Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

Ми аз, доколкото знам, не издават смъртен акт по-рано от 24 часа от констатирането на смъртта. Пък без акта май не може и да се извърши погребението.
Вероятно и това е една от причините. Имаше си и някакво специално название за това състояние: кататония ли беше или това е нещо друго.

 Когато бях малка, около 10 годишна някъде, много гледах Досиетата Х и после не можех да спя Бях много впечетлителна, а и досега ме е страх от тъмното, мисля си че под леглото ми има кучета,които ще ми изгрезат ръцете или краката, ако са отвити и висят. Спя винаги с лице към стената , свита на ембрионална поза. Не знам защо така, може би от 4-5 годишна го помня това с кучетата - доста преди да гледам Досиетата. А и никой не ми е разказвал такива неща...Явно много силно детско въображение,което май ми е оставило следи и сега...Мъжът ми ме бъзикаше как съм щяла да обяснявам на детето,че в стаята няма чудовище нощем, като самата аз вярвам,че има. Не отварям очи нощем,какъвто и звук да чуя - стискам очи...Историите ви с духове обаче нещо не ме впечетлих...Не че не ви вярвам, просто не ме стреснаха толкова. Но онази на Бу със закланото детенце ме потресе...Както и да е, исках да ви разкажа нещо, което имам спомен,че съм чела като статия на около 10 години да съм била в някакъв жълт вестник :

Имало някакво момиче, което много обичало да си забавлява, да ходи по дискотеки и т.н. Запознава се с някакъв пич в дискотеката, сваля се с него, лягат си. На сутринта той е изчезнал, а скоро тя се оказва бременна. Решава да си роди детенцето и след 9 месеца ражда бебе с кучешки зъби. Лекарите решават, че е аномалия и я оставят с бебето в болницата за изследвания. През нощта тя става да го кърми, при което бебето изгризва гърдата  и , за да смуче кръв. На сутринта я намират мъртва с живото бебе с окървавена уста до нея. Та изводът е, че бащата е бил вампир, а бебето е полу-вампир, полу-човек, за това не умира от слънчева светлина,но има нужда от кръв.

Ей, луда работа.

Мерси на всички, които ми отговориха .

Да не се чете от бременни!

Имах съсед, чиято сестра е починала при раждането. Жената отива да ражда, всичко минава нормално, но... Вадят бебето и се оказва, че то е с опашка, рогца и копитца . Когато го показват на родилката от уплахата ли, от друго ли, жената умира.
Самото бебе също умира. Не се знае дали от естествена смърт или е умишлено убито. А телцето му е било съхранявано в спирт.

Страшни истории много сме си и са ни разказвали като деца.Повечето са били измислици и щуротии от рода на историята с Дама Пика и подобни...помня,че наистина ме е било страх.
Но баба ми ми е разказвала 2-3 истории които в действителност са си бели самата истина.Едната история самата тя я е преживяла,и то голяма съм била и ни е разказвала.Значи ...майка ми са 5 деца,и понеже са били много бедни живяли всички в една стая на тавана на едно училище.Майка ми била малко бебе.Една нощ се събудила и започнала да плаче ама много,баба ми не могла да я успокои,а дядо ми /Бог да го прости/ е спал като "труп" както се казва.По едно време баба ми незнаела как да накара да млъкне детето и го притиснала много силно към себе си .След малко майка ми престанала да плаче.След около 10-тина мин. баба ми чула шум от коридора /имали железни кофи и все едно някой без да иска ритнал леко една от кофите/ Баба се уплашила и започнала да рита дядо ми под завивката,ама той така спял като пън ,че не се и събудил.Следмалко почувствала как две ръце я хващат за гушата и почват да я душат и не можела да поеме въздух,ритала,ритала,ма дядо ми не се събуждал, по едно време така се задушавала,че отпуснала ръцете си /а през цялото това време го стискала от страх/ и изведнъж бебето /майка ми/ изплакала и ръцете от гушата и се махнали веднага.Веднага станала запалила лампата,нямало никой в стаята.Майка ми била цялата посиняла.Баба ми събудила много трудно дядо ми  и му разказала какво е станало.И до ден днешен казва,че благодарение на тези ръце майка ми оживяла,иначе без да иска и усети щяла да я удоши.
Е това е едната истинска история.
Има и още 1-2 истории,но сега нямам време да напиша.

Мдааа, а ето и две истории в стил "Внимавай какво си пожелаваш...", първата се случи с мен и моя колежка, а на втората е била свидетел майка ми (работеше като мед. сестра).
Преди време, докато работех се случи така, че получих възпаление на бъбреците. В началото естествено не знаех какво ми има и цяла седмица се влачих с болки в кръста. Много ми беше зле, но стисках зъби, защото точно тогава имаше много работа. На втората седмица обаче вдигнах 40 градуса температура и нямаше накъде, трябваше да полежа. Та връщам се аз на работа полуоздравяла и едната ми колежка ме посреща с думите:Ееееееех, блазе ти, почина си. Искам и аз като тебе да си лежа цяла седмица вкъщи. А аз всъщност бях вкъщи само три дена, докато смъкна температурата. Никак не ми стана приятно, но не казах нищо. Мина точно една седмица от тази случка и ден по-късно тя се обади в офиса, че нямало да може да дойде, защото я свили бъбреци. Точно както искаше си полежа една седмица вкъщи, но едва ли си е починала 

Втората история пак е свързана с болни бъбреци. Едно момче, войник, решило да се скатае малко от казармата и се оплакало, че го болят бъбреците. Прибрали го в болницата, а там по принцип отвреме навреме прибирали войничета симуланти и уж ги лекували. Сложили му диагноза "бъбречна криза" и момчето два дена си гледало кефа. На третия ден обаче наистина получило бъбречна криза и видяло доста зор, докато убеди лекарите, че не се преструва.

Май и нощес ще спя на запалена нощна лампа
Мимис, докато ти четях постинга, чух странни звуци от кухнята, даже 2 пъти. Със свито сърце станах  и се запътих да проверя какво става, съзнанието ми рисуваше странни неща Явно ми се е било причуло
А относно "Внимавай какво си пожелаваш", съм категорична, че е точно така. 2 пъти съм го изпитвала на собствения си гръб, та после се виждах в чудо...

През 96 мъжът ми беше в казармата и никой не живееше в неговия апартамент месеци наред, затова прибрахме един скъп телефон в една кутия, в шкафа, а на негово място сложихме обикновен телефон с шайба.
Една вечер мъжът ми беше в отпуск и отидохме да спим в апартамента.
Вечерта в 11.15 телефонът, който е вътре в шкафа започна да звъни.
Предположихме, че е хванал сигнал от друг такъв телефон наоколо, но когато извадихме телефона от кутията, батерията му не беше вътре...

Когато дъщеря ми беше малка, живеехме в Канада. Често както си играеше, започваше да сочи към вратата на терасата и да се плаши. Идваше сгушваше се в мен, трепереше, криеше си лицето и скришом изничаше да поглежда натам...
После, когато започна да говори по малко назоваваше - "там чичо" или "там баба", или "там кака".

Веднъж бях напълнила ваната и двамата с мъжа ми си играеха вътре. Аз и той си говорим, тя си шляпа... По едно време се обърна към стената, посочи с пръст и каза - "Аа! Баба!". Помаха с ръчичка и каза - "Хай, бабо!" Продължи да си играе, без да гледа към стената. Минаха около десетина минути, когато пак погледна натам и каза - А, няма я бабата вече.

След това "виждаше" някаква кака.
Често се заиграваше и си говореше с "нея". Когато сме я питали какво прави /в такива моменти/, отговаряше - "играя си с една кака".

Дивиана, дъщеря ти да не би да е родена около Коледа?
Питам, защото хората родени през дните около Коледа (всъщност между 25 декември и 6 или 7 януари, май беше ), така наречените "мръсни дни", могат да виждат самодиви, русалки и други подобни създания от народните вярвания. Това ми го е разказвала баба ми.
Тя имаше две сестри (и двете починаха, Бог да ги прости ) и едната от тях е родена точно през тези "мръсни дни" и непрекъснато е виждала "красивите каки" да играят хоро или да вадят вода от кладенеца и други такива неща. Майка им, моята прабаба много и се е карала, че като ги види го казва и на другите. Когато видиш самодиви, трябвало да се обърнеш на другата страна и все едно нищо не си видял. Когато е пораснала е спряла да ги вижда. Или пък се е научила да си мълчи

А аз по принцип съм чувала, че малките деца виждат такива неща, но после тая способност закърнява при повечето.

Саня, във връзка "с пожеланията за болести"...... бяхме поканени на гости, обаче на мен хич не ми се ходеше и като се обадиха да питат, кога ще тръгваме, казах, че Гери е болна с температура и няма да можем да идем.
След 2-3 часа вдигна температура, разболя се и на другия ден бяхме на антибиотик . Не знам, как стана тая работа, като нищо й нямаше. Дали я е хванал някой вирус през деня и вечерта се е проявил или някоя шашма от съдбата?!

Не, през април е родена. Иначе и на мен ми е разказвано това, което споделяш в твоя постинг.


И аз съм го чувала.

СъЩото съм го 4увала и аз.И съЩо така,4е и до момента на проговаряне знаели абсолютно вси4ко и помнели миналите си животи.

Ох Дивиана, моят син също понякога се държи така, сякаш вижда човек. Много често се случва да гледа към вратата на стаята и на лицето му се появява едно такова характерно изражение. Понякога сочи и с пръстче. Ще видим като проговори какво има да ми каже  
А като прочетох историята за телефона се сетих за една друга история, която си е идиотска, а не свръхестествена. Моя милост-студентка в първи курс. Трябваше една сутрин да се събудя рано на всяка цена. Вечерта навивам два часовника и лягам да спя. На сутринта-звъни единият будилник. Хващам го и му натискам копчето, да спре да звъни. Той обаче продължава. Пак го хващам, разтърсвам го, копчето напред-назад...не спря. Подивях. Хванах часовника, изкарах му батериите и ги сложих до мен. Той обаче продължи да звъни. Без малко да го тръшна в земята. Легнах и се завих през глава, а будилникът продължаваше да звъни. И изведнъж се сетих, че съм навила два будилника   През цялото време е звънял единия часовник, а аз съм се мъчила с другия. Добре поне, че не го ударих в земята  

Ето още  истински историии от мене:

1.   Пра-пра баба ми 1 ден преди да почине- събудила се една сутрин и казала на околните,че сънувала през ноща как свеща й догаря и ,че днес ще умре.Съответно никой не й повярвал,въпреки,че жената била на 90 и отгоре години,но си била съвсем със акъла. През същия ден жената си се изкъпала,облякла си чисти дрехи,приготвила си на леглото всичко необходимо,обиколила да види за последно нейни близки приятели в махалата,прибрала се,легнала,заспала и както си спала /баща ми бил и той там,бил дете и си играел в стаята/, баща ми казва "само се чу едно хрр и край" и била починала жената.

2.   Подобно само,че със пра баба ми.Баба ми ми го е разказвала.
Една нощ баба ми сънувала как отива на пазара ,купува един зелев лист и продавача и слага във листа 9 чарни маслини.След малко минава един кон със каруца и и рита ръката със зеливия лист и маслинате се разхвърчат и всичко изпада на земята.
И баба ми не обърнала много внимание на съня,но на сутринта се замислила доста.Минало известно време,сестра й починала на 20 г,това е друга история пак подобна/ ,след смъртта на сестра й ,майка й/демек пра баба ми/ от мъка по детето й се разболяла и залегнала на легло.След 9 месеца починала.И след смъртта й,баба ми се замислила за съня си чак тогава и го разтълкувала - зелевия лист-било точно сезона когато излиза зелето, 9 черни маслини - 9-тте месеца през които лежала на легло, и коня накрая - смъртта.Това е историята.

3. Когато баба ми и сестра й били малки ,един ден от любопитство отишли при една жена да си гледат на вечен календар.Незнам какъв е бил ,подробности.Жената казала на баба ми на сестра й,че и се пада точно на 20 г. да умре.Прибрали се у дома и разказали на майка си,съответно тя им се скарала да не вярват на такива неща.Когато станала на 20 г. била студентка първа година и отишли на бригада на Рилския манастир,да строят пътя.Както работели там,отгоре имало хора които със експлозиви разбивали скалите,но били далече и на високо.Но от един гръм изхвърчало нещо от взрива и право в главата на моята леля-баба/май така ми се пада/ и починала на място.И преди Рилския манастир по пътя,от лявата страна има нейното име на скалата,не помня имаше ли снимка.Който ходи натам може да се загледа и да види- Лиляна Александрова Малашевска.

4. Когато бях бременна за първи път бебето ми почина .Живя един ден само,малко по вина на лекарите,защото трябваше да ми предизвикат веднага раждане след като отидох с болки,а те ме държаха 2 дена.Та сестра ми сънувала,че раждам,отивам си при тях ,при мама и тате обаче отивам с празни ръце без бебе и веднага си помислила,че нещо може да стане.И това още от както и казах че съм бременна,но не е искала да каже.Каза ми доста по-късно за това свое предчувствие,че и през цялата моя бременност имала лошо предчувствие и така.Това е кофти история,не трябваше да си я спомням,но както и да е.

5.Дядо ми когато бил млад го пратили като войник да пази едно мясно много отдалечено от села и хора.В някаква къщичка от една стая.Една нощ докато спал се събудил,някой го викал"Стефанее,Стефанеее",от вън се чувало.Станал обиколил и нищо,Върнал се,легнал не може да заспи ,след малко пак"Стефане,Стефанее" и така няколко часа,едвам заспал.Слад това разпитал и разбрал,че на мястото навремето имало гробище.Така и на разбрал кой го вика, но било изключено да бъде жив човек.

Това са ми другите истински малко страшни и тъжни истории.Пожелавам на никой да не се случват такива неща от сърце.