Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 38

Веганите да помислят откъде идват киноата и чията, които ядат. От какво разстояние, колко гориво е употребено. И после да ми приказват за опазване на природата.

В другата тема... не знам дали искам. Честно казано искам и вие да ми дадете нещо, което не знам. В другата вероятно ще науча по-малко.

Ето например dolce miele каза:
>>Освен това, средната глюкоза за съжаление не гарантира нисък инсулин и много добра инсулинова чувствителност.

Това честно да ви кажа много ме заинтересова, разкажи повече, моля те.

Аз разсъждавам така:

АКО не ядеш захари, и си на Кето - тогава може да имаш нисък HbA1c (поради отсъствието на въгл.), но Е ВЪЗМОЖНО ако хапнеш захари да се покаже веднага инсулинова резистентност, която ИНАЧЕ остава невидима. Все пак HbA1c e КОСВЕН а не директен показател.

Но по принцип напоследък в проучванията относно диабета вече се утвърждава като златен стандарт меренето САМО на HbA1c като най-надежден показател. Е в общия случай не говорим диабетици на Кето. Не се сещам да съм чел при тях как се определя чувствителността. Споделете.

Доколкото съм чела проучвания, инсулинът се покачва при всеки прием на храна, дори да няма съществено качване на захарта. Тук темата е за ИР, случаите на диабет са по-малко в нея, така че ни е важен предимно инсулинът. Гликирания хемоглобин показва дали има големи колебания (включително хипогликемии) дето не могат да се видят от едно измерване на кръвна захар, та е интересен и за нас но по малко по-различен повод от на диабетик.

Има хора, възстанивили инсулинова чувствителност с вегерарианство. Но или са мазнини, или въглехидрати. Не става и двете и според мен това е разковничето.

Момичета, може ли да подминавате постовете и да не отговаряте, че става страшно положението.
А за отслабване с шоколад е известно от много време. Имам позната, която свали доста килограми и след това си ги върна. Имаше право на един шоколад дневно, разделен на три. По същия начин мога да отслабна и на диета с торта, крем карамел и каквото и да е,стига да е по едно парченце на ден. Нищо ново под слънцето.

Обяснението е много лесно. 🙂 Можеш да поддържаш много добри нива на КЗ и на гликиран хемоглобин за сметка на повече секретиран инсулин...Ако не се лъжа, преди години Елора изобщо не е имала "стресираща" КЗ, но пък инсулинът и' на гладно е втрещил ендокронолога...
Вярно е и това което казва Натка- ако постоянно има хипо и хипер гликемии може средната стойност на глик. хемоглобин да изглежда добре, а реално да не е толкова ок положението. И да, нас тук ни интересува всичко свързано с ИР и много от нещата които се препоръчват за диабетици за хора с ИР са даже противопоказни. Най-прост пример- бягам надалеч от всеки и всичко което ми обещава по-хубава КЗ чрез "стимулиране на отделяне на инсулин"...
Не на последно място, според мен фастовете или поне по-големи паузи между хранененията са също много важни при ИР.

Гликираният хемоглобин измерва средна стойност на глюкоза. Ниска глюкоза може да значи, че си здрав  ,но може и да прикрива висок инсулин. При ИР  гликирания хемоглобин не е меродавен , а трикратното изследване на инсулина при обременяване.
Гликиран хемоглобин не е информативен  при анемия.

Точно така. При дефицит на желязо (както е при мен) гликираният хемоглобин излиза фалшиво завишен...и изобщо не е достоверен.

Тъй като не ми отговори, кое е цялостен холестеролен профил, а нарочно те попитах, за да го напишеш ти, ще го направя аз (правя редакция, за да е по буквата на медицинските термини, както ми обърна внимание миоки, макар, че наименованията добър и лош холестерол са използвани от медици по цял свят) холестерол, hdl холестерол, ldl холестерол, триглицериди, а не само hdl холестерол и триглицериди, защо тогава, след като по твоите думи трябва цялостен холестеролен профил, във високомазнинните среди непрекъснато говорите, че ако hdl холестерола е висок, а триглицеридите ниски, няма никакво значение какви са общия холестерол и ldl холестеролa?

Защо ако холестеролите са повишени, тогава ако няма симптоми не са проблем, но ако инсулина и/или кръвната захар са повишени, тогава ако няма симптоми са проблем?

Питам защото според проучвания около 7,3 милиона американци са с недиагностициран диабет, защото нямат симптоми (за инсулинова резистентност няма никакви статистики, но разсъждавайки логически заключавам, че би трябвало броя да е още по-голям), и тези хора могат да бъдат диагностицирани единствено с изследвания, в същото време 3.7 милиона американци са с недигностицирани сърдечни заболявания също защото нямат симптоми, и по същия начин тези хора могат да бъдат диагностицирани единствено с изследвания.

Ето два цитата от Центъра за Контрол и Профилактика на Заболяванията (тоест от едно и също място):

"Невидимите промени в тялото започват много преди човек да бъде диагностициран с диабет тип 2. Това са както лоши новини (без симптоми означава, че няма да разберете, че ги имате), така и добри новини (можете да ги предотвратите или забавите, ако сте изложени на риск). Една от най-важните невидими промени? Инсулинова резистентност. ";


"Високият холестерол обикновено няма признаци или симптоми. Може да не знаете, че имате нездравословни нива на холестерол, докато не стане твърде късно - когато получите инфаркт или инсулт.";

Защо само за първото се твърди, че е вярно, а за второто не? И в двата случая има невидими промени, и в двата случая ако човек не се изследва няма как да установи, че има проблем, освен ако не е станало късно, но за първото се твърди, че стойностите на инсулина и кръвната захар имат значение, а за второто се твърди, че стойностите на холестерола нямат значение?

Няма такова нещо като добър и лош холестерол. Това са аматьорски наименования.

LDL = Low-density lipoprotein /липоротеини с ниска плътност/
HDL = High-density lipoprotein /липопротеин с висока плътност/
Това не са видове холестерол, а различни носители на холестерол. Холестеролът е мастна субстанция и не се разтваря във вода/кръв/, за това е нужен носител, който да го транспортира през кръвоностната система. Холестеролът е един и същ, само плътността на липопротеините, които го носят е различна.

Това обяснява защо ми беше завишен месеци преди операцията.

Относно симптомите е доста субективно. Аз например доста време си мислех, че нямам симптоми (а съм имала)- на недоспиване, стрес и преумора отдавах сънливост, отпадналост, липса на енергия и какво ли още не...а тези неща са си симптоми на ИР/колебания в КЗ, железен дефицит, хипофункция на ЩЗ...Така бях погълната от ежедневието си, че по едно време изобщо не се замислях имам ли симптоми на каквото и да е...Понякога са толкова общи усещания, че...
Елора, да, тогава това и на мен ми беше странно, при положение, че КЗ и инсулин ти излизаха с добри стойности, доколкото помня?

Jeramy, не ти отговорих, защото след мен достатъчно хора бяха обяснили и нямаше никакъв смисъл да повтарям.

Тая седмица сме на холестеролни теми явно цялата.
Поне аз не виждам нищо странно в това че висока КЗ и висок инсулин са винаги проблем. Каквото и да ги е причинило (не че това е маловажно), те са проблем и сами по себе си, а не просто признак на такъв. Токсични са, буквално, когато са прекалено много.
Висок холестерол (каквото и точно да значи това) сам по себе си не трови човека, а е просто признак че има проблем. Дори и да се назоба човек със статини и да го понижи, проблемът си остава, плюс проблемите дето статините ги докарват. Този холестерол е произведен от тялото, че е имало нужда от него, много малка част е дошла от храната. Търси се кое е породило нуждата - то е което вреди, а не наличието на холестерола. А и нормите за това колко много холестерол е твърде много като че ли не са каквото бяха?

Минавам да се похваля с КЗ 4,88, един час след хранене. Тези от вас които следят темата от по-отдавна вероятно са наясно защо за мен това е постижение (доста време ми отне да понижа КЗ въпреки режима):

Вечерята беше стабилно количество тъмни тиквички (нарязани на кубчета, задушени в зехтин и масло+ сол, много копър и малко оцет), 3 яйца с рохки жълтъци, с. л. с връх заквасена сметана. От вчерашната вечеря до днешното първо хранене ми се получиха почти 17 часа фаст- непредвиден, просто не бях гладна. Вече започвам да виждам отново ползите от фастовете, липсваше ми и начинът по който се чувствам! 🙂
П. С. Вечерята не ми беше първото хранене за деня.