Съвет относно дългогодишна връзка

Може да ви се струва невероятно, но познавам тамън двама мъже около възрастта на италианеца, които нямат деца и не искат да имат такива. А дори не са и мениджъри. Според е съвсем нормално човекът просто да не иска деца, но да иска да задържи авторката, защото му е добре с нея, харесва му, прави му живота приятен.

Не е по темата, но имам две приятелки, чийто майки ги прикриваха докато се виждат с любовниците си. И да знам, че това е абсурд за бг мамите.

Аз имам точно две колежки, които са около 40-те и не желаят да имат деца. Едната е даже омъжена за човек, който няма деца и също не желае да има.
Едната ми приятелка също не желае деца и това е едно от първите неща, които съобщава на интимните си партньори, веднага след като връзката тръгне да става сериозна. Те да си преценяват. Та не е чудно човек да не иска деца.

Да може би, но моя опит показва  друго. Милионерите за брак и деца търсят нещо от своята черга. Друго те са прями и би и казал в прав текст че не иска деца или има здравословен проблем. Мислиш ли че с всички тези кинти няма решение или поне опит от негова страна да се лекува. Или мислиш че се срамува? Или много я обича и го е страх да не я загуби?

Това го прочетох. Цялата тема не мога да я чета, много е дълга вече, а и нямам зет или снаха италианци, та не ме засяга лично (засега 😇).

Не разбирам какво общо имат 7те празни апартамента в Италия с нежеланието на мъжа да се сдобие в скоро време с ревящо бебе. Естествено е, в момента с КОВИД-кризата, апартаментите да са празни. В зависимост от района ще се отдават 20-70% от времето.

То точно тези с апартаментите не щат деца. Ако до 45г все не се е излъгал, с времето ще става все по-трудно да се навие.

Въпросът е, че авторката изтъква това като добра основа за дете явно.
И не оспорвам, че има хора, които не желаят деца, но обикновено го казват директно. Всичко останало са омотавания да мине време и разговори "на майтап", както го обсъждат.

Ааа, след съветите от форума, тя каза, че вече е решил да и направи бебе. След 3 години.

Да, да. Само за един разговор на майтап, докато авторката отчиташе финансовото състояние на любимия, той взе важното решение.

Повечето хора, останали бездетни на 50+ години не са останали бездетни, защото в младостта си твърдо са решили да нямат деца, а защото са се оставили по течението и са отлагали докато природата не е решила вместо тях. Живели са в поредици връзки, в които другият партньор не е искал деца, не е могъл да има деца или децата са били някаква далечна, абстрактна идея, за която никой от партньорите не е поискал да жертва удобството, което връзката, в бездетен вид е давала.

Друга причина е трудна младост, грижи по болни близки, които не са позволили на човека да създаде и задържи партньорски връзки. След промяна на обстоятелствата се оказва, че обстановката на брачния пазар е променена, с нови или допълнителни изисквания, които човекът не може или не иска да покрие. Допреди 40г живеещ у родители мъж, без кола е могъл да заговори 200 жени, да излезе с 20 на кафе 5 пъти, да предложи брак и една да приеме. Всичко това в рамките на 6 месеца, примерно. Сега такъв би бил жигосан като странен и даже смотаняк с хлопаща дъска.

20 годишна разлика не е била пречка за брак в миналото, но ето, че в тази тема възрастта на мъжа се цитира като лош знак.

Не, много мъже за нищо на света не биха казали директно, че не искат дете. Не и ако в миналото се е стигнало до събиране на багаж след откровението. Малко жени се навиват да живеят с десетилетия с не искаш деца,особено ако още нямат дете. Ако мъжът иска съжителство с млада, красива, желана жена без деца не е нечувано да увърта и отлага.

Може и да не е осъзнал, че реално не иска деца, да не иска да разочарова родителите си, да движи в среда, в която не е прието да се изрича нежелание за деца и затова да увърта.

Аз затова съветвам хората, които искат брак, дете или нещо конкретно от връзката да не приемат съжителство докато не уговорят точни срокове за изпълнение на плановете. Примерно, нанасят се заедно и очакват сватба до 1 година, общо дете до 2 години, нещо такова.

На съученик на брат ми, останал неженен, чух, че се родила дъщеря. Тогава той беше на 50 или 51.
Разбира се, че е изключение, но явно си е намерил подходяща жена за родителство.

На 60 с бастуна ще ходи да си посреща детето от училище. (Ако е жив още)

Аз не виждам проблем в това човек да стане късно родител.
Проблем е единият партньор да не иска деца и да не го казва в пряк текст на другия, отнемайки му правото да реши дали той самият иска или не.

Пък и не знаех, че на 60 хората ходят с бастуни и умират. Някак от личен опит съм останала с впечатление, че това важи за 80-85+.
На който, когато му дойде времето (и за децата, и за "оня свят").

Кофти личен опит , съжалявам за което , но покрай мен хората на 60+ са хора, които се наслаждават на живота, пътешестват по света и у нас, тренират или се занимават с физически труд, водят социален живот и нито един не е с бастун.

Е, аз съм на 46, съпругът ми на 48 и още не сме се отказали да имаме 5-то дете (всяко от предните 4 е родено на различна наша възраст и сигурно в близките месеци или години също ще имаме внуци). Дай Боже да не си идем рано. Познавам хора, които си отидоха преди 20 и такива на над 100. Няма ред за "там".


Покрай мен също много хора на 60+ са изключително пълноценни, жизнени, работещи, пътуващи, здрави и т.н.

Средната възраст в България е 75, а той не е някой, който всяка вечер пие по половинка ракия и пуши кутия на ден и на лекар ходи веднъж годишно, пък "докъдето дал Господ".
Догодина правят 60, брат ми не е тръгнал с бастун, надявам се и съученикът му да не е, още повече, че доста години живя в Щатите.

Вуйчо ми направи дете на 63г. Разликата между първата му дъщеря и последната е 39г. Между тях има 2ма сина на около 30г