Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа ... през август

„Морос и кристиянос” (маври и християни) Така се нарича най-голямата фиеста на Дения пресъздаваща завладяването на християнска Испания от маврите. Още от сутринта на 15 август главната улица „Маркиз де Кампос” се подготвя за голямото събитие. От двете й страни се редят столове, строят се трибуни за зрителите и Дения очаква шоуто. Грандиозно е, повярвайте ми! Феерия от багри, звуци и красота изпълват сетивата и ме оставят без дъх. Седем века история тече пред очите ми и съм зрител на събития описани в летописите. Усещането е зашеметяващо и ми е трудно да го пресъздам с думи...Това трябва да се види и усети. ”Маркизът” е загубил съвременният си облик и се е превърнал в сцена на древни събития. По улицата преминават бутафорни кораби, замъци, крепости, тронове на испански и мавърски владетели. Актьорите пресъздаващи събитията са облечени в невероятни костюми. Първо дефилират групите на християните. Сетивата ми са замаяни от красотата на дрехите и хореографията на спектакъла. Коприна, кожи, кадифе и пера, оръжия излъскани до блясък. Блестящи шлемове и ботуши с извити носове...21 век не съществува, сега сме в древни времена, в които проливането на кръв в люти битки е ежедневие. Всяка група е с различни костюми. Предвожда се от атаман, който върти боздуган, или меч и флиртува с публиката, за да я склони за аплодисменти. А публиката е щедра и аплодира бурно. Всяка група се следва от духова музика и огромен барабан. Като казвам огромен, значи е огромен, придвижват го с помощта на триколка, а барабанистът е изпаднал в екстаз. Дивото биене на барабаните, кара сърцето ми да подскача и да се качва в гърлото ми, вълнението е голямо и усещам как треперя от свръх емоции. Появяват се двама ездачи с огромни коне. Расовите животни потръпват от шума на музиката и тълпата, навеждат грациозно глави и буквално танцуват пред въодушевената публика. Принцеса затворена в клетка и охранявана от безжалостни мороси, кърши отчаяно ръце и очаква помощ, която така и не идва. След тях се задават групите на маврите. Бели копринени шалвари, черни пристегнати елеци и забулени с черни кърпи боядисани лица. Движат се гъвкаво като хищни животни. Стъпват наперено и от цялата им осанка лъха жестокост, следват ги красиви одалистки, облечени в дълги поли и оскъдни блузи, от косите им се веят воали, танцуват сластно и предизвикателно, а тълпата шумно ги аплодира...Няма такава красота! Не съм виждала толкова пищно великолепие. Истинско пиршество и наслада за сетивата. Съзнанието ми се опитва да запечати всеки детайл, но го връхлитат нови картини и емоции...Поглъщам цялото това великолепие жадно и ненаситно...Беше вълшебна нощ! Благодаря ти, Дения, че ми подари това преживяване! Утре си тръгвам от тук, но чувствата, патоса, пламенността, вълнението, екстаза, възторга, радостта, сантимента, усещанията и страстта, които изживях тук, в това малко рибарско градче, ще ме топлят още три живота.....