- Публикувана: 12 юли 2021, 00:07 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2021, 18:38 ч.
Седмокласници 2020/2021 - Първо класиране - (12.07 - 18.07)
Поздрави от ЕГ Пловдив, зимата на 89/90! В Панса ...
Ех, Witchie, как ме върна към детството
Били сме по едно и също време там. Вероятно съм една година по-голяма от теб, първата ми зима в панса беше 88/89, но аз си живях там до края на гимназията. Ние имахме занималня следобяд в подготвителен клас, имаше B уроци с чужденец и C само за произношение/култура - там вадехме текстове на песни, преди сайтовете с lyrics. Това после много помогна на рок групата на университета - вадех им всичките текстове за кавърите, които пееха, като ги прослушвах 200 пъти на касетка.И на бригада съм ходила още от началното училище - за грозде и ябълки, а в английската - за гороглед (това са чушки, и аз не знаех преди бригадата). Осмаците първо ни посрещаха в училище с моркови, а после на бригадата "тормозеха" момчетата, като ги караха на играят сантасе на тавана на бараката посред нощ и да извършват дребни услуги. Мен в 8 клас първо ме изгониха от бригадата, защото съм закъсняла с цял ден - бях на лагер с националния отбор по лингвистика, ама това оправдание не важеше пред шефа на бригадата. Той преподаваше философия, но единствената му връзка с Древна Гърция беше невероятната прилика в минотавъра. После великодушно ме допуснаха до митичните редове с гороглед, де, все някой трябваше да го обере.
......... Дано наистина е само нагоре движението, че иначе ще се сбъдне моята мечта за Френската, девойката ще е бясна, че не я записахме във Втора АЕГ.
MianaNia, просто виждаш (цялото) заявлението, всичко е наред.
Искаше ми се поне утре да излезе, но и аз залагам на вторник.
Днес се чувам с бабата и тя: "Много ти благодаря, че ми се обади да ми кажеш за класирането. Толкова се зарадваь, че даже се усмихнах на дядото, с който се бяхме скарали малко преди това"
Обещах й пак да се обадя след 2ро класиране, щом ѝ оправям настроението.
Всъщност без да искам и звъннах, кликнала съм на нейния вместо на ММ...после 15 мин не мога да ѝ затворя, за да се чуя със сина ѝ
Искаше ми се поне утре да излезе, но и аз залагам на вторник.
Днес се чувам с бабата и тя: "Много ти благодаря, че ми се обади да ми кажеш за класирането. Толкова се зарадваь, че даже се усмихнах на дядото, с който се бяхме скарали малко преди това"
Обещах й пак да се обадя след 2ро класиране, щом ѝ оправям настроението.
Всъщност без да искам и звъннах, кликнала съм на нейния вместо на ММ...после 15 мин не мога да ѝ затворя, за да се чуя със сина ѝ
