Цитат
Нямам желание да споделям публично какво куче имам. Не смятам и че съм длъжна.
Не, не си длъжна. Но защо така нямаш желание?
- Публикувана: 1 юли 2021, 17:25 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2021, 12:36 ч.
Какво мислите за уличните котки и кучета?
Омразата, която демонстрираш си има някакъв корен и е добре да помислиш, а ако не можеш - иди на психотерапия. Непоискан съвет, ще го възприемеш негативно, но ми се прииска да ти го кажа.
Как демонстрирам омраза? Омразата е в болната глава на някой, който не може да даде смислени доводи.
Искам да кажа, че заведение което пои кучета и котки със сигурност ще има проблем. Не знам къде виждате омразата. Става въпрос за правила и хигиена. Опс-с-с-с... Пропуснах, че вас хигиената и правилата не важат.
Никъде другаде не съм имала подобен опит.
Та явно си е до местен манталитет.
Върнах се назад да прочета мнения и много ме учуди това,че жените трябвало да разхождат деца.... Преди три години разхождам едното куче, че другото още ни чакаше в приюта
и се разминах с мъж, който се провикна "ей,гледай я тази, вместо деца да разхожда". Първоначално се стъписах,ама после му извиках "господине,не се косете, две съм разхождала,ама вече са големи и се разхождат сами".Какъв е тоя манталитет да се търси кусур и да се коментира чужд избор,не знам...
Обаче вие много ме учудихте с тази тема... Децата ми са в България в момента с баща си и големият ми се обади по телефона да ми каже, че "само едно бездомно куче видял за два дни". Супер впечатлен. Та има ли бездомни кучета или няма 🤣
Ох, има и са доста за съжаление. Но се засилва тенденцията за осиновяване, вместо на купуване. Което от една страна е полезно, защото кучетата от приюти са кастрирани и няма как да се хвърлят нежеланите поколения пак на улицата, от друга даваш дом на животинка, която досега е била в приют а преди това на улицата.
Цитат
Обаче вие много ме учудихте с тази тема... Децата ми са в България в момента с баща си и големият ми се обади по телефона да ми каже, че "само едно бездомно куче видял за два дни". Супер впечатлен. Та има ли бездомни кучета или няма 🤣
Цитат
Обаче вие много ме учудихте с тази тема... Децата ми са в България в момента с баща си и големият ми се обади по телефона да ми каже, че "само едно бездомно куче видял за два дни". Супер впечатлен. Та има ли бездомни кучета или няма 🤣
Не, не е възможно. По- голямата част от съзнателния си живот съм прекалара в България и винаги съм се грижела за бездомни кучета и котки. Като дете постоянно мъкнех котки вкъщи, включително и на баба ми.Изключително ми е жал за тях, но няма как да прибера всички. Повечето са супер добронамерени и жадни за ласки. Когато бях тийн и след това често се е случвало прибирайки се късно вечер някое безпризорно куче да ме последва. Разменяме си поздрав и кучето става мой пазач. Изпраща ме до къщи у стои отпред. Ще излъжа ако кажа, че не се стфахувам от големи кучета, но винаги си личи какви са намеренията на животното, дали е кротко и дружелюбно, или диво и агресивно.
Запазили сте добри спомени от детството Ви в Б-я. Сега ситуацията е друга. Бездомниците делят храна и територия с помиярите. Това е страшно. И като видите връстници на детето Ви да сортират боклуци, темата с уличните животни избледнява. Визирам бели деца, не обичайните ромчета. Сега е пълно и с момичета от провинцията, без пари за хотел. Спят по стъпала и пейки. Далеч са от визията на нощни жрици и фолк певици.
Ами това не е било в толкова далечното минало. А и прекарвам по 2-3 месеца лятото в България, та не е като да нямам поглед. Само миналото лято пропуснахме.
По- миналото лято станахме свидетели нещо отвратително. Посред бял ден, насред пешеходната зона 2-3 кучета се гърчеха в конвулсии и повръщаха пяна. Синът ми беше ужасен и мисля, че му остана много силен спомен. Не знаех как да го излъжа и какво да обяснявам. Сълзите ми напираха и се чудех какво да направя, да отсраня детето, или да се погрижа за кучетата, макар че нямаше какво да се направи. А минувачите- някои ги подминаваха като бързия влак, други само цъкаха с език. Буца ми е заседнала в гърлото. Защо, бе, хора?!
По- миналото лято станахме свидетели нещо отвратително. Посред бял ден, насред пешеходната зона 2-3 кучета се гърчеха в конвулсии и повръщаха пяна. Синът ми беше ужасен и мисля, че му остана много силен спомен. Не знаех как да го излъжа и какво да обяснявам. Сълзите ми напираха и се чудех какво да направя, да отсраня детето, или да се погрижа за кучетата, макар че нямаше какво да се направи. А минувачите- някои ги подминаваха като бързия влак, други само цъкаха с език. Буца ми е заседнала в гърлото. Защо, бе, хора?!