Да, помагала съм и помагам. И ко прайм ся?
Нищо не правим, радваме се....
- Публикувана: 19 юли 2021, 18:28 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2021, 00:01 ч.
За роднините с различен социален статус
Нищо не правим, радваме се....
Помагала съм безкористно, но вече се замислям кога и за кого да го правя. Кръщелника на ММ ни беше като второ дете. Не го деляхме от дъщеря ни. Винаги заедно, винаги когато родителите са били заети съм го гледала. Каквото за нея, това и за него. Те нямаха нищо напротив, даже им беше ок. Винаги бяха щастливи и те, когато го водим някъде, купим подарък и т.н., но спрях. Спрях, когато детето ми каза, че иска аз да му отменя едно наказание, че аз съм по-добра майка. Казваше, че е с две майки, даже майка му се хвалеше с това. Та в крайна сметка то ми се разсърди, че не мога да отменя наказанието. Много плака и беше много нещастен. Тогава разбрах, че това добро е за мен, за неговите родители, но не и за него. Сега подаръци само по поводи. Вече спря да ми поръчва какво иска да му купя. Няма очаквания от нас, няма и разочарование. Те може би смятат, че сме се отдръпнали, но така е по-добре.
Не съм съгласна, че да даваш задължително е проява на желание за власт, но съм съгласна ,че съществува потенциална опасност за ревност и омраза, затова много е важно родителите да говорят и поставят в главата на децата си, че са братя/сестри и какво означава тази връзка.Винаги има някой, който е по-нахален, иска повече, ревнува, но това трябва доколкото е възможно да се тушира още в детството.
Съдилищата са пълни с братя и сестри, които делят на стари години това, което носят от детството си като отношение. Не разбирам защо толкова се скача като спомена думата власт. Властта е много често срещан мотив за действия или бездействия, но дори не го осъзнаваме в ежедневието, макар интуитивно доста добре да манипулираме околните. Децата също упражняват власт помежду си с някакви действия или бездействия. Властта е факт, това не е мръсна дума. Детето от историята на Деската по свой начин също е контролирало нещата и е имало власт - усетило е, че получава облаги, защото го харесват и е започнало да поставя своите условия - да си поръчва подаръци, да ласкае с "ти си по-добра майка".
На майката й е било изгодно това положение - не само има безплатна бавачка, а и тази бавачка прави подаръци и носи отговорност за детето. Пей сърце. Естествено, че детето ще обвини Деската - тя му е давала редовно някакви неща, то е свикнало с тях и в един момент ги е приело не само за даденост, а и за свое неотменно право и на свой ред е започнало да има изисквания какво и как точно да получи, започнало е да прави опити да кара влака. Когато е срещнало съпротива е изпаднало в истерия, защото са му измъкнали нещо, което смята, че му се полага. Майката също едва ли е пропуснала да се възмути, че е изгубила благинката.
Ема, от разказа се вижда, че тя го е подстрекавала, което е грешката-от там идва тази реакция, детето си е дете, то слуша каквото му /по/казват и повтаря.При един разумен родител можеше и да не се случи по този начин.Как ще казваш, че това му е втора майка.Нищо чудно да му е казвала да си поръчва подаръци и детето е останало с такова впечатление, че може всичко да си поръча.
Това е различно от което визирам като помощ.Говорим за нещо еднократно или не толкова намесващо отношение.Може да е голямо, но е различно.
Дори имам предвид друга категория хора, без деца, с порасли деца, баби и дядовци, дори непознати. Не малко хора даряват за лечение на непознати деца и то крупни суми.И дори не се виждат.
Деската е смесила семействата, поела е емоционален контакт в повече.Даже не подаръците, а отношението и повече подарък от материалното.
Да ,има опасност и от такова като в нейния случай.Но на ти си по-добра майка има отговор ти си имаш майка и тя отговаря за теб.В това не мога да се намесвам.Явно детето е едно в семейството си, привързало се е към нейното заради нееднократните отношения.Бърка вниманието с друго.
Помощта е еднократна, другото е обич, семейство, топлина, доверие.
Дори имам предвид друга категория хора, без деца, с порасли деца, баби и дядовци, дори непознати. Не малко хора даряват за лечение на непознати деца и то крупни суми.И дори не се виждат.
Деската е смесила семействата, поела е емоционален контакт в повече.Даже не подаръците, а отношението и повече подарък от материалното.
Да ,има опасност и от такова като в нейния случай.Но на ти си по-добра майка има отговор ти си имаш майка и тя отговаря за теб.В това не мога да се намесвам.Явно детето е едно в семейството си, привързало се е към нейното заради нееднократните отношения.Бърка вниманието с друго.
Помощта е еднократна, другото е обич, семейство, топлина, доверие.
Не го разбрах така поста ѝ, но да, напълно възможно е получаващият да побутва детето в определена посока. Често срещано е. Моите наблюдения са, че стигне ли се до край, разрив или някакъв подобен изход, накрая има силно обидени.
Тънка работа е това с даването и получаването при хора с различни възможности.
Тънка работа е това с даването и получаването при хора с различни възможности.
Нали уж за роднини и семейство идеше реч, пък се намесиха и служебни отношения.
За лоши отношения между братя и сестри, не са виновни те, а родителите им, които така са били възпитани и така са ги възпитали. За съжаление, в темата става ясно колко хора са възпитани да виждат навсякъде само корист и/или интерес. Нормално е те да възпитат с такива очаквания и децата си.
За лоши отношения между братя и сестри, не са виновни те, а родителите им, които така са били възпитани и така са ги възпитали. За съжаление, в темата става ясно колко хора са възпитани да виждат навсякъде само корист и/или интерес. Нормално е те да възпитат с такива очаквания и децата си.
Съдилищата са пълни с братя и сестри, които делят на стари години това, което носят от детството си като отношение. Не разбирам защо толкова се скача като спомена думата власт. Властта е много често срещан мотив за действия или бездействия, но дори не го осъзнаваме в ежедневието, макар интуитивно доста добре да манипулираме околните. Децата също упражняват власт помежду си с някакви действия или бездействия. Властта е факт, това не е мръсна дума. Детето от историята на Деската по свой начин също е контролирало нещата и е имало власт - усетило е, че получава облаги, защото го харесват и е започнало да поставя своите условия - да си поръчва подаръци, да ласкае с "ти си по-добра майка".
А майката на това дете, къде е? От майката идва всичко, тя го подстрекава както се вижда от историята и накрая детето го отнася, с детския си мозък то ще обвини Деската, а не майка си.
На родителите им беше добре. Даже бяха решили едно лято, че могат да го пратят с нас на почивка, ама не се съгласих. Естествено, че детето обвини мен, но аз съм възрастна, мога да го преживея. Втори път не бих допуснала тази грешка, защото за едно дете е доста неприятно.
Били сме в ролята на даващия.
Имахме големи възможности,но нямахме деца.
В същото време приятелско семейство в затруднено финансово положение и с двама сина отказаха да пуснат единия син да учи в града.Нямаха средства да го издържат.
Момчето на 15 години .Пълен отличник.
И ние предложихме да го вземем у нас.Те се съгласиха.
Приеха го в елитно училище,живееше у нас и го гледахме ,като наше дете 4 години.
Те се радваха,бяха благодарни,приятели сме и до ден днешен.
Момчето завърши,после стана студент и си пое пътя в живота.
Идва ни на гости,обажда се по празници.Нищо друго не сме очаквали от него.
Но ето,че сега след години майката ми каза,че тогава сме делили децата и за единия сме дали всичко,а на другия син не сме обърнали внимание...
Ние вече имаме деца.Но пак не я разбирам.
Аз не смятам,че сме били длъжни да правим същото и за втория.Не сме роднини.
А и той за съжаление нямаше същите способности,като брат си.
Имахме големи възможности,но нямахме деца.
В същото време приятелско семейство в затруднено финансово положение и с двама сина отказаха да пуснат единия син да учи в града.Нямаха средства да го издържат.
Момчето на 15 години .Пълен отличник.
И ние предложихме да го вземем у нас.Те се съгласиха.
Приеха го в елитно училище,живееше у нас и го гледахме ,като наше дете 4 години.
Те се радваха,бяха благодарни,приятели сме и до ден днешен.
Момчето завърши,после стана студент и си пое пътя в живота.
Идва ни на гости,обажда се по празници.Нищо друго не сме очаквали от него.
Но ето,че сега след години майката ми каза,че тогава сме делили децата и за единия сме дали всичко,а на другия син не сме обърнали внимание...
Ние вече имаме деца.Но пак не я разбирам.
Аз не смятам,че сме били длъжни да правим същото и за втория.Не сме роднини.
А и той за съжаление нямаше същите способности,като брат си.
Препоръчани теми