Да замина ли?

Не се върнах много назад в мненията й да видя в кой град е, но като редовна студентка може да взима стипендия за отличен успех (видовете социална се взимат трудно и тя както работи, съвсем), да живее в общежитие, да кандидатства по Еразъм и програма на МОН (която забравих как се казва и парите са по-малко, отколкото еразъмските) за 1 или 2 семестъра в чужбина, където със сигурност ще получава стипендия и право на общежитие. Може да си извади ISIC студентска карта, с която да ползва намаление по разни по-шикарни места. Идното лято може да се пробва на бригада или на нашето Черноморие (и двете с повишено внимание за тарикатлъци на дребно).
В университета може да се поинтересува от допълнителни обучения по всичко, което се преподава - от компютърни до чужд език.
Останах с впечатление, че сега ще й бъде първата година, което ако е вярно, е доста добре - има 4 години да свърши горните неща. Може всяка ваканция да е на бригада на различно място, за Еразъм не помня дали имаше ограничение в семестрите, които си навън, стига да събереш кредити и да положиш и изпитите в своя университет. Обаче има и минус - ако й е първа година наистина и хукне извън България, първо ще увисне със семестриалната такса, после ще трябва да вади сертификат по език, за да може изобщо да кандидатства в чужбина.

Ми не са всички, има хора, които я посъветваха, че учителските заплати не са малки и е най-добре да се реализира тук.
Тя е написала, че е на минимална заплата, щом не и стигат парите за сметки, какви спестявания. 6-7 месеца наистина не са проблем да изчака, стига да има план и да знае какво иска да постигне.

Контеса, аз написах опциите, които всички имахме, като ми е ясно, че е имало и други и че точният ви път не ми е на 100% ясен.

Аз, примерно, заминах със студентска, записах се на някакви тъпи курсове, колкото да мога да извадя там студентска, с която да остана. После обмислях Канада, но се появиха прословутите бизнес визи и така.

Исках да кажа, че в момента не е чак толкова трудно 21г човек да замине за Германия. Това не е Австралия или Канада, все пак и най-важното - няма дете.

Сещам се друго - щом знае немски, не може ли да си потърси работа с немски в България. Доста добре плащат, далече от МРЗ. Като поспести ще замине подплатена.

Невена, аз знаех немски. Не ми помогна особено. Питаха що не знам и руски и отказваха да ме наемат поради тази причина. На мен пък не ми се работеше за 300 лв. в кварталния магазин или хотел затова предпочетох Германия. Вярно е, че в началото не вземах големите пари, но никога не ме е било страх, че в края на месеца ще остана без една стотинка (както в България често ми се е случвало).

Това в България? По кол центровете искат немски и английски. Не съм срещала обява за немски и руски извън туризма.

Ясно за твоето заминаване, но е било преди КОВИД. Без КОВИД аз щях да и кажа да тръгва без да му мисли.

Също, ако работата беше в магазин за хранителни стоки - те си работят винаги. Хотел, не знам.

Добър вечер на всички! Благодаря на всяка от вас, която се включи. Прочетох доста мнение и се до питах до много хора. В крайна сметка реших да изчакам, поне да завърша бакалавърската си степен, след това ако ми се отвори възможност да продължа някъде в чужбина. И все пак на 21 години съм, отворена съм за нови запознанства к съм общителна, предполагам живота ще ми даде нови възможности. Някой беше споменал да си потърся работа тук с немски, гледах обяви, навсякъде търсят сертификат, който аз нямам. Не е проблем предполагам да се изкара такъв. Просто понякога нещата се закучват, най-често във финансов план. Както казах разходите стават повече от приходите.

Карамел1, защо не пишеш в темата на живеещите в Германия? Да обясниш къде ще си, квартира, заплата итн.

Наистина безпаричието те дърпа надолу в България.

А не може ли да ходиш да работиш само лятото?

В кол центровете вземат и само с интервю. Изобщо не гледат сертификати.

Познавам много български имигранти, които са се справили започвайки от абсолютна нула и са стигнали доста далеч. Трудно е, но не е невъзможно, когато си поставиш цели.
Напълно нормално е и всеки да се ориентира към място, където познава някого, не знам защо се изтъква като някакво велико преимущество и защо се смята, че познатите зад граница стоят и чакат с хляб и мед да обгрижват идващите. Познавам и много, които като са дошли не са познавали абсолютно никого. Езици не се знаеха, нямаше и Гугъл, информацията беше изключително оскъдна. Аз тогава дойдох при приятелка, нещо, което и авторката щеше да направи. Работа обаче нямах осигурена, за разлика от нея. Тръгнах от България със символична сума, от която по-голямата част отиде за наем първия месец.
Ако въпросът й беше дали ще се справи финансово -
щях с две ръце да гласувам да тръгне. И да си даде време, защото парите не се берат по дърветата. Какво щеше да изгуби, и без това ниската си българска заплата ли? А ако не е Ковид, може да е наводнение, пожар, болест, земетресение, комета - толкова неща могат да те оставят без работа, седне ли човек да ги премисля, ще си седи на това място докато пусне корени. Смелост се иска и мерак, а обратният път е най-лесен.
Нейните терзания обаче са от друг тип - “родината, родното, близкото, близките”. Ц! Да порасне още малко, пък тогава. А може и никога. Имиграцията не е за всеки и не се тръгва с кошница пълна с драматизъм.
Аз от дете знаех, че искам да живея в чужбина и при първа възможност хукнах през глава. Не на гурбет - теглих черта и преместих живота си. В крайна сметка може и с малко кеш в джоба, една чанта дрехи, и най-вече - без непременно да си носиш от България бакалавъри и магистратури. Може да помогнат, а може и да не. Примери да искате. С обикновено средно има хора развиват бизнеси, и в същото време разни гении седят и хващат паяжини в кюбиците живеейки от чек до чек. До човек си е всичко, доколко някой иска да се развива нагоре и доколко ще си седи касиерка в Лидл или в Уолмарт. Различното обаче на второто място, поне според мен е, че само небето е лимит - стига да има желание. Не случайно и никой не драпа да емигрира в България, така че са ви неуместни съпоставките.
А пък може и да се чака всичко да ви е наредено като тръгнете, и все пак - бая чакане ще падне.
Иначе ако знаете какви истории съм чувала от приятели и познати за техните първи стъпки, както и такива с по две-три малки деца на ръце…От дистанцията на времето - много са и дори комични. И всеки е успял да се справи, да дръпне, без да съжалява за нищо. Освен тия, които нямаха желание, разбира се, и си намериха оправдание.

Лошото е, че аз пък познавам емигранти, които са си останали на нискоквалифицираните позиции, не са се развивали в съответната страна и после.... Че даже получават по-малко пари, отколкото иначе биха получавали тук, ако бяха положили някакви усилия. България вече не е тази страна от края на 90-те, началото на 2000-те. Аз самият исках да емигрирам, примерно към Кралството, само че, като отида сега да работя за 1200 лири, платя 750-800 за квартира....

А аз познавам чужденци, които дойдоха в България. Единият има и бизнес и оперира по цял свят. Не страдам от излишен патриотизъм, но твърденията, че само в чужбина можеш да си разпериш крилете, просто не са верни.

Само на обява искат сертификат. Ако говориш свободно няма да те върнат заради сертификат. Кандидатствай и ходи на интервюта. Малко са кадрите с немски и се търсят.

Кадърният човек може да успее навсякъде. Некадърният и на златен трон да го сложиш, няма да се измъкне от блатото.
Навсякъде може да се пробие, когато имаш план, следваш го и се развиваш, а не се примиряваш с дреболии.

Няколко милиона "бежанци" също.

Спестете си самохвалствата поне в тази тема. Ако бяхте започнали като камериерка, може би бихте имали някакво основание да давате акъл. Авторката, все пак, не мисли да се "похарчи", а да работи.

Аз само едно ще я посъветвам, независимо кога ще реши да замине. Най-много да се пази от сънародници, включително и от колежката, при която мисли да иде.

Karamel, наистина като най-реалистично изглежда първо да си намериш по-добре платена работа в БГ с немския. Ако той не е на достатъчно високо ниво/както ми се струва/ - положи усилия да го доучваш! И да си вземеш сертификат. Отрано провери доколко педагогиката /начална?/, позволява магистратура навън. Знам, че донякъде може да има разлика между бакалавърска и магистърска специалност, но ми изглежда като пилеене на ресурси. Също така провери доколко и какви програми за мобилност има в твоя университет по твоята специалност и се възползвай максимално.
Ако чакаш да започнеш да действаш след 4 години - ще е само загуба на време, а и дотогава може да си вече обвързана с гадже, брак, дете - става по-сложно. Струва ми се, че с облекчение си взела решението да не заминаваш сега -няма лошо. Но не се залъгвай- ако просто продължиш да си живееш както досега- след 4 години едва ли ще   имаш повече и по-добри възможности.

Също така, проучи и  Австрия като възможна дестинация. Успех!