(Без)Перспектива?

Наясно съм, че когато нещо не ме устройва, а аз продължавам, това е мой избор. Но все изпитвам колебания, съмнения в себе си, липсва ми увереност. Например, след като се скараме съм наясно колко неуместно е да позволявам някой да се държи така с мен, но на следващия ден като изтъкне аргумент как моето отношение е предизвикало тези думи, често изпитвам вина и се старая да коригирам себе си. Освен това, може би поради някои мои си травми в миналото, аз наистина изпитвам страх от изоставяне и той много добре го усеща според мен и го използва при конфликт, защото така знае, че най-бързо ще спре темата. Именно затова мисля, че най-важно на този етап е да работя върху себе си и своите преживявания и емоции, защото всичко останало е следствие от нерешените ми вътрешни конфликти. В другата тема бях споменала, но когато го срещнах точно бях преживяла смъртта на един от най-близките ми хора, инсулта на баща ми, моя операция, биопсии, болници, откриха терминален стадий рак на дядо, разделих се с годеника ми, смених града, работата, специалността, загубих социалната си среда и просто имах нужда от спокоен пристан, където да поема въздух. А то се получи обратно...

С кое точно свое поведение го предизвикваш?

Нееднократните закани за изгонване означават едно: все му е тая дали ще е с авторката или без нея. Към това може да се добави единствено "бонусът", че очевидно човекът е със слаби нерви.
За мен при такива явни индикации още в началото връзката се обезсмисля, а за инвестиции в чуждо жилище - съвсем.

Живяла съм у тях. Никога не е и помислял да ми говори такива неща. И точно това ми е границата: ако беше подметнал нещо такова, щеше да ми види гърба до две минути. Даже нямаше да си събирам багажа, толкова бързо щях да изчезна. За нещата щях да дойда допълнително, ключа на масата и - чао, бамбино, сори.

Неувереност - да, предполагам, че в началото никога не е сигурно какво ще излезе. Разбрах, че това е мъжът за мен от отношението му. От това, колко ме цени. Аз самата се ценя и не бих се бутала при някого, който се опитва да ме подценява или обижда. Ама никога. А ако не е специалният ми приятел, а просто познат, пак бих го задраскала на мига, камо ли да е човек, с когото се надявам да градим нещо в бъдеще.

Дени да прехвърля вината  за собствените си действия и реакции върху теб  е типично за манипулаторите. Накрая се примиряваш и само мълчи и търпиш всичко, което не харесваш понеже обадиш ли се ще предизвикаш подобна реакция и ще си виновна. Така работи подобна манипулация. В нормалните отношения има диалог, а не гневни реакции.

Например конфликта вчера беше породен от това, че между май и декември месец миналата година, в периода, в който ме криеше, а вече бяхме половин година заедно и не искаше да качваме общи снимки, да остава да спи вкъщи и т.н. Та в този период му бях споделила за моя позната, че съм изненадана, че се е разделила с приятеля си, понеже бяха заедно 10 години и изглеждаше, че всичко е наред. Тогава той ме беше разпитал за нея, окончателна ли била раздялата и т.н., но аз тогава му казах, че нищо не знам и това беше. Докато вчера съвсем случайно не забелязах, че тя му е в приятели и от този момент (май месец, когато му казах за раздялата) до декември месец (когато вече ме запозна с техните, а ние в този период сме били между 6 месеца и 1 година заедно) и е харесвал абсолютно всички снимки и публикации. Та вчера му казах, че това ми направи впечатление и че според мен не е случайно, нито го намирам за нормално. И му обясних, че за мен е обидно подобен тип поведение, когато имаш отношения, още повече, когато изглежда абсолютно целенасочено. Защото на мен ми изглежда, че докато е бил с мен, се е оглеждал за други варианти. При което ме обвини, че било съвсем случайно, че било в този период, че не била негов тип и че аз съм психопатка да му правя проблем за подобни неща. Та от там тръгна разговора.. и подчертавам, че по време на целия разговор нито съм повишила тон, нито съм използвала обидни епитети или квалификации, така че не знам кое точно го е предизвикало, освен факта, че той го обяснява с моя "измислена ревност". Но за мен тук не става въпрос само за ревност, а за нещо много повече. Именно това, че докато ме е държал в сянка, всъщност просто ме е ползвал като опция. Аз така го разбирам.

Бих те посъветвала да прочетеш темата за невъзможните. Абсолютен манипулатор - не е искал у вас, защото у тях си се чувства силен. А сега точно това използва срещу теб. Бих се хванала на бас, че техните ще си дойдат на есен.

Този си е типичен манипулатор. Прочети верно темата за невъзможните. Намери сили и се махни, никога не се връщай,когато психиката ти се разтовари ще погледнеш обективно на нещата и ще видиш колко е нелепо да търпиш това. Трябва да преодолееш зависимостта си от този човек. Колкото повече търпиш толкова по-дълго ще се възстановяваш.

По себе си може да работиш и без да си с него, даже ще е по-добре защото нещата ще изглеждат по съвсем различен начин, когато той не насочва разговорите в удобна за него посока. Казваш, че си наясно, че не е заслужаваш подобно поведение към теб, тогава трябва да си 100% сигурна и да знаеш, че с нищо не си го предизвикала и заслужила. Абсолютна манипулация е това , че твоето отношение е предизвикало неговото държание. Не може постоянно да коригираш себе си ! Възползва се максимално от теб и ти насажда вина. Дано го видиш скоро....

Ти верно ли за това си направила забележка? Неуверена в себе си си.  Ревнива си. И той използва това, за да те манипулира.

Просто не сте един за друг - той се оглежда за други възможности, ти му следиш фейсбука.....

Защо изобщо сте се събрали? Като имаш твое жилище, какво още чакаш? Разбирам да нямаше къде да идеш.....

Значи, не си права да говориш за "подобен тип поведение", като поведението се изразява в харесване на някакви публикации. Какво му е на поведението? Не би ми харесало някой да ме дебне какво харесвам и какво - не и да си прави големи изводи, а после да ме изправя на съд и разстрел. Всеки си има правото да харесва, каквото си иска, коя си ти да му определяш харесванията? Това е опит за много контролиращо държание.

Но да те нарече психопатка, говори само за себе си за нивото му. Колкото и да не е съгласен с теб, трябва да се изразява по приемлив начин. Явно на него устата му е по-бърза от мисълта. Това не се поправя. Не бих търпяла да ме наричат психопатка, колкото и да не съм права.

Той какво ти подари за последния ти рожден ден?
Верно ли две години ще изплащаш кредит? Кола ли му купи? Не иска да даваш пари за психолог- твои пари?
Че и се заглежда. Смятай, щом не се крие, какво прави като не ти е пред очите.
Единствения вариант, който и преди ти бяхме предлагали- да си теглите кредит и купите общо жилище. Ама той и това не искаше.
Дано поне свекърите не идват.

Значи разбрал, че онази е свободна и веднага започнал попълзновения там. Ти да видиш...

В този период аз страшно много се стараех за отношенията ни, а той се появяваше и изчезваше. После с времето започнах да разбирам, че всъщност вероятно или е поддържал отношения тогава или си е търсил други такива. Отрича, но разбирам например, че е лъгал родителите си за мен, мен за тях и още много други неща, които ме карат да не му вярвам. Не му следя фейсбука, вчера отворих фейсбука на това момиче, защото стана дума за нея с мои колежки и тогава видях това нещо, което ме подсети, че тогава му бях казала за раздялата и любопитството, което прояви. Е, мога ли да вярвам на човек, който докато е бил с мен се е оглеждал за нещо друго? Това беше и смисъла на забележката ми.