Нужда от подкрепа

  • 3 978
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Имам нужда от емоционална подкрепа, но в момента нямам средства за терапевт, затова ... се обръщам към непознати хора с надежда за мъдрост или съвет, които да ме побутнат напред.

Жена съм и съвсем не съм тийнейджърка, на моите години хората имат деца и громят живота. В моят обаче се нанизоха и продължават да прииждат събития в работен и личен план които, макар и да не са края на света, се натрупаха едно след друго без възможност за глътка въздух. Всичко това смачка самочувствието ми, усешането ми за себестойност, мечтите ми за близкото бъдеще и представата ми за това какво всъщност искам от този живот.

Чувствам се абсолютно потънала в грешките си. Превърнах се в циник с половинчата усмивка и нежелание да захващам каквото и да е, а бях деен човек. Ментално съм изцедена, а ме чака дълъг път докато изплувам на някаква повърхност. Не се чувствам красива. Не се чувствам способна. Не се чувствам умна. Не се чувствам ДОСТОЙНА. Загубих много и всичко по вина на собствената си неадекватност. Всеки ден намирам някакви сили да стана и да се боря с деня, но до вечерта съм изгубила инерцията и отново ме обземат мрачните мисли, които ме карат да не искам да ставам от леглото сутринта.

Искам да намеря причина да... правя нещо повече от съществуване. Страхувам се обаче, че съсипвам всяко ново начинание и не мога да се насладя, да влея съществото си в нещо стойностно.

# 1
  • Мнения: 3 769
Абсолютно нищо конкретно не казваш, целият ти въздълъг пост е една боза и клише до клишето наредени. Не се чувстваш достойна, потънала в грешки, половинчати усмивки бла-бла глупости на търкала и много драма.

Каква подкрепа да ти се даде, освен от някой екстрасенс тука, дето може да чете мисли през клавиатурата?

# 2
  • here and now
  • Мнения: 4 226
Давам ти подкрепа.
Почувства ли се по-добре?
Не, нали?

# 3
  • Мнения: X
Да, нищо конкретно не споделяш.
Но и аз съм в същото положение, изгубена в собствените си грешки и ненамираща правилния път.
Затова ще следя темата ти, все едно е моя.
За разлика от теб не търся подкрепа от никого. Но и като теб търся смисъла да продължа.

# 4
  • Мнения: 40 892
Ако се учиш от грешките си лошата серия рано или късно ще свърши и нещата ще се обърнат. Още по-добре е да се учиш от грешките на другите. Но ако не се учиш от грешки няма как да ти се помогне. Така, на едро и с общи приказки, толкоз.

# 5
  • Мнения: 2 473
Какъв хубав, простичък, happy single life...
Я му се наслаждавай! Че като ревне бебенцето след две години примерно, този живот, сегашния, страшно ще ти липсва.

# 6
  • Мнения: 1 847
Дай подробности кое как какво иначе няма как да ти даваме адекватни съвети...иначе и ние с клишетата...

...света е прекрасен......животът е дар....всеки има своя красота....

# 7
  • Мнения: 6 149
Само докато четох се депресирах. Като е дълъг пътя плувай по-бързо, не се вторачвай толкова в себе си.

# 8
  • ☀️София / London🌂
  • Мнения: 3 431
Всички имаме проблеми и в един или друг етап от живота се губим, лутаме и не знаем на къде.
Трудно е когато не виждаш смисъл и ежедневието ти е еднообразно и допълнително те скапва.
Но както се казва- да паднеш е инцидент, но да останеш на земята е избор.
Ставаш и крачка по крачка, докато си намериш пътя.
Тъсиш ново хоби, приятели с който да излизаш, интересна книга, спорт,  нов курс който да ти е интересен или въобще всичко , което те вади от рутината и ти дава глътка нов въздух. Всеки ден можеш да пробваш по нещо ново, замисли се какво отлагаш до сега и не чакай повече, поглези се !

# 9
  • Мнения: 9 697
Струва ми се, че някой се опитва да пише и тества водата. Ако не е така ти пращам доза подкрепа, дано помогне.

# 10
  • Мнения: 47
Имам нужда от емоционална подкрепа, но в момента нямам средства за терапевт, затова ... се обръщам към непознати хора с надежда за мъдрост или съвет, които да ме побутнат напред.

Жена съм и съвсем не съм тийнейджърка, на моите години хората имат деца и громят живота. В моят обаче се нанизоха и продължават да прииждат събития в работен и личен план които, макар и да не са края на света, се натрупаха едно след друго без възможност за глътка въздух. Всичко това смачка самочувствието ми, усешането ми за себестойност, мечтите ми за близкото бъдеще и представата ми за това какво всъщност искам от този живот.

Чувствам се абсолютно потънала в грешките си. Превърнах се в циник с половинчата усмивка и нежелание да захващам каквото и да е, а бях деен човек. Ментално съм изцедена, а ме чака дълъг път докато изплувам на някаква повърхност. Не се чувствам красива. Не се чувствам способна. Не се чувствам умна. Не се чувствам ДОСТОЙНА. Загубих много и всичко по вина на собствената си неадекватност. Всеки ден намирам някакви сили да стана и да се боря с деня, но до вечерта съм изгубила инерцията и отново ме обземат мрачните мисли, които ме карат да не искам да ставам от леглото сутринта.

Искам да намеря причина да... правя нещо повече от съществуване. Страхувам се обаче, че съсипвам всяко ново начинание и не мога да се насладя, да влея съществото си в нещо стойностно.

Ако кажеш нещо по-конкретно може и по-адекватна подкрепа да получиш.
Ако ли не ... направи си дневник, вземи си куче или си намери мъж.

# 11
  • Мнения: 680
Виж тук - има тема за психологически консултации в бгмама - https://m.bg-mamma.com/?topic=1201557.msg43095082#new

# 12
  • Мнения: 1 162
Зад един такъв безнадежден пост стои някой непрежалим мъж. Авторката сигурно съжалява, че го е загубила, макар че може и да не е бил много китка за мирисане. Но сега се чувства самотна и отхвърлена.

# 13
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Изследвай си щитовидната жлеза, Вит.Д и Б12.

Енергията следва посоката на вниманието.
Колкото повече се вторачваш в негативите, толкова повече ще ти се струпват. Намери си нещо за вторачване, което е положително.

# 14
  • Мнения: 3
Благодаря ви за отговорите, дори за по-хапливите такива. Не съм писала подробности, защото нещата са тривиални - имах дълго време проблеми, после ме уволниха, загубих много пари, загубих приятел, не мога да спя и др.. Но истинският проблем е ме това, което ми се случва (защото всеки си има проблеми), а че паднах и ми е трудно да се изправя; че не мога да си намеря спасителен пояс. Проблеми винаги ще има. Лошо е, че се депресирам толкова. Затова търся неща, с които хората си дават сила, с които се измъкват от такива ситуации.

Общи условия

Активация на акаунт