Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа ... през август

Видях я случайно и останах като поразена от гръм! Случайни неща обаче няма... Беше величествена, но не великолепието ме смая, а името. Иглесиа де Сан Антонио. Църква в сърцето на Дения с името на сина ми. Беше затворена, но знаех, че ще се върна... и се връщах в нея много пъти. Аз, която съм известна сред приятелите си като Тома Неверни, аз, която не съм стъпвала в църква от милион години, аз нямах търпение да се потопя в божествената атмосфера на този чудодеен храм и да се слея с НЕГО! И там забравях всичко земно и се чувствах като нищожна прашинка, но изпитвах такова облекчение и смирение, каквото не може да се сравни с нищо. Там се докоснах до нирваната, към която се стремя откакто се помня като съзнателен човек и която вечно ми убягваше. А сега ме убийте с камъни и пръчки, и кажете -как така, ма предателко ше усетиш Бога в католически храм? Ами не зная... В тази църква на светеца Антонио от Падуа, усетих Господа така, както в нито един православен храм...Там отсъства воайорската атмосфера присъща на нашите църкви, особено на тези в малките градчета, където всички се познават и църквата се е превърнала в един своеобразен клюкарник, който лично мен ме отблъсква до дъното на душата ми. Служителите в храма, се стараха да отговарят на  въпросите ми, които повярвайте ми звучаха мега нелепо, произнесени на циганския ми испански, но никой не ми се присмя, нито повдигна многозначително вежди...напротив, чак се чувствах неловко от добронамереността им. ЕДНА ВЕЧЕР ДОРИ ОТВОРИХА ЗАРАДИ МЕН, МАКАР, ЧЕ ВЕЧЕ ЗАКЛЮЧВАХА. Изчакаха ме търпеливо без никой да ме смущава. Нямах търпение да дойде днешният ден и да отида на празничната меса. И ето го ДЕНЯТ. Аз съм там точно в 8. Енориашите са насядали на пейките и очакват пастора. И той се появява облечен в бели одежди и започва да реди непознати за мен думи, но това не ме смущава, в главата ми звучи познатата молитва, «Богородице, моли се за нас!» И незнайно защо, сред всички тези непознати, неговорещи майчиния ми език, се почувствах като у дома! И разбрах, че ТОЙ е навсякъде и най- вече в сърцата ни.  А пречистата му майка се моли пред престола му за спасението на всички нас!
❤