СЕПТЕМВРИ все по-бързо наближава, а мама с плановете продължава! (Тема 5)

Аз имам чувството, че все нещо не е свършено и не мога да тръгва да раждам.  Дадоха ни количка, кошница и шезлонг и няма да взимаме за сега. Кошницата е някаква обикновена май, не съм я разглеждала много. Нямам багаж за родилното още. Другата седмица мисля да го сформирам. Дали от сега да си купувам сутиен за кърмачки се чудя. Взех иначе ластични гащи за след раждането. От коланите се образувала гънка, като от бельо, ако се сещате с годините как на ханша може да се образува. Все си мисля, че нещо не е достатъчно. Не съм прала и гладила още нищо. Слагам ви снимка на къта, но не е готов още. Трябва въртележката да сложа, взехме някаква скъпичка, но съм доволна доста. Само батериите да държат, че има доста екстри. Картини мисля да слагам, но по натам.

Virrual_f, опитай се да бъдеш спокойна и да приемеш, че това е период на промени в тялото и настроението, което не зависи от нас. Аз също много преживявам промените в тялото си и тези +18 кг. Но когато почнат грижите за малкото човече, ще успеем бързо да се върнем към предишните си форми 😊 при родили приятелки забелязвам как и самото излъчване им се променя. Не знам, дали и вие сте го забелязали или аз си внушавам.

Иначе относно изследванията, които ми искат за болницата, аз пуснах на частно васерман (тъй като трябва да е правен в последните 3 месеца) и хепатит С, който явно не ми е бил част от пакета ЖК 😒. Отделно, специално за Надежда пише ПКК и урина в последните 7 дни преди приема, така че сигурно ще си ходя ежеседмично за тях.

Има ли мами, които са раждали естествено в Надежда или са се насочили натам?

Бебешкото кътче е топ 🤩🤩🤩

Добро утро,
Нормално е да имаме такива моменти, аз в първи триместър всеки ден ревях и мислех, че се побърквам и че изпадам в депресия, смятах, че изглеждам ужасно, качих ударно 8 кила. Сега в третия пък ми е много тежко и всички планове се сгромолясаха около тази жега и само мърдосвам на дивана. И много често се оплаквам и самосъжалявам, защото по принцип съм много активен човек.
Чувствата ти са валидни, нормално е хормоните да влияят повече на някой жени, не се самообвинявай, просто гледай да си напомняш, че минава, че си струва, че е временно.
При мен след второто дете имаше и следродилна депресия, при сестра ми също, и много време мина, докато взема мерки, защото в България проблеми като това и като диастаза и проблеми с тазовото дъно дори не се коментират от следящите лекари.
Спомням си как сестра ми беше отслабнала страшно много, защото 4-месечното й бебе не се хранеше, как обикаляше в София консултанти по кърмене и педиатри и накрая беше получила много силна болка в гърлото и стягане, чак не можеше да диша. Отишла на уши-нос-гърло и той й казал, момиче, нямаш възпаление, имаш следодилна депресия и паник атаки, дай бебето малко да го подържа и се разходи 10 мин да се поуспокоиш. И до днес благославям този доктор, защото сестра ми разбрала колко сериозно е положението й.
По принцип пожелавам никой да не стига до там, но да, нормално е да има и такива неща, да имаме дни, в които не сме като инстаграм модели и не се чувстваме като такива.
А за сватбата - помисли си пак, може и да те разведри, и след време със сигурност ще гледаш своята фотосесия с умиление, дори да не си в "идеална" форма.

Virtual_f, изобщо да не ти дреме за фотосесията - аз за цялата бременност имам точно 3 снимки, нефотогенична съм какво да се прави, сега пък съвсем! Иначе съм си убавица, ама що телефона не може да улови този чар не си обяснявам 🤭
Сватби и банкети не отказвам - ако не ти се ходи, да ида вместо теб?! 😜
Моят съвет е да не падаш духом заради такива дреболии, нито пък нещо толкова повърхностно да те тревожи - направи си прическа, грим, па си облечи някоя хубава рокля и се позабавлявайте.
Пък за раждането - не го мисли отсега, не се настройвай негативно. Все ще излезе това дете. Гледай да си психически стабилна, за него това е важното.

Петя, кътчето е разкош 😍 Обиколниците може ли да подскажеш откъде са?

Да ви кажа аз качих за сега около 21кг. Ужасно много са и в началото се притеснявах от това качване по време на бременност. Мислех си, че ще ударжа до макс 16кг. положението. Не знам къде сбърках, но още първите 2 месеца бях някъде +7, а ядях само салати айсберг, спанак и яйца и месо, като включих и закуска. Сега се гледам, да едричка съм ама някакси се приемам в граници без да се самообвинявам всеки ден. Нормално е обаче да има някакво самообвиняване, не харесване в различни граници. Все пак това са и хормони. Чувствително ми е по принцип и то след 3тия месец доста осезаемо. Но след раждането според мен всичко се подрежда откъм тези неща. Другото като притеснение е следродилната депресия - какво е, дали ще я има при толкова чувствителност сега и самопреживявани тъжни моменти. Явно трябва и малко нагласа, че това си е момент. Дори примерно мъжа ми го осъзнава и ме приема и казваше още в началото, че ще кача доста кг., но не го притеснява защото съм бременна и това е нашето бебе.
Обиколниците са от Сладък сън. Още не съм ги изпрала за дам дам мнение. Мисля си, че може леко да избледнеят. Иначе и чаршафите са от там, но за сега сложих само долния да видя как ще изглежда всичко. Ясно е, че може би не са практични тези обиколници. И като вземе да се върти много бебето не знам какво меко трябва да слагам. Ще видя как е и може би плитка. Няма къде да ги вържа да не мърдат от вътрешната страна повдигнатите, все пак е цяло рамото, не решетки.

Благодаря ви момичета! От вчера не спирам да плача. Опитвам се да си върна предишните ентусиазъм и радост. Но някак си много ме повали това. Трябва да ми премине, че съм в 35+4 г.с и трябва да имам сили и мотивация за раждането. Успех на всшчки и имайте силен дух

Подкрепям Мира относно фотосесията, не се кахъри. Вероятно по-скоро проблемът е във фотографа. Точно преди седмица моя приятелка получи сватбените си снимки от "професионалния" фотограф и бяха абсолютна катастрофа. Свекърът ми снимаше също и неговите снимки са в пъти по-добри, а на уж професионалните булката изглежда потресаващо. Много се ядоса разбира се, но заради некадърността на снимащата.

И аз вчера си поплаках като се видях в огледалото и лошо ми стана. Качила съм 17 кг и от преди това имам качени и се чувствам ужасно. Не мога да си намеря място, за да спя. Ставам през нощта по 3-4 пъти до тоалетна. Гледам се в огледалото и не мога да повярвам, че съм аз. В събота съм на пита и много ми се искаше да откажа, защото хич не искам да се показвам пред хората, но реших, че ще отида, за да уважа приятелката си, а и да се разсея от скучното ми ежедневие.А пък кг се свалят в крайна сметка . Важното е да сме живи и здрави и спокойни. Вижда му се края.

Спокойно, и аз, с мисля и всички изпадаме в депресия от време на време. За снимките - абсолютно съм съгласна, че проблемът е фотографът. Ако си добър в работата си, ще знаеш как да изкараш най-хубавото от един човек, а няма просто да отбиеш номера. И ние се оженихме сега, докато бях бременна, ами не се харесвам на огромна част от снимките. Но аз го приемам даже като плюс това, че съм била бременна, поне имам оправдание че изглеждам зле на снимките.
Като цяло и на мен килограмите, тромавата походка много ми скапват настроението. А и това, че е жега, никъде не излизам съответно се побърквам вкъщи, също много ме тормози. Ноо ще трябва още малко да изчакаме.

Повече любов към нас ще ни помогне да преминем по-леко през следващите предизвикателства ❤️ все пак ние сме единствените майки на бебчетата ни и трябва да имаме самочувствие и положителна енергия да им споделяме😊

На въпроса за Надежда - Аз ще съм там. Дай боже и естествено!

Virtual_f, аз се чувствах така в началото н бременността. Още не бях свалила предишните кг и мисълта, че ще качвам още ми и докарваше лоши мисли. Месеци се чувствах ужасно, нямах дрехи, които да ми харесва как ми стоят. Точно заради разочарованието избягвам снимки и фотосесии. С първата бременност също, въпреки че там изглеждах в пъти по-добре и се чувствах по-добре. Няма как промяната е тялото да не ни се отрази. След раждането също имах период на нагласа и приемане на тялото ми, че вече няма да е същото, че пак ще ходя с +кг и дрехите пак няма да ми стават😒 честно казано ревала съм в банята😩

А това кг се свалят, изобщо не е толкова лесно😒

Хормоните и мен ще ме побъркат. Ако мъжът ми ми не е на 100% на моето мнение е направо катастрофа. На моменти го съжалявам... Станала съм изключително жалостива.
   И аз изглеждам просто ужасно. Скоро излязох с една рокля и бях точно като някое буре в нея. Синът ми скоро има рожден ден и като си помисля, че трябва да се снимам ми става лошо. Може би ще съм зад него, поне малко от малко да се прикрия:grinning:
  Ние приключихме най- накрая с ремонта и тези дни започвам да пера, да гладя и да стигна багажа.

Следродилната депресия е нещо много истинско и много гадно. При мен беше леко и отмина за две седмици, бях просто по-емоционална. Но имам приятелки, които месеци наред се мъчиха. Много се надявам и този път да съм като предния път, че и все пак имам по-голямо дете за гледане. Обаче от сега ме е налегнало някакво напрежение, спокоиствието, което изпитвах по време на цялата бременност се изпари.
Днес съм 36 + 4, и при мен се появи напрежение в областта на таза, не съм сигурна дали от притискането от бебето или от упражненията. Тази седмица съм на леко вървене и леки упражнения, не смея повече, защото лекаря и акушерката, с които ще раждам са отпуска.
И да ви се оплача, нещо много започнах да се потя, от 2/3 седмици Никога не съм била така - освен след самото раждане предния път, което явно беше от наместване на хормони.

Ако е валиден само до 1.09, би следвало да си пуснете нов. Един път по време на бременността е по здравна каса, ако се пуска втори път се доплаща, аз трябваше да си доплатя второто изследване, за да не ми направят проблем като отида да раждам, защото искат да е актуално. Иначе ако имате от 32 седмица пуснати кръв и урина, може и да не е нужно пак да се пуска, но аз си пуснах актуални, все пак за да се види какво ми е състоянието към момента, може хемоглобинът да е паднал примерно. Кръв и урина мисля, че 3 пъти по време на бременността се полага по здравна каса с направление от АГ. Моите тонове ги мерят поне 15-20 минути.


Virtual_f, вероятно просто не си случила на добър фотограф. Знай, че всяка бременна жена е красива, защото носи нов живот в себе си. И ти си красива, сигурна съм. Аз бях в голяма дилема дали въобще да си правя такава бременна фотосесия, но в крайна сметка се отказах да давам пари за това и една приятелка ми направи доста прилични снимки с една дълга рокля в парка. За да те успокоя, ще ти кажа, че има много по-кофти неща от една фотосесия, на която не се харесваш. Питаш ли ме онзи ден свекито като се изцепи "Защо не дойдете да живеете при мен?" (при положение, че с мъжа ми си имаме наше жилище) По-скоро, за да й слугуваме, направо се изприщих като чух и й казах да си избие тези мисли веднъж за винаги от главата и, че фантастиката е на 3я етаж. Но още сънувам кошмари като си помисля за нейната оферта, защото този филм сме го гледали вече - със свекърва под един покрив, твърдо НЕ.

За следродилната депресия бях чела някакви статии, че е свързана с недостиг на б12 или вит. Д. Дано на никого не се случва...