Какво мислите за уличните котки и кучета?

Понеже не ме познаваш и не знаеш дали има кой да тича с торбичката и лопатката и по колко пъти на ден минавам с парочистачката не е добре да се правят генерални изводи. То като цяло е добре да се поддържа хигиена независимо има ли домашен любимец или бебе, възрастен човек или друго. Няколко пъти тук писахме, че мърлячите са такива с куче или без. Не знам как по-ясно да го обясня. То все едно да не раждаш дете, щото много се цапа и трябва да го миеш.

Какво ще правиш като те захапе куче си е твоя работа. Ако искаш даже, може да си подадеш и другия крак, за да му е по-удобно на кучето. Понеже то не е виновно, нали?!
Дадох примера с болонката, заради поведението на собственичката. Тоест кучето ѝ е ухапало някой и тя с цялата си наглост се опитва да прави изречения, вместо да се извини заради кучето си. Ей за това говорим и това е проблема в поведението на повечето собственици на кучета. Ухапало те, голяма работа. Оправяй се...! Оплескало кучето тротоара, ами чистете си, голяма работа...! Лаело и пречело, голяма работа...! В това е проблемът. Повечето собственици на кучета смятат, че всички около тях трябва да се съобразяват с кучето им. Айде у лево...!

Нещо много нерви тази сутрин, жегата ли ви влияе не знам.

Точно така. И когато им се каже, че хората са по-важни от кучето им, започват да злобеят, понеже знаят, че е така, но не им отърва. И като нямат аргументи срещу тезата, че хората са с приоритет, започват обиди, агресия, обвинения в безсърдечие и какво ли не.

Английската кралица има цяла рота персонал, който се грижи за кучета, котки, коне и прочие добитък с който се показва за фотосесии. Може да си сигурна, че си има отделни помещения за животните, ветеринари и зоотехници, които се занимават с тази работа.

Ами...за самотна баба вероятно кучето е по-важно...
Зависи от гледната точка.
Но че всички трябва да се съобразяваме едни с други,трябва.
Че собствениците на кучета трябва да вземат мерки,трябва.
Доста ме е страх да не ме ръбне куче.
Ами не мога да си слагам ваксини.Ни тетанус,ни противобяс...Дано не се случва,макар че любовта за половин година два пъти го гризва куче...Едното от конната база,другото на едно съседче.
И двата пъти много се ядосвам,искам да пиша оплаквания,той го приема като нещо весело,само го били одраскали...
Ама недопустимо е ...
Собствениците са за бой...и глоби.
Ако ги глобят,няма вече да си позволяват едните кучето им да се разхожда свободно,без надзор,другите без намордник.Кучето на съседчето е било на каишка.То си знае,че кучето му хапе.Хайде,дете е,ама родителите да му кажат да стои по-далеч от хората с това куче.

Преди години ме нападна улично куче в гръб, вървях си спокойно, разминахме се без да съм се страхувала и изведнъж скочи и ме захапа. За късмет кучето беше дребно, само ми беше скъсало дънките и имах повърхностна рана. Много се стреснах, но и през ум не ми мина да го ритам, аз много мразя агресия. В първа градска ми казаха, че раната е малка, да следя кучето дали е живо, дали се храни и ако му няма нищо, не трябва да се ваксинирам срещу Бяс. Тъй като кучето живееше на улицата на офиса ми всеки ден го засичах, даже му купувах храна. И до ден днешен обаче заобикалям кучета с повишено внимание.

Друг път докато се разхождах в Ловният парк станах свидетел, как едно доста едро куче лае и се хвърля на група деца на по 10 години. Направих забележка на собственичката да си прибере кучето, че децата са уплашени, а тя ми заяви, че те били виновини, защото го дразнели с тротинетките си. Аз й казах, че нормално децата да карат тротинетки, просто да го върже докато се разминат, но тя не си направи труда даже да го повика, добре, че кучето само лаеше и децата не пострадаха.

Съжалявам да Ви информирам, че светът не се върти около вас. Така както не смятате за нужно да се съобразявате с кучетата, така и техните собственици няма и не са длъжни да се съобразяват с вас. Били сте по важни ? За кого?? Вие сте непознати на улицита ! Кучето е част от моето семейство ! С какво точно някой ви е длъжен ? Няма начин да предпочета вас пред кучето си. Не сте по-важни от него и не виждам защо въобще се прави подобна съпоставка. Няма и не съм длъжна да търпя изтерични писъци от страх и опит да ми се насажда вина само защото имам куче. Когато се държите невъзпитано че и с претенции и крещите насреща ще получите същото отношение !!!

White tiger,ако човек скочи и Ви нападне,ухапе,удари,ще го съдите нали?
Нека се уважаваме взаимно и не допускаме кучето ни да хапе и скача върху хората.
Синът пищи истерично при вида на всякакво куче,да.
Говорих с психолог.Аз виждам в повечето случаи пухкав приятел насреща,радвам се,познати кучета гушкам.Помолих сина по съвет на психолог да ми покаже какво вижда.Вижда двуглав змей.
Ирационалните страхове са ирационални...
Взаимно уважение и търпимост е рецептата според мен.
Аз имам котка,обичам животните.
Преди това имах морски свинчета,а цял живот съм имала папагали,помежду другото друга котка навремето...
Обичам животните.
Куче не искам много,но и такова ще взема заради сина,ако се наложи...

А защо приемаме по презумпция, че човек с куче задължително пречи на другите хора?

Ооох,най-разумно и добре е да не се стига до ритници.
Домашният любимец е приятел,голяма любов...Но не можем да очакваме всеки да го обича.
Взаимна търпимост обаче не виждам.
Има нагли хора и от двете страни.И от собствениците на кучета и от тези,които нямат и се зверят.

А за бездомните животни ако повече хора си отворят сърцата и домовете,проблемът ще се реши...
Хайде моето коте да разведри малко темата:


Много мило и приятелско същество,не хапе(освен на игра),не съска,не дере,не прави бели.Гушка се и играе с нас с топчета от хартия,закача се...
Моят син се страхува от едно йорки.На негов приятел е.
Слязох пред входа,за да ги сприятелявам,йоркито и сина.Йоркито се качи в мен и ме нацелува...Вече съм влюбена в него,но синът продължава да вижда чудовище.
И котето не иска...Не знам вече какво да го правя.

Възрастна жена имаше проблеми със слуха. Взела е кученце, което я уведомява, когато някой звъни. Другарче. Но се намира амбициозен съсед, който задейства системата и глобяват жената. Кучето бе дадено в приют. Не си спомням точните доводи. Но е лаело силно.
Интересно, как апатичните служби се сезират за частен случай? А бездействие, спрямо заплахата от улични кучета.
Всяко животно има миризма. Дори рибките в аквариума. Не можете да премахнете миризмата изцяло и при педантично почистване.

Като се спазват правила не е трудно. Няма такова нещо, като благ и възпитан ротвайлер или питбул. Не става въпрос за предразсъдъци. Става въпрос за елементарна предпазливост и мисъл за другите.
Няма как да имаш доверие на 100 процента на животно. Няма как. Затова си има мерки и се спазват правила. Едва ли някой ще ви каже нещо, ако се разхожда такова куче с намордник и на къс повод. И естествено си чистите след него. Проблемите започват, когато не се спазват мерки за безопасност и няма предпазливост.
Май се повтарям, но дадох пример с моя бивша колежка. Баща ѝ замалко не умря нахапан от овчарката им, която бяха отгледали от малко кутре. И тя много приказваше... След инцидента, кучето беше приспано. И странно... Вече не гледат кучета.

Едва ли обучението помага. По-скоро помага животът без селскостопански животни и извън среда, в която така се прави, и точка. От моя гледна точка също човек, който дави или задушава на боклука новородени котета или кученца, с нищо не е по-добър от откачен кучелюбец, смятащ, че животинките са невинни, а хората са лоши и трябва да бъдат наказани. Ако говорим сериозно - мнението ми за човечността на човек, когото съм видяла да прави така, ще се влоши рязко. Но това са хора, които лично, по необходимост, колят собствените си кокошки, козички и прасета за ядене, та предполагам, че не виждат особена разлика между убиване на коте и заколване на кокошка. Все нужни работи. Чувала съм, че на село, че и в градски къщи, съвсем нормални иначе баби и дядовци, че и лели и чичковци, които иначе обичат животинката си, постъпват така с нейното потомство и не го намират за ненормално. Внуците им, ако са нормални хора, живеейки в града, едва ли правят същото, поне повечето, надали съвсем всички, откачалки има всякакви. Аз сутринта убих хлебарка по жесток начин - в тоалетната и пуснах казанчето; вероятно за тях с котетата е същото, знам ли.
А, да - между другото, както знаете, котката е върл хищник и изобщо не личи да изпитва милост нито към което и да било нещо, по-дребно от нея и ставащо за ядене, нито към другите котки, стига да е в състояние да ги нарита, нахапе и надере в конкуренцията за място пред паничката или ресторанта.


Както писах и в темата за селските пинизи (и бях обявена от някои за несъобразяваща се с околните селянка), важно е общоприетото в обществото.
И да, извън откачените кучелюбци, за повечето останали хора другите хора са по-важни. Това е общоприетото. Важат онези граници на допустимост и "съобразяване", които са приети от мнозинството.
И живеем в свят на относителности. Ако кучетата бяха умните и силните и налагаха реда в градовете, щеше да е иначе, но сега е така.

Макар да разбирам хората които се страхуват, все пак нито аз нито кучето ми сме виновни за това.
Ключън наистина е в заимното уважение.
Ако видя, че даден човек се страхува и ми каже/помоли възпитано винаги ще спра да изчакам да минат, ще променя посоката, ще отида на другия тротоар ако се налага или каквото е нужно да се разминем спокойно. За съжаление обикновенно както казах срещам агресивно поведение от страхуващите се, крещи се срещу кучето дирекно макар то да е вързано на повод. Мога да се дръпна настрани, но не мога да спра да съществувам за да не се страхува някой. И както очаквате човек с куче да ви влезе в положение и да разбере страха ви, то моля опитайте се да разберете колко неприятно е някой да крещи насреща Ви без реално да се го предизвикали по някакъв начин.