Работа, CV-та, HR-и, съвети - 75

Melusine, то може и да е така, не отричам. Просто не е култура, в която аз бих работила.

Ненавиждам микроменажирането. Когато съм работила така, не е помагало и е било върха на айсберга от по-големи проблеми.

Става дума за дизайн и малка компания с реални "проекти", не за кол център. Не всичко с копие до шефа е 'ескалация" и не всичко без копие е ситуация, която вече не е ескалкрала.

Според мен си търси направо нова работа и не се хаби - след 1 година организацията ще е на същото ниво, защото хората са казали приказката за рибата и главата.
Има места, където тези процеси са вече установени или поне в по-голямата си част.

В предизвестие съм. Имам само едно голо устно обещание за почти мечтаната работа - съвсем различна от сегашната. Изкарах пробен ден точно на рождения ми ден. Одобриха ме и ме чакат.

Колежките ми са учудени как съм посмяла да напусна в тия несигурни времена. Имам и кредит. Когато ги питам: Посочи ми една причина да остана, има ли такава? Всички казват: Не!
Повечето от старите се махнаха. Днес се сбогувах с още една. Тя ми каза, че постъпвам правилно.

Крия че съм намерила защото очаквам мръсни номера. Повечето ми казват първо да си намеря. Не смея да им споделя.

И ме е страх ... Ами ако ме излъжат за обещаната работа?
Нямам време да пускам обяви и да ходя по интервюта.

Ако те излъжат, ще намериш друга гадна работа и готово. Без гадна работа няма да останеш, а риска за мечтаната работа си струва. Само напред. Мислите ти са нормални в тази ситуация. Стискам палци!

бита карта ти е положението, нямат ти доверие
ако искаш да останеш там, единствената ти  опция е да ходиш да работиш в офиса
в момента закъсненията на колегите по веригата изглеждат като оправдания и никакви мейли с дата и час не биха повишили доверието в теб
а и честно да ти кажа, ти звучиш в толкова опрадателен режим ‘всички други са виновни’, че аз ако ти менажирам проект, бързо- бързо ще намеря кой да те смени

Аз пък ще уволня на място хората, правещи номерца и бавещи информацията на следващия над тях. При нас имаше такъв случай, единия път и аз бях потърпевша, изобщо не стигаше информацията по веригата. Същият човек накрая направи мръсно номерче, естествено, но надроби проблеми за целия екип, заминавайки си. Аз казах "оправяйте се, да сте взели мерки, като трябваше". И да видиш как сега всичко се изписва и смята. Няма проблеми с бавене на инфо между хората и има прозрачност.
Може да звучи в оправдателен режим, но реално може би други спъват работата и те трябва да се махат. Прекалено много мениджъри (в темата) и прекалено малко работници

И като започнете да говорите на хората как ще ги уволнявате или ще им се изсмеете, вместо да ги назначите....

Истината е, че няма как да знаем обективно как седят нещата.
Аз съм била на мястото на lovely - в същата ситуация като тази, която описва, със същите проблеми. Като работник. От днешна гледна точка обаче си виждам всички грешки в моята организация на работа. Първо, много вярно се оказа, че наистина работя прекалено бавно. Второ, като остана 5 години назад афекта, разбрах колегите си - не са били номерца, невъзможно приоритизиране е било. Истината е, че и колегите, които ме бавеха, бяха точно толкова претрупани с повече работа от възможното. Когато имаш неизпълнимо много задачи с равно висок приоритет, накрая последни остават тези на хората, които са най-търпеливи, най си траят и ще ти създават най-малко проблеми. А пък, ако не си си заявил достатъчно ясно сроковете, в които искаш нещо, и чакаш някой да се сети, че е по-спешно от останалите неща, които му искат - съвсем забрави да го получиш.
Та и Herzen е права. Lovely със сигурност има какво да подобри в работата си, ако иска да остане. Дали си струва да остане, е тема на друг разговор.
Най-виновни са баш шефовете, които е трябвало още на интервюто да видят, че не сме подходящи за тази динамика на работа. За нея не мога да говоря, но аз примерно бях прекалено неопитна, за да работя с такова темпо и за да се наложа в екип с такива проблеми. Това можеха да го преценят преди да ме наемат. Постфактум вариантите са: 1. Да работиш колкото можеш по същия начин като досега и търпеливо да изслушваш обратната връзка, колкото и груба да е - куче, което лае, не хапе - малко вероятно да те уволнят; 2. Да адаптираш стила си на работа; 3. Да си ходиш.

Извинявай, но порицанието пред колегите с какво помага и какъв точно мениджър си да унижаваш подчинените си?
И да, ако работата не се случва с желаното темпо, значи нещо не е наред. Или служителят е бавен, или работата е много. Възможно е да е второто.
Както казах, в бившата ми работа имаше изискване да проверяваме "сметките от ексела, понеже не смята правилно". Е, по-голяма глупост от това, здраве му кажи.....!!!! Представи си колко време и труд на вятъра..... Ако има грешка, то не е от ексела, а от задкомпютърния фактор, който задава формулите.
Но пък се изискваше да се остава всяка вечер след работа, за да показваме, че "мислим за фирмата" и понеже "има много работа", разбира се, без заплащане или компенсация. Често казано в по-голяма селяния не съм работила...

Не си никакъв мениджър - тъпо некомпетентно шефче си. Затова всички, аз в това число, й казахме да си търси друга работа.

Според мен истината е някъде посредата. Явно работата е много, но явно и lovely работи бавно. Самата тя си казва, че обича да си провери втори път, да си огледа, защото всичко можело да се обърка. Нищо не може само да се обърка. В собствената ти работа може да се обърка това, което ти объркаш. Явно тя не е достатъчно опитна и уверена в това, което прави и има нужда да си проверява работата допълнително. Това явно пречи и на останалите да започнат да я възприемат като равна и да се отнасят кооперативно, съобразявайки се и с нейните срокове.
За съжаление, това са проблеми, които тя ще пренесе и на следващо работно място. Защото са у нея. Работно място, където всички отчитат твоите особености на работа и имаш достатъчно време да си работиш с темпото, което на теб ти е добре, няма. Натоварването винаги ще е голямо. Lovely може единствено да направи стила си по-ефективен и да се опита да установи по-кооперативни взаимоотношения с колегите си. Може да поиска да я включват в проектите на по-ранен етап, за да не се появяват задачи за утре или за днес.

По казуса на lovely:
Почвай да си търсиш нова работа.
Ако имам нещо да кажа на въпреки е или в индивидуална среща или заедно с тийм лидера. Колкото и да е натоварен един човек, няма право да се държи като задник с останалите.

Вероятно и lovely работи по-бавно. Но пък, тогава, начинът с наковаване пред екипа няма да я забърза. А и явно тя е от хората, които се панират при стрес и това също я бави. Млада е, неопитва вероятно, с времето ще свикне, но и тя е хубаво да положи някакви усилия.

Може ли да сменя темата с едно друго питане за въпросите на интервю сега в "новото нормално"?
(Не)етично ли е да се пита какъв модел на работа би предпочел кандидатът, когато фирмата предлага свободен избор между офис/home office/смесено?

Според мен това е абсолютно валиден въпрос. Не виждам нищо неетично в него. Доста фирми си разчетоха бюджетите, залагайки на освобождаване на офис пространства. Ако човекът предпочита да работи от офис, това трябва да се има предвид. И обратното, има фирми, които само чакат да се успокои положението и да върнат всички в офиса. Ако фирмата не планира да поддържа този "избор" и след преминаването на тази ситуация, а човекът държи да работи дистанционно, това също е важно.