Да замина ли?

Да, да, в заводите в провинцията собственост на чужденци под професор не наемат.
Иначе то е хубаво и да се тръгне и със сума, с която директно да си купиш и кола и къща като стигнеш, но ако нямаш спестени пари за няколко месеца напред - рискуваш. Чака те подсигурена работа все пак, както и приятелка. Германия особено, която е на един хвърлей разстояние и самолетните билети са по 50-60 евро. Разбирам да оставяш след себе си хубава професия и голяма заплата и да се страхуваш от финансовия риск.
Най-големият страх според мен, е страхът да се излезе от комфорта. В което няма нищо лошо, аз вече казах, че това не е за всеки, ама е хубаво да си кажем истината, вместо да носим вода от десет кладенеца.

В заводите в моята североизточна провинция няма и никога не е имало хора на МРЗ, освен може би чистачки (но не е сигурно). Затова и имат доста кандидати за работа.

И така да е, заплатите, които получават пак са изключително ниски по европейските стандарти и за разлика от чужденеца, дошъл с пари и отворил завода, работниците няма да могат си позволят подобна находчивост. Не знам защо го пиша това, ти го знаеш.

Темата отдавна надхвърли конкретното питане на авторката. Та и аз да споделя опит -аз и съпругът ми сме в БГ, не сме работили "навън" - не се оплакваме, не сме богати, но не сме и бедни.
 Двете ни дъщери и семействата им са трайно заселени извън БГ. Също не са за ожалване. Не са заминали без подкрепа, но основното се дължи на техните усилия и разум. Работели са и непрестижна работа, но никога, за да се издържат изцяло с нея. Съобразявали са се с езика, който владеят на високо ниво в даден момент, за да учат/доучват на него /със съответните стипендии/ и същевременно са изучавали друг, сменяли са непрестижната работа с такава почасова по специалността, стажували са и за малко пари, но в желаните фирми.
Техните връстници /приятели и деца на наши приятели/ се справят добре и в БГ и навън. Но като се замисля, като се изключат IT специалистите, всички добре реализирали се тук работят в западни фирми и имат зад гърба си поне няколко години самостоятелен живот в чужбина - било за следване, било за работа.
Познавам и момиче, което докато следваше право във Франция, се издържаше до определен момент като камериерка и като чистачка по домовете. Познавам и немец, женен за българка, който предпочита да работи от БГ.
Така че, пътища и възможности много, но човек трябва да е активен, да търси възможности, да си създава такива,  да е склонен да рискува и да си вярва. Разбира се- по-лесно е, когато има кой да дава съвети и кураж, а и да подсигурява гърба.

[/spoiler]
Със сигурност - не предлага! Над 55 годишна е вече, а аз я познавам от поне 20 години.  Много е работлива и работодателите й са доволни. Вече написах, че няма разходи за квартира и храна, така че почти цялата заплата може да си я спестява. Изтегли и сина си при нея, намери му работа. И той е доволен.

Много наивно това, а и съвсем неправдоподобно. Ама който иска нека вярва.

Нищо от това не е вярно и има примери, но щом доводите включват сравняване на бг заплата със западен стандарт и западна заплата с бг стандарт - аз съм пас.

Карамел, защо не опиташ да гледаш деца почасово, много студентки по педагогика го правят. По-добре е от продавачка на МРЗ.

Искам, работих и като аниматор ка, но заплащането беше под всякаква критика. От малък град съм и няма такава фирма.

И двете сте прави, всяка за себе си. Не е невъзможно да се изкарват добри пари като камериерка, но зависи от мястото, вида гости, сезона, цените наоколо, дали квартирата и храната са включени, дали човекът работи и друга работа итн.

В първия хотел, в който работех, housekeeper (нещо като домакинка или главна камериерка) минаваше и обираше бакшишите, оставяйки жълти стотинки. Не беше голяма заплатата, но понеже храната беше много добра и имахме право да ядем на корем на бюфета, а и имахме стаи, повечето бяхме доволни. Работата беше от 7.30 до 2.30 или 3.30. След това повечето работехме и другаде. Когато в скъп град не се плаща квартира и храна, нито ток, вода, човек може да спести доста пари. На вечерната работа, която беше в ресторант, получавах много добри бакшиши. Мислех си да ида да работя само там, обаче като сметнах колко трябва да похарча за наем, ток, газ, вода реших, че е по-удачно да си остана в хотела за известно време. В ресторанта щях да работя чак от 11 сутринта, но не ми се занимаваше с местене, купуване на тенджери, хавлии, покривки итн.

Имах позната, която работеше и живееше в един хотел, но ходеше 4 нощи седмично да работи като нощна камериерка в Хилтън на Park lane. На практика спеше по цяла нощ и рядко я викаха. Къпеше се с хотелските сапуни и шампоани и не си купуваше нищо. Купи апартаменти и на двамата си сина, а и ги изтегли в Англия. Тя и дрехи даже не си купуваше. Е, това млад човек няма да иде да го прави, но не е невъзможно.

Позната тук работеше 36 часа в хотел на бяло и още толкова, в същия хотел на черно, за повече пари. 70 чисто на ден на бяло и 110€ на черно взимаше. Живееше при един старец срещу пазаруване и чистене, та след работа и това правеше.

Мисля, че жената казва истината, но не знаем точните подробности.

Ниски са заплатите, но няма и разходи, да речем.

Сетих се коя е Карамел.
Пишеше, че искаш да учиш с СтЗ, там ли влезе педагогика?

Не казвам, че лъже, но не може и да ме убеди, че от една камериерска заплата ще купиш апартамент. Била съм там, знам за какво става въпрос. Малко са тези, които не плащат квартира, ток, вода и т.н, никой не ти осигурява такива удобства. Или в краен случай ги тъпчат по трима четирима в една стая и са доволни, че не плащат наем. Иначе камериерките бяха с гевербе, още разходи. Храна нямаше, а и както казах и нашата обираше бакшишите. На всичкото отгоре все нещо не й харесваше по стаите и ни връщаше. Та уж и ние бяхме до 14:30-15:00, и до тогава се оправяхме наистина със стаите, но после я чакахме поне час да мине да ги провери и да намери някои кусур. Иначе другите момичета и те ходих вечер в един ресторант за допълнителни пари и сутрин едвам ставаха за да дойдат в хотела.
Всеки нормален и умен човек, би си направил елементарна сметка колко трябва да спестява на месец, че да си купи апартамент. В най добрия случай за 40000€ от, това са ти по 1100€ на месец, за период от три години, примерно. Което означава, че трябва да получаваш над 2000€, което е абсурд за камериерка. Дори и с втора работа и без наем, което пак е абсурдно, никой не ти поема квартира, сметки и храна. А, ако случайно ти ги поемат, това означава, че ще получаваш 1000€ заплата, следователно нищо не можеш да спестиш. Или със втората работа, най много 500€ спестени. Но това означава, години наред без почивка, без прибиране в Бг, без морета, празници и прочие.
Истината е, че повечето работят на черно и взимат помощи от "джобса", но не си го признават. Или са по близки със шефа и се облагодетелстват.
Моя позната така си построи къща в родния й град, но там никой не знае как, а си мислят, че е само от работа. Но мъжа й работеше на черно, тя въобще. Взимаха помощи, по два пъти в годината в Бг и казваше така - докато не си направим къщата, от джобса не се махам. Правиха всякакви далавери като ги притискаха, пускаха фиктивни договори за по 4 часа и пак си Взимаха помощите.
Още много примери мога да дам. Нооо..... Тъй, че никой не може да ме убеди, че от една честна работа, ще си купиш апартамент.

staysi, живеех сама в стая. Е, стаята беше в мазето, 2 на 3 или 4 метра, в банята имаше душ кабина, а не вана, но си бях сама. В пъбовете, над заведението има стаи, в които може да живее персонала. Това е в по-малките хотели. В големите вериги квартира и храна не се предлагаше в Лондон. Нашата housekeeper беше много работлива португалка и оправяше след нас. Оставала съм след края на смяната 2 или 3 пъти за 6 месеца.

Познавам доста хора, които купиха апартаменти с честен труд. Е, не сега, отдавна беше.

Авторката едвам свързва двата края и мисля, че малко работа навън ще и се отрази добре. Не зная не може ли да иде първия път сезонно, а да прецени дали да остане. Дори и да не спести пари ще усъвършенства език.

Виждам, че авторката е взела решение. Пожелавам и успех, макар да смятам, че решението и е грешно.
Тук гледам се дават съвети от хора, на които са им пращали пари от чужбина, други, които са ходили да прибират децата си и сега са им купили кола. Ами това няма нищо общо с авторката.
Тя вече е 10 километра зад тези хора. Дори да е супер кадърна и да тича по-бързо, няма да ги стигне. Така че не ми обяснявайте как, който е кадърен, ще успее и в България.
Аз нямах кой да ми помага в България и въпреки, че много се стараех, учех и винаги съм искала да работя, пак не можах да настигна приятелите ми, на които им помагаха.
Така се озовах на двойно повече години от авторката, учителка с "голяма" заплата от 700-800 лева бруто (като се извадят данъци и осигуровки остават още по-малко), разходи за наем и сметки в София, които е ясно какви са.
Излезе възможност да замина. Познавах само един човек, където отивах, приятелка и бивша колежка отпреди 10 години. Не знаех език. Беше ме толкова страх, че отложих заминаването с една година. После много съжалявах.
Като си платих всичко преди тръгването, останах с около 1000 лева мои пари. Аз съм доста работлива и спестовна. Винаги съм търсила допълнителна работа, макар в България да е трудно да се работи почасово. И накрая имах 1000 лева.
Да, трудно ми беше в началото в чужбина, но не по-трудно от България. Ако е имало някой да ме обгрижва тук, сигурно щеше да ми е по-трудно. Но аз бях свикнала да работя, да се оправям сама, да си правя сметката и се справих добре.
Днес, пет години по-късно имам спестявания за половин апартамент там където живея, идвала съм си всяко лято в България, без миналата година, ходих на екскурзии, ходя на танци, имам още приятели, с които се събираме на празници или на кафе, гардеробите с дрехи, чанти и обувки не ги броя, преди пандемията имах абонамент за операта, ходех по концерти. Носталгия има, особено на моята възраст, но пък сега съм в България и няма ден да не ми е мъчно за другия ми дом и живот.
Там срещнах и мъжът ми. Обаче гореизброените неща не са благодарение на него. Срещнахме се наскоро, вече имах всичко.
За сведение в момента работя като продавачка в хранителен магазин. Реших на моите години да не уча отново и да не се блъскам с правене на кариера. Отношението е добро, парите са три пъти повече, отколкото учителската заплата в София, разходите ми май са същите.
Ако можех да се върна назад във времето и да говоря със себе си, бих си дала съвета да замина по-рано за чужбина. Давам го и на младата жена авторка на темата.
Заминавай, мило момиче, ти накъдето си тръгнала аз от там се връщам. Страхливостта е лош съветник, аз съжалявам, че я слушах преди.
Не бих дала този съвет на хора, които имат помагащи родители, живеят в собствен апатамент и имат по-добър старт. Такива хора нямат нашата съдба и мотивацията им е друга.
Моят съвет е за конкретната ситуация, която за съжаление познавам.
Между другото по време на локдауна миналата година и аз загубих половината си часове за няколко месеца. Държавата ми даде помощ, стигна ми да си плащам наема, сметките и храната. Повече не ми и трябваше, то освен на работа и до хладилника, никъде другаде не съм ходила. Също така от магазина ми даваха бонуси и купони за храна, защото работя при трудни обстоятелства и това също помогна.
Съмнявам се в България продавачките да са получили нещо.
Отново пожелавам успех на авторката, каквото и решение да е взела, Бог да е с нея винаги!

Честно казано не знам какви изводи си е направила авторката. Един вика - 2 часа и си там, друг вика стой си ще станеш проститутка, трети я праща да изкара пенсия. Ми да, колко му е. Първите 40 години зор, ама после с дойче-пенсийката ще си жморка до живот коктейлчета на слънчака.

И аз заминах с много илюзии. За 3 месеца всичко се изпари. Слава богу не се разболях и не се вързах с криминални типове, каквато възможност имах.

Предполагам авторката ще мине по моя път - ще замине и след месец, два ще разбере сама колко струват някои съвети тук.


Лелеее, дрехи, чанти, обувки и половин апартамент - пещерата на Аладин бледнее. Чак ме доядя, че не се изнесох на времето в чужбина. Сега и аз щях да имам чанти и обувки, не че ги нося, ама ще ги имам. Тю' Х.