Паническо разстройство - 50

  • 42 133
  • 756
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 2 776
А вие събуждате ли се със сърцебиене? Аз така се събуждам откакто съм в това състояние. Едно ускорено думкане, гадене и тревога, която ме избива направо на рев после…?
Ахам, при мен е треперене.

Това донякъде ме успокоява, че не се будя само аз с това ужасяващо чувство. Дано поне тези новите лекарства, които ми изписаха ми помогнат… минали са общо 2.5 месеца, а ми се струват години. 😔
И както Георги каза, яд ме е, че пропускам моменти от живота, които няма как да си върна после. Но пък брат ми ми каза - “изживей го и това, все пак никога повече няма да се чувстваш така”. Дано! 🍀🍀🍀
О, аз не бях обърнал внимание, че си в началото. Мозъка все още не е осъзнал, че е прецакан. Трябва време да "узрее" идеята в него, че вече е изменен. До тогава като цяло ще е лутане с хапчета, защото никое няма да помага много. Трябва да се тушира буквално с антипсихотик, какъвто е флуанксол. Но сложи средно 18 месеца от днес лечение, за да се каже, че е възможно да си в ремисия. И не се пробвай по рано да си мислиш, че ти няма нищо. Защото ти има.

# 571
  • Мнения: X
А вие събуждате ли се със сърцебиене? Аз така се събуждам откакто съм в това състояние. Едно ускорено думкане, гадене и тревога, която ме избива направо на рев после…?
Ахам, при мен е треперене.

Това донякъде ме успокоява, че не се будя само аз с това ужасяващо чувство. Дано поне тези новите лекарства, които ми изписаха ми помогнат… минали са общо 2.5 месеца, а ми се струват години. 😔
И както Георги каза, яд ме е, че пропускам моменти от живота, които няма как да си върна после. Но пък брат ми ми каза - “изживей го и това, все пак никога повече няма да се чувстваш така”. Дано! 🍀🍀🍀
О, аз не бях обърнал внимание, че си в началото. Мозъка все още не е осъзнал, че е прецакан. Трябва време да "узрее" идеята в него, че вече е изменен. До тогава като цяло ще е лутане с хапчета, защото никое няма да помага много. Трябва да се тушира буквално с антипсихотик, какъвто е флуанксол. Но сложи средно 18 месеца от днес лечение, за да се каже, че е възможно да си в ремисия. И не се пробвай по рано да си мислиш, че ти няма нищо. Защото ти има.

Аз просто искам да проумея, че няма да умра от това, а за другото - все тая.
А не знам дали от серопрама ли от флуанксола ли, просто такива ужасни странични ефекти имам, че не знам на кой свят съм. Стягане в главата, световъртеж, не мога буквално да стана от леглото, все едно краката ми са от кашкавал. Адско напрежение, абе какъв е този ужас, не знам!

# 572
  • Мнения: 2 776
От флуанксола е. Ще мине, но малко ще потраеш.

# 573
  • Мнения: 181
Привет на групата! Чета ви от известно време и искам да благодаря на Георги за подхода му към участниците в групата. Съжалявам, че преди 4 години нямаше един такъв като Георги да ми каже, че получавам ПА и че няма да умра и да се стегна, а не да тичам до миналата година през ден в спешното. След смъртта на съпруга ми, се отключиха паник атаките, хипохондрията и страха да излизам сама, за да не умра на улицата и да се "изложа". Започнах да вдигам кръвно, да ме е страх да излизам от вкъщи и всички екстри на чувството за умиране при ПА. На три пъти пих деанксит по три месеца, не знам колко помогна. Сега съм само на много леко лекарство за кръвно и бетаблокер. Ако видя на зор, взимам един Валидол, но той е по-скоро като плацебо. Една колежка веднъж ми намекна, че вероятно получавам паник атаки и започнах да чета. Това като че ли ме успокои, че няма да умра от тях и те се разредиха. Последната беше Февруари само със задушаване както си взимах кафе от машината. Реших, че трябва да се успокоявам преди излизане, че нищо няма да се случи, абе прилагам си сама на себе си психотерапия. Преди известно време намерих темата и я чета всеки ден. Искам да ви кажа, че на мен ми се разредиха ПА по метода, който Георги действа с някои членове от групата, но си го прилагах сама интуитивно. Може би щеше да ми е по-лесно, ако някой като него ги беше разпознал и бях започнала по-рано да си прилагам самовнушението, че нищо ми няма и от тях не се умира. Започнах и да спортувам, защото след смъртта на съпруга ми напълнях, спрях спорта, отключих инсулинова резистентност и метаболитен синдром. Зимата изкарах и Ковид. Напоследък екстрасистолите ми ме тормозят, но си мия бетаблокера и Магнерот и не се паникьосвам толкова. Разбира се, хипохондрията си е налице, но се старая да я подтискам.
Сега съм добре, но имам питане към Георги ако ме чете. Докарах си дискова херния от неправилно вдигане на кофи с вода и сега не знам какво да започна да спортувам, за да не се повредя повече. Моля за съвет какво да спортувам за да съм тонизирана, да развивам мускулатурата. Вече съм се сложила на диета, защото от кортикостероидите покрай Ковида качих 6 кг. Благодаря!   

# 574
  • Мнения: 2 776
Привет на групата! Чета ви от известно време и искам да благодаря на Георги за подхода му към участниците в групата. Съжалявам, че преди 4 години нямаше един такъв като Георги да ми каже, че получавам ПА и че няма да умра и да се стегна, а не да тичам до миналата година през ден в спешното. След смъртта на съпруга ми, се отключиха паник атаките, хипохондрията и страха да излизам сама, за да не умра на улицата и да се "изложа". Започнах да вдигам кръвно, да ме е страх да излизам от вкъщи и всички екстри на чувството за умиране при ПА. На три пъти пих деанксит по три месеца, не знам колко помогна. Сега съм само на много леко лекарство за кръвно и бетаблокер. Ако видя на зор, взимам един Валидол, но той е по-скоро като плацебо. Една колежка веднъж ми намекна, че вероятно получавам паник атаки и започнах да чета. Това като че ли ме успокои, че няма да умра от тях и те се разредиха. Последната беше Февруари само със задушаване както си взимах кафе от машината. Реших, че трябва да се успокоявам преди излизане, че нищо няма да се случи, абе прилагам си сама на себе си психотерапия. Преди известно време намерих темата и я чета всеки ден. Искам да ви кажа, че на мен ми се разредиха ПА по метода, който Георги действа с някои членове от групата, но си го прилагах сама интуитивно. Може би щеше да ми е по-лесно, ако някой като него ги беше разпознал и бях започнала по-рано да си прилагам самовнушението, че нищо ми няма и от тях не се умира. Започнах и да спортувам, защото след смъртта на съпруга ми напълнях, спрях спорта, отключих инсулинова резистентност и метаболитен синдром. Зимата изкарах и Ковид. Напоследък екстрасистолите ми ме тормозят, но си мия бетаблокера и Магнерот и не се паникьосвам толкова. Разбира се, хипохондрията си е налице, но се старая да я подтискам.
Сега съм добре, но имам питане към Георги ако ме чете. Докарах си дискова херния от неправилно вдигане на кофи с вода и сега не знам какво да започна да спортувам, за да не се повредя повече. Моля за съвет какво да спортувам за да съм тонизирана, да развивам мускулатурата. Вече съм се сложила на диета, защото от кортикостероидите покрай Ковида качих 6 кг. Благодаря!   
То след толкова хвалебствия, да взема да се изстрелям у космоса Simple Smile Подходящия спорт е плуване, гребане синхронно, вървене и бягане с колан, каране на велосипед. Тежести също е възможно, НО - повдигане на тежести максимум 40% от мускулния капацитет и то на много повторения - например 20 повторения по 5 серии. И то упражнения, при които кръста е изправен и не се товари. Това е необходимо като вид тренировъчна дейност, защото укрепването на мускулите около гръбнака оправя донякъде положението с хернията. Обаче претоварването влошава. Много е тънък момента и трябва много да се внимава. И най-вече отслабването, то облекчава!

# 575
  • София
  • Мнения: 910
За сърцебиене препоръчвам коремни преси. Като усетите, че пулса се учестява направете 20-тина. Поне при мен помага за нормализиране на пулса. Когато се панираме тялото се подготвя за борба или бягство затова сърцето  започва да бие по-бързо и се учестява дишането. Само че няма реална заплаха и ние почваме да се чудим какво се случва. Затова е добре като дойдат тези симптоми да извършим някакво физическо усилие. Както казах на мен  коремните преси добре ми действат, но може да е и нещо друго, клякания каквото и да е.

# 576
  • Мнения: 419
Добре, на мен пък заради пулсът дето сутрин ми е 120-130, пред деня варира 70-100 ми каза моята позната да си взема небилет. Обаче аз мисля, че това всичко е от твевожността ми. Та сега съм в чуденка - да взема ли тоя небилет и да миряса тоя пулс, или пък ще се вкарам в по-голяма беля?
Здравейте, и аз пих Нибилет, но не бях толкова доволна. Питайте за Иневика, аз пия и съм мн доволна. Малко са по скъпи, но са най новото като бетаблокер и не пада кръвното от него. Също исках да ви по съветвам, понеже при мен проработи, сега съм доста добре, да намалите въглехидратите до минимум, да са само от зеленчуци и плодове. Може да се регулира тупането на сърцето.

# 577
  • Мнения: X
Искам и тук да споделя нещо.

И едни натрапчиви мисли имам сега, страх ме е, че полудявам, че ще направя нещо на кучето например???? Аз не го искам, просто някакво много шантаво е… не знам как точно да го опиша. Четох за натрапчивите мисли, точно такива имам понякога.
Някой от вас имал ли е такива проблеми?

# 578
  • Мнения: X
Искам и тук да споделя нещо.

И едни натрапчиви мисли имам сега, страх ме е, че полудявам, че ще направя нещо на кучето например???? Аз не го искам, просто някакво много шантаво е… не знам как точно да го опиша. Четох за натрапчивите мисли, точно такива имам понякога.
Някой от вас имал ли е такива проблеми?
Да. Аз имам същите мисли, но след АД т.е. явно не съм стигнала много напред. Точно ме е страх, че полудявам и няма да имам контрол над себе си. Отделно взех да бъркам букви при писане, треперя и се ужасявам, че мозъкът ми не работи добре. След като си започнала АД, при теб ще отмине с времето. Спокойно!

# 579
  • Мнения: 2 776
От бета блокерите за социална тревожност и агорафобия най добре действат пропранолол, метопролол и атенолол. Това са стара генерация бета блокери, които са по слабо селективни. Новите от небилет насам са селективни и не действат при тревожността.

# 580
  • Мнения: X
Ох при мен пак се започна с това, че не мога да хапна нищо. Преди няколко дни преядох, и ми стана супер лошо, получих па, и сега като си помисля, че пак така ще стане, и отказвам да ям. А вече ми се вие свят от това, че ям супер малко и то предимно мляко. Егати как се върнах пак в това положение…

# 581
  • Мнения: 1 430
Прави това, от което те е страх. Е постепенно, разбира се, но това е пътят. Яж на често по малко, за да не ти става тежко.

# 582
  • Мнения: X
Искам да попитам възможно ли е да ме мъчи синдром на отнемането от стария ад, като го спрях от раз и започнах друг? Те са съвсем различни…

# 583
  • Мнения: 97
Добро утро. Нормално ли е пулса ми да е 57-60. Никога не е бил такъв. От вчера съм на инжекции за кръста и милгамма също инжекции.

# 584
  • Мнения: 740
Добро утро и от мен.
Аз пак съм е някаква фаза на натраоливи мисли,минават през съзнанието ,като картини ,някакви лица на починали пак всичко отначало.Малко съм отчаяна пия го този Есобел от 7 седмици и от няколко дни съм така какво се случва някои знае ли, пак имам и онова кофти чувство на депресия ,тревожност.През дена съм горе долу ок ,но дойде ли време за лягане е някакъв ужас ,пак се будя рано ,не мога да заспя.Може ли някои да сподели не ми ли действа АД ,др ли трябва ужасно се чувствам.

Общи условия

Активация на акаунт