Ще пробвам с добро тези дни, няма да показяам нервничене и дразнене, няма да се заяждам и да правя забележки а с мил тон ще му кажа някои неща и някаква работа да свърши и ще видя какво ше стане. Поне ще съм опитала всичко и ако нещата продължат обаче в тази лоша посока, не знам.... Тогава пак ще го мисля.
- Публикувана: 18 юли 2021, 09:35 ч.
- Последно мнение: 10 март 2022, 15:04 ч.
Кога връзката е изчерпана?
Връзката е изчерпана, когато си задам въпроса " Какъв би бил животът ми без този човек? " и отговорът е " Прекрасен!“.
Точно, ако той иска един час след работа спокойствие, следва, за да е справедливо, да осигури и на жена си един час. Проблемът е там, че подобен типаж мъже веднага ще каже "ама аз съм по цял ден на работа и съм изморен, а ти си си вкъщи и само се разхождаш и се моткаш". И ето ти го скандала, заради неразбирането, неуважението, липсата на комуникация, емпатия. Пък може и по-дълбоко да пробва да удари, примерно да започне да дудне как това или онова не е достатъчно чисто и жената само мързелува по цял ден, пък той, милия, се претрепва от работа, за да издържа семейството. И такива манипулатори ги има доста. Масата мъже възприемат жена по майчинство като детегледачка+домашна помощница. А масата жени не са склонни да търпят подобно отношение към себе си и връзката приключва. Там е понякога разковничето.
Принципно си права, но не винаги това е приложимо. Защото може милия наистина да се претрепва от работа и да не изгаря от желание вечер като се върне след като е блъскал цял ден, да му бъде връчено детето. За работещ на бюро и в офис с нормално работно време не би било проблем, но за бачкатор или пък за такъв като мене работещ по много часове не винаги е възможно да осигури този 1 час вечер на жена си. При достатъчно разбирателство винаги може да се намери решение, но с постоянно мрънкане и изискване на неосъществими неща определено не става.
Да добавя и за нощните ставания- има професии, при които мъжът ако ходи системно недоспал следва много скоростно уволнение. Все пак държавата осигурява 1 година майчинство с пълно заплащане именно с тази цел- да може да си гледа детето спокойно.
Ще пробвам с добро тези дни, няма да показяам нервничене и дразнене, няма да се заяждам и да правя забележки а с мил тон ще му кажа някои неща и някаква работа да свърши и ще видя какво ше стане. Поне ще съм опитала всичко и ако нещата продължат обаче в тази лоша посока, не знам.... Тогава пак ще го мисля.
Той на нова работа, в стрес по цял ден, вкъщи бебе с всичките екстри.
Просто и на двама ви е трудно. Опитай се да го разбереш, и дано той също да те разбере. Сама казваш колко е помагал, а и сега помага, ако му кажеш. А ако не му кажеш - повярвай, много мъже сами не се сещат.
Не виждам да имате коренни различия. Просто ви е завъртял животът, и то от много скоро. Не вдигай белият флаг, това все още сте си вие, които толкова се обичате, че създадохте дете заедно. Само трябва и двамата да проявите разбиране един към друг и да се постараете за любовта си.
Ами силно се надявам в началото наистина беше супер и голяма любов. Иначе той работи и има и 1,2 и нощни смени даже, разбирам че и на него му е трудно физическа му е работата и се изморява, но и аз искам да прояви разбиране, че и на мен не ми е лесно, Uncommon много добре ме разбра... Преди да забременея бях много контактна и социална, излизах повече, срещах се с повече хора и покрай университета, вече не е така след детето се превърнах само в една изнервена жена, много пъти се чувствам и виновна че имам такива мисли, че ми липсва преди живота малко или много, като например това да мога ей така да се наспя донато аз пиискам да си напраея кафе и закуска на спокойствие и 1 час просто нищо да не правя, знам че първите години са най-трудни, но и най-хубави обожавам си момичето и само като я погледна да ми се усмихва забравям всичко.
Мой съвет, фокусирай се върху странични неща, не задълбавай..... ,когато децата са малки,всички минават през тея неща, с времето нещата се уравновесяват и влизат в някакви коловози. Важното е да намериш, за теб нещата, които те радват и ти дават сила.
И кои да са тия странични неща - изгрева, залеза и песента на птичките? Ако вкъщи нямаш до себе си партньор, който да се сеща, че и ти си човек и да ти влезе в положението - няма как да ги намериш тия радости като си смазан от еднообразие и умора и си скачен съд с едногодишно.
Поредна тема от поредна жена, която е смазана от майчинството и и се обяснява как това било нормално. Не, не е нормално. Да, трудно е, изморително е, но е и показателно що за човек имаш до себе си.
Голямо смазване това майчинство. Майка ми и баба ми са гледали деца без перални, прахосмукачки, разни извънземни уреди, памперси, готови детски храни, и всички глезотии, дето в момента са достъпни. Едновременно с това са дундуркали и мъже според патриархалните очаквания на обществото, грижили са се за двор, зимнина, животни, ходели са на работа. На моята приятелка майка й вдовица с три малки деца, сама ги е изгледала.
Вие…смазани.
Майчинството ми беше най-хубавото време, с количките и в парковете с другите майки.
Мъжът й все едно не е смазан от еднообразие, умора, тежка физическа работа.
Мен може да ме смажат нощни смени, непосилен труд, безпаричие, грижа за тежко болен, лоши семейни отношения…Радвайте се на времето вкъщи с детето, защото и това ще мине, и като започнете да опъвате и каиша на работа, хептен ще ви залипсват моминските години. Приемете, че скоро няма да се наспите колкото си искате и няма да си почивате безгрижно. Добре дошли сред възрастните. Малко е късно за носталгия по стария живот.
Авторката сама казва, че мъжът й помага. Карат се без да знаят защо, ето това трябва да изчистят - дразнителите, за които са се хванали. Но за това трябва двама, и аз се радвам, че авторката търси и своята вина, а не веднага да се изкарва жертва.
Вие…смазани.
Майчинството ми беше най-хубавото време, с количките и в парковете с другите майки.
Мъжът й все едно не е смазан от еднообразие, умора, тежка физическа работа.
Мен може да ме смажат нощни смени, непосилен труд, безпаричие, грижа за тежко болен, лоши семейни отношения…Радвайте се на времето вкъщи с детето, защото и това ще мине, и като започнете да опъвате и каиша на работа, хептен ще ви залипсват моминските години. Приемете, че скоро няма да се наспите колкото си искате и няма да си почивате безгрижно. Добре дошли сред възрастните. Малко е късно за носталгия по стария живот.
Авторката сама казва, че мъжът й помага. Карат се без да знаят защо, ето това трябва да изчистят - дразнителите, за които са се хванали. Но за това трябва двама, и аз се радвам, че авторката търси и своята вина, а не веднага да се изкарва жертва.
Голямо смазване това майчинство. Майка ми и баба ми са гледали деца без перални, прахосмукачки, разни извънземни уреди, памперси, готови детски храни, и всички глезотии, дето в момента са достъпни. Едновременно с това са дундуркали и мъже според патриархалните очаквания на обществото, грижили са се за двор, зимнина, животни, ходели са на работа. На моята приятелка майка й вдовица с три малки деца, сама ги е изгледала.
Вие…смазани.
Майчинството ми беше най-хубавото време, с количките и в парковете с другите майки.
Мъжът й все едно не е смазан от еднообразие, умора, тежка физическа работа.
Мен може да ме смажат нощни смени, непосилен труд, безпаричие, грижа за тежко болен, лоши семейни отношения…Радвайте се на времето вкъщи с детето, защото и това ще мине, и като започнете да опъвате и каиша на работа, хептен ще ви залипсват моминските години.
Вие…смазани.
Майчинството ми беше най-хубавото време, с количките и в парковете с другите майки.
Мъжът й все едно не е смазан от еднообразие, умора, тежка физическа работа.
Мен може да ме смажат нощни смени, непосилен труд, безпаричие, грижа за тежко болен, лоши семейни отношения…Радвайте се на времето вкъщи с детето, защото и това ще мине, и като започнете да опъвате и каиша на работа, хептен ще ви залипсват моминските години.
За някои са смазващи и не виждам защо трябва да неглижирате и омаловажавате това как някой се чувства. Въобще не е задължително ходенето на работа да и се отрази зле. Даже точно обратното.
П.П. Авторката я смазват споменатите от вас 'лоши семейни отношения'. Това че не я пребиват, не означава, че и харесва да се джафка всекидневно и да живее в конфликт.
Ще пробвам с добро тези дни, няма да показяам нервничене и дразнене, няма да се заяждам и да правя забележки а с мил тон ще му кажа някои неща и някаква работа да свърши и ще видя какво ше стане. Поне ще съм опитала всичко и ако нещата продължат обаче в тази лоша посока, не знам.... Тогава пак ще го мисля.
Слънце, явно ти си е събрало доста..
Ти си познаваш човека. Помисли си дали реагира първично на твоето заяждане, дали влага, било и минимум усиля да се включи в нещо (колкото и за теб да е нищо).
Аз, когато бях в майчинство, основно ми липсваше общуването ни. Мъжът ми работеше от 8 до 22ч. Изнервях се, че предпочита ТВ пред разговорите ни. Просто започнах да сервирам вечерята на терасата и настъпи мир
А съвета ми е..да дадеш малко време на близост,.без заяждане и искания. И в един момент да споделиш как се чувстваш, какво ти липсва. Може и при него да има разочарования, които ти спестява.
Рози, не знам къде точно всичко се обърка, но откакто сме с влошени отношения и комуникация, сме се отдалечили много и сме охладнели ако човек ни види и не ни познава може и да каже,че не сме и двойка, но от това отчуждение и двамата вече не показваме блузост нищо, даже когато сме се скарали има дни в които даже не се целуваме, определено и аз съм разочарована както и той, той ми го е казвал и просто от всички тези неща започнах да мисля, че може и да се разделим и ми става още по-зле, защото мисля твърде много.
Слънце, появата на бебе си е трус и за двамата. Може би той също се чувства смачкан. Изведнъж вниманието към него е редуцирано, и вече има някого, който е по-важен и приоритетен. Неговата работа не е намаляла, а вкъщи се връща при една преоморена и изнервена жена. За него също е скапващо.
Това не омаловажава изобщо твоето положение, напротив. И двамата сте в труден период и е много важно всеки да се постави в обувките на другия, вместо да кисне в собствения си сос и да трупа негодувание към партньора. Сега ти се изнервяш и това избива към него, а той се изолира от теб и търси бягство в алкохола. Потърсете път към другия, влезте му в положението, намерете вариант за заедност и подкрепа. Малко преорганизация, малко разбиране, малко нежност, могат да променят много.
Това не омаловажава изобщо твоето положение, напротив. И двамата сте в труден период и е много важно всеки да се постави в обувките на другия, вместо да кисне в собствения си сос и да трупа негодувание към партньора. Сега ти се изнервяш и това избива към него, а той се изолира от теб и търси бягство в алкохола. Потърсете път към другия, влезте му в положението, намерете вариант за заедност и подкрепа. Малко преорганизация, малко разбиране, малко нежност, могат да променят много.
