За самочувствието и самооценката на децата ни

  • 3 264
  • 106
  •   1
Отговори
  • Мнения: 14 704
Здравейте. Всички знаем колко са важни самочувствието и самооценката на детето и как те влияят за вписването му в средата и за успеха му в училище.
За съжаление, по ред причини, не всяко дете има високо самочувствие и самооценка.
Как се справяте, когато самооценката на детето ви е ниска? Когато детето среща трудности в училище, когато не успява да се впише, когато е изолирано или се самоизолира, когато чувства, че всички са срещу него и се затваря в себе си, когато не намира смисъл или се страхува да се оплаче или да потърси помощ при тормоз? Когато детето не вярва, че заслужава добра оценка, добра дума, приятели, нормално отношение? Как се борите с това? Как успявате да помогнете на детето да излезе от черупката си, от затварянето в собствения си свят?
Ако не блести с талант, не печели конкурси и въпреки усилията не се справя добре в училище? Ясно е, че като родители обичаме децата си такива каквито са, но това не винаги помага те да имат самочувствие или да искат да променят нещо. Или просто не вярват, че заслужават и могат.

# 1
  • Мнения: 3 562
За съжаление в света не важи, това което важи вкъщи.
Просто света вижда с други очи, понякога грешно, но по-често вярно.
Как да променим реалността? Никак.
Ако в някое училище децата са приели истински "различно" дете, добре.
Оставяме настрана клипчета в интернет и някое предаване, те не показват цялата истина.
Хората имат вроден инстинкт да отхвърлят различните. Може би на изно поколение трябва да се обяснява, за да може да има ефект при следващото.
Иначе всеки може да има нереалистични очаквания, те пречат само на него.

Последна редакция: нд, 19 яну 2025, 19:31 от FB590525BGM

# 2
  • Мнения: 14 704
Т.е да оставим детето да е вечната жертва? Натикано в ъгъла, обект на присмех, на тормоз, на изолация? Нали после това дете без самочувствие ще стане възрастен, който и в работната среда ще е удобната жертва. Да натикаме тогава свитите и не талантливите в ъгъла. Ама ха, да си знаят мястото. Светът е на простаците с голямото его.

# 3
  • Мнения: 19 743
Аз често повтарям, че никой не е добър във всичко и се опитвам да давам примери от обкръжението кой в какво е добър и в какво не.
Наскоро четох статия, че децата, които се включвани в домашната работа вкъщи, израстват по-уверени. Вкъщи може родителят да го научи, без да има натиска щ, който е в училище.

За тормоза в училище трябва да се говори с учителите. Ако трябва да се смени класът. Понякога това помага.
Много мъчно ми стана от прочетеното. Дано намерите решение.

Последна редакция: нд, 19 яну 2025, 19:54 от Дъждец

# 4
  • Мнения: 1 969
Мама Ру, а имате ли добра комуникация помежду си? Говорене, говорене и пак говорене.
Това, което наблюдавам при децата около мен, включително и племенника е, че движението и спортът правят чудеса със затворените деца, дават им увереност, балансират хормоните и енергията, подобрява се сънят и се повишават социалните контакти.
В краен случай аз също съм за преместването от у-ще или поне клас. В много случаи учителите нямат никакъв контрол над случващото се из междучасията.
Много сила и успех желая!

# 5
  • Мнения: 14 704
Темата е принципно за всички деца, на които липсва самочувствие и самоувереност и остават някак изолирани, често пъти тормозени. Не винаги местенето е вариант, детето носи в себе си нещо, което го определя като жертва и сценарият се повтаря от клас в клас, от училище в училище. Дори не е задължително да има обучителни затруднения. Достатъчно е да е по-свито или просто по-деликатно. Наблюдавам го и като учител. И да, няма как до едно такова дете нонстоп да седи възрастен, който да го защитава.

# 6
  • Мнения: 65
Аз бях такова дете и колкото повече се опитваха да ми помагат и бутат, толкова повече ме стресираше това и се чувствах не на място.
Тогава ги нямаше днешните -аутизъм и прочее и бях с лепнат етикет-срамежлива и затворена.
И до ден днешен съм интроверт, който живее в малък кръг хора и обича уедунението. Мисля, че ако детето няма открита диагноза на разстройство и  не е травмирано от някакви семейни драми, то просто си е такъв характер и ще надрасне някои от тези си недостатъци,  но ще си остане с по-затворен характер.

# 7
  • По света и у нас
  • Мнения: 2 236
Ами как - като дойде дъщеря ми с нейните съмнения, че някоя друга е по-хубава от нея, по-талантлива от нея, като си реши че не можела хубаво да рисува ( ,а тя е много добра художничка и съвсем сладка сладурана) и аз започвам : Ти ли бе? Ма как може да ми говориш, че не си най-хубавата, ти си най - хубавата! Това, че си кафява коса не значи, че русата е по- хубава от теб + това ти си по интересна в характера!
После и говоря същите работи за рисуването и така я надъхвам.

В гимнастиката имало някакво момиченце , което е много гъвкаво и моята каза, че не можела так защото била дебела - а тя не е дебела. И аз и обяснявам - това дете се упражнява, а ти не толкова затова тя може повече, упражнявай се и ти и ще станеш гъвкава като нея.

Някакво момченце и говорило глупости и тя ми се оплака няколко пъти. Казах и да му отговори гадно и я научих точно какво да му каже.

Има една приятелка която я беше подвела да се изложи. Аз не го харесвам това момиче и постоянно и дудна на моята - няма да играеш с нея, тя не ти е приятелка, подведе те да се изложиш. Добрите приятели така не правят. Играй си с Еди коя си, нея я харесвам и майка и също.

Майка ми ме учеше по същия начин да се държа и до ден днешен не ми дава една самокритика да си направя в нейно присъствие. Това според мен е нещо хубаво.
Дори и да знаеш, че може и да не си супер на 100%, не е нужно да се самоплюеш.

Колкото до жертвите, понякога хората развиват тази черта когато видят, че работи. Примерно - ти се жалваш, виждаш че това влияе на майка ти по определен начин и ви сплотява и ставате като какавида на майка и дете. Майката закриля и е орлица а детето обича да си седи в ролята на жертвичка защото майка му върти нещата… виждам го в пораснали хора, чиито майки са много оправни.

Твоето дете на колко е?

Моето е на 7. Сина ми на 9 е по- склонен да се прави на жертвичка защото е свикнал баща му да го закриля когато има конфликт с дъщеря ни, а аз не. Общо взето на тази възраст вече са разбрани хора и можеш да ги насърчаваш да бъдат справедливи или да им покажеш кое е ок и кое не е и после да наблюдаваш как се държат помежду си.

Последна редакция: пн, 20 яну 2025, 05:35 от PriMadonna

# 8
  • Мнения: 14 704
Моето е на 14. Не говоря за дребни ситуации, а за ситуации, когато едно дете наистина е изолирано в клас, когато реално другите са винаги срещу него и се подкрепят, когато бива тормозено - спъват го като минава, блъскат, бутат, подритват стола в час, провокират го да избухва, крият нещата му, обиждат, злепоставят пред учителите... Като учител го виждам почти във всеки клас. И не говоря за начален курс, а за гимназиален...

# 9
  • Мнения: 4 446
Никак не се справям. Дори не винаги е нужно да има тормоз и липса на самочувствие, а  ниската самооценка да е налице. Говоря много, не винаги помага. Дъщеря ми е много критична към себе си, което й вреди страшно много. Създава си сама напрежението,  което я хвърля в страхотни драми.
На думите ми, че всеки може да сгреши, да обърка, да забрави нещо, ми отговаря - ти добре ли си. От 5 клас си е поставила цел - без забележки в училище.  Лошо няма,  ама това доведе до спо пъти проверяване на раница и изпадане в истерия, ако нещо й липсва и ако не помни, че госпожата го е събрала да речем. Аз не пипам в раницата,  но сутрин по 3 пъти ме пита - всичко ли е вътре. Казвах не знам, ти подреждаш, не помага. Вече казвам само да, вътре е.
Понякога се чудя ние ли създадохме неспособен възрастен, или ще се оправи някой ден. Да е над нещата, да е уверена, да не се тормози.
За тормоза родител може да играе роля в малките класове. Нагоре детето вече само трябва да се оправя,  но как? Като се въртиш в омагьосан кръг е трудно, много трудно. Тормозят те защото си различен и в същото време не ти дават шанс да се впишеш. Децата са над нещата, не се замислят за чуждите чувства. Мислят за себе си, за собствената емоция.

# 10
  • Мнения: 14 704
Забелязала съм, че много често тормозещите не са нещо повече от тормозения - нито са по-умни, нито са по-богати, нито са по-възпитани. Но така си помпат самочувствието.

# 11
  • Мнения: 19 080
Ох, аз съм до голяма степен такова дете, а и възрастен.
Не съм била подигравана никога, таланти имам. Вписвала съм се навсякъде, но не общувам с всеки.
Но винаги съм била свита, доста срамежлива и с ниско самочувствие, супер чувствителна.
Моята дъщеря за съжаление е взела тези черти от мен-много емоционална, много чувствителна, за всичко се плаче, разсеяна, ревлива, по-тревожна. Обаче е много добре приета сред децата, първи клас е, всички я знаят, защото е доста палава, общителна въпреки срамежливостта си, малко мъжкарана си пада и общува с всички.
Пиша в тази тема най-вече да ти кажа, че трябва да работиш върху ниското самочувствие. И това ти го казвам като човек,който до ден днешен срада от това.
Толкова много ми пречи, че няма накъде, спира ме за много неща срамежливостта.
Моето дете също не е уверено в себе си.
Има много страхове. И виждам, че и тя също ще има такива проблеми в бъдеще ако не вземем мерки сега. Такива деца страдат много. Такива характери са истински проклятие. Обаче трябва да бъдат приети и да им се покаже, че са приети.
Бих те посъветвала да работите с психолог. Крайна мярка, но необходима.
И друго много важно-детето трябва да се приеме каквото е.
Да не му се показва, че е смотано, срамежливо, непохватно и един какво си, а да расте идеята, че има и такива хора и то е от тях.
Аз едва сега на дърти години започнах да се приемам, че просто съм такъв човек и това е.
Мъчно ми е за такива деца, защото знам, че това се променя много трудно и човек се ражда такъв. Това е характер. Но може да опитате да с е консултирате с психолог.
Самото дете как се чувства? Споделя ли с вас трудностите си?
И един друг съвет:все нещо трябва да му се отдава. Намерете това нещо, което го влече, интересно му е и него развийте.
Когато види, че е добро в нещо, ще придобие самочувствие.
Психолог в училище няма ли? Госпожите какво казват?

Последна редакция: пн, 20 яну 2025, 09:32 от Caroline_Bingley

# 12
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 539
Аз много се страхувах  от змийския език на зълвата и все преглъщах мир да има. Ама мир нямаше. Това поведение бях наследила от страхливата си майка. Един път отвърнах и видях как лицето ѝ (на зълвата) се сгърчи като напикан гол охлюв. И така докато тя почина. Отношенията ни се промениха към по-добри, лицемерни, но по-спокойни. Пиехме заедно кафе, услужвахме си с дребни неща, коментирахме филми, смеехме се. Просто трябва да се прескочиш, както обичам да казвам. Да се престрашиш, да осъзнаеш, че "защитата" ти е само и единствено в твоите ръце. На мен много ми помогна литературата за самоусъвършенстване.
Не ми е драго да напиша горното, но го правя заради теб, Мама Ру, защото си ми много приятна и винаги те чета.

Последна редакция: пн, 20 яну 2025, 17:23 от Котьо

# 13
  • Мнения: 256
Мама Ру, имам подобен проблем с девойка на 16г, която от малка е по стеснителна. Седи сама на чин, излиза много рядко с приятели навън, срамежлива е, тиха и много добра в училище. За сметка на това в къщи лесно избухва за дребни неща, хвърля понякога предмети, постиянно се интерисува от облекло, маникюр (макар, че ноктите са къси и чупливи), лакове и тем подобни неща, с което според мен избива комплекси. С учението е що годе добре, над 5.30 успех, но ако не е добре подготвена стига до главоболие и болки в корема. Опитахме да ходи на психолог, но като чуе за какви суми за 40 мин се заплаща, отказва да ходи, още повече, че града ни е малък и няма добри специалисти. Детето казва, че няма проблем и отказва да споделя, от там и психолога се отказва.
Аз също съм била много срамежлива до към 8 клас, но съм имала приятелка с която сме си споделяли, докато при нея всичко се таи вътрешно. Отделно е с ИР с висок инсулин, слаба е 45 кг висока 1.62, имаше едно ужасно акне, което за сега в голяма степен овладяхме, но и това даде отржение. Изобщо всичко е в комплект. Учителите препоръчват да има по-голямо самочуствие, защото има знания, но тази затвореност много и пречи. Говорим, поощтрявам, помагам, дори преди 4 г купихме малко кученце, за да има другарче. Дано се оправят нещата, но тя ми заявява, че пубертета продължава до 19г. и да имам търпение. Рисува прекрасно, получавала е доста награди, но от 9 клас вече рядко рисува, желае да се развива в интериорния дизайн, но напоследък и тази идея е забутана някъде.
Така, че не си сама, при нас е същото.
Успех на децата и ще търсим начини да им помогнем.

# 14
  • Мнения: 5 800
Запиши детето на джудо, карате или бокс, там придобиват самоувереност. Моето едното беше много неоправно, на лавката винаги го избутвали и докато вземат другите и междучасието свърши и той си остава без закуска, за екскурзии при качване в автобуса пак той последен,, записахме го на бокс и всичко се оправи, придоби самочувствие и самоувереност без да се кара и бие с никой.

Общи условия

Активация на акаунт