дни!

Аз родих естествено с епизиотомия, много се измъчих, много ме боля, по думите на лекаря и акушерката, не напъвах правилно и просто накрая ме цепнаха, след това са ме  шили но аз от изтощение вече бях заспала та не помня, но въпреки трудното ми раждане и това че после около 1 месец имах придърпване и дискомфорт отдолу, пак бих родила естествено без обезболяващи.

Аха, да, не напъваше правилно, а акушерката помагаше ли ти с напътствия как да е правилно? Щото мен само ме овикваха тя и АГ и след 3 напъна само чух "Режи!" и усетих хрускането от ножицата. Какво значи при първо раждане да те режат профилактично, профилактично да ти набиват окситоцина и място да не можеш да си намериш от болка, и всичко това съпроводено само с викове, все едно си отишла там да им разваляш приказката. Аз и досега не съм убедена, че имаше причина да ме режат, знам само, че не пожелаха да ми кажат колко вътрешни шева имах, и изхвърлях конци докато детето навърши година и осем месеца... А се роди 3150 и аз съм прилично едра жена, ама, нали... Затова за второто раждане и аз така, вадя едни пари и отивам там, където уважават тоя момент и тялото ми, а не се държат с мен като с животно.

То чувството на напън е толкова могъщо, че ако те оставят да "му се оставиш" няма как да не напъваш правилно, то тялото само напъва. Но за това първо, трябва да усещаш напъните, епидуралната упойка може да попречи на това, второ, е хубаво сама да заемеш удобна позиция и обикновено е поза, в която гравитацията помага - седнала, права, на четири крака, на колене. По гръб е най-неестествената поза за напъване, тъй че...колко неправилно да си напъвала...колкото неправилна към физиологията на раждане е била обстановката и отношението.

Аз лично не мога да си представя дирижиране на напъни, как НЕ напъваш като те напъне, то е невъзможно да го спреш, иначе пробвах да напъвам извън чувството на напън и не, не ми се получаваше. Но пък тялото ми идеално знаеше какво да прави като спрях да опитвам аз да контролирам нещо и просто си ме "напъваше" то.

Ами проблема  беше, че аз не усещах напъни никакви а по-интересното е че нямах епидурална упойка сложена. Не знам как стана това, но напъни не усещах, за това и не напъвах както трябва.

Melusine съчувствам ти и те подкрепям, знам какво е.. И аз ако имам второ дете ще родя другаде...

Трябвало ти е още време просто...пожелавам Ви и на двете следващия път да го изживеете по различен начин и да е както искате, момичета! На мен ми се случи и знам, че може и иначе, може да е прекрасно, ако нещата се случват естествено и без пришпорване.

С първото раждане и аз бях така, напъни не усещах, лошото беше, че нямаше и акушерка. Първите ми грешни опити ми докараха замайване и много разкъсвания, като разбрах какво да правя, бързо родих, но и аз отнесох забележка за неопитността си, което не е приемливо в такъв момент. Вместо помощ, да те нахокат.
С второто раждане, оцених какво е да имаш опитна акушерка до теб. Усещах напъните, но и тя самата много добре ме контролираше, нахъсваше или пък казваше да не напъвам. Аз бях спокойна, че е там, а резултата е нито един вътрешен шев. Вече 14 дни от раждането и се чувствам все едно не съм раждала, а не беше така с първото дете. Затова освен лекар, изберете и акушерка. През цялото време лекарката беше до мен, следеше тоновете на бебето и действията на акушерката. Но реално акушерката проведе раждането. Накрая лекарката само изроди плацентата, огледаха я и се погрижи за няколко външни шева.

Е как няма да усещате напъни и ще тръгвате да раждате? Нали все пак акушерката и АГ питат имаш ли напъни ако нямаш как биха станали нещата? Мен на няколко пъти ме питаха ама само с тия 6см и да имам пак нямаше да стане...

Аз бях с епидурална упойка, която явно беше много добре дозирана, защото ме отпусна точно на 9-10см разкритие и много добре си усещах и контракциите и напъните. Както LittleCactus е написала - то тялото само напъва, даже не можех да го спра/контролирам.