С какво ви дразнят свекървите? – 130

Миличка, радвай се на гривничките на децата си и пропускай коментарите покрай ушите си.

Освен Боряна, тук май пишеше една вече бивша свекърва
darsia ако не бъркам. Но нейната история май няма да пасне на тукашните нагласи.

Аз с моята не съм се чувала сума време, ако щете вярвайте, но дори не й знам телефона. Което не означава, че ограничавам ММ да води сина ни при нея. Но децата вече са големи, а тя така си постла, че никое не е близко с нея.

Как пък се прецени, че съм "плаха, неуверена и комплексирана"?
Аз не съм казала, че изпълнявам каквото каже тя. Естествено, че аз си взимам решенията и си правя каквото реша. Мен ме дразни, че тя смята, че има право да решава. Постоянно трябва да и се повтаря едно и също като на децата. Постоянно преговаряме кое може и кое не може. Опитва се да ми прескача думата и решенията - не и се позволява. Но това не променя факта, че поведението и дразни.

Е, няма как да я промениш. Освен да се надяваш след време да й се набие в главата след многократни повторения. Пък като порасне детето да се разбира с него Моята е надалеч и само по телефона говорим. Последния път ме пита за стохиляден път защо малкото не яде супи. Ами дадох телефона на двегодишното и й казах да го пита него и той да й обяснява защо не искал супа Изобщо не я отразявам вече като си приказва. Тя и без това се обажда, за да говори с детето, с него да се разбира като има претенции..

Досега само четях и не исках да подновявам темата за имотите, но просто не мога да се сдържа. Честно казано не съм и предполагала, че в днешно време и особено в настоящата обстановка, виждайки колко преходно е всичко, има все още хора, които отдават такова значение на имотите. Изненадах се и на определенията, че едва ли не мъжът не е никакъв мъж, ако се е нанесъл в “готово жилище”. Моят случай е следният - ММ живее в мой апартамент, закупен от семейството ми доста преди да се оженим. Към момента ни е удобен и достатъчен и не виждам смисъл да се местим, не съм забелязала и той да се чувства некомфортно. Изкарва два пъти повече пари от мен, грижи се за всички сметки, покупки и т.н, помага ми страшно много в домакинството и с детето и по никакъв начин в моите очи не е по-малко мъж просто заради това, че е дошъл да живее вкъщи. Сега по казуса - ако с мен се случи нещо, естествено че най-нормалното нещо е той да остане в същото жилище и да продължи да отглежда детето ни там. Също нормално е някой ден, ако има нов партньор, да продължи живота си, ако иска и на същото място. Смятам, че е достатъчно разумен и няма да ощети детето ни, както и да се развива животът му занапред, така че не виждам какво е това притеснение и вкопчване в някакви тухли.
Относно свекървите - и с моята не сме в цветущи отношения, но гледам да избягвам конфликти по време на редките ни срещи и да пускам покрай ушите подобни коментари със съвети кое как трябва да правим и че няма търпение да започнем да ѝ оставяме детето, за да му дава кола и сладолед, от които ние сме го лишавали (детето е на 1 година) 🤪 .
Имам доста здравословни проблеми, преживях и много загуби през последните години и сякаш наистина  вече съм “над нещата” - много по-леко ми е така.

Моята история е динамична и сега съм щастлива, заобиколена от внуците ми. Когато писах за първи път беше голяма драма, но бившата снаха се изпокара и с родителите си и бързо забрави да се прави на едноличен собственик на децата. А, имаме и най-добрия адвокат.
За имоти не взимам отношение. Нито подарявам, нито прехвърлям.

Е не се сдържах... ... много грозно изказване

Аз не съм чела толкова назад, за да знам снахата на какъв собственик се е правила, но това изказване за адвоката не ми звучи като от мила и добра свекървица 🙄 ама може и да бъркам 👀

Моята свекърва пък постоянно жалва, че не и се дава да вижда детето, защото го виждала само веднъж в седмицата. Всеки път се оплаква колко много време било минало, то детето я било забравило. Ако някой я слуша ще си помисли, че с месеци не го вижда. Свекъра и той все обяснява как детето било пораснало, а той не го виждал, но никога не идва на срещите ни. Ако съдя по тях, не вярвам така като се изказват свекъри на каква се правила снахата.

Истината е, че хората могат да са токсични и без да са свекъри. Баща ми например кара тежка криза на средната възраст. Превъртя тотално и с него не може да се води нормален разговор от години насам. Само внучета, бебенца и женитби са му в главата - и най-важното тези внучета да се хвърлят на свекървите и той да им се радвал по скайп (напълно отговорно).
На въпроса защо са му внучета след като смята да им се радва само он-лайн отговора беше да не го говорят хората???
Свекъра и свекърва ми са много свободолюбиви хора и си гледат хобитата и кефа, нещо което намирам за напълно нормално. Не мога да си ги представя да зарежат всичко и да се кютнат да гледат внучето (докато ние се добиваме от работа понеже сме финансово нестабилни, но това пак не е проблем според мъдрия ми баща. Просто сме щели да им искаме повече пари на свекърите. Те нали и без друго имали, къде щели да си ги завират?).Възрастните особено като влязат в тази забавна възраст започват не само да полудяват, но и да си мислят че знаят всичко по-добре. За това много често младите семейства без значение дали имат или нямат деца спират да общуват с тях или ограничават контактите си.
Да не говорим, че от постоянното набиване да имам деца дори в разпадаща се връзка (голяма работа роди си там едно пък нищо, че детето няма да има баща) ме отврати до такава степен, че изобщо не ми се и иска да имам деца.
Свекърите си мислят, че знаят всичко по-добре. Режете им квитанциите за известно време и след няколко месеца се срещате пак с тях. Ако пак продължават тъпите забележки и заяждания, пак режете квитанциите и пак до следващият път. Та така и с родителите. И не, няма нищо лошо да ограничавате хора, които се държат кофти с вас без значение какви ви се падат. Вашето здраве е по-важно от това, някой психично нестабилен и в критическата да си докаже още веднъж, че бил прав.

Не е криза на средната възраст това. Като ги удари друго им е в главите 🤣

Виждам го веднъж годишно. Ако продължава може и съвсем да разредя прибиранията в България. Та мисълта ми е - много го знам какво прави.

Дали и кога ще имаш деца е много лично решение.
Защото това е отговорност  през следващите 18 години.
Дете не се създава,защото хората ще говорят,а защото го искаш.
И е изключително неприятно,когато някой започне да те човърка по темата.
Една жена,ако е готова и наистина иска да има дете,света ще обърне и ще има.Но това не е работа на родители и свекъри.

ММ също е така. И когато взеха жилището, нашите не са мислели защо другата страна не помага. Имали възможност - купили.
Обаче се получи - другата страна прие нещата за дадени, но сакън да не ги потърсиш за някаква помощ, за дори минимална благодарност да не говорим. С годините схванах - който дава, е балама, за което никой не му е виновен.

Вени, те кой знае каква "отговорност" не поеха тъй като почти до 18 годишна бях хвърлена по баби и дядовци. Родителите ми почти не разбраха, че имат дете. После като навърших пълнолетие се почна с любезното "гонене" от вкъщи. Случи се възможно най-скоро но пак не бяха доволни. За пари също никога не съм ги търсела - как съм се оправяла аз си знам. Та... много е забавно да ти бъде четено конско на тема деца, от хора които тотално са се провалили като родители.

Arielle,
Родителите ти просто имат такъв манталитет.
Моите родители сами са ни гледали със сестра ми, нямаме баби и дядовци. Никога не са натискали ни за женитби, ни за внуци. Майка ми като бях малка единствено казваше, че е хубаво да имаш дете, но кога божа работа.