Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отчужденост към бебето

  • 5 084
  • 63
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 632
И трите ми деца са секцио, последното с упойка в гърба. Ами и аз не се разплаках като ми я показаха,мъжа ми рева повече. В един момент се молех всичко да свърши,да ме зашият и да се приключва. Не е като по филмите със сигурност. Прибрахме се вкъщи и всичко си дойде по местата.В началото е трудно,да,но бебето ще порасне,ще се очовечи и ще видите как всичко ще си дойде по местата.Да не говорим,че хормоните ми се наместваха с месеци след раждането.

# 61
  • Мнения: 269
Родих със секцио със спинална упойка преди почти месец. Когато ми показаха бебчето, се разплаках и след това в реанимация също си поплаквах и се усмихвах, НО първите седмици с бебето у дома ми бяха много стресиращи. Не защото не го обичам, напротив - за мен оттук нататък това е смисълът да живея. Просто коктейлът от хормони, примесени с хронична умора и недоспиване, нисък хемоглобин си казват думата. Като добавим и досадните роднини, които те хокат как си гледаш детето и дават непоискани съвети и отсъсъващият поради работа мъж и циркът става пълен, особено когато бебето се изака 3 пъти тъкмо след като си го изкъпала. Отделно - започнах да се тревожа за всичко, не искам и косъм да пада от главата му, дори ако има гурелче в носа изпадам в паника, т. е. - не мога да се отпусна напълно и да се зарадвам истински, защото се тревожа за всякакви признаци на неразположение и се вглеждам под лупа във всичко. Първите дни не спях изобщо, за да го наблюдавам непрекъснато. Не мисля, че това, което изпитваш, е отчуждение, а по-скоро огромен стрес и страх дали ще се справиш в ролята си на майка, как животът ти никога няма да е същият и така нататък. Нещата с времето ще стават по-добре, когато го видиш как расте и се развива, как те гледа и ти се усмихва. Аз също още свиквам и още имам странно усещане, определено не е като по филмите. Поне като се прибрахме в моя апартамент и се освободихме от присъствието на маса народ, който снове из къщи и дава акъл, се поуспокоих ими беше по-комфортно. И аз се питах Как, за Бога, всички влогъри в Инстаграм са мега щастливи, отпочинали и вечно ухилени по снимките, правят партита със стотици балони и всичко им е наред. Започвам да си мисля, че просто са супер фалшиви и показват само това, което искат да се види.

Последна редакция: вт, 21 сеп 2021, 11:43 от mariamp28

# 62
  • Мнения: 690
Абе, истината е, че за една-единствена хубава снимка с малко бебе трябва да направиш стотици, на които се криви, реве, недоволства, повръща, кой ти има време да се занимава с Инстаграм😂

    # 63
    • Мнения: 269
    Явно някой друг им гледа децата, защото не знам как е възможно 20 дни след раждането да хукват на почивка на Малдивите без бебето и да си правят стотици снимки. Аз от месеци не качвам нищо в мрежата - първо, нямам никакво настроение покрай всичко, която се случва в световен план от 13 март миналата година нататък и целия психически тормоз от медиите, който ни се изсипва, и второ - защото нямам намерение Сульо и Пульо от Фейсбук да разбира, че съм родила. Казах само на близки приятели, които ще се зарадват искрено и това е. А снимки на семейството ми вероятно няма да кача никога. Хубавите неща трябва да са лични, мое мнение. От години ме питат защо нямам нито една снимка с мъжа ми и не ми вярват, че съм обвързана. Сега някои не ми повярваха, че съм родила. Кой на каквото ще да вярва.

    Общи условия

    Активация на акаунт