Седмокласници 2020/2021 - Първо класиране - (12.07 - 18.07)

Браво! Ето ги младите!
Valeriq...на 20 ли си родила? С 14 годишно дете така ми излязоха сметките...

Аз съм от средната възраст май :joy:1980 г... Както обича синът ми да казва, когато не е съгласен с нас :" То, вие, от миналия век..." Тогава се чувствам като динозавър

И аз съм от средната възраст, ама набора ми е втори брой . Големия ще прави 21г.

Е, значи сме набори - мен са ме питали дали съм писала с перо.

Бригадите:
1вата:  7 клас.
Ден 1:  Опват ни на едно поле да събираме домати, от онези тип "консерва", нямаха пълнене кофите. Не беше ясно в поле с домати ли сме или в някакви бодили - еднакво високи. Ужасен пек, как някой не припадна не знам.
Ден 2: рано сутринта 5-6 деца се срещаме в Кожното (и други имало по-късно), целите със зверски обрив. Предположиха, че от препаратите, с които са обработвали. Щастие - сърби, боли, но няма да ходя повече, имам болничен. За част от децата имаше и 2ден бригада. 3ден нямаше, прекратиха я след като  Кожното щеше да се пръсне по шевовете.

2ра - 8клас. Чистим чушки в консервен комбинат. Голяма мизерия и смрад.
Имахме едно ромче, чиито лели работеха там, та си отядохме на кисело зеле, кисели моркови и варено пиле последното не бих яла никога, но тогава ни беше вкусно.

3та вече в "гимназията" (техническа по новому): на гроздобер за вино...
Един ден класният ми връчи листа да записвам кофите, докато той проверява за "злоупотреби" (тарикатите пълниха кофи от вече набраното от предишните контейнери), заедно с чепка бяло грозде, след като установи, че съм единствената, която не яде грозде, защото било черно
Бяхме точно по време на смяна на времето. Спим из селото при разни баби и сутрин се събираме в стола на АПКто като всичките 3 девойки от клас сме заедно. Та отиваме една сутрин мъртвило, няма никой, даже се притеснихме да не сме закъснели. След 15тина минути пристигат готвачите и от тях всъщност разбрахме, че сме подранили с 1 час. Тъй и тъй бяхме там помогнахме с беленето няколко кофи картофи
В съседната на "нашата" на къща бяха момчета от друг клас с които се сприятелихме и вечерно време се хилосвахме с тях в "тяхната" къща. Играехме карти, пушеха се цигари (ние не) и тези "отношения" се оказа голям проблем за "нашите" момчета. Не стига че само 3 девойки в класа, снимки и капка внимание не получаваха. При вечерна проверка учителите ни бяха натопили пред класния как се пушело (не че те не го правиха), та се наложи да предадем "вносните" цигарите. Класният изпуши една, а другите скъса ...а завистниците дълго цъкаха как само Тексас цигари сме пушили, отказвали сме да пушим български с тях... дълго живяха в заблуда и не знаеха, че не сме пушили.

Същият класен пишеше заедно с нас, когато ходихме по хижи, но ни преследваше за цигари в района на училището.

Предвид училището - момчешко, имаше подобаващо посрещане на зайците:  моркови, дребни издевателства в междучасията (нас момичетата ме ни закачаха). Та я едно такова междучасие улисани е действията, "големите" не виждат класният ни, влязъл за часа. Застава човекът до вратата (млад, висок, елегантен, хубав - страхотни сини очи, всяващ респект), минаха 1-2 мин докато го забележат и се наложи да изядат морковите преди да излязат и повече не посмяха да влязат в стаята.

Консомолче станах, трябва да е било 7 клас. Ходихме на изпит "избрани", събраха ни снимки за книжки, които не видяхме запори закриха Комсомола.

На военно не съм ходила, но в бомбоубежище сме влизали и по ФВС сме стреляли с въздушна пушка.

Когато преди 3 г. пропищяха всички от нормативите по ФВС в гимназиите се сетих за моето ФВС в гимназията. Бяхме само 3 в началото едната освободена по мед.причини.
1-2 годишно тичахме 60 и 100 м, толкова пъти хвърляхме мед.топка и в другото време пиехме кафе/чай в училищното кафене ... много готино за онези времена (не по-лошо от градските, само дето алкохол нямаше и не се пушеше вътре)

Момичета, много позитивизъм лъха от постовете, заредих се. И още една страхотна изненада за мен - класната ни си е дошла от Канада, ще си организираме среща май. Стана ми мило, че покрай спомените за гимназиалните ни години се случи и това
Аз бях от много учещите, но никой не ме е наричал "зубър", бяхме наистина много сплотени. Един февруарски ден момчетата ми се примолиха да организирам бягство от часовете  по физика и биология - имаше важен мач на стадиона. Набързо се събрахме, някои отидоха на стадиона, а другите заседнахме някъде на топло. Връщаме се задружно, директорът ни, бивш военен, ни чака с класната в стаята. Разпитът започна с въпроса "Кой е организатор?", всички казаха моето име, защото знаеха, че редник Недев няма посмъртно да повярва Така и стана - разказахме после на класната, а тя ни смъмри, че не сме я поканили и нея

Накой да е завършил ПМГ в Търново?

Випуск 1994.

Здравейте!
Синът ми е приет в ЕГ, не е в София. Ще учи английски и има право на избор в паралелка с немски или испански да се запише.
Ще ми дадете ли съвет, тъй като и той е разколебан..

Синът ми е роден август, беше на 2 месеца, когато навърших 20.

Колежката ми е преподавала в ПМГ Търново.
В селото на майка ми имаше студентски бригади (и чужденци идваха от СССР и Чехословакия), селото се пръскаше по шевовете от младежи, училището ставаше общежитие, столът хранеше и бригадирите и всички местни срещу заплащане, защото на село се работи, кой ще ти готви. Дядо беше домакин на стадиона - имаше футболни първенства - СССР, чехите, наши студенти и местни младежи - беше като на европейско. И лекоатлетически четирибой... Пък аз каква глезла бях - всички гледаха да са ми приятели - да ти оставят маркова топка Танго за игра си беше мечта за всички момчета,но пък ни се спираше тока да косим и събираме трева и да местим пръскачките за поливане.

Поздрави от ЕГ Пловдив, зимата на 89/90! В Панса спираше ту тока, ту водата /студената/. В стола грахът тракаше злобно по стените на войнишкото канче, докато го отнасяш към непостланата маса в компанията на две /само! / филии хляб и малко компот от череши. Дежурните по кухня момичета крадяхме хляб от стола, за да има за момчетата, които се примъкваха по тъмна доба в женското общежитие по най-романтичната причина : да им мажем филии с домашна лютеница. Хляба печахме на една Елва с 2 реотана...
Имаше много стриктна занималня- с диктовки, упражнения, оценки и там също се говореше само на езика. Цялата романтика на филма "Вчера" съм изживяла, макар и в настоящата сграда на Гимназията, не в старата, където е сниман. Ходила съм на военно, играла съм ведрина на двора, подредена по номера, а на Свети Валентин и на Хелоуин ставаше много емоционално и се празнуваше задължително с всичките там ритуали. За финал ще Ви напиша едно стихче, което надращихме с петманентен маркер на стената в моята стая в пансиона :
Тъмно е в килера тъмен.
В ъгъла тече вода.
Тъмно е, но ще се съмне.
Виж, водата вече спря.
.... И токът също....

Бяхме пред същата дилема - немски или испански. Аз тайно се надявах да избере немския. Синът ми осъзнава предимствата му, но каза, че го влече повече испанският - бил по-благозвучен. Знам, че ако бях дори и малко настоятелна, той щеше да избере немския, дори можех да го манипулирам за немски като първи език. Но не го направих. Каквито и да са доводите на сина ми, това ще е неговият избор и се надявам да го учи с желание и интерес. А дали е правилният избор - ще разберем след години, живот и здраве. Нека детето да послуша сърцето си. Успех!

[quote author
Здравейте!
Синът ми е приет в ЕГ, не е в София. Ще учи английски и има право на избор в паралелка с немски или испански да се запише.
Ще ми дадете ли съвет, тъй като и той е разколебан..
[/quote]
Бяхме пред същата дилема - немски или испански. Аз тайно се надявах да избере немския. Синът ми осъзнава предимствата му, но каза, че го влече повече испанският - бил по-благозвучен. Знам, че ако бях дори и малко настоятелна, той щеше да избере немския, дори можех да го манипулирам за немски като първи език. Но не го направих. Каквито и да са доводите на сина ми, това ще е неговият избор и се надявам да го учи с желание и интерес. А дали е правилният избор - ще разберем след години, живот и здраве. Нека детето да послуша сърцето си. Успех!
[/quote]
Благодаря много за съвета!
И според мен изборът трябва да е негов, а и на този етап няма как да знаем кое е по-добре за него. Не се знае накъде ще го отнесе животът. Много сте права, че трябва да се слуша сърцето и изборите да си ги правят те- децата, а не ние да им налагаме нашите желания. Успех желая и на вас!

И ние се чудихме същото преди няколко месеца. Аз съм фен на немския език, завършила съм Немска ЕГ и се надявах да избере това, мога да помагам. А и от 5 до 7 клас е учила немски като втори език в училище. Но тя каза, че иска испански, интересно й било да добие представа и още един нов език.
В крайна сметка вторите езици са с доста по-малък хорариум и не очакваме чудеса от часовете в училище.
Тъкмо и аз ще понауча малко испански, че и на мен ми е интересно.
Трудно ми е да дам съвет на вас, нека детето реши кое му е по-интересно. Може да му пуснеш да чуе как звучат и двата езика.