Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

Историята не е детска, не е легенда... истинска е. Става дума за една моя приятелка, Милена, която още през пубертета имаше много проблеми на психическа основа.. казано направо се страхуваше. Страхуваше се така, както се страхува човек, който е сам, когато е уплашен от нещо ужасно, когато няма никой до себе си. Тя се държеше точно така - затваряше се вкъщи и плачеше дни наред, когато ходехме да я видим повтаряше само "Страх ме е. Страх ме е. Сама съм!" и въпреки, че я убеждавахме, че не е сама, че има до себе си приятели, майка, сестра - тя само клатеше глава и плачеше, свита на кълбо. Малко след 18-тия й рожден ден положението беше станало много зле, Милена не излизаше никъде, отказа да ходи на завършването си, да кандидаства... просто се страхуваше от хората. Тогава майка й и сестра й я вдигнаха и я заведоха при един екстрасенс в някакво село. При което той им обяснил, че Милена се измъчва от подсъзнателни дълбоки спомени от предишния си живот  Казал им, че в предишния си живот тя е живяла в някакво село, преди хиляди години, и като момиченце още селото им е било нападнато, всички жители избити до крак, а тя, 5-6 годишна е успяла да избяга в гората над селото. Там е стояла дни наред, на тъмно, плачеща, уплашена, сама, докато накрая е загинала...  Екстрасенсът казал, че от тази смърт идват настроенията и уплахата й в този живот. Казал Милена да отиде да живее в чужбина и да носи някакви камъни постоянно със себе си, както и на рождените си дни задължително да ходи на черква. В момента Милена наистина живее и учи в чужбина и доколкото знам вече няма такива проблеми. Но всички тогава покрай нея, 17-18 годишни лапета доста се бяхме поуплашили от разказаното от екстрасенса...

И какво, никой не се е сетил да я заведе на психиатър, вместо това - на екстрасенс...

Незнам до колко страшна ще ви е стори тази история, но миналата седмица една вечер хванах по Канал 1 някакво предаване, в което даваха възрастни хора на по 70-80 години от някакво село. Не го хванах от началото, така че не разбрах кое е точно селото. Та възрастните хора разказваха как постоянно от края на селото се чували гласове нещо от типа на " Ихууууууу" - както на времето викали по сватбите. И обясняваха че преди векове на това място имало голяма сватба, но земята се свлекла и затрупала сватбарите в дола - това бяха думите на една баба. Незнам до колко е истина и дали наистина хората чуват гласовете на затрупаните сватбари, но възрастните хора много убедително разказваха как нощем чували тези гласове.  Накрая дадоха една жена, която разказа как приготвяла сърми за задушница и чула съвсем близо до входната си вратат същия този глас да вика Ихууууу и тъй като майка й била починала наскоро тя казала - мамо ако се дошла да взимаш татко остави ми го че ми е нужен. И гласът постепенно се преместил нагоре по улицата и спрял пред друга къща, където след няколко дни починал друг човек.

Аз също,хванах по-случайност предаването.Много зловещо ми се стори,а и възрастните хора така убедително говореха,че тръпки да те побият.Странното е,че почти всички жители на малкото селце,са чували тези гласове.
П.П.Напоследък хващам все един аткива предавания,че после ме е страх да се изнеса от хола в спалнята.
Хем са ми страшни да ги гледам,хем пък пусто любопитство наделява над мен.
Снощи например,даваха по дискавари,"Случки с духове"Много зловещо.

Историята със "Ихууу-то" ми напомни една друга история. Двама приятели на баща ми пътували на някъде през нощта. По едно време колата им нещо се развалила и те решили да останат да спят в нея, а на сутринта да видят какво и има. Когато се събудили първият казал:
"Да знаеш каква хубава сватбарска музика се чуваше от някъде снощи- хора, ръченици, народни песни."
Другият човек (той е турчин) казал само:
"Да наистина, имаше сватбена музика, но не бяха български хора и ръченици, а беше музика, която пускаме по нашите турските сватби".
Хората оправили колата и отишли в близкото село. Оказало се, че на това място много често закъсвали коли. И всички хора чували сватбена музика.
 

А да, забравих да кажа, че преди да я заведат при екстрасенса бяха наобиколили всевъзможни психиатри и психолози, при Мадлен Алгафари ходиха даже (идея си нямам защо). Тя самата й майка на приятелката ми е лекарка... имаше много познати и я заведе при тях ама тц - никой не можа да й помогне, единственото което измъкваха от нея е, че се страхува и е сама..

Ню, има вярване, че на Задушница сме на гости на нашите мъртви.
Може би затова си сънувала нещо подобно... Аз искам, но за съжаление не мога да сънувам татко...
Сънувала съм го няколко месеца, може би година преди да почине като покойник. По това време и през ум не ми е минавало, че силен и прав мъж като него ще си замине така внезапно. Тогава помня, че се събудих цялата обляна в сълзи и после цяла седмица ме държа... Явно някой се е опитвал да ми каже нещо или да ми помогне по-лесно да приема това, което ме сполетя преди 2 месеца. Не знам...

И аз имам една много страшна история.Един ден бяхме отишли при пра-баба ми бог да я прости!
С брат ми спаме в една сая.През ноща чувам шум на топчета но помислих че е брат ми и не обърнах внимание На сутринта се събуждаме с брат ми и той казва че някаква грозна усмивка го целела и се криела отдолу масата.Според мен тази къща е прокълната защото  в нея са ставали много убииства

защо спряхте да пишете?

Крием се и се страхуваме под масата.

И аз съм под масата, ама от преяждане и препиване...

И мен ме хвана бъз ама продължавам да пиша

Като споменахте за различни гласове, реших да ви напиша и моята странна случка (продължила няколко години...)
Когато бяхме 5-6 клас с една моя приятелка се бяхме запалили по викане на духове и "разговори" с тях. За целта използвахме карти - ако картата е червена, отговорът на зададения въпрос е "да", а ако е черна - "не".
В интерес на истината се падаха логични отговори (например: руса ли съм - да, с черна коса ли съм - не, момче ли съм - не, момиче ли съм - да и т.н.) Бяхме се занимавали с това цял един следобед и мен почна да ме хваща шубето, защото приятелката ми започна да задава по-страшнички въпроси (от насилствена смърт ли си умрял, обесили ли са те и т.н.)

Та, тръгна си тя, а аз останах сама в нас и не исках да стъпя в стаята, в която бяхме оставили тестето карти. Няколко дни по-късно пак бях сама и гледах ТВ, по-точно музикална ТВ и дадоха клипа на Desree - Life. Вътре се на едно място се пее: "Ooh, I get the shivers
I don't want to see a ghost,
It's a sight that I fear most" - точно на думичката ghost (призрак) чух странно изсвирване. Първоначално помислих, че някой се прибира в нас,обаче нямаше никой. Отново чух същото изсвирване, този път на думата "life" (живот). Много се изплаших и изключих ТВто. Това продължи години наред - на тази песен, на посочените места, се чуваше това изсвирване. Забелязах, че сякаш идваше някакси отгоре (все едно откъм тавана на стаята). Някой може да каже, че качеството на клипа (например) е било бъгаво. Обаче чух същото изсвирване един ден, докато се возихме с баща ми в колата - пуснаха песента по радиото.
С течение на времето свикнах с това нещо, даже като го чуех и казвах "Оооо, здрасти!"
После престана от само себе си. А, да - албумът на Desree, в който е въпросната песен се казва Supernatural (Свръхестествено)....

Аз имам много-много истории ама ще ми отнеме часове да разказвам тези мой истории.Ако продължите да пишете може и да ги ражкажа.Но все още ми се спи