Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отчужденост към бебето

  • 5 084
  • 63
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 41
Спокойно,не си единствената,аз се чувствах по абсолютно същия начин като теб.Аз също родих секцио и когато ми я показаха за секунда,не изпитах онова Велико чувство,за което всички говорят.Както казваш ти, всички други бяха в еуфория, таткото плачеше,но не и майката Grinning Не се чувствам виновна,че не мога да кажа,че раждането на дъщеря ми е най-хубавият момент в живота ми.Просто защото не изпитах кой знае каква емоция,но това не ми попречи да се грижа за дъщеря си.Ден из ден все повече се привързвах към това малко човече.Вече пет години по-късно мога да кажа,че съм една щастлива майка, особено когато дъщеря ми ми каже Мамо,ти си най-добрата майка на света! Обичам те! И просто сърцето ти се изпълва с любов:heart: Така че,не се чувствай виновна,не можем всички да летим от щастие, всеки човек е различен и не бива да чувстваш вина,че го изпитваш! Всичко с времето си!

# 46
  • Мнения: 413
Съвсем нормална реакция.
При мен, едва след 4-тия или 5-тия ден нещо ми трепна - дигнах температура и не можех да се грижа за нея. Ревах като побъркана. Бях в истерия. Хормони...
В залата, след раждането всички очкваха да съм в еуфория.
Професорът при който раждах ми каза: "Ама защо не се усмихваш, момиче".
Аз само изгрухтях и изръмжах, че това е най-ужасното ми изживяване, което си беше така.
Като ми дадоха да я видя, веднага след раждането от гузна съвест казах на детето: "Хей" и усмивка под мустак, защото я държеше една много усмихната и щастлива(явно вместо мен) акушерка.

# 47
  • Мнения: 6 437
Много мразя някой да ми казва как ТРЯБВА да се чувствам. Ми нищо не трябва, всеки се чувства, както му идва отвътре.

# 48
  • France
  • Мнения: 5 998
Моя близка, психолог, ми каза, че с първото дете не ми се било получило "свързването", защото не съм изпаднала в този супер-дупер момент на влюбването в новороденото и че трябва да наблегна много старателно на изграждането на връзката с детето. Много тъпо ми стана, почувствах се виновна без да знам точно за какво.
Тц, тц, какви психолози бродят по българските земи, чак да те е страх да припариш до тях Rolling Eyes

# 49
  • Мнения: 4 778
Ако ти кажат, че всичко ти е наред, ще си ходят гладни 😉

# 50
  • Мнения: 8 699
Първата ми реакция като видях дъщеря си: "Ъъъ, толкова грозно и смачкано бебе!" Joy  (имах раждане-песен за протокола)
Влюбих се в нея на следващия ден, когато отвори очички и ме погледна право в очите (поне така ми изглеждаше).
Сега, 5 години по-късно, я обичам 5 милиарда пъти повече от първия ден. При мен любовта дойде с ежедневно натрупване.

Радвай се на детенцето си, наслаждавай се на всички тезс нови мигове и хич да не ти пука за останалите.

# 51
  • Мнения: 20
Много ми се ще в България да направят като Южна Корея, центрове за възстановяване след раждане. Първото го родих там естествено. 2 седмици прекарах след раждането в тишина и спокойствие, под лекарски грижи и възстановяващи процедури, а за бебето се грижеха сестри. В къщи се прибрах напълно възстановена физически и психически с вече изградена връзка с малкия. Второто го родих тук със секцио - 4 дена в болница, после с все още силни болки в къщи. Там - сновящи роднини, бебето плаче, мъжа на работа, изобщо не знаех на кой свят съм поне месец...
А иначе всяка майка си обича децата, не се притеснявай ако силното майчинско чувство те "удари" по късно.

# 52
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 4 223
Много ми се ще в България да направят като Южна Корея, центрове за възстановяване след раждане. Първото го родих там естествено. 2 седмици прекарах след раждането в тишина и спокойствие, под лекарски грижи и възстановяващи процедури, а за бебето се грижеха сестри. В къщи се прибрах напълно възстановена физически и психически с вече изградена връзка с малкия. Второто го родих тук със секцио - 4 дена в болница, после с все още силни болки в къщи. Там - сновящи роднини, бебето плаче, мъжа на работа, изобщо не знаех на кой свят съм поне месец...
А иначе всяка майка си обича децата, не се притеснявай ако силното майчинско чувство те "удари" по късно.
Отивам да раждам в Южна Корея!

# 53
  • Мнения: 2 160
Леле, това за Южна Корея звучи супер. Много е хубаво да можеш да се възстановиш и да се настроиш психически. Сигурно и съвети за кърмене и първоначални грижи ти дават.

# 54
  • Мнения: 161
Аз си мислех, че не съм изпитала тази "магия", защото съм била малка (на 21 г.) и защото никога не са ме вълнували бебета и деца. Дълго време не признавах пред никого как съм се чувствала. Родих със секцио, от което се възстанових за седмица. Но първите дни направо нямах търпение да си вземат бебето и аз да си легна. И това ме депресираше, защото бях чувала само истории как след мега тежко 20 часово раждане с не знам си какви още ужасии, майките са забравили всякаква болка в мига, в който са видяли бебето. Е, как така аз не можех да забравя, че ме боли... Отделно никой не ме беше подготвил кърменето колко боли. Сигурно ако бебето не беше засмукало така силно гърдата ми, щях да го хвърля 😀. В началото беше по скоро радост, все едно дълго чакана кукла са ми подарили и аз трябва да я пазя. И често лежах в леглото и си мислех, дали сега ако стане земетресение и трябва да скоча от прозореца (1 етаж) ще се сетя да взема бебето 😀 Постепенно вкъщи, когато започнах да осъзнавам как детето има нужда от мен, как се успокоява когато съм до него, а след някоя месеца вече се чудех как е възможно да съм способна на такава любов.
Сега очаквам второ дете и отново ме е страх да споделя, че имам съмнения дали ще го обичам като първото. Да не би да стана като онези отвратителни майки, които си делят децата.... Сигурно е от хормоните...

# 55
  • Мнения: 2 160
Мimsi111, и аз като бях бременна с второто си дете се чудих дали ще го обичам, колкото първото. Мислех си, че не е възможно да изпитам към второто толкова голяма любов, мислех, че несъзнателно ще го ощетявам по някакъв начин... Чудих се как ще си разделя любовта....Ей такива разни мисли ми се въртяха из главата.
После някъде прочетох една мисъл, че любовта не се разделя, тя просто се удвоява. И като родих, разбрах, че е точно така. Любовта се удвоява и си обичаш всичките деца безумно много.

# 56
  • Мнения: 380
Добре, че е тази тема да разбера, че и други майки са ги вълнували същите мисли. Отскоро имаме второ дете. Докато бях бременна, гледах баткото и си мислех дали ще има място в сърцето ми за втора толкова силна любов. Има!

# 57
  • София
  • Мнения: 31 279
Моето първо раждане беше кратко, но за сметка на това доста неприятно. Бебето не са ми го давали даже. Измиха я, изписка и си я прибраха. Въобще не сме имали връзка до деня на изписването.

# 58
  • Мнения: 2 160
Когато бях бременна с първото ми дете, случайно (а може би не 😉), ми попадна една книга: "Танцът на майката" на Хариет Лернер. Страхотна книга. В нея авторката е описала всички свои вълнения, страхове, емоции, свързани с майчинството. Почувствах се все едно някой ми е отворил мозъка и е написал, всичко, което ме вълнува. Препоръчвам я на всички майки.

# 59
  • Мнения: 145
И мен по време на втората ми бременност много ме терзаеше дали ще мога да заобичам второто. Голямата сама без ничия помощ си я изгледох и не можех да си представя още едно дете до нея. Но всичко стана постепенно. Любовта към детето не се случва от първата секунда, тя се развива постепенно.

Общи условия

Активация на акаунт