Завръщане или не от чужбина в България?

Едно е да ги познаваш, друго е да работиш с тях.
-Вени го е описала точно, само дето в момента разликата между акт 14 и акт 15 е около 20К (евро). При акт 16, цените скачат с около 50К. Говоря за съвсем реален случай.
Лично за мен, от моята камбанария, не мога да се занимавам с наематели. Но в България не е развит инвестиционният пазар и хората със свободни пари купуват имоти. А и след всички промени в банковата система ( таксите за да имаш пари в банка - между 0,7 и 1%- и подобни), народа масово купува имоти.

50К но на колко начална цена, с колко м². В момента на зелено е реалната цена, пазарната е нереална.
Ако беше толкова просто баща ми отдавна да е милионер. За 30 години работа и инвестиции... по-скоро сега е момента да се продава.

Викаш, за 30 години успя само да изкара толкова, колкото да продаде всичко и да ти купи 1 апартамент във Франция, защото е толкова хубаво в чужбина, че не можеш да си купиш сама.

Това, че познавал всички инвеститори са лъжи като за 4 годишни в детската градина. Само в София строителните фирми са стотици, а новите сгради хиляди. Отделно, един строител може да има основен инвеститор, и хора, които купуват професионално на зелено, които също са наричани инвеститори.

Очевидно не е така "просто".
Не мога да си обясня хора, които разсъждават по схемата "То ако ХХХ можеше, то щеше и баща ми да може". А откъде на къде баща ти да може всичко, което и аз мога. Някак ми се губи логиката.

Тангра, много обясняваш, не се ли измори. Имаше някъде тема за имоти и инвестиции.

"Завръщане, или не" е темата тук.

Точно съм по темата.
Аз питах и преди, но остана без отговор въпросът ми.
Емигрантите в чужбина купуват ли си жилища, под наем ли са?
Щото, едно е празни фрази "уредено", "спокойно", "сигурно", "социално", друго е конкретика, приходи-разходи за месеца, жилище и т.н.

За 200 кв.м. става дума
Преди 9 месеца, като търсихме 2200 на квадрат ни се струваха много висок цена. Сега имоти от среден клас , от инвеститор 2000 на квадрат на акт 14. Естественно държим на локацията.

Титина, говориш за разлика от 10%. Която се стопява с времето, цената на кредита... пак си на плюс, не отричам, но бонусът не е толкова "уааууу".

Тангра, аз нямам нужда от наследствени апартаменти и пари за да си живея живота. Не слагай твоите неудачи върху чуждите хора. Ти си имал лош емиграционен опит, на теб не ти е стигала заплатата за да живееш както искаш. Има хора, които се справят повече от добре и без наследство или помощ.

Аз нямам наследствени пари и апартаменти. Това са блъфове и спекулации.
Нито пък ползвам чужди пари да си живея живота. Навремето съм направил сделка земя срещу право на строеж и съм получил доста апартаменти. Не са наследявани.

За мен е основен принцип е да не живея, за да "си живея живота". Това за мен е живуркане. Градя за бъдещите поколения.
Нито пък имам неудачи. Точно защото в чужбина единствено може да се "живурка" и да "си гледаш живота", за мен това е недостатъчно, ако не може да се спестява и забогатява.
Умножил съм каквото имам с личен труд и се гордея с това.
1000кв новозакупени след 2005та, на средна цена 1000лв на квадрат, сега са минимум 3000лв на кв и нагоре.
От тях 600к лв са заеми от банки, да ви спестя чуденката. Отделно частните ми пенсионни от Канада, тамошни спестявания, също и такива от България преди емиграцията, а също и след завръщането, от заплати и тн.

Изобщо, че си афектирана, ясно, но поспри се малко.
Какъв апартамент си купи в Париж, със свои пари, че да сме по темата?

А тази земя от къде е дошла Пожелавам ти идни поколения, така няма да е напразно бъхтенето.

Нямам 1М евро за апартамент в Париж, само в предградията мога да си го позволя.

Аз пък смятам, че точно приходи, разходи и особено собственото жилище не са показател, поне за мен, а точно спокойствието. Аз това търся вече. Отидох сама, не ми е допълвал мъж парите. Гледах да спестявам, но и да си ходя в България, да живея на хубаво място, да пътувам и да имам добър социален живот. Запознах се и с ММ там. Живеем на квартира, още не сме решили какво жилище и къде да го купим, както и дали изобщо да купуваме. В България имаме собствено жилище, не виждам разлика като сме  на двете места да сме по-нещастни или по-щастливи. Можем да си позволим и жилище в чужбина, но ако не можехме нямаше да сме зле.
Разбирам, че някои хора искат да имат 20, 30, 40 апартамента и милиони капитал, и това преследват в чужбина или в България.
Обаче за други хора е важно спокойствието, да имат семейство и деца, повече свободно време заедно с приятели, достатъчно пари, а не много. Аз например не искам 50 апартамента, мисълта да имам такава собственост и да трябва да правя бизнес с нея даже ме подтиска.
Така че има хора и под наем ще са щастливи, а други и с 20 апартамента ще са недоволни.
Дай Боже всеки да е удовлетворен от живота си. 😊
За три месеца това лято в България събрах доста случки, които показват, че и пари да имаш, пак спокойствие може да нямаш.
Например апартамента ти направен добре отвътре, но все някога излизаш навън, ами меко казано грозна картинка. Шофирането е изнервящо.
В голяма болница в София асансьорите работят само с карта. Коментирах после с една приятелка, тя каза че е нормално. Тя като води майка си на преглед, оставя я долу, качва се до кабинета на лекаря и моли сестрата за достъп до асансьор. Не стига дето си болен, ами се унижаваш да молиш да стигнеш до лекарския кабинет.
Ей такива уж дребни нещица, ама за някои хора са важни и те,  а не само заплатата.
Аз съм 50/50 за връщане в България, но ММ не дава и дума да се каже, а е изкарвал повече пари там. Откакто пък пробваме за дете, се заглежда по детските площадки и е потресен, че десетгодишни деца пушат. Ако имаме деца не иска да ги гледаме в България. За мен лично по-важно е семейството, а не средата, но и тя има значение.
Тангра, извинявай ако е твърде лично или ти е неприятен въпросът, но семейство и деца имаш ли? Тези бъдни поколения, заради които отлагаш да живееш и трупаш имоти има ли ги вече?

Opossum за да се стигне до такива изводи ти трябва определена житейска практика и също определени способности за преценяване и т.н.Т.е. не всеки го може това да спре да търси и да опитва до края на живота си . Не всеки има еднакъв критерий за достатъчност, а някои дори не са успели да си изградят такъв. Сега каква е причината да кажат психолозите.
Titina не си по темата, а само като фенка на Танграта. Също така не се ли запитшаш никога с какво покритие са тези цени и ефекти? Т.е. каква е базата? Нещо много зловещо виждам аз в това, че не е евързано с реално покритие и то вече изобщо.

Точно заради Канада, нямам!
И точно затова съм настроен негативно към безкрайните хвалебствия към чужбината.
И другите да си спестят подмятанията, че щото аз съм нещо крив, затова. Съвсем ясно си давам равносметка какви са ми били възможностите в България и чужбина в този аспект.

Titina  не е била моя фенка, напротив, преди влизахме в сериозни конфликти и разправии с модератори. И тя опитваше да ме изобличи в лъжа, но накрая видя, че всичко което казвам е точно така.

На мен ми трябваше 1 седмица

В тази тема или в другата на същия автор писах, че съм от хората, на които стандартът на живот ще се покачи в България. 2 от най-сериозните пера в бюджета ни няма да ги има - данъците и жилището. А 3тото - бавачката - ще струва много по-евтино. Мислили сме за това с ММ. Аз ще взимам същите пари, но в лева, а той почти няма да има спад на доходите, защото е с една от най-търсените специалности в момента. Имаме приятели, които са така. Ходят на Хаваите, Сейшелите... купиха си къща на Халкидики за лятото и Кокаляне за уикендите, а зимата са в италианските Алпи. Признавам, имало е моменти, в които тази перспектива ме е блазнела. Плюс фактът, че ще съм близо до родителите ми. Но как да оставя тукашното спокойствие?! Как да поема този риск?! Страх ме е от нашите пътища, страх ме е от нашите шофьори, нямам доверие нито в съседната власт, нито в нивото на медицината. Затова решихме с ММ да се преместим в провинцията. Това е един добър компромисен вариант. И ако до преди няколко месеца с майка ми сме мислили да инвестираме в още един апартамент в София, то сега имаме съвсем други желания

То пък във Франция съдебната власт така функционира , че направо и пращят ушите. За Германия мога да кажа същото. Дела за по една ограда между съседи може да се моткат с доста години, защото нямат вещо лице и други глупости . После изпълнението на присъдата може да докара още 1-2 дела, защото нещо по предната присъда не било съвсем ясно , плюс още години за търсене на сметките за самото изпълнение  ... да не говорим, че ако попаднеш на някой тарикат, много соц. слаб , може целия си живот да изразходваш по дела и да си търсиш парите ... защото на него не му пука. Държавата му плаща делата , вещите лица и адвокатите и може да те разиграва колкото поиска без да плати нищичко ... А ако ти дължи пари и ти е длъжник да ти каже , че няма пари и да духаш супата и с пари и с време и с нерви  и с какво ли не ... и да му оправиш нещата и пак да не си получиш парите. Изобщо съдебната власт е справедлива към всички ...

Собственото жилище за мен лично е много важно.Дава ми сигурност.
Също така ми е важно да не съм зависима от работодатели и заплата и да имам някакъв доход дори,ако не дай Боже нещо ми се случи и не съм работоспособна.
На стари години също не искам да остана на една пенсия.