Да замина ли?

Светът е пълен с реализирани българи, учили, развили се, и там, където ти отиваш, те вече се връщат.
Без лоши чувства го казвам, не искам да влизам в тона на лични нападки.

Аз също пиша без лоши чувства и нападки, но виждам, че хората си имат мнение колко са успели и изпадат в панически оправдателно-нападателен режим, ако някой се усъмни в тяхното виждане на тема 'възможности'. Авторката е започнала нещо в България, което още в предишните си теми е писала, че ù е житейска цел - да й се казва, че нейното не е толкова важно, понеже аз в чужбина..., е неуважително.

Първи курс  е, все още. Това не е чак такова важно постижение, което да задържи живота й в руслото на МРЗ и предстоящо обучение. Но оставайки Ще загуби 4 години да учи,  докато работи това и накрая ще взема макс 1000лв заплата..


Кой както си го представя и планира.
Повечето хора дадохме съвет за заминаване и опит в страната. Ако не й хареса, поне ще в опитала, а няма да го мисли и да се пита какво ли би било ако бях опитала!

 Показателно е колко хора пишем от чужбина и как пък една от пишещите майки не пожела нейното дете да учи в България, а не в Германия и Италия? Защо ли?!

Специално за авторката на темата го казвам - не е по-лесно да се работи като даскал (надявам се Нарциса да не е избрала тази дума нарочно като обида към професията, вместо да каже учител), отколкото нещо с икономика. Всъщност, от всичко което съм работила, включително и по икономическата си специалност, учителстването е било най-трудно. В началото причините да започна бяха лични, свързани с болни близки, а не с мързел. После обаче човек малко се пристрастява. Това е хем най-неблагодарната, хем най-прекрасната работа на света. По едно време бях решила да се отказвам, изморила се бях много, работих две години в офис, починах си и после пак се върнах. Усещането пак да работя с деца беше страхотно, но също така беше станало и по-трудно. Затова и заминах, уж отново да се откъсна.
И пак във фирма за детски забавления и партита си намерих работа. Съдба... После по време на пандемията я затвориха и отидох в магазина. И като отвориха, пак като ми се обадеха, че имат нужда от помощ, ходех. Има нещо, което тегли... призвание ли е, какво е, не знам. Харесвам счетоводството, както и обичах да се занимавам с графичен дизайн, осъмвала съм над някоя реклама, обаче я няма тръпката от "даскалъка".
Ако на момичето това му е наистина житейският избор, работата с деца сама ще я намира, независимо дали тук или в чужбина.
Авторке, да знаеш обаче,  че ако завършиш педагогика и работиш като учител в България, много хора ще ти казват, че не си се реализирала, че си мързелива, че получаваш много пари за малко работа, че не си се справила. Не е само Нарциса, доста хора го казват. Дано след пет години това да се е променило, но не вярвам. Общественото мнение много се влияе и от медиите, а те не спират да обясняват колко са се увеличили заплатите на учителите, а големи са само тези на учителите с много стаж и допълнитени дейности, начинаещите не вземат много.

А дали ще вземе някой пример от мен не знам. Господ ми даде доста изпитания, на никого не пожелавам да минава по подобен път. Правила съм и аз самата много грешки. Като цяло мисля, че съм успяла да живея достойно и съм доволна от живота си сега.
Едно решение, което взех обаче, беше на сто процента правилно, че когато емигрирах на 40 години не почнах да уча или да губя време да се мъча да работя по специалностите си. Сега щях да имам кредити, нямаше да съм видяла нищо от света, в който живея и щях да се чудя как да изтегля поредния заем за да направя ин витро. Аз считам за реализация, че харесвам това, което съм работила, разбирала съм се прекрасно с колеги и менджмънт, печелила съм достатъчно пари и съм отделяла време да се наслаждавам на живота.
Не карам никого да е на моето мнение. Споделям на момичето, което зададе въпрос, моя опит като учител и емигант, нали за това е темата.
Ако и някой друг прочете и му е поне малко от полза, ще се радвам. И аз съм черпила информация от форумите преди да замина.

Сертификат за езика не и трябва.

Студент в Италия и работещ на постоянен договор в Германия са два, различни свята. Германия е силно социална държава, където за гражданин на ЕО е важно да е работил 3 месеца и после може да легне на немския социал, който със сигурност е по-щедър от МРЗ в България в момента.

Ако се прехвърли задочно и успее да подпише постоянен договор, всичко ще и тръгне по мед и масло. 99.99% няма да е по-зле, отколкото в България, където няма по-добро и няма и надежда за по-добро в идните 5 години.

Въпросът е да е сигурно, че ще работи 3 месеца.

А за работа в хотел, не учене, наистина повече от куфар не и трябва.

За билета - в Wizzair непрекъснато има разни промоции за смешни пари. От Германия може да си иде и с автобус. Не е много повече от денонощие.

Хора, за Германия става дума, не Австралия или Мозамбик.

Защото пазара на труда още не ви е изхвърлил.

Съдейки по емигрантите от моето поколение, когато един човек вече не е потребен на бизнеса там, го залива вълна от патриотизъм и стяга куфарите за държавата от която е избягал. 

Защо ли?!

Ал Бънди, извинявай но това са пълни глупости. Работа няма за този, който не иска да я работи. В момента се квалифицирам в Германия и след като завърша там едва ли пазара на труда ще ме изхвърли. Разбира се преди да стигна до там чистих пумии и мръсотии. Обикновено се почва от нулата. Ако ръцете и маникюра ти са много важни си седиш на бюрцето в БГ за 300 лв. заплата, ако имаш късмета изобщо да имаш работа и не се оплакваш.

Спокойно Ариел.

Не говоря за теб. Млада си. Ако не на пазара на труда на семейния пазар ще се реализираш.

Ферщейн

Май през 5 поста трябва да се обяснявам, че майка ми е даскал с 35 години стаж, всяка година взима допълнителни часове (с допълнително заплащане), кара квалификации, заплатата й е по-висока от моята, и пак беше в пълен шок, когато записах аз магистратура педагогика. Не всеки презира даскалите и продавачите, но се вижда, че те самите не се чувстват много комфортно...за което аз няма как да съм виновна. Аз съм продавачка - докато ми е комфортно, вече не ми е, предприела съм стъпки за смяна на попрището. Кой за каквото е учил...от темата се вижда, че при някои не е точно така. За което пак не съм виновна аз.

Неве, за Мозамбик не знам, но в Австралия и Нова Зеландия не им трябват приходящи камериерки и продавачки. Имат си система за оценка (май точкова се водеше) и приютяват не кандидати за социални помощи със средно, а образовани емигранти...и то невинаги.

Който за каквото е учил, Ариел.
Колкото няма срамна работа, толкова и няма срамно да не искаш да чистиш кенефи, ако имаш квалификация.
Тоя наратив, че трябва да се мъчиш и да започнеш от най- долното стъпало е за хора, които са сърдити, че са прости и се опитват да накарат и другите си сънародници да се чувстват така. Изяжте ме, ако щете.

Добре е човек да върви напред, а не назад. Минала съм през всякаква работа - от камериерка, през сервитьорка и продавачка. Стигнала съм до едно по-друго ниво и гледам напред, не назад. И със сигурност бих предпочела да взимам 1500 лв в офис в България, отколкото 1500 евро като чистачка в Германия. Защото аз няма да се чувствам добре вътрешно, не всичко е въпрос на пари, понякога главното е удовлетворението от самия себе си. Ако съм искала да бъда чистачка, нямаше нужда да уча, можех да стана такава и без висше. Но то си е до човек в крайна сметка, има и хора, за които не е проблем да правят крачки назад, мислейки че по този начин се засилват. Преди десет години заминах и миех чинии, чистех апартаменти, ама тогава работех в магазин за дрехи втора употреба в България, та реално нямаше кой знае каква разлика откъм позиция. Сега не бих.

Има ли желание, ще се намери и начин. Мой познат замина да гледа овце в Нова Зенландия, със средно образование от България, работеше тук нещо свързано със строителство. Имахме общи приятели, много се бяха навили и те да заминават, но ги достраша явно, че е доста далече.
Загубих връзка с тях, та не знам какво стана с човека, дали успя в овцевъдското поприще там. Четох тогава по форумите, че не е за всеки, много е красиво, добър стандарт, но рядко населена страна. Ако си живял в София или друг голям град е твърде вероятно да  не ти хареса най-близкия ти съсед или магазин да е на
10 километра.
Аз имах един колега от Мисисипи, така живее семейството му там. Гледала съм снимки, имат хубави къщи,  8 братя и сестри са, коне, кучета, невероятна природа, но аз лично не бих живяла така.

Смятам, че малко хора биха се отказали с радост от образованието и квалификацията си. За съжаление, има много, при които мизерията и безпаричието са били сериозни фактори и затова да има пари е бил основен фактор при решението къде да работят. В края на 90-те много колежки на майка ми (пенсиониран учител е тя) заминаха да гледат възрастни хора, защото в нашата Северозападна България мизерията газеше яко, а надниците от Италия осигуряваха хляб на масата и пари за тока. Всеки си знае в живота какво е било по-важно в един момент, дали достойнството или грижата за децата. Има много хора, които от касиери са станали управители на супермаркет, от общи работници - началници на строителна фирма. Вероятно за тези хора някаква професия, оставена вкъщи, тежи по-малко от радостта и достойнството да платят сметките спокойно, да се облекат добре, да пратят децата в добро у-ще и т.н. В Лондон веднъж в Убер ме взе учителка по математика от Казанлък, разговорихме се, да, тази жена не преподаваше, беше чистила домове в началото, но имаше две деца, които завършваха финанси в местен университет и беше изключително горда и щастлива от това (и правилно, разбира се). Та да, пътят на интеграция в ново общество понякога минава през някакви не много приятни места, хората споделят опит, но не смятам, че това ги прави прости и злобни.

В наши дни, слава Богу, има по-малко такива драматични истории. Младите хора могат да започнат на много по-ниска позиция, но те имат своите езици, своята младост, адаптивност, шансовете да получат местно образование, да имат своя път. Младото поколение няма много от обремененостите, които по-възрастните са имали. На 21, без семейни ангажименти, без сериозна подкрепа, кариера, е времето да се преследват смело образование, пари, възможности и факт, те са в по-голямо изобилие навън. Като студенти почти всички хлапета продават, сервират, касиерстват и т.н. Не е едно и също дали работиш нискоквалифициран труд на 21 или на 41. В първия случай (вероятно) осигуряваш следващите си кариерни стъпки и образование и именно натам ще е най-добре да се насочи Карамел.

Аз ще ти обясня, щом не ти е ясно. Говоря за емигрантите в САЩ специално. “Твоето поколение емигранти” бяха старата бачкаторска генерация, повечето вече на една определена възраст, която при първа възможност хукна на гурбет и бачкаше като “общари” (по-голямата част нелегално пребиваващи) без големи перспективи за развитие, като единствената им цел и амбиция беше да съберат някой лев и да се върнат в наследствените панелки и селски къщи, за да изкарат пенсионната възраст спокойно със събраната сума или с минималната американска пенсия за някои,, която мисля към момента е малко над $2000. Ето ти справка, колко получава един пенсионер в България, в случай, че още не ти е дошло на главата:
https://www.pariteni.bg/novini/osigurjavane/kolko-bylgari-poluch … a-pensiite-238344

Моята генерация емигранти дойдоха със съвсем други амбиции, с документи, с желание да се развиват и без да имат амбицията да се върнат в бащината панелка. Аз не познавам “общаци”, и да са започнали като такива при пристигането си, всеки после е имал амбицията да учи и да работи по специалността си. Голяма част, които не са учили, развиват свои бизнеси (но жените предимно искат да учат). Единствената, която не учи нищо, стана мениджър в магазина, в който си работеше - доказа се момичето, това й е хубавото на чужбината. Това са хора, които трупат стаж за пенсии, отглеждат тук децата си, купуват си домове, животът им е тук, и в България единствено ходят, защото родителите им са още живи. Те няма да се върнат, защото ще имат възможността след 30-40 години живот в САЩ, да си живеят тук при порасналите вече деца и внуци, като американски граждани с всичките му благинки, сигурност и спокойствие. Информацията ви е много стара, а и определен тип хора се връщат с подвита опашка и плюят ли плюят лошия западняшки капитализъм.
Онзи ден една приятелка (чиста американка) ми каза, че в момента, хора които са загубили работата си заради Ковид, получават от държавата и щата издръжка от общо $2000 за две седмици - а тя знае, защото средата й е такава. Та ти специално, повече се тревожи българския пазар да не ти бие шута:)

Стрина, млад амбициозен човек няма да стои вечно чистачка, с това ще започне и ще има много възможности да стигне до офис, където заплатата нито ще е 1500 лева, нито 1500 евро. Особено след като не всичко е пари - тоя огромен свят с всичките му възможности, да станеш учителка в България…И тия как учителите в България можели да правят много пари ги разправяйте на шапката ми.

Това, че някой е пълен некадърник, не означава, че всички са такива. Пък и да става нещо от него, много добрите по цял свят са малко. Изключителните по цял свят са единици.
После аз съм се изказвала пренебрежително за учителското съсловие...