Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отчужденост към бебето

  • 5 080
  • 63
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 380
Честито бебче!
Аз също не съм изпитала нищо от това, което дават по филмите и за което четем в книгите. Имам 2 деца. Родих баткото със секцио със спинална упойка. Като ми го показаха в операционната единствената мисъл, която мина през ума ми беше: "Боже, това ли чакахме 9 месеца?". Нямаше сълзи, радост или нещо подобно.
Сега си обожавам и 2-те деца и съм способна на всичко за тях.
Дай си време, почивай, поспи. Всичко ще се нареди.

# 16
  • Мнения: 690
Честито и от мен!

И аз съм отбора на майките, дето им е трябвало време да свикнат с новия човек.
Като се роди дъщеря ми я чувствах като гостенче - всичко най-хубаво накупено, подарено и все си мислех "Леле, завинаги ще е наистина, ама как, какво да правя сега, ще я огледаме ли добре?"... И все от този род.
При мен първо дойде чувството за отговорност и после любовта.

Не случайно акушерките казват, че третия ден от раждането е ревлив. Криво ти е за всичко и от всички.
Дай си време да осъзнаеш първо какво ти се е случило и не мисли, че си лоша майка, само защото не изпадаш в екстаз.
Темата ти е чудесна и разчупва голямо табу в майчинството, дано повече жени я прочетат.

Хубав съвет са ти дали - ако продължат тези мисли дълго може наистина да е слвдродилна депресия и се посъветвай с лекар.

Много прекрасни мигове с малкото човече ти пожелавам! 🤍

# 17
  • Мнения: 4 461
Що да е само във филмите? Аз в момента, в който видях дъщеря ми, целият ми свят се пренареди, тя стана най- важното ми нещо, изпитвах неподозирани любов, щастие и хармония. При това доста се понапънах да я родя, не ми я извадиха със секцио.

# 18
  • Мнения: 29 377
Не винаги е като по филмите, защото се случва хората да имат свръхочаквания и когато те не се сбъднат 1:1, съчетано с хормонална буря и изтощение, фрустрацията е гарантирана.

# 19
  • Мнения: 4
Честито и от мен!

И аз съм отбора на майките, дето им е трябвало време да свикнат с новия човек.
Като се роди дъщеря ми я чувствах като гостенче - всичко най-хубаво накупено, подарено и все си мислех "Леле, завинаги ще е наистина, ама как, какво да правя сега, ще я огледаме ли добре?"... И все от този род.
При мен първо дойде чувството за отговорност и после любовта.

Не случайно акушерките казват, че третия ден от раждането е ревлив. Криво ти е за всичко и от всички.
Дай си време да осъзнаеш първо какво ти се е случило и не мисли, че си лоша майка, само защото не изпадаш в екстаз.
Темата ти е чудесна и разчупва голямо табу в майчинството, дано повече жени я прочетат.

Хубав съвет са ти дали - ако продължат тези мисли дълго може наистина да е слвдродилна депресия и се посъветвай с лекар.

Много прекрасни мигове с малкото човече ти пожелавам! 🤍


Благодаря ти много! Ще се радвам темата да е полезна и за други майки в моето положение.Аз вече се чувствам по-добре.Може би,защото и болките лека полека почнаха да отшумяват.Няма майка,която да не си обича детето,но пустите му хормони.. 😄

 
Що да е само във филмите? Аз в момента, в който видях дъщеря ми, целият ми свят се пренареди, тя стана най- важното ми нещо, изпитвах неподозирани любов, щастие и хармония. При това доста се понапънах да я родя, не ми я извадиха със секцио.

При секциото болките започват след раждането и не е по-малко болезнено от нормалното раждане.

# 20
  • Мнения: 9 780
Ако това ще те успокои и аз не съм плакала, когато си видях бебета. Днес единият ми син е на 14 години и понякога му бъркам името с това на малкия. И той ми казва: когато майка ти те гледа 14 сет години, но не може да ти запомни името.  Така, че гледай оптимистично, най-доброто предстои.

# 21
  • Пловдив
  • Мнения: 648
Дай си време, най- вероятно имаш baby blues, лека форма на следродилна депресия, която е нормална Simple Smile закъде бързаш, имаш толкова време да се опознаете с бебето Simple Smile
В началото, може би първите 1-2 месеца се чувствах като в капан и без изход , чудех се какво ми се случва и общо взето за мен любовта дойде поетапно. А вече разбира се , 11 месеца по късно ми е най- голямата любов в живота малката ❤

# 22
  • София
  • Мнения: 18 937
Защо трябва да плачеш?Нормално е да си обичаш детето без да изпадаш в излишни еуфории.Не е станало чудо невиждано,дете се е родило.
Е, ти пък! Когато отвсякъде те залива информация как това е супер, дупер момент и още в първата секунда трябва да те връхлети майчиното чувство с всичка сила, ей така става. Удря те реалността.

Авторке, дай си време, де! То няма и 24ч. откакто си станала майка. Не е копче, че да го включиш. Аз пък мога да ти кажа, че с времето обожавам все повече децата си. Първо беше приятно чувство, обич, привързаност и с годините си се превръща в обожание. Имаш цялото време на света да бъдеш пълноценна майка. Не е нужно да припаднеш на момента от кеф.
Успех!
Така е, особено като пораснат и започне общуването с тях! ❤

# 23
  • Мнения: 2 248
Честито бебче, да е живо и здраво и само радост да ви носи Flowers Cherry Blossom
Дай си време. Аз първата седмица не знаех на кой свят съм. Живота ти се преобръща, нормално е да чувстваш всякакви емоции, да е объркано, неясно, плюс и хормоните и става една какафония в главата. Поне при мен така беше. Постепенно ще се наредят нещата, ще се адаптираш към новата реалност.

# 24
  • София
  • Мнения: 25 723
Що да е само във филмите? Аз в момента, в който видях дъщеря ми, целият ми свят се пренареди, тя стана най- важното ми нещо, изпитвах неподозирани любов, щастие и хармония. При това доста се понапънах да я родя, не ми я извадиха със секцио.
Но не е задължително, това се опитваме да обясним на авторката, че в момента, в който видиш бебето си за първи път, ако не припаднеш от кеф, не е болка за умиране. Това не означава, че няма да бъде прекрасна майка.

# 25
  • Мнения: 2 119
Как да припаднеш от кеф,ако за първи път виждаш новородено-сбръчкано,чорлаво, неизмито.След третия ден придобиват някакъв вид.

# 26
  • София
  • Мнения: 25 723
Как да припаднеш от кеф,ако за първи път виждаш новородено-сбръчкано,чорлаво, неизмито.След третия ден придобиват някакъв вид.
Моето беше голямо бебе и хич не беше сбръчкано, зарадвах му се, ама чак да съм припадала от кеф.

Скрит текст:
Лежах в една стая с такава майка при първото раждане. Едвам издържах превземките 5 дена. То не бяха прехласвания, чупки, стойки, разговори. Всяка смяна на памперс се превръщаше в семейно тържество, всяко кърмене беше споделено с цялата рода до 9-то коляно. На 5-я ден, точно при изписването, адреналинът ѝ дойде в повече и ревна сутринта, че никой не бил оценявал, че тя била станала майка (това бяха камъни в градината на бащата на бебето явно).

# 27
  • Мнения: 165
Аз ревах безутешно цялата нощ след раждането. Да ме пита човек защо, сега не мога да отговоря. Бебето го гледах с недоумение може би две седмици, хич не припадах по него, бях много стресната от промяната, при това говорим за здраво, кротко бебе, което си спи по цели нощи почти от първия ден след изписването. Хич не ми беше много близко 😁  Питай ме сега дали не умирам за него. Дай си време, нормално е да изтощена и физически и психически. Нещата ще се наместят. Прегръдки и поздравления, случило ти се е най-хубавото!

# 28
  • Мнения: 145
Честито бебче авторке!
Както са ти казали всички, изобщо не си единствената която се е почувствала така.
Две деца имам. И двете родени нормално. Мигновено любов и аз не изпитах като ги видях. А мога да кажа че по-скоро ме беше страх каква голяма отговорност имам като майка. Как ще трябва да го пазя това бебе. Как вече съм отговорна за някой друг освен себе си. После да не говорим колко често санувах че забравям бебето някъде Grinning Сега разбира се ги обичам безкрайно, но не стана от първата секунда.
Дай си време всичко става постепенно!

# 29
  • Мнения: 6 437
Не съм чувала някой да е плакал от радост, като си види бебето. Аз имах друга представа как ще изглежда бебето, нали, пухкаво, беличко, а то си изглеждаше като новородено и не го харесах. После вече свикнах с вида на новородено и второто го харесах още от началото.
В родилния дом ни казаха, че любовта към бебето ще се развива и че ние трябва да станем майки-орлици. Не бяхме в началото, аз не бях. Постепенно се привързах, моето бебе се оказа най-красивото и мило на света, а аз станах майка-орлица, да не си й насреща.

Общи условия

Активация на акаунт