Ваканцията след ОСМИ клас - част 3!

Ама защо полуетаж )))). Наведени ли ще играете тихите игри, турни цял етаж

Една съученичка живее така, гледа био лозе в Тоскана. Излишъкът е да казвам колко й завиждам

Фиш,тоя полуетаж го виждам като изба за сбирки и пивки срещи Колко ще са тихи-не знам

И според мене никак не е малко декар двор, доста неща можеш да събереш, че дори и да остане място за трева.
Ходи ми се на много места, но нямам желание да живея на друго място. Тук ми харесва. Само хората да са малко по- спонтанно радостни, да са по- усмихнати ми се иска. Да не са толкова мнителни и мрачни. Моите деца надали ще пожелаят да учат навън, особено малкото, което е влюбено в българското село и мечтае за живот в " истинско село" .
В нашето полусело:joy: се мъдри мобилен ваксинационен пункт, в който не знам дали и петима души са се ваксинирали.
Дребният ме разсмя, защото ме уведоми, че е притеснен за лекарите, че щели да си изхарчат парите, защото трети ден  стояли в заведението, тъй като  няма желаещи за ваксиниране.
Не знам какво ги правят във Френския институт, но един ден не измрънкал, че трябва да ходи през ваканцията, че има домашно. Явно правят супер интересни дискусии. Вчера са говорили за гей браковете.

Аз затова питах за котата. 😁

Пак се размечтахте нещо.
Ние пък с ММ се оглеждаме за къщо около морето, да има дворче, поне за подправки да боцна, а ако е и с гледка....
Дидия, какво стана с Ран на второ класиране?

Охх, направо, мацки, си представих тези китни, китни красоти... И аз искам да живея в Италия, в Португалия, на Мадейра, ама и у нас 🤣🤣🤣 Без двор, мързи ме, на Доня й се възхищавам, но аз не мога, признавам. И сегашния двор, имаме само райграс, мъжа ми се занимава. Изобщо, както казваше тате, удря ме ток от мотиката. Не мога да си представя уикенда, вместо да обикалям някъде, да копая. Иначе пък, хубаво е домашни домати, краставици, чушки... Ну, не. Романтично си е много, ако може без труд, обаче 🤣🤣🤣
Ама вие си мечтайте, аз си се пренасям виртуално на тези красиви места, та да не ме е яд, че не съм пътувала 18 месеца.
Костенурката на Туиг, обаче, вземам веднага, страхотна колица си е❤️

Лелеее, колко различни сме хората..За мен пък къща с двор е най-големия ми кошмар. Никога не съм искала да живея в къща..а пък да слугувам на двор е някакъв ужасен ужас, бррр 😣Мотика не съм хващала, не знам как се борави с нея, а на повечето градински инструменти не им знам имената, чувала съм ги, но кое какво е, не знам...В никакъв случай не съм глезла, но наистина никога не ме е влечало. Никой от по-възрастните не ни е карал да работим в градината, нито пък ние със сестра ми сме имали интерес. Село в пълния смисъл на думата не съм имала. Едната баба бе градска, от центъра, сега живея в апартамента им, а другата в малко градче. Там живеят в къща на два етажа, хубава, голяма - 8 стаи общо, (на втория етаж са спалните), южняшка ( неслучайно го казвам, защото къщите в Северна България са съвсем различни). Дворът е голям, а къщата е така разположена, че отпред пред нея е 1/3 плочки, цветя и красива ограда от ковано желязо. Отзад 2/3 е земеделски двор по средата с пътека от камъни, а самата пръст е издигната отстрани като в ограден басейн. Накрая едно време бяха кокошките, зайчетата и прасето. Ако щете ми вярвайте, години наред като тийн прекарвах цели лета там и не съм ходила в задната част на двора...Колкото и да е хубава къщата, голяма и просторна, просто ме е побърквало това, че най-близкия ти контакт с хора е през оградата, все едно си отшелник. Друго си е да чуваш съседите..не знам, може би не съм попадала на лоши съседи...
Не ми липсва и домашно производство плодове и зеленчуци, не сме свикнали с вкуса им, та да ги търсим. Случка от миналата седмица - нали си оставих синковеца при моята баба. И в деня, в който си тръгвах, той ме помоли да му купя кисело и прясно мляко от магазина, в кутиите; срам го било да каже на баба, че не може да понася това домашното, гъсто му било и със странен вкус и ако може да съм я помолела, да не го кара да го яде, а да му купува кутиите...Аз като се прибрах пък, същата вечер с такъв кеф си отворих прозореца умишлено и спах на шума на колите от главния булевард във ВТ (точно под прозорците ми е), ами това си е моят шум, а не този на лаещи дворни кучета и кукуригащи петли, както беше при баба....Ей такива сме, асфалтови люде...
П.С. Ако трябва да описвам къде мечтая да живея, може би мечтата ми ще изглежда така - на висок етаж в ултрамодерен небостъргач, стъкло, огледала 😃, на много комуникативно и оживено място...

                  Ран ще бъде 10 клас,а Любо е приет в същата паралелка АЕ/ИЕ,но за съжаление не е при Ран.24-те точки минус на "вещицата Иглика" / и на Хитлер я беше издокарал използвайки една нейна снимка,на която е вдигнала ръка точно ,като фюрера / го прецакаха.Ще помни  кога е правил анимирани шаржове на учители.Това беше в края на 5-ти клас и от тогава ...мъкаааа.Писа му 4 по БЕЛ и....сега реве от резултата.Обещах,че ще следя 3-то и 4-то и го записах.Вече е отразено,че е записан.Другото успокоение е ,че в същия клас има съученици  1 или 2-ма не разбрах точно.Видях списъка на класа ,бяха записани с имена ,а не само с номера и класът е с повече момичета.Успях да преброя 4 или 5 момчета.Ние бяхме писали паралелки само с профил "Чужди езици" и нито една профилирана от новите модели.Той се справя чудесно с изучаване на езиците и единствено изключихме всичко с ФЕ ,ами не ще и да чуе та изборът ни не беше особено голям и при тоя бал с 4 по БЕЛ пак е добре.
                 Пропуснах да кажа,че поне в графиката и анимацията няма проблеми  ,защото може да работи с всички програми,които използва баща му.Само дето ги приложи там където не трябваше.Ама и учителката се впрегна повече от него. Аз не бих се впечатлила и обидила .

Мария, там ще е за седнал или легнал, а ще се излиза само с лазене или патешко ходене, който не може да пие😊
Избирай😊
Сани ме е разбрала

Споделянето на вашите мечти ме провокира да си сипя чаша студено бяло вино и да ви чета с най-голям кеф.
Обичам къща с двор, но не и да работя по него - ей така, с цветя и дървета с дебела сянка та да има къде да си чета книгите през лятото.
Представям си на старини, като сме отгледали децата и те са си стъпили на краката, с дъртака да се оттеглим в някоя къща на село...

               Преди да построим кооперацията живеех на същото място в къща,но не беше само наша та за това се съгласихме на компромисен вариант.Дворът беше условно разделен на две части.Нашата част беше  приказна градина ,но да не мислиш,че една тревичка съм пипнала.Не,само избирах цветята,храстите и дърветата.ММ обича да се занимава и не даваше едно листенце да се откъсне от градината.Аз направих опит да садя спанак в парника и....кой да ти каже,че това пликче семена е за един декар.Така ги посях,че след това избуя една джунгла от спанак.Понеже нямаше място те растяха във височина.Цял квартал разбра за моя трудов опит.И меракът ми мина сама да се занимавам.Основно стоях под кипариса на масата с кафе и наблюдавах трудовата дейност на ММ.

Аз пък искам една нива с лавандула, ама само да й се наслаждавам. Може и с рози🙂

Аз също някой ден да имам къща. Няма против да е в България, даже следя няколко групи за продажба. Още не е дошъл момента.
Нямам градинарски опит, но има време

Fish, че какво като учат за граница? Могат да се върнат тук после. Сега е модерно даже.

Ако имам къща един ден, няма да ми е основен дом - града не го оставям. Искам 2 декара, само красиви дървета и трева, ама не райграс, а има една дето мяза на детелини. И...2 кошера. Мечта ми е да правя мед и да се грижа за пчели.