Ваканцията след ОСМИ клас - част 6!

  • 25 945
  • 743
  •   1
Отговори
# 180
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
Аз за какво му ударих такава реклама, ако не е да намеря кандидат снаха? Давай да ги сгодяваме като в турски или индийски сериал, рано, рано 🤣 Не пречи едната баба да е от сой с апартамент в града, нали има друга на село в Елена 😝
Снощи имаше дъжд, гръмотевици. Кучето на съседите избягало и дойде незнайно как в нашия двор, малко е като коте. Та му отворих вратата да спи вътре, не на дъжда. Спа в стаята на детето. Днес сутринта, моя дето цяло лято спа като мечка- зимен сън, стана в 6ч, пусна кучето на двора, докато аз стана завършил дон Жуан, половин книга ( хеч не му хареса, голяма мъка), в 8ч като дойде съседа му върна кучето, закуси и отиде да разхожда нашето куче. Дали някой останал Персеид не го е халосал докато спя? 🧐🙄😜

# 181
  • Мнения: 569
Бисе, да ти пратя и моята метла да ъпдейтнеш?

# 182
  • Мнения: 7 059
Бисе, да ти пратя и моята метла да ъпдейтнеш?
Е, как?! За теб винаги!🥰

# 183
  • София
  • Мнения: 2 644
Какви интересни неща разказвате. Аз нямам такива спомени. Ваканциите ми бяха скучки и нямах търпение да дойде 15 септември и да тръгна на училище. Всички приятели на село, аз вкъщи с книжките. Не съм работила като ученичка, а и като студентка. Не съм й искала, а и нашите твърдяха, че цял живот ще работя и да си гледам ученето. Бях глезена и нищо не съм правила докато не се омъжих. Но това не ми е попречило с нещо и сега съвсем добре си се справям.
Като чета колко помагат децата ви (за Стиви просто думи нямам) разбирам, че хич не съм се справила по отношение на Митко и на нищо не съм го научила. Мързелив и готованец е. Неговата стая е неговата бърлога. Май единствено с мопа чисти пода и това е. Така че не го предлагам, на фона на другите момчета тук Simple Smile
Мария, Слънчева и аз се присъединявам към вашия отбор – почти всеки уикенд му правя закуска и му я нося в леглото. Ами сори и на мен така са ми носили мама и тате, пък сега с много неща се справям. Иначе смея да твърдя, че съм глезена жена, но от мъжа ми. Може да е срамно, но аз не знам колко струват нещата в магазина. Даже и хлябът не знам колко пари е. Аз не пазарувам, а ММ. Ама спирам да споделям, защото съвсем ще се изложа.
Аир, какво значи той е мъж и неговата дума трябва да е последна? Аз съм много против това и смятам, че в едно семейство/връзка нещата трябва да се решават съвместно от партньорите и да няма тропане по масата, защото видиш ли аз съм мъжът и така съм казал. Такъв пример имам от моите родители, такива са отношенията м моята къща, надявам се след време такива да са разбиранията и на Митко.

# 184
  • Мнения: 7 059
Мони, недей така, как ще е готованец Митко🤫 Всичко може да се научи при необходимост и съвсем не е задължително децата да умеят всичко. Моя приятелка от гимназията, много я юркаха да помага вкъщи. Живееха в близко село до Плевен, гледаха животни, градина и тя работеше наравно с техните. Ненавиждаше да прави  това и винаги казваше, че не иска такъв живот и ще се махне много надалече, ако може. Така и направи. Хвана се за първата възможност и от 30 години живее в чужбина.

# 185
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
Майка ми се е омъжила на 30г, до тогава в кухнята и филия с масло не си е мазала. Баба ми беше уникална в готвенето. Сега разбирам защо като малка бях злояда - майка ми просто не може да готви. Прегорели кюфтета, сурови от вътре, жилаво месо, разкашкани картофи и грах като лимки в яхнията... Ужас! Аз започнах да готвя на около 12- 13г, не съм невероятен виртуоз, но това което правя поне е вкусно. И аз чистех, прибирах, пусках пералня докато майка ми е на работа. Тези неща са ми били в полза когато заживях сама. Бившият ми и една пералня не можеше да свържи, три пъти сменихме квартира и все неговият или моят баща го правеха. И макарони не можеше да си свари и яйце да изпържи .
Колкото до последната дума - вярвам че в семейството трябва да има диалог. Аз имам много добра интуиция и мъжът ми ми се доверява. Заедно оглеждахме и колата и къщата, но той се довери на моята интуиция. Всеки път като кажа, че нещо трябва или не трябва да се направи, скоро след това разбира, че съм била права.

# 186
  • София
  • Мнения: 3 243
Мама МОНИ, присъединявам се към мнението за съвместно решаване на въпросите, но за последната дума аз го разбрах да се поеме отговорността, когато трябва да се вземе решение, а не че ще тропа по масата и жената ще е безгласна буква. Ти представяш ли си фурия като AIR какъв пример за кротка жена дава. 😜

У дома всички дребни въпроси решавам аз, защото "в живота на всеки женен мъж идва момент, в който трябва да реши дали иска да бъде прав или иска да бъде щастлив" 😂, но съм благодарна на ММ, че когато става дума за важни неща, за които имам колебание, той поема нещата и някак ме освобождава от отговорността за избора. Примерно да купим ли някакъв имот или не? Да вземем заем за това или не? Да похарчим ли много пари за почивка или да ги спестим за нещо друго. На какви курсове да запишем децата, къде точно? Обсъждаме всичко, но аз съм си нерешителна за някои неща и тогава определено имам нужда от опора. От друга страна дали ще се съобразя с неговата визия за това как да изглеждат чаршафите и пердетата или ще го питам дали да идем тая седмица на гости при нашите или при майка му.
Предполагам, че някои жени нямат нужда от такава опора, но си е партньорство и е хубаво единият да е по-решителен. Обикновено е мъжът.

# 187
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
На английски е казано много добре -  Happy wife, happy life 😉

# 188
  • София
  • Мнения: 3 243
И на български - Доволна жена-мирна къща. Blush

# 189
  • Мнения: 7 702
Аз пък нямам чувство за вина, че Ния има подобно на моето детство. Свобода, безгрижие, глезя я и не искам абсолютно нищо в домакинството да прави, което не значи, че сама не посяга да измие съдовете примерно, но нищо не й е нейно задължение, който реши, той ги мие. Голяма опора ми е в много отношения и ми е основният човек, на когото мога да разчитам за всякаква помощ, участва във всички решения: къде да почиваме, какви тапети да налепим (с нея ги лепихме)... И в работата ми помага, когато ми потрябват още 2 очи и 2 ръце: проверява прости неща за технически грешки (спецификации, елементарни производствени чертежи), сгъва, перфорира и подпечатва чертежи, но никога не ми е минавало през ума да й плащам или на нея не й е хрумвало да поиска заплащане. Парите са ни общи, не следя колко й давам, редовно я питам има ли, иска ли, никога не злоупотребява, ако хареса нещо над 10лв, което иска да си купи ми праща снимка и пита какво мисля.
Нямам притеснения, че няма да се справи с нещо домакинско един ден. Неволята учи все пак. Нито съм фен на тактиката: "нека сега да й е трудно в домакинството, за да не й трудно един ден", сега е дете и искам да е безгрижна и волна, единствените усилия които влага да са в ученето, такава ми е ценностната система, която съм й вменила и на нея.

# 190
  • Мнения: 7 059
Вкъщи всичко се обсъжда и ако не можем да стигнем до консенсус, оставаме казуса да" отлежи" и след време правилното решение идва само.
Аз бързо взимам решения за решаване на сериозни проблеми. Някак си се мобилизирам и мозъкът ми забочва да работи в " бърз" режим. Но за дреболиите се чудя, помотвам, пък накрая оставям другите да решат.
Понякога си мисля, че жените имама по- силно развита интуиция, или шесто чувство, или както искате го наречете. Вероятно, защото обръщаме внимание на детайлите, помним дори ненужна информация, а и доказано е, че гледаме на света с други очи🙂

Последна редакция: чт, 19 авг 2021, 13:47 от Biserka_a

# 191
  • Мнения: 3 491
У нас за образователната част само аз леко натискам. Ако оставя на баща им, на никакви курсове и уроци няма да ходят.Ще ходят само за риба,ще излизат с приятели, ще учат само по предметите, които харесват. Оценките нямат значение, нашите деца са най- готините и най- умните:joy:

Последна редакция: чт, 19 авг 2021, 10:25 от Amanda.D

# 192
  • Мнения: 8 610
........ но за последната дума аз го разбрах да се поеме отговорността, когато трябва да се вземе решение, а не че ще тропа по масата и жената ще е безгласна буква.
                  И аз така го разбрах! Колкото стандартно и клиширано да звучи ,но мъжът трябва да си е мъж на място и опора в определени моменти.У нас с щерките ,като сгазим лука и.....ММ разплита ситуациите. Yum Наблюдавайки зетьовете все измърморвам,че дъщерите не могат да разчитат толкова на мъжете си колкото аз на моя.Не си спомням някога моят да не е намерил вярно решение в критична ситуация.Докато при младите забелязвам понякога неумение да се справят със ситуацията ,каквато и да е.И щерките тичат при баща си.Та така разбрах аз "последната дума".Знаеш,че има на кого да разчиташ по всяко време.

# 193
  • София
  • Мнения: 7 675
Не знам какво сте се закахърили за това домакинстване, то е някаква ужасна досада. За щастие все повече се автоматизира от разни уреди, та да разчитаме, че скоро направо ще се роботизира по всички направления. Grinning

# 194
  • София
  • Мнения: 9 575
Ние вземаме всички решения заедно, дори и по-елементарните. Понякога е досадно. Но пък хубавото е, че като цяло сме със сходна ценностна сисмета и възгледи за живота и възпитанието и просто такива са си ни взаимоотношенията - равнопоставени.

Общи условия

Активация на акаунт