Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Има ли други, които не желаят да работят по специалността си? Отчаяна съм

  • 3 286
  • 51
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 336
Т
Всичко се свежда какво можем да си позволим в живота. Ако имаш мъж или родителите, които да те издържат може да се преквалифицираш, може и да не работиш. Ако нямаш просто навеждаш глава и работиш. Чак пък толкова да е неприятна работата ти, нали не е неквалифицирана, ходила си в университета да я изучиш.

# 16
  • София
  • Мнения: 15 380
Забрави я сега специалността. Отвори Джобса и почни да четеш обявите. Чети какво се търси и си мисли такова дали ти се работи. Оттам ще ти светне полека какво да правиш. Виж, ориентирай се какви професии има, какво се търси и какво би правила.

# 17
  • София
  • Мнения: 55 508
Принудата си е принуда, признавам като чуя или прочета (не е лично към теб, Дана) неща като "като няма накъде свеждаш глава и работиш", ми става едно гадно на душата. Нещо като да се примири със съдбата си и много-много да не знае, едва ли е чак толкова лошо. Няма значение дали е "чак толкова неприятна работа", щом като човек не я иска тази работа. Все едно да обясняваш на една жена, която не иска да е с един мъж, че е по-добре да стои с него като няма нищо друго, какво сега, той едва ли е толкова неприятен. Ако ще най-хубавият да е, тя не иска да е с него. Също с работата - каквато ще да е най-хубавата работа отстрани, човек като не я иска тази работа, тя му тежи и всеки ден е като каторга. Насила хубост не става, а и да става - не бива. Няма смисъл да я навиваме авторката как не е чак толкова зле. Щом не иска, значи не иска. Да си даде време да разбере какво иска. Ако все пак не е много сигурна, а й се налага да работи, да помисли за някакъв компромисен вариант за някакво време и през това време да планира. Няма никакво значение чуждите хора как  изглеждат отстрани какво са постигнали - те си вземат решенията за себе си.

# 18
  • София
  • Мнения: 15 380
Еми гадно е на душата, ама е факт. Ако няма кой да я издържа, трябва да започне някаква работа жената. То не пречи паралелно да се оглежда и ослушва за нещо, което й е на сърце.

# 19
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 2 572
Въобще не е задължително да работиш буквално по специалността, но обучението не е само зубкане на текста от учебника, би трябвало да ти даде широк набор умения и ти би трябвало за тези там пет или колкото си изкарала висше години да осъзнаеш какви са тия умения и евентуално да се ориентираш къде се търсят. Разшири малко хоризонта, опознай света, порови се в интернет, това последното поне се очаква да си го усвоила, както вече се спомена чети обяви за работа, там ще са изредени някои такива "умения" за да придобиеш представа някаква за какво става дума Nerd Не се сещам за как пък толкова тясна специалност дето само едно нещо може да се върши с нея, че съвсем да няма избор, но за много неща може да караш по някой допълнителен курс.

# 20
  • Мнения: 6 204
За съжаление, трябва да се яде всеки ден по три пъти, някои имат и деца, заеми, наеми. Така че елементът на принуда го има краткосрочно, докато все още сиренето е с пари.
Докато дългосрочно  просто трябва да  имаш план.

Съвсем е права Ефибуш, че даже с една и съща специалност можеш да работиш различни неща, все по специалността. Да вземем моята  специалност. Тясноспециализирана е и работих доста време нещо, с което  се справях, но не можех да се изявя и не ме удовлетворяваше. Да го наречем административна работа. Докато разбрах съвсем случайно, че еди къде си се търсят хора. Нещо коренно различно като вид работа, и все пак точно по моята специалност. Да го наречем търговска работа.
Ами, там паснах като ръка в ръкавица.
Има  за какво да помисли авторката.

# 21
  • Мнения: 709
Изглежда ми, че ти е тъпо само заради Какво ще кажат околните.
Егото ти говори или чувство за вина, ако семейството ти е плащало и те е издържало 4 години и сега са в очакване на грамадна заплата,  а не да те видят зад щанд в Била примерно.
Всяка година хиляди българи завършват какви ли не измислени специалности.Далеч не всеки работи по тях.
Аз съм една от тях и не ме е срам.Понякога на 20 не знаеш какво точно искаш и се впускаш по течението.
И все пак с висше образование в си ви ще ти се отворят повече възможности,  от колкото ако си само със средно.
Най-важното е да си намериш работа, на която ходиш с желание и да не ти пука кой какво ще си помисли или ще ти подметне!

# 22
  • Мнения: 63
Аз се преквалифицирах. На 22-23 записах ново висше и го завърших. Работих за да изкарвам пари междувременно, но имах и подкрепа от близки. Тогава нямах деца, дългове, кредити или ипотеки. Нямах много разходи. Беше трудно и бях ужасен студент поради много причини, но завърших, сега го работя с удоволствие и не съжалявам.

Според мен най-важното е да намериш твоя занаят, твоето нещо. Нещото, което ще работиш с удоволствие и ще те увлича, ще ти харесва. Ако го намериш и се увлечеш по него със страст, ще бъдеш добра и все някога ще намериш начин да го работиш. Или работата сама ще се появи, както става в много случаи. Всеки се прочува с това в каквото го бива (в неговите си среди).
Пробвай различни неща, това е моя съвет.
Успех!

# 23
  • София
  • Мнения: 55 508
Единия път се преквалифицирах на 30, а следващия на 42-43. И не защото "не е моето и няма смисъл", а защото с времето аз се промених, времената се промениха, целите ми се промениха. Съвсем като по учебник - циклично с житейските етапи и етапите на развитието на децата ми. Това са едни от най-правилните решения в живота ми, макар че си отнесох доста критики. Сега вече никой не критикува, защото вижда, че е било точно това, което е трябвало да направя. Важното е на човек да му стиска и да издържи на гадните периоди на критики, когато всички наоколо най-добре знаят кое е най-добре за него и му приказват как да не знае много, а да си натиска парцалките.

# 24
  • Мнения: 3 659
Малко хора познавам, които да работят по специалността си.
Аз самата около 8 години работих по специалността си, но макар че си обичах работата, бранша се оказа кофти. Ниски осигуровки, нерегламентиран извънреден труд, силно изразена сезонност.
Затова и аз смених посоката. Това пък ме обогати с допълнителни знания и умения. Не виждам смисъл да се самосъжаляваш и мъчиш да оправдаеш нечии очаквания. Ти си възрастен човек, ще работиш това, което искаш, времената се менят интересите също.

# 25
  • Мнения: 1
Авторке, разбирам те напълно. Живи и здрави скоро ще родя, от сега се замислям какво ще работя след като ми приключи майчинството, тъй като не съм сигурна, че искам да се връщам на сегашната ми работа. Преосмислих някои неща, и съм в голямо чудене
Имам завършен бакалавър, по който не искам да работя (не е свързан със сегашната ми работа) но и двете не ги искам. Обмислям за магистър и по него да си работя, но се чудя. Важно е да имаш подкрепата на мъжа си и/или семейството.

# 26
  • Мнения: 3 379
Май сме изключение тия, които работим по специалността си.

# 27
  • Мнения: 6 204
Всъщност повечето от моите познати работят по специалността си.
С един швейцарец обсъждахме въпроса, защо в Швейцария толкова малко хора имат висше образование. Според него, докато някой негов съученик учи висше, той самият е трупал стаж и опит. И когато съученикът се изучи, не го наемат непременно на по-висока заплата.

За мен определено дълбаенето в една посока имат смисъл. Иначе човек хем е изразходвал годините за следване, хем започва от нулата без опит, хем висшето му е безполезно.
Но всеки си преценява. Не бива работата да е тегоба, трябва да се намери подходящият за точно този човек вариант.

Последна редакция: ср, 18 авг 2021, 17:08 от Uncommon

# 28
  • Мнения: 4 687
И всъщност защо темата е озаглавена "Има ли и други..."

# 29
  • София
  • Мнения: 55 508
Хич не съм съгласна с това, че висшето било непотребно и т.н. Човешкият мозък има уникалната способност да учи, а ученето е придобиване на нови знания и умения и комбинирането им със стари знания и умения и достигане до нови комбинации от знания и умения. Така е и с образованието - човек ,който е имал акъл да изкара едно висше образование, може да изкара и други образования и да се преориентира в различни области - със сигурност знанието, което е натрупал от всяко образование като начин на мислене дори и справяне с някакви професионални и учебни проблеми, са основа и му служат и при новото образование и работа. Това не е някаква велика тайна, но не знам защо хората на  професионално и житейско ниво го отричат. Най-вероятно заради типа произвоство и организация на произвосдствата  - серийно производство, при което се иска тясна специализация и човек е в едно квадратче от организационната схема, където се очакват определен, сравнително малък набор дейности за извършване, има интрукции, процедури и т.н. Но в реалността, човек много бързо научава новите неща с ново образование и нова работа, защото вече се е справял веднъж с аналогични или подобни проблеми в старото образование и работа.
Дълбаенето е просто друг път в кариерата - става все по-тесен специалист и натрупва все по-специфична експертиза с идеята или да стане уникален и да му плащат много повече заради тази уникалност, или за да расте в кариерата, примерно да става експерт-счетоводител или одитор.

Общи условия

Активация на акаунт