Нуну, всяка ситуация има както своите плюсове, така и минуси.
Всеки си преценява кое му е по-важно.
Всеки си преценява кое му е по-важно.
- Публикувана: 12 авг. 2021, 11:35 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2022, 14:33 ч.
НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - Тема 6
Helinor17 права си. Исках да изкажа мнение, защото изчаках специално поради това, че е хиперактивно дете, но с времето не се подобри, пак си е такава супер невнимателна, тичаща, която се катери на опасни места.
Но, наистина 2 малки децата как се гледат нямам представа, винаги е ходила на ясла, градина и въпреки това пак ми е трудно. Нищо, че ще съм по майчинство вкъщи най-вероятно ще пусна малката на ясла септември.
Но, наистина 2 малки децата как се гледат нямам представа, винаги е ходила на ясла, градина и въпреки това пак ми е трудно. Нищо, че ще съм по майчинство вкъщи най-вероятно ще пусна малката на ясла септември.
Нуну, моето момче също е хиперактивно и аз все се надявам, че ще го израсте, но ти ме "успокои". 😁
Истината поне според мен е, че с повече от едно дете е изключително трудно да се ангажира човек по цял ден.
Хайде, Танчето пак се изказа супер падготвено и категорично...Не, не се дразня, а умирам от смях...🤣🤣🤣
Истината поне според мен е, че с повече от едно дете е изключително трудно да се ангажира човек по цял ден.
Хайде, Танчето пак се изказа супер падготвено и категорично...Не, не се дразня, а умирам от смях...🤣🤣🤣
От гледна точка на майка на близнаци, мога да кажа, че с реването и успокояването се свиква някак да боравиш и с двамата. Е, не винаги, понякога ревем 3ма 
Но пък всичката игра, любов, прегръдки и целувки, които виждам, ми изпълват сърцето.
По принцип малката разлика не гарантира, че децата ще се разбират и ще играят заедно, според мен силно зависи и от характера. Аз, за съжаление, доста обрано общувам със сестра ми, въпреки че имаме 1 година разлика. Като малки сме играели, но сме се и биели доста. Според майка ми след 1вата година, като сме се заигравали вече заедно, е станало лесно.
При голяма разлика според мен, голямото дете може да помага на мама, но в крайна сметка пък ще са на много различни етапи от живота си горе долу през цялото време, което мен лично не ме кефи.
Според мен най-добре около 2 години, предполагам, че ще е трудно в следващите 2, но от там нататък ще е друга работата.
Но пък всичката игра, любов, прегръдки и целувки, които виждам, ми изпълват сърцето.
По принцип малката разлика не гарантира, че децата ще се разбират и ще играят заедно, според мен силно зависи и от характера. Аз, за съжаление, доста обрано общувам със сестра ми, въпреки че имаме 1 година разлика. Като малки сме играели, но сме се и биели доста. Според майка ми след 1вата година, като сме се заигравали вече заедно, е станало лесно.
При голяма разлика според мен, голямото дете може да помага на мама, но в крайна сметка пък ще са на много различни етапи от живота си горе долу през цялото време, което мен лично не ме кефи.
Според мен най-добре около 2 години, предполагам, че ще е трудно в следващите 2, но от там нататък ще е друга работата.
Танче като цяло едвали някой иска просто да роди.
Всички си гледаме децата и съм убедена,че ги гледаме повече от добре.
Смятам че сме разумни хора, не само ти осъзнаваш отговорността.
Като цяло аз също съм за по-малката разлика, но смятам за сега да се въздържа от психична гледна точка.
Евентуално като е на 2-3 ще се замисля.
Не мисля, че е ок да казваш, кой си гледа детето, кой само ги ражда и кой ще се грижи само за едното.
Не ме притеснява нито финансовата гледна точка, нито годините понеже съм на 21. Единственото което искам, да са максимално близки и да си помагат, но както казаха по-нагоре си зависи от характера на човека.
Всички си гледаме децата и съм убедена,че ги гледаме повече от добре.
Смятам че сме разумни хора, не само ти осъзнаваш отговорността.
Като цяло аз също съм за по-малката разлика, но смятам за сега да се въздържа от психична гледна точка.
Евентуално като е на 2-3 ще се замисля.
Не мисля, че е ок да казваш, кой си гледа детето, кой само ги ражда и кой ще се грижи само за едното.
Не ме притеснява нито финансовата гледна точка, нито годините понеже съм на 21. Единственото което искам, да са максимално близки и да си помагат, но както казаха по-нагоре си зависи от характера на човека.
Айде, да се включа и аз. Аз съм от тези, което не искат да раждат повече. Не е като да не обичам деца, но не е баш моето всичките неща около гледането. Всъщност не знам дали детето ме натоварва или единия чифт баба и дядо, и може и заради тях по-скоро да не искам. Сигурно звучи егоистично, но се надявам да не се случва да забременея, поне не скоро. Пък и се чувствам доста неподпомогната от страна на таткото и това определено е фактор дали искам второ или не, но като знам, че няма особено на кого да разчитам, за мен изобщо не е тема.
Затова ви се възхищавам на всички, които искате и можете да си го позволите - било то финансово, емоционално, териториално или какво още може да се избори.
Раждайте, мами, че се топим. Деца не се гледат само с пари, а с много любов! Имахме съседи, които имат 3 деца, отгледаха ги броейки си последните стотинки, хранеха ги с нишесте, когато нямаше пари за друго, а днес всички деца са изучени и успели!
Не е като да не обичам деца, но не е баш моето всичките неща около гледането. Всъщност не знам дали детето ме натоварва или единия чифт баба и дядо, и може и заради тях по-скоро да не искам. Сигурно звучи егоистично, но се надявам да не се случва да забременея, поне не скоро. Пък и се чувствам доста неподпомогната от страна на таткото и това определено е фактор дали искам второ или не, но като знам, че няма особено на кого да разчитам, за мен изобщо не е тема.Затова ви се възхищавам на всички, които искате и можете да си го позволите - било то финансово, емоционално, териториално или какво още може да се избори.
Раждайте, мами, че се топим. Деца не се гледат само с пари, а с много любов! Имахме съседи, които имат 3 деца, отгледаха ги броейки си последните стотинки, хранеха ги с нишесте, когато нямаше пари за друго, а днес всички деца са изучени и успели!
Деца да има ❤️ 
От моята камбанария 2-3 год. е много хубава разлика между децата. Имат общи интереси, учат едно от друго /дори голямото от малкото/, играят си, близки са си. С повече год. разлика пак не е лошо, но нямат много общи допирни точки. С по-малка разлика казват, че е трудно за родителите, но пак се справят.
Айде, да се включа и аз. Аз съм от тези, което не искат да раждат повече. Не е като да не обичам деца, но не е баш моето всичките неща около гледането. Всъщност не знам дали детето ме натоварва или единия чифт баба и дядо, и може и заради тях по-скоро да не искам. Сигурно звучи егоистично, но се надявам да не се случва да забременея, поне не скоро. Пък и се чувствам доста неподпомогната от страна на таткото и това определено е фактор дали искам второ или не, но като знам, че няма особено на кого да разчитам, за мен изобщо не е тема.
Затова ви се възхищавам на всички, които искате и можете да си го позволите - било то финансово, емоционално, териториално или какво още може да се избори.
Раждайте, мами, че се топим. Деца не се гледат само с пари, а с много любов! Имахме съседи, които имат 3 деца, отгледаха ги броейки си последните стотинки, хранеха ги с нишесте, когато нямаше пари за друго, а днес всички деца са изучени и успели!
Не е като да не обичам деца, но не е баш моето всичките неща около гледането. Всъщност не знам дали детето ме натоварва или единия чифт баба и дядо, и може и заради тях по-скоро да не искам. Сигурно звучи егоистично, но се надявам да не се случва да забременея, поне не скоро. Пък и се чувствам доста неподпомогната от страна на таткото и това определено е фактор дали искам второ или не, но като знам, че няма особено на кого да разчитам, за мен изобщо не е тема.Затова ви се възхищавам на всички, които искате и можете да си го позволите - било то финансово, емоционално, териториално или какво още може да се избори.
Раждайте, мами, че се топим. Деца не се гледат само с пари, а с много любов! Имахме съседи, които имат 3 деца, отгледаха ги броейки си последните стотинки, хранеха ги с нишесте, когато нямаше пари за друго, а днес всички деца са изучени и успели!
И аз не се чувствам особено подкрепена от таткото. Не мисля за второ поне не скоро.
Не знам дали бих могла,да дам нужното внимание на всяко във всеки момент без да има пренебрегнато под някаква форма, дори неволно.
Малко да сменя темата с битовизми... Не знам какво да правя вече за закуска. Дайте идеи за нещо бързо, което да не е овесени ядки с кисело мляко или палачинки. Може и нещо, което да се приготвя от предната вечер и да е готово за сутринта. Тотално съм отчаяна с тази закуска...
или палачинки. Може и нещо, което да се приготвя от предната вечер и да е готово за сутринта. Тотално съм отчаяна с тази закуска...
Аз сменям попара с чай и сирене, попара с мляко, овесени ядки със сирене и масло, кус кус, понякога елда, събота и неделя ние с баща им традиционно ядем "печени сандвичи", та правя филийка с кашкавал, филийка с яйце и сирене, фалшиви пържени филийки, баница, палачинки
Малко да сменя темата с битовизми... Не знам какво да правя вече за закуска. Дайте идеи за нещо бързо, което да не е овесени ядки с кисело мляко или палачинки. Може и нещо, което да се приготвя от предната вечер и да е готово за сутринта. Тотално съм отчаяна с тази закуска...
или палачинки. Може и нещо, което да се приготвя от предната вечер и да е готово за сутринта. Тотално съм отчаяна с тази закуска...