Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

Тази история се случила по време на Балканската или Междусъюзническата война.

Войниците спали някъде на открито. На едно от момчетата му се доходило "по малка нужда" и станало. В тъмнината и както бил сънен без да иска се спънало и настъпало командира. А той бил много лош човек. Събудил се и командира, започнал да крещи на момчето. Войникът се извинил, казал, че не е било нарочно, но командирът не искал и да чуе. Наредил останалите войници да се наредят в редица, изправил момчето срещу тях и наредил до го застрелят. Никой не стрелял. Момчето само стояло, сълзите му капели и повтаряло "Не беше нарочно, не съм виновен." Командирът повторил заповедта, отново никой не стрелял. На третия път един от войниците разстрелял провинилото се войниче.
Хората останали на това място още известно време. Обаче всяка нощ, по едно и също време, някъде в далечината се чувал гласа на убитият войник "Ни съм виноооовееееен....".
 

скоро с мъжа ми си говорехме за самодивите - казват, че в горите са срещани техни огнища, някой знае ли истории за тях
аз лично съм доста страхлива, страх ме е от срещите ми със смъртта
преди три години, бях в баба ми, чаках съпруга ми да дойде на вечеря при нея. на нея нищо и нямаше, тръгна да разходи кучето си, аз останах да гледам някакъв сериал в нейната стая, докато дойде Дамян. след около 40 минути в стаята започна да се тропа, скърца, всякакви шумове и аз с еизплаших. Излязах на балкона да видя Дамян не идва ли от някъде. след 20 минути, той вече беше дошъл, на врата се позвъни, мислех че баба си е забравила ключа - отворих - пред мен стоеше полицай, който ми каза, че баба ми е поинала през няколко блока на улицата внезапно и ако мога да сляза за да я разпозная.намерили и личната карта и по нея открили адреса..........беше починала преди 20 минути :cr

Тя тази тема май друга цел имаше, ама гледам, че разказвате интересни неща. Миналата година имаше тема, озаглавена "Нещо странно, което ви се е случило" или нещо такова. Не можах да я открия обаче.
Та затова си мисля да напиша и на мен какво ми се е случвало. Нека тези, които вече са го чели и си го спомнят да ме извинят
Та така. Преди години заедно с родителите ми и брат ми живеехме в апартамент, който се падаше по средата между други два апартамента. Холът ни граничеше с единия апартамент, а детската стая-с другия. Една вечер седяхме в хола и гледахме телевизия. Изведнъж се чу силно думкане по стената, точно зад мен. Помислихме, че съседчетата си играят нещо и не реагирахме. По някое време отидох в детската. Пуснах си радио и седнах, като се облегнах на стената. А тази стена беше между нашия апартамент и този на другите съседи. Не мина много време и на вратата се звънна. Беше комшията, притеснен. Попита какво се е случило и защо удрям по стената. Отговорих, че не съм удряла по стената. Оказа се, че и там са чули думкане и то точно от мястото, на което се бях облегнала. Естествено нямаше откъде да знаят какво точно съм правила в този момент. А аз просто слушах радио. Тогава казах, че и ние сме чули такова удряне и решихме да звъннем и в другия апартамент. Там пък-съседчетата били сами, играели табла и не са удряли по нашата стена. За сметка на това и те са чули думкане по стената, идващо вече откъм съседния вход. Само че той не беше завършен още и там никой не живееше.
  В същия този апартамент много често чувах тиктакане на часовник. Звукът в отделните случаи идваше от къде ли не. В къщи имаше два часовника. И двата бяха в хола. Тяхното тиктакане нямаше нищо общо с това, което чувах. Чувах го и в детската и в кухнята...абе навсякъде. Веднъж дори бях седнала на стол и чух тиктакане идващо изпод стола. Наведох се, но нямаше нищо. Тъпото е, че аз единствена чувах това тиктакане. Никой от нашите не го беше чувал.
  Пак в същия апартамент от време на време се появяваше миризма на човешки изпражнения. И пак се случваше в различни стаи, та дори и на терасата. Миризмата обаче я усещаше и майка ми. Не знам по колко пъти сме проверявали да няма нещо развалено. Слизали сме долу, под терасите-да не би там да има нещо, но нямаше нищо.
 Един ден баща ми домъкна от някъде свещи, църковни. Запалих свещ в стаята си, помолих се и оттогава не съм чувала нито тиктакането, нито съм усещала миризмата. Покрай това тиктакане имах и доста странни сънища, които няма да разказвам. Единия от тях се повтаряше често и беше доста неприятен. Спрях да го сънувам когато спря и шума.
  Пак там-седя пред вратата на терасата и гледам навън. Беше едно такова мрачно и сиво. Не знам какво изпитах тогава, но се обърнах и казах на майка ми, че някой е починал. След няколко дни научихме, че е починала майката на една нейна много добра приятелка. Починала е точно по времето, когато съм казала на майка ми.
  По едно време много често се случваше следното-седим с майка ми в една и съща стая. Мисля да я питам нещо, но преди да съм казала каквото и да е тя отговаря на въпроса ми. Или пък обратно-аз отговарям на въпрос, който все още не е изрекла на глас.
  Веднъж ме нападна куче. Успя да ме ухапе. В този момент майка ми си е вкъщи и чува как я викам. Излязла на терасата, но не ме видяла и се прибрала. Работата е там, че докато ме хапеше кучето не издадох и звук. Изобщо не се сетих поне за помощ да повикам.
  Пак случка с майка ми. Прибирам се от училище, а тя слязла от автобуса и вървяла след мен. Видяла ме и тъкмо да извика аз съм се обърнала. И до днес твърди, че не е успяла да извика, а аз твърдя, че се обърнах точно, защото я чух да ме вика.
    Имам и други истории, но по-добре да спра, да не ме помислите за луда. Че тука гледам някои и консултации със специалист препоръчват  Така де, отдавна не са ми се случвали подобни неща 
 
 

Ето, още една- да ходим заедно при специалист, искаш ли ?
Чувала съм за такава силна телепатична връзка между майка и дъщеря, а също и между близнаци.

Ъхъъъъ  Ама аз такова...в последно време не само не съм чувала подобни неща, ами взех и да не чувам реално издадени звуци. Най-често се случва мъжът ми да ми говори, а аз дори не съм разбрала, че говори с мен 

Саня, моля те, не спирай! И аз ще се присъединя към вас с Джемма. Дори да ни приберат в кукувичарника няма страшно- ще си правим компания и ще си разказваме страшни истории .

А, моля! Бабо Ягодина къде без мен?! И аз съм за там 

Да ти кажа връзването защо е Когато човек умре отначало е мек, после се вкочанява. Връзват ги докато е още меко за да стоят по определен начин ръцете (обикноено скръстени на гърдите) и със затворена уста (това дето им връзват брадата към главата).

 Понеже темата придоби съвсем друг вид от първоначалния, ще си копирам постовете от една друга подобна тема от преди 2 месеца.

 
 Първият ми спомен за сблъсък с отвъдното, за много хора сигурно ще се стори измислица, но за мен е все още нещо, за което като говоря ме побиват тръпки.
 Баща ми се самоуби преди 17 години. преди около 10 години майка ми беше на гледачка - непозната жена, която вижда за първи път. Та докато се е взирала в чашата с кафе тази гледачка, обръща поглед към една икона на стената и само казва: "Някой опитва да се свърже с нас." От там без да сваля поглед от иконата през цялото време започва да говори на майка ми от името на татко. Как да не плачем за него, защото се дави в сълзите ни, Как на мястото на което е, се отнасят лошо с него, защото не обичат самоубийците. До тук нищо особено. След това започва да обяснява на майка ми с какъв костюм е погребан, точният (червен) цвят на одеялото с което е завит в ковчега, необичайният цвят на очите му (никой от нас няма неговият цвят). След това е помолил майка да му сготви нещо (вече не си спомням какво) и да раздаде, че му се дояло. След като връзката е приключила, гледачката е започнала да си гледа пак в чашата и да говори за бъдещето. И друг път съм писала много от нещата казани тогава и до днес продължават да се сбъдват.

 И понеже живея в страната на духовете, няма как да не знам някои случки и от тук. Това което на мен лично се случи и до днес нямам обяснение.
 Във фабриката в която като дойдохме започнах работа, се носеше слух, че духа на една жена самоубила се там преди години, се появява и стряска такива шматки като мен.   Едното момиче, което беше там повече от година ми е разказвала, как е чувала в съседната тоалетна да се пуска водата и да скърца резето, докато всъщност тя е сама там и никой нито е влизал - нито излизал за това време. На мен ми беше смешно отначало, докато една събота не се наложи да ходя извънредно на работа в събота с единият супервайзър. Всяка седмица ходеше различен работник, за да се уеднаквят работните часове. Режа си рибка на едната машина, а Ники ( така се казваше) пренася касите с готова нарязана в хладилника. По едно време чувам свирукане с уста. Ясно, отчетливо с леко ехо. Обръщам се и му викам: "Ники, какво си се разсвирил?", а той ми отговаря "Аз си мислех, че ти го правиш". Последва - не съм, си и започнахме да се смеем на фобиите си. Е да ама след 10 мин. стоим един към друг с лице и си говорим, което е по-важното и същото свирукане се повтаря. е, тогава вече казвам ви за малко да пусна в гащите. Фабриката беше заключена, нямаше отворени врати и прозорци. Като казвам фабрика имам предвид малък цех, не някой промишлен завод.  Претупахме на бързо работата, защото явно и двамата ни хвана шубето и тръгнахме да си ходим. Точно на излизане от тавана се чу страхотен трясък. Разбира се никой не се върна да провери, какво е станало.

 В тази фабрика, работеше и една местна шотландка с името Маргарет. Същата имаше и втора работа в един хотел, в който също и живееше ( беше разведена ). Та тази Маргарет, винаги ни е разказвала за духа на бабата, която е живяла там преди не знам колко си години и често, често се появява в хотела. Стъпките в коридора, странните шумове и т.н. Маргарет не изпитваше страх, по-скоро разказваше за това като за нещо най-нормално и обясняваше, че всъщност всички били свикнали със старицата и никой не и обръщал внимание. 
 Идва си един ден на работа, както обикновено и започва да ни разказва нещо, което дори самата нея е озадачило. Както е чистила една от стаите, подредено и с перфектно изпънати чаршафи на леглото, влиза в банята да я почисти. Излиза и забелязва отпечатък по завивките, като че ли някой е седял там. Разбира се никой не е влизал във стаята, докато тя е била вътре или поне не е видяла никой. А и кой ще влезе просто да поседне без да и се обади и ще си замине?

 Сега се сещам и за сънищата. По принцип много рядко сънувам баща си. Преди няколко години имаше един период в който го сънувах по-често обикновено като мъртвец с истинско тяло, но знаех в съня си, че от вътре е изгнил. Беше ми много странно, аз дори и сега не мога да го опиша. След това с години не бях го сънувала, до момента в който не се оказах в много объркана ситуация. Беше докато бях бременна. Вальо точно ми беше предложил да си гледаме двамата детето и, че ще го обича като свое. Аз толкова бях объркана и така ми се разминаваше сърцето с разума, че не спирах да плача и да се питам кое да послушам. Една нощ плаках както винаги много. И започнах да се моля: "Татко, където и да си. Дай ми знак! Кажи ми кое е правилното..." и т.н. Същата нощ го сънувах, след толкова години. И той ми каза, че на детето мястото е при баща му. Повечето знаят, че аз все пак реших да му дам шанс да познава детето си, дали го реших окончателно след този сън не съм сигурна. Знам само, че ме е чул и макар това в последствие да не се оказа най-доброто решение, сънят си остава факт - поне за мен.   Знам ли, може и подсъзнателно да съм го предизвикала. Някой казват, че сънуваме благодарение на емоциите които ни спохождат. За мен обаче не беше случайно.


 Много дълго стана, но дано ви е интересно. 

И ще плашим вечер сестрите- да пищят от страх


  Ей, ся вече директно ще ми препоръчат доктор.

Ми добре тогава. Преди години имах гадже, в което бях много влюбена и исках да се омъжа за него. На него обаче хич не му беше до такива работи. Още повече, че той определено не беше мъж само за една жена. Направи страшно много неща, които много ме нараниха. Един ден направо не бях на себе си и в яда си му казах, че ще си умре сам. Имах предвид, че с неговото поведение никога няма да се ожени и няма да има деца. След известно време точно за рожденния ми ден пак беше направил нещо и тогава взех окончателно решение да се разделя с него. Е, не можах да го изпълня от раз. В следващите три години се виждахме отвреме навреме. Така или иначе пътищата ни се разделиха. Аз отидох в друг град, а той се върна в града, в който е отраснал. Междувременно в чата се запознах с момче, което се оказа от неговия град. На всичко отгоре били приятели. Имах малка заигравка и с него, но след известно време нещата приключиха и си останахме приятели. И досега се случва като се засечем да си разказваме с кого какво се случва.
Преди три месеца го попитах какво става с моето бившо гадже. Отговорът беше:"Него вече го няма". Починал. Ремонтирал нещо и го ударил ток. По време на инцидента бил сам в къщата, нямало никой друг. И не само това. Както без да искам съм предрекла-не успял да се ожени и да има деца. А 40 дни от смъртта му са се паднали...точно на моя рожден ден  

Да допълня само, че сега видях коя дата сме днес. Ами...днес се навършват пет месеца от инцидента...ама че работа.

Заповядай, заповядай

Като дете в една книжка с фокуси бях открила "метод" за викане на духове. Разказвам на хлапетата от махалата и обещавам, че вечерта ще извикаме духа на някой умрял. Методът се състоеше в следното: запалена цигара се закрепва изправена с огънчето нагоре. Задават се въпроси, чийто отговор  е "Да" или "Не". Ако огънчето светне по-ярко, отговорът на духа е "Да", ако ли не светне, отговорът е "Не". Задължително обаче е "викането на духове" да бъде по тъмно.
Та събирам хлапетата, намирам цигара и ритуалът започва. Решихме, че ще викаме Вазов.
"Дух на Вазов тук ли си?"
Огънчето на цигарата светва по ярко.
Децата се стряскат. Продължавам по- нататък.
"Аз момче ли съм?"
Огънчето не светва.
Посочвам едно съседче и казвам:
"Това сестра ми ли е?"
Огънчето отново не светва.
Посочвам сестра ми.
"Това сестра ми ли е?"
Огънчето светва по-ярко.
Децата вече са убедени в "паранормалните ми способности". Но да е по-ефектно шоуто продължи още няколко  минути. После се наложи да изпращям всеки поотделно до дома му, защото хлапетата здраво се бяха уплашили.
А  "тайната на паранормалните ми способности" се оказа следната: Когато се зададе въпрос, на който се отговаря с "Да" леко се подухва към цигарата и така огънчето светва по-ярко. Затова и духовикането се прави на тъмно- да не забележат останалите шашмата.